Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 372 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 205 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Б.Т.Б., че дължи на
„А1 България” ЕАД следните суми:
1)
743,31 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги
съгласно Рамков договор № М4586685 от 03.06.2015 г., за които са издадени
фактури за периода 11.11.2016 г. – 11.04.2017 г.;
2)
533,56 лв. – дължима сума за месечни вноски за предоставени апарати на
изплащане, за които са издадени фактури за периода 11.11.2016 г. – 12.05.2017
г.;
3)
270,24 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на Рамков договор № М4586685
от 03.06.2015 г.;
4)
110,60 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги
съгласно Рамков договор № М5243558 от 23.07.2016 г., за които са издадени
фактури за периода 12.10.2016 г. – 13.03.2017 г.;
5)
222,84 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на Рамков договор № М5243558
от 23.07.2016 г.;
6)
252,80 лв. – законна лихва за забава за периода 02.11.2016 г. – 29.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 30.11.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 437 от 03.12.2018 г. по ч. гр. д. № 886/2018 г.
по описа на РС Свиленград.
Ищецът
твърди, че с ответника Б.Т.Б. сключил два договора за предоставяне на
електронни съобщителни услуги. На основание Рамков договор № М5243558 от
23.07.2016 г. ответникът потребил услуги на стойност
110,60 лв., за които били издадени фактури за периода 12.10.2016 г. –
13.03.2017 г. По другия Рамков договор № М4586685 от 03.06.2015 г. задълженията
на ответника за далекосъобщителни услуги били в общ размер на 743,31 лв., за
които били издадени фактури за периода 11.11.2016 г. – 11.04.2017 г. Твърди се,
че тези задължения не били заплатени от ответника. Също така към последния
рамков договор с ответника били сключени и договори за продажба на изплащане на
мобилни устройства. Ищецът поддържа, че при неплащане на две последователни
вноски по договорите за продажба на изплащане същите се прекратявали, а всички
вноски до изтичане срока им на действие ставали изискуеми. Доколкото ответникът
не заплащал вноските си, общо дължимите суми по сключените договори за продажба
на изплащане били в размер на 533,56 лв. Твърди се, че след като ответникът не
погасил задълженията си и по договорите за електронни съобщителни услуги, те
също били прекратени едностранно от страна на ищеца, като били начислени и
съответни неустойки, определени по размер съобразно уговореното между страните.
Поради всичко изложено, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Въз основа на заявлението било
образувано ч. гр. д. № 886/2018 г. по описа на РС Свиленград и била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните
суми. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, е предявил установителни искове за
вземанията си. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б.Т.Б..
В съдебно
заседание на 04.12.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 43,67 лв. за държавна такса. В
исковото производство е заплатил държавна такса в размер на 83,65 лв. С оглед
уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 43,67 лв.,
като и тези в исковото производство, които възлизат на 83,65 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 205 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Б.Т.Б., ЕГН: **********,***, че дължи на „А1
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: 743,31 лв. – дължима главница за предоставени електронни съобщителни
услуги съгласно Рамков договор № М4586685 от 03.06.2015 г., за които са
издадени фактури за периода 11.11.2016 г. – 11.04.2017 г., 533,56 лв. – дължима
главница за месечни вноски за предоставени апарати на изплащане, за които са
издадени фактури за периода 11.11.2016 г. – 12.05.2017 г.; 270,24 лв. –
неустойки за предсрочно прекратяване на Рамков договор № М4586685 от 03.06.2015
г.; 110,60 лв. – дължима главница за предоставени електронни съобщителни услуги
съгласно Рамков договор № М5243558 от 23.07.2016 г., за които са издадени
фактури за периода 12.10.2016 г. – 13.03.2017 г.; 222,84 лв. – неустойки за
предсрочно прекратяване на Рамков договор № М5243558 от 23.07.2016 г.; 252,80
лв. – законна лихва за забава за периода 02.11.2016 г. – 29.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.11.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 437 от 03.12.2018 г. по ч. гр. д. № 886/2018 г. по
описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН: **********,***,
да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 43,67 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата от 83,65 лв. – представляваща разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: