№ 62
гр. Плевен, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500916 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С Решение № 351 от 24.10.2024 г по гр. дело № 1432/23 г. по описа на
РС – Червен бряг /ЧРС/ състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от
М. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, ********** отрицателно установителни искове, с които се иска
признаване на установено, че М. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. Червен
бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ********** не дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД с ЕИК **********, гр. София, ********** сумата от 429,
65 лв. за главница от 271, 00 лева - дължими по Договор за издаване на
кредитна карта „GloBul ОББ MasterCard“ от 10.10.2008 г. с „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК **********, ведно с мораторна лихва по чл. 86 от
ЗЗД от 158, 65 лв. с начална дата на забава 10.10.2009 г. до 13.03.2020 г.,
законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.11.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането и 25,00 лева съдебно - деловодни
разноски, инкорпорирани в издаден от 11.01.2021 г. изпълнителен лист № 17 и
Заповед за изпълнение № 509/11.11.2020г. по ч. гр. д. № 1091/2020г. по описа
на Районен съд – Червен бряг, послужил за образуване на изпълнително дело
№ 20229060400775 по описа на ЧСИ - В.С. в район на действие района на ОС-
1
Плевен, като неоснователни и недоказани.
Съдът не се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от М. В. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен,
**********, чрез адв. П. К., в която се твърди, че оспорват решението на ЧРС
като неправилно и незаконосъобразно, като се основават на първо място на
това, че задължението не е възникнало и от това следва и неизпълнимост на
вземането. Навеждат се доводи, че съдът не е изследвал този въпрос при
постановяване на решението си и също така съдът не е съобразил, че е изтекла
абсолютната давност по чл. 112 от ЗЗД за въпросното задължение, след като го
е приел за съществуващо. Според въззивника съдът не е изследвал въпросът
относно цесията, на основание на която дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД
се явява кредитор в производството по чл.410 от ГПК, като считат, че с това
съдът е нарушил разпоредбата на 235 от ГПК.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
Решение № 351 от 24.10.2024 г по гр. дело № 1432/23 г. по описа на РС –
Червен бряг /ЧРС/, с същия съд е отхвърлил предявените от М. В. П., ЕГН
********** отрицателно установителни искове.
От страната М. В. П., чрез адв. П. К. по делото е постъпила молба,
с която се отправя искане за присъждане на разноски, сторени в
производството пред двете инстанции.
Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез процесуалния
си представител адв. Ж. Д. взема становище, че жалбата е изцяло
неоснователна. В подадения отговор се твърди, че неоснователно е
твърдението за изтекла давност, тъй като давността по отношение на
процесното вземане е прекъсвана с исканите принудителни действия,
цитирани в мотивите на обжалваното решение.
С отговора се навеждат доводи от въззиваемата страна, че
възраженията и твърденията в исковата молба от страна на М. П. е следвало да
бъдат направени с подаване на възражение по чл.414 от ГПК и правилно в
мотивите си ЧРС е посочил, че при липса на подадено възражение в
преклузивният едномесечен срок се презюмира безспорност на процесното
вземане и с изтичане на този срок и с влизане в сила на заповедта за
изпълнение започва да тече нова пет годишна давност.
Въззиваемата страна отбелязва, че с жалбата отново се сочи, че
2
страната не е била ползвала издадената кредитна карта, но това обстоятелство
няма как да бъде отчетено като нов факт по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения в отговора на жалбата, от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД молят съда да отхвърли като неоснователна
въззивната жалба и да присъди на дружеството направените в това
производство разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ДОПУСТИМА, НО Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят настъпилото задължение по
основание и размер, изтеклата давност на задължението, както и
пропуснатият срок за възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
който същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
Производството е инициирано пред Районен съд гр. Червен бряг,
който съд е приел, че са предявени допустими, при първоначално обективно
кумулативно съединяване три отрицателни установителни иска с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че М. В.
П., ЕГН **********, адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен,
********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК **********, гр.
София, ********** сумата от 429, 65 лв. /четиристотин двадесет и девет лева
и шестдесети пет стотинки/ за главница в размер на 271,00 лева /двеста
седемдесети един лева/ - дължими по Договор за издаване на кредитна карта
„GloBul ОББ MasterCard“ от 10.10.2008 г. с „ОББ“ АД ЕИК **********, ведно
с мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД от 158,65 лв. /сто петдесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/ с начална дата на забава 10.10.2009 г. до 13.03.2020
г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.11.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането и 25,00 лева съдебно-деловодни
разноски, инкорпорирани в процесния Изпълнителен лист № 17 от 11.01.2021
г. и Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1091/2020г. по описа на Районен съд –
Червен бряг, послужил за образуване на изпълнително дело №
3
20229060400775 по описа на ЧСИ - В.С. в район на действие района на ОС- гр.
Плевен, адрес: гр. Плевен, **********.
В мотивите си ЧРС правилно е стигнал до следните изводи, които се
подкрепят от въззивната инстанция:
На първо място съдът е приел, че отричането на вземанията,
материализирани в изпълнителния титул, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищеца за тяхното
погасяване по давност. При влязла в сила Заповед за изпълнение,
обосноваващите иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след
приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1
ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет установяване на вземането при
подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК. А в случай, че възражение
по чл. 414 ГПК не е подадено - след изтичането на срока за възражение по чл.
414 ГПК, влязлата в сила Заповед за изпълнение при условията на чл. 416 ГПК
се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл.
439 ГПК длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. Данни за такива факти
липсват по делото. С оглед на това ЧРС е намерил за установено, че
релевантният период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва
да се съобрази в настоящото производство, е периодът след влизане в сила на
Заповедта за изпълнение, същият е стигнал до единственият възможен извод,
че давността не е изтекла на процесното вземане. Правилен е и извода на ЧРС,
че при наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането
чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е
налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за
тяхната недължимост.
Правилно съдът е приложил нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД т.к.
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила Заповед за
изпълнение, като за процесното вземане е приел общата петгодишна давност
В мотивите си ЧРС правилно е посочил, че в производството по чл.
410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва Заповед за изпълнение, срещу
която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в
предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.
4
Правилно ЧРС се е позовал на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, съобразил е, че сроковете, са спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП - от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти и продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което действието на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г., съпоставяйки, че
изпълнителното дело е образувано по молба с възлагане по реда на чл. 18
ЗЧСИ, след представяне на Изпълнителният лист № 17 от 11.01.2021г. издаден
по ч.гр. д. № 1091/2020г. по описа на РС – Червен бряг по реда на чл. 410 ГПК.
По повод на заповедното производство пред ЧРС има произнасяне
по подадената молба от М. В. П. за възстановяване на срока за възражение с
определение по приложеното заповедно производство, срещу което не е
подадена жалба по реда на ГПК и същото е влязло в сила, но при
постановяване на решението си по делото е следвало това да бъде обсъдено в
мотивите. Правилен и извода на ЧРС, че от влизане в сила на заповедта за
изпълнение започва да тече срокът на новата погасителна давност, но е
следвало в мотивите си съдът да обсъди подадената молба за възстановяване
на срока за възражения от страна на ищеца М. В. П.. Този пропуск не води до
порок на решението т.к. по заповедното производство има произнасяне в тази
насока и с определение, което не е обжалвано от страната и същото е влязло в
сила, възражението срещу заповедта е обявено за просрочено.
Видно от заповедното производство пред ЧРС по ч.гр.д. № 1091 от
2020 година по описа на същият съд е постановено Определение № 625 от
12.11.2013г., с което съдът е оставил без уважение подаденото от длъжника М.
В. П. възражение като недопустимо и е върнал същото на страната. В
мотивите си е посочил, че подаденото възражение се е явило просрочено,
предвид на това, че е приел за осъществено връчването на съобщението за
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за изпълнение на
задължение, след като същото е било връчено на дата 23.11.2020 година на
лице, което живее на адреса /чрез неговата дъщеря А. М.ва/. Като не е взел
отношение по подадената молба за удължаване на срока, съдът е постановил
5
определението си, но в друг смисъл. Същото е влязло в сила на 23.11.2022г. и
по делото няма данни да е постъпвала жалба или молба срещу това
определение на съда, както и няма доказателство в кориците за постъпило
възражение по отношение на молбата за удължаване на срока. Ето защо, в
предвид на това, че е постановено определение, съдебният акт на ЧРС не е
обжалван от страната и определението е влязло в сила настоящият съдебен
състав, че не следва да обсъжда законосъобразността на този съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО на ЧРС е законосъобразно и правилно.
ЧРС е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от
въззивния съд и не следва да се преповтарят.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е изследвал въпроса относно
законосъобразността на цесията, на основание на която ЕОС МАТРИКС"
ЕООД с ЕИК **********, гр. София се явява кредитор в производството по
чл.410 от ГПК пред ЧРС, т.к. в исковата молба липса оплакване за това, видно
от приложено гражданско дело.
Неоснователно е и наведеното оплакване във въззивната жалба, че
издадената кредитна карта „GloBul ОББ MasterCard“ от 10.10.2008 г. от
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********** не е използвана от
длъжника М. В. П., т.к. оплакване за това не е направено в исковата молба.
Пред въззивната инстанция не са представени доказателства при
спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен
от този на първата инстанция.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение
на ЧРС.
При този изход на делото и с оглед направеното искане в отговора на
въззивната жалба, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, сторените от нея разноски. Следва да бъде отбелязано,
че по делото липсват доказателства за направените разноски в настоящото
производство от страна на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК **********, гр.
София и такива не следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 351 от 24.10.2024 г по гр. дело №
1432/23 г по описа на Районен съд град Червен бряг КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7