Р Е
Ш Е Н И Е
номер 145
11.11.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и девети октомври 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 151 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството е
образувано по искова молба на З.В.Р. срещу „Рудник Трояново 3“, с. Медникарово,
клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а
производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ с протоколно определение от
29.10.2019 г. на основание чл. 232 ГПК. Ищецът твърди, че е работил по
безсрочен трудов договор с ответното дружество на изпълнение на длъжността „машинен
оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“. Твърди, че трудовото му
правоотношение било прекратено със заповед № 02 от 07.01.2019 г. на управителя
на рудника, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – установено наличие на
канабис. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като били цитирани
множество разпоредби, касаещи едно и също нарушение, а именно явяване на работа
в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. Твърди,
че няма никакви данни да е употребил упойващо вещество през работното време.
Твърди, че проверката била извършена в 11,37 часа на 11.10.2018 г., а работната
му смяна започнала в 7 часа, поради което било невъзможно да е употребил
упойващо вещество в работното време. Твърди, че посочването на здравословни и
безопасни условия на труд в оспорваната заповед било неправилно, тъй като те
имали друга цел и нямали отношение към явяването на работника на работа в
състояние, годно да изпълнява задълженията си. Твърди, че явяването на работа
след употреба на упойващо вещество не означава, че не е в състояние да
изпълнява задълженията си. Твърди, че техническото средство не отчита
процентното съдържание на упойващото вещество и неговото влияние върху човешкия
организъм. Твърди, че употребата на канабис се отразява на поведението на човек
до 2-3 часа след приема, а следите в организма оставали до 2-3 седмици. Поради
това счита, че наличието в слюнката му на остатък от употреба на канабис не
означава, че не е бил в състояние да не може да изпълнява задълженията си.
Твърди, че в заповедта няма мотиви за тежестта на нарушението и наказанието, а
до момента нямал налагани наказания за нарушения на трудовата дисциплина, а
работил там от месец август 2014 г. Твърди, че работата му не представлявала
източник на повишена опасност, изпълнявал задълженията си без проблем в деня на
проверката, а и не настъпили вреди последици за работодателя. Оспорва да е
употребявал наркотични вещества преди започване на работа и по време на работа
във въпросния ден. Твърди, че на 11.10.2018 г. бил в близост в помещение с
лица, употребяващи канабис, но той не бил употребявал. Иска от съда да
постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта,
с която същото е наложено, и да бъде възстановен на заеманата до уволнението
длъжност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново 3“, с. Медникарово, клон на
„Мини Марица - изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими,
но неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения
безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжност „машинен оператор
транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“. Не оспорва обстоятелството, че
трудовият договор с ищеца е прекратен със заповед № 02 от 07.01.2019 г. на
управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 08.01.2019 г.
Твърди, че съгласно утвърдения график ищецът е бил назначен на 11.10.2018 г. на
дневна смяна за времето от 8 часа до 20 часа. Твърди, че към обяд на 11.10.2018
г. комисия от дружеството извършила проверка на ищеца за наличието на упойващо
вещество в слюнката му, като било отчело положителен резултат за канабис,
отразено в протокол на комисия. Твърди, че пробата била взета с дрегер, който
бил проверен и валиден към датата на проверката. Твърди, че ищецът бил
отстранен от работа на същия ден и не му било начислено трудово възнаграждение.
Твърди, че с посоченото ищецът нарушил трудовата дисциплина поради проявена
недобросъвестност – явяване на работа в състояние, което не му позволява да
изпълнява задълженията си, като посочва конкретни нарушени норми от КТ,
Правилника за безопасност на труда, Инструкция за общите правила, Правилник за
вътрешния трудов ред. Твърди, че ищецът е подписал длъжностна характеристика за
длъжността и е запознат с отговорностите си, като с извършеното е нарушил
поетите в нея задължения. Развива съображения за нарушение на трудовата
дисциплина по различни нормативни актове чрез наличието на упойващо вещество у
ищеца през работното време. Твърди, че в атакуваната заповед било ясно описано
деянието, за което се налагало наказанието, както и подробни мотиви за неговото
налагане. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Представя писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 24.04.2019 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 10.04.2019 г.,
с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключеният между страните безсрочен трудов договор за
изпълнение от ищеца на длъжността „машинен оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“;
извършената проверка за упойващи вещества на ищеца на 10.11.2018 г. в 11,37
часа, при която е отчело наличие на канабис в слюнката на ищеца; връчената на
ищеца на 08.01.2019 г. заповед № 02 от 07.01.2019 г. на управителя на рудника
за прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било
прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и
ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е
мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е
съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например
решение
№ 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о./, че съдът е
длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и
не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които
не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба.
Тъй като трудовите спорове се разглеждат по реда на ГПК като всички
останали гражданскоправни спорове, то няма причина за неприлагане на
диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/. Поради това съдът ще
разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха
могли да се групират както следва: липса на извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и липса
на мотиви досежно избора на дисциплинарно наказание и несъответствие на
наложеното наказание с тежестта на нарушенията / чл. 195 КТ и чл.
189 КТ/.
В
оспорената заповед на управителя на ответния рудник изрично е посочено, че
дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за това, че на 11.10.2018 г.
ищецът се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените му задачи, вследствие на употребата на упойващо вещество, като
в допълнителни мотиви в заповедта е посочено, че с техническо средство било
констатирано наличието на положителен резултат за канабис в биологичната проба,
взета от ищеца на 11.10.2018 г. в 11,37 часа. Изложено е, че с това си деяние
ищецът е нарушил чл. 187, т. 2, т. 5 и т. 10 КТ, Правилника за вътрешния трудов
ред в частта на р.VII, т.3, б. „б“ и р.IV, б. Б, т. 2, б. „б“ и чл. 126, т. 2 КТ, всички указващи
задължение на работника да се явява на работа в състояние, което позволява да
изпълнява възложените му задачи и да не употребява през работно време алкохол
или други упойващи вещества. В уводната част на заповедта е посочено като
основание за издаването ѝ и други разпоредби: р.VII,
т. 8, б. „е“ от Правилника за вътрешния трудов ред; чл. 17, ал. 1 на Правилника
по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин; чл. 32,
ал. 1 и ал. 3 от Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд. Основен момент във всички посочени нормативни
текстове /вътрешни на работодателя или общи нормативни актове/ е явяване на
работа на служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените
му задачи, вследствие на употребата на упойващо вещество, точно както е конкретното
вменено на ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Принципно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ не съдържа състав на дисциплинарно
нарушение, а препраща към общите критерии за избор на дисциплинарното наказание
по чл. 189, ал. 1 КТ. Следователно не само за примерно посочените в чл. 190 КТ
нарушения на трудовата дисциплина, но и за други нарушения на трудовата
дисциплина, ако са тежки, може да се наложи дисциплинарно уволнение – Решение №
1624/13.10.2005 г. по гр.д. № 1153/03 г. ВКС, III г.о. В обжалваната заповед не
е посочен текст по чл. 190 КТ, а само текстове на чл. 187, ал. 1 КТ, които
работодателят очевидно е счел за тежки нарушения на трудовата дисциплина с
оглед установеното наличие на канабис във взетата проба от ищеца. Независимо от
цитираните в заповедта цифрово и словом вътрешни нормативни актове и общи
нормативни актове, в нея не е посочено моментът, в който ищецът е употребил
канабис, като на това обстоятелства не е отдадено значение. Значение е отдадено
на обстоятелството, че ищецът не е бил в състояние да изпълнява възложените му
задачи, което е вследствие на употребата на канабис. В тая връзка ще се посочи,
че в заповедта не е посочено никъде ищецът да е употребил канабис точно по
време на работа.
В
решение № 198 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1480/2019 г., IV г. о., са
изложени съображения, че нарушения на трудовата дисциплина може да е виновното
неизпълнение на трудови задължения (чл. 186 КТ). С трудов договор страните
поемат права и задължения, свързани с престиране на работна сила срещу
заплащане, както и допълнителни условия във връзка с основните права и
задължения, но не и задължения, несвързани с трудовия процес. Затова
нарушение на трудовата дисциплина би било явяването на работника на работа под
влияние на наркотични вещества или приемът на такива в работно време, но не
може да е нарушение на трудовата дисциплина приемът на наркотични вещества в
извънработно време, ако не влияе на способността на работника да престира това,
за което се е задължил с договора.
Относно
употребата на алкохол, следва да се приравни и други упойващи вещества като
различни видове наркотични вещества, в това число и канабис /марихуана/, ВКС
приема, че тя може да се доказва с всички доказателствени средства, включително
с признания и свидетелски показания, а при определяне тежестта на нарушението
следва да се отчита значението на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество за безопасността на условията на труд – Решение № 551/15.07.2010 г. по
гр.д. № 64/2009 г. IV г.о. ВКС, характера на дейността и статута на
учреждението – работодател, – Решение № 516/2010 г. по гр.д. № 94/2009 г. III
г.о.
В
тая връзка ще се отбележи и вече казаното в предходен абзац, че ответното
дружество не твърди да е осъществен приемът /независимо по какъв начин/ по
време на работа, а и такива доказателства няма събрани по делото. Ответното
дружество въобще дори не навежда обстоятелства кога е приет канабисът, което е
и логично, тъй като трудно би могло да събере и изясни това обстоятелство,
особено пък ако приемът е в извън работно време. Ищецът оспорва въобще да е
приел канабис по общоизвестните начини /пушене или друг начин за директна
консумация/, а твърди да е бил в помещение /затворено заведение/ в гр. Стара
Загора, в което се е пушило канабис и вероятно от там се е отразило това в
дадената проба, тъй като е вдишвал от въздуха в запушеното помещение. По делото
са разпитани като свидетели майката на ищеца Р.Р.и лицето Д.Г.Д., чиито
показания непротиворечиво насочват, че те заедно с ищеца са били преди случката
/има се предвид вземането на пробата на ищеца/ в затворено заведение в гр.
Стара Загора, в близост до МБАЛ „Тракия“, където са престояли около 2-3 часа, и
имало странна миризма в заведението, която била отвратителна и странна. Не
посочват обаче точна дата и колко време преди „случката“ са били в това
заведение. Двамата свидетели навеждат, без конкретно да го казват, че миризмата
в заведението е била от употребата на канабис и да не е била със сигурност от
тютюнопушене /така и свидетелят Д., който бил пушач и знаел миризмата от пушене
на марихуана/. Дори и да се приеме, че тогава се е пушило от неизвестни лица
марихуана в затвореното заведение, то не се установи точно на коя дата се е
случило това преди вземането на пробата. От приетото заключение на СМЕ, което
съдът кредитира като компетентно, се установява, че в литературата /от 2015 г./
бил описан случай на положителни качествени проби след продължителна експозиция
на лице в малко по обем непроветрено помещение, съдържащо дим от канабис. В тая
връзка следва да се посочи, че вещото лице д-р Б. посочи, че взетата проба е
качествена, а не количествена, тоест единствено констатира наличието на следи
от канабис в слюнката, но не и нейното количество. Отделно от това вещото лице
посочва, че при различните хора приетото количество може да бъде отработено и
изхвърлено за около 4 дни при инцидентна употреба и от 10 до 14 дни при честа
употреба. За целите на дисциплинарното наказване обаче е важно установеното
наличие на канабис в слюнката на ищеца, което не се оспорва от него и е
безспорно по делото обстоятелство, да се е отразило на способността на ищеца да
престира труд.
Както
е изяснила съдебната практика ще следва да се установи с всички доказателствени
средства дали наличието на канабис в слюнката на ищеца е повлияла на
способността му да престира това, за което се е задължил с трудовия договор.
Тоест важен и съществен по делото момент е дали констатираното наличие на
канабис в слюнката на ищеца на 11.10.2018 г. прави ищеца, явяващ се на работа в
състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, както е
вменено на ищеца в уволнителната заповед. Няма данни по делото поведението на
ищеца да е било компрометирано от въздействието на канабис, тоест да е имал
неадекватно или несъответстващо поведение на това на човек, неупотребил
упойващи вещества. Впрочем в нито един съставен документ в ответното дружество
във връзка с конкретната констатация на канабис у слюнката на ищеца не е
посочено ищецът да е имал неадекватно поведение. Единствено се отбелязва
наличието на констатирано наличие на канабис у слюнката на ищеца, което както
се посочи по-горе в съдебната практика е изяснено, че не представлява нарушение
на трудовата дисциплина, след като няма данни да е употребено по време на
работа и да се е отразила на способността на служителя да престира труд /Решение
№ 198 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1480/2019 г., IV г. о./. Следва да се
отбележи, че в тоя смисъл са и всички посочени в заповедта за уволнение
разпоредби от общите нормативни актове и вътрешните нормативни актове при
работодателя, които акцентират върху способността на работника да изпълнява
трудовите си задължения, или употребата на упойващи вещества по време на работа
/което в случая въобще не се установява/.
От
показанията на св. И. се установява, че са направили проверка на няколко лица
на 11.10.2018 г., един от които е ищецът, а проверката е била по сигнал, без да
се посочва какъв сигнал и за какво. От направените проби на служителите
единствено пробата на ищеца била положителна. Свидетелят обаче не посочва
поведението на ищеца или на някой друг от служителите да е било неадекватно и
несъответно на нормално поведение.
При
така установеното по делото е видно, че ответното дружество не установи
съгласно разпределената доказателствена тежест и съгласно чл. 154 ГПК ищецът Р.
да е бил на 11.10.2018 г. в състояние, което да го възпрепятства да изпълнява
служебните си задължения, както е посочено в уволнителната заповед и както
повеляват общите нормативни актове и вътрешните нормативни актове на
работодателя.
Обстоятелството, че вътрешните нормативни актове - чл. 17,
ал. 1 на Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по
открит начин; чл. 32 от Инструкция за общите правила по осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд, постановяват работникът да не може да
продължи да работи и фактът, че действително ищецът е спрял да работи в същия
ден след направената проба /така ежедневния отчет за 11.10.2018 г. на л.123,
разпечатката от пропускателната система на 11.10.2018 г. на л.124, и гласните
такива, конкретно св. Ройдева/, това по никакъв начин не се отразява на
обстоятелствата дали действително ищецът е бил или не в състояние да изпълнява
трудовите си задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 126, т. 2 КТ. В този смисъл е и приетата по делото заповед № РД-09-111 от 08.03.2016 г.
на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД /л.68/, която забранява
назначаването на работа на лица, употребили алкохол и/или упойващи вещества.
Идентична е и заповед № ЗБУТ-05-11 от 21.03.2016 г. на управителя на ответния
рудник /л.73/.
С
оглед на така установените по делото факти е видно, че в случая не се установи
да е налице „тежко нарушение на трудовата дисциплина“, осъществено от ищеца на
11.10.2018 г. Единствено е налице констатация за наличие на канабис в слюнката
му, но по никакъв начин не се установи това да е повлияло на способността му да
изпълнява трудовите си задължения, както и да са настъпили или
да е било възможно да настъпят каквито и да било вредни последици за ответното
дружество. Липсват конкретни доказателства наличието у работника на остатъчни
вещества от канабис да са причинили упойващ ефект до степен да затруднява или
да прави невъзможно осъществяването на задълженията му, обхванати от
характеристиката на длъжността му „машинен оператор транспортно технологична
машина – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-5“ по съответен на изискуемите обем и
качество начин и при спазването на изискванията за това, включително за
здравословни и безопасни условия на труда. На това основание уволнителната
заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени извършеното с нея
дисциплинарно наказване на ищеца с „уволнение“.
Тази
констатация прави безпредметно изследване на критериите по чл. 189 КТ за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, по отношение на
което в заповедта няма изложени конкретни мотиви, макар и такива да не са
необходими съобразно изискванията на закона.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ:
Този иск е обусловен от основателността на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „машинен
оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-5“ в
рудника, от която е бил уволнен.
По
разноските:
При този
изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са
установени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по
договор за правна помощ и защита от 08.01.2019 г., приложен към исковата молба.
Следва на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по
сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в
размер на 60 лв. съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), и заплатеното от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно по предявения иск от З.В.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Рудник „Трояново – 3“, клон на „Мини Марица
изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520019, с адрес
на управление село Медникарово, община Гълъбово, дисциплинарното наказание
„Уволнение”, наложено на З.В.Р., изпълняващ длъжността „машинен оператор
транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-5“, и ОТМЕНЯ заповед № 02 от 07.01.2019 г. на
управителя на Рудник „Трояново – 3“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД за
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца.
ВЪЗСТАНОВЯВА З.В.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „машинен оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“ в участък
„РТНК-5“ в Рудник „Трояново – 3“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД.
ОСЪЖДА
Рудник „Трояново – 3“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520019, с адрес на управление село Медникарово,
община Гълъбово, да заплати З.В.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА
Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Медникарово,
община Гълъбово, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Раднево, държавна такса за производството в размер на 60 лв. (шестдесет
лева) и сумата от 300 лв. (триста лева) заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещото лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 12.11.2019
г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: