Р Е
Ш Е Н
И Е № 364
гр. Пловдив, 03.12.2019 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в открито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 466/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ С. „ ЕООД, ЕИК ********* Решение № 295 от 29.05.2019 г., постановено по т.д. № 269/2018 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е осъден да заплати на въззиваемия – ищец „ Ш.„ ЕООД, ЕИК ********* главница в размер на 28 242, 80 лева, представляваща стойността на доставени съгласно Договор от **********г. бетонови смеси, за които издадени фактура № 1259/06.07.2016 г. фактура № 1263/12.07.2016 г., фактура № 1284/03.08.2016 г., фактура № 1286/08.08.2016 г., фактура № 1304/01.09.2016 г., фактура № 1339/29.09.2016 г., фактура № 1353/05.10.2016 г., фактура № 1354/08.10.2016 г. и фактура № 1378/03.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба – 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху присъдената главница в размер на 3 452,17 лв., дължима за периода 01.02.2017 г. – 16.04.2018 година. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част и искане да неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Претендират се направените за процеса разноски.
Въззиваемото „ Ш.„ ЕООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски, направени за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявени от въззивника срещу въззиваемия искове с правно основание чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – за заплащане цената на доставена и незаплатена стока, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа до предявяването на иска.
Претенцията по чл. 318 от ТЗ се основава на сключен между ищеца и ответника безсрочен Договор от **********г. за доставка на бетонови смеси и разтвори. Същият е представен по делото и от него се установява че ищецът като доставчик се е задължил да доставя на ответника – купувач бетонови смеси и разтвори в размер на 2 500 куб. м., мястото на доставката е строителен обект в гр. В., ул. „ Д.Ж.„, стойността - предварително одобрен между страните ценоразпис, като е представено и Приложение № 1, неразделна част от договора относно цените.
Претенцията е за заплащане на 60 % от доставените стоки, като още в исковата молба се пояснява че останалите 40 % не се претендират от ответника поради изрична уговорка между ищеца и трето дружество „ „ С.„ ООД в сключен между тях Договор от **********г. – за третото лице той подписан също от С.С. като управител, като последният и съдружник в него. Този договор е също представен и от него се установява че представлява предварителен договор за покупко-продажба на имот – апартамент в гр. В. и строителство, сключен между ищеца като бъдещ купувач и третото лице като обещател. В същия е посочено че продажната цена на апартамента ще се заплаща от „ Ш.„ ЕООД чрез прихващане на 40% от стойността на бетоновите смеси и разтвори, които дружество доставя на „ С. „ ЕООД по сключения между тях договор от **********г., като плащане на тази цена се счита и сумата 38 024 лв., представляваща стойността на доставените до момента на подписването на договора от 09.06.2019 г. смеси и разтвори. Представено е още неприсъствено решение № 119 / 08.03.2018 г. по т.д. № 306/2017 г. на Окръжен Съд – П., с което за неизпълнение на задълженията си да прехвърли имота „ С.„ ЕООД е осъдено да заплати на „ Ш.„ ЕООД сумата 83 541, 86 лв., представляваща заплатена от него продажна цена, равняваща се на сбора от стойността на 40 % от доставените бетонови смеси по договора от **********г. между „ С. „ ЕООД и „ Ш.„ ЕООД.
Представени са още издадените от ищеца девет фактури № № 1259/06.07.2016 г. фактура № 1263/12.07.2016 г., фактура № 1284/03.08.2016 г., фактура № 1286/08.08.2016 г., фактура № 1304/01.09.2016 г., фактура № 1339/29.09.2016 г., фактура № 1353/05.10.2016 г., фактура № 1354/08.10.2016 г. и фактура № 1378/03.11.2016 г. – обективиращи стойността на доставените смеси и разтвори, както и издадените във връзка от насрещни фактури за прихващане с издател третото за спора лице „ С.„ ООД във връзка със сключения между него и ищеца предварителен договор за продажба от **********година.
Назначена е още съдебно счетоводна експертиза, от приетото заключение се установява че издадените от ищеца девет фактури, цитирани по горе са осчетоводени в ответното „ С.„ ЕООД по сметка 400 „ Доставчици – Ш.„, същите са включени в Дневника за покупките и Справки - декларации по ДДС на ответника „ С. „ ЕООД, както и че част от фактурите са частично разплатени от него и дължимата сума по тях – след прихващането по договора от **********г. и извършените частични плащания е в размер на исковата сума от 28 242, 80 лева.
Представена е нотариална покана от ищеца до ответника, получена от последния на 25.01.2017 г. за заплащането на тази сума.
С отговора по чл. 131 ГПК искът се оспорва. Ответникът счита че с договора от **********г. между ищеца и третото лице „ С.„ ООД неговия договор с ищеца от **********г. е прекратен като той е освободен изцяло от задължението си да плати доставените стоки по договора от **********г. и задължението за тяхното погасяване в пълния им размер – чрез плащане и прихващане, е поето от третото лице. Конкретно се позовава на уговорката в раздел III т.1 от облигацията от **********г., както и на договореното място на доставка на стоките в договора от **********г. – обекта в гр. В., който твърди да не е негов, а на третото лице „ С.„ ООД. Тези уговорки, тълкувани съгласно чл. 20 от ЗЗД счита да обосновават извод в насока на така наведеното от него правоизключващо възражение. По отношение на прихващането, направено с договора от **********г. възразява да е недопустимо, тъй като не се касае за две насрещни задължения по смисъла на чл. 103 от ЗЗД. Неприсъственото съдебно решение счита за неотносимо към спора.
Първоинстанционният съд е приел искът за основателен. Изложените мотиви са че сключеният на **********г. между ищеца и третото за настоящия спор лице „ С.„ ООД договор не би могъл да рефлектира върху уговорките между ищеца и ответника по сключения между тях договор от **********г.. Защото ответникът не е страна по договора от **********г., не е изразил воля по клаузите, обективирани в него, с оглед което и каквито и задължения да са уговаряни по отношение на него с договора от **********г. между „ Ш.„ ЕООД и „ С.„ ООД те не биха могли да го обвържат. След като ответникът не е страна по договора от **********г. неоснователно е възражението му че уговорките в този договор съставляват конклудентни действия, отменящи договора му с ищеца от **********г. и отношенията по този договор между сключилите го „ Ш.„ ЕООД и „ С. „ ЕООД се преуреждат, като поетото от ответника „ С. „ ЕООД задължение по договора от **********г. да плати цената на доставената му стока се прехвърля върху „ С.„ ЕООД. Още повече че издаваните за доставките фактури от ищеца са получени и осчетоводени от ответника „ С. „ ЕООД, като някои от тях са и частично разплатени. С оглед което ответникът дължи заплащане на стойността на стоката в размер на 93 704, 66 лева, но с оглед че претенцията на ищеца е в размер на 28 242,80 лв. и предвид диспозитивното начало в гражданския процес ще се уважи до претендирания размер, а прихващането на останалите 40% от стойността на доставената стока за погасяване задължения на ищеца към третото лице по сключения между тях договор от **********г. е без значение за настоящия процес, макар тази уговорка да няма действие спрямо ответника. С тези мотиви искът по чл. 318 от ТЗ е уважен изцяло, искът по чл. 86 от ЗЗД – частично, тъй като е прието че задължението за плащане е без уговорен падеж и следователно дължимо след поканата, а не от деня, следващ деня на издаване на фактурите.
Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно по изложените в отговора доводи против иска. Настоява се че с договора от **********г. между ищеца и третото лице „ С.„ ООД се прекратява задължението на ответника да заплаща на ищеца цената на доставените бетонови смеси и разтвори по договора между тях от **********г. и това задължение се прехвърля изцяло върху третото лице. Възражението се основава на договореното в облигацията между страните от **********г. място на доставка на тези стоки – обект на третото лице, както и на клаузата на раздел III т.1 от договора от **********г., съгласно която 40% от цената на стоките се прихваща със задължението на ищеца към „ С.„ ООД за заплащане на продажната цена на апартамента, предмет на договора от **********г. Тълкувани в съвкупност и във връзка с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД тези клаузи обосновавали извод че и останалите 60 % от цената на бетоновите смеси е дължима от „ С.„ ООД, а не от ответника „ С. „ ЕООД – както неправилно приел съда, несъобразявайки така договорената правна конструкция между трите дружества и позовавайки се само на факта, че и издадените от ищеца фактури от и след месец юни 2016 г. са осчетоводени от ответника. Макар извода на съда да е в поддържаната от ответника насока че прихващането е недопустимо, тъй като не е налице хипотеза на чл. 103 от ЗЗД извода му за дължимост на процесните суми в размер на 60 % от договорената цена от ответника, а не от третото лице „ С.„ ООД е неправилен.
Жалбата е неоснователна.
Съвкупната преценка на двата договора не обоснова извод че третото лице „ С.„ ООД е заместило ответника „ С. „ ЕООД изцяло в задължението му за заплащане на цената на доставените стоки по сключения от последния договор от **********г. с ищеца. Действително в раздел III т.т.1 и 2 от договора от **********г. между ищеца и третото лице е договорено че 40% от дължимата от ответника по договора му с ищеца от **********г. цена се прихваща срещу задължение на ищеца към третото лице за заплащане на продажната цена на апартамента, предмет на договора им от **********г.. Липсва обаче клауза за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД. Третото лице не е договорило с ищеца – кредитор на ответника да поеме изцяло задължението на последния по договора от **********г., а процесното задължение / 60% от стойността на доставените бетонови смеси и разтвори / е осчетоводено в счетоводството на ответника по негова сметка 400 с доставчик ищеца по издадените фактури, като някои от фактурите са и частично платени от ответника преди делото. При тези данни правилно е прието искът по чл. 318 от ТЗ срещу въззивника „ С. „ ЕООД да е основателен, съответно възражението за прехвърляне на това му задължение към третото лице „ С.„ ООД да е неоснователно. Без значение е чий е обекта, договорен в облигацията между страните от **********г. като място на доставка на бетоновите смеси, както и прихващането, уговорено с облигацията между ищеца и третото лице от **********г. Без значение за настоящия спор е и валидността на уговорката за прихващане. Тя би имала значение при спор за останалите 40 % от цената по договора от **********г.. Настоящия спор е за 60% от същата и претенцията не е предявена като частична, сам ищецът твърди че това е целия размер на задължението на ответника за доставените му по договора между тях от **********г. стоки в исковия период 06.07.2016 г. – 03.11.2016 година.
По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд за уважаване на исковете е правилно и се потвърждава. С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъждат направените за апелативен съд разноски в размер на 1 500 лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 23 от въззивното дело.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 295 от 29.05.2019 г., постановено по т.д. № 269/2018 г. на Окръжен Съд – П. в обжалваната част – осъждането на „ С. „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ Ш.„ ЕООД, ЕИК ********* главница в размер на 28 242, 80 лева, представляваща стойността на доставени съгласно Договор от **********г. бетонови смеси, за които издадени фактура № 1259/06.07.2016 г. фактура № 1263/12.07.2016 г., фактура № 1284/03.08.2016 г., фактура № 1286/08.08.2016 г., фактура № 1304/01.09.2016 г., фактура № 1339/29.09.2016 г., фактура № 1353/05.10.2016 г., фактура № 1354/08.10.2016 г. и фактура № 1378/03.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба – 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху присъдената главница в размер на 3 452,17 лева, дължима за периода 01.02.2017 г. – 16.04.2018 г., както и 2 824 лева деловодни разноски.
Осъжда „ С. „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ Ш.„ ЕООД, ЕИК ********* деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: