Решение по дело №71/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 69
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20195240200071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 69                                Година 2019. 02.VІІІ.                      гр.Пещера

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд                                             наказателен състав

На осми юли                                                                  Година 2019

В публичното  заседание в следния състав

Председател: Камен Гатев

Секретар: Севделина Пенчева

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев н.а.х.д.  №71 по описа на Съда  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С жалбата си срещу Наказателно постановление №18-0315-000718 от 11.02.2019г  на Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ  Пещера, жалбоподателят  Л.А.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. К.У. , твърди следното:

В срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, обжалвам горепосоченото наказателно постановление, тъй като не съм доволен от него. Твърдя, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и го считам за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

От фактическа страна:

Оспорвам изцяло отразената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, тъй като не отговаря на истината.

На 23.12.2018г. около 16.40 часа управлявах автомобила си по второкласен път №37 в посока от Батак към Пещера. Температурата на въздуха беше над нула градуса. Пътят беше сух, без заледявания. Движех се със скорост доста под разрешената на пътя.

При навлизането в ляв завой покрай реката след завоя попаднах на заледен участък. За да не се ударя в скалите в ляво, завих на дясно към мантинелата, която е ниска и нестабилна, предвид дерето на реката под нея. Мантинелата не издържа тежестта на колата и  тя се свлече  на заден ход надолу към реката, където се обърна по таван. ПТП е само с щета на колата, без телесни повреди по мен. В автомобила нямаше други пътници.  На пътя нямаше други автомобили, които да са били застрашени от моите действия.

При тези атмосферни условия не съм очаквал да има заледяване, или че пътя не е обработен против евентуално заледяване. От 30 години съм активен шофьор без нарушения, този път съм минавал нееднократно и смятам, че съм се движил с допустима скорост, съобразявайки се с релефа и условията на пътното платно. МПС, което управлявах НИСАН ПАТРОЛ беше с нови зимни гуми(на един сезон). След преценка на обстоятелствата, полицейските служители ми съставиха АУАН, като ангажираха вината ми за ПТП.

 

 

От правна страна:

Предвид изложените обстоятелства твърдя, че неправилно и незаконосъобразно с НП е ангажирана отговорността ми, като ми е вменена вина за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Считам, че към онзи момент не съм извършил това нарушение на закона, действията ми не следва да се квалифицират по посочената норма, предвид на което, наложената ми санкция по чл. 179, ал.2 от ЗДвП, се явява незаконосъобразна. Извършеното от мен, каквото и да е то, не следва да ми се вменява във вина, тъй като има характера на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и е при условията на крайна необходимост.

Твърдя, че за да бъде ангажирана отговорността ми като нарушител, нарушението следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин, както и вината ми, на базата на обективно установени обстоятелства, което в случая не е налице, тъй като административно наказващия орган е дал предварително определена сила на твърденията на актосъставителя, който не е взел предвид очевидни обстоятелства, относно механизма на ПТП и причините за възникването му, сочещи вината на пътя(заледен и неопесъчен участък), което се явява непредвидимо за мен препятствие(арг. чл.20, ал.2 ЗДвП).

Твърдя, че е налице нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно вмененото ми нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като  за да се твърди, че съм се движил с несъобразена скорост, следва да се посочи, коя е съобразената скорост в случая.Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.У., като поддържа жалбата си .

За наказващия орган Началник  РУ „Полиция” Пещера не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на подадената жалба.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя Л.А.  е съставен от св. К.Ч.  АУАН №25221/23.12.2018г. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на 23.12.2018 г. в 18:26 часа в Община Пещера на път ВТОРИ КЛАС № 37, като водач на лек автомобил - НИСАН ПАТРОЛ с peг № ********, при обстоятелства:

На 23.12.2018 около16.50 часа лицето Л.А.А. е управлявал собственото си МПС - л.а."Нисан патрол" с рег.№РА4181ВХ, като се е движил по второкласен път 11-37(154+100км.) в посока от гр.Батак към гр.Пещера ,като не е изпълнил задължението си при избиране на стойността на скоростта си на движение да се съобрази с атмосферните условия - ниска температура, заледен пътен участък, както и с релефа на местността - хоризонтална крива наляво с надлъжен наклон при спускане, вследствие на което губи управлението на  МПС и напуска пътното платно надясно по посока на движението си и се преобръща извън пътя в речно корито. Настъпва ПТП с материални щети и телесна повреда за А. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП.

Наложена е на Л.А.  глоба  в размер на 200лв. на основание чл.179ал.ІІ   ЗДвП .

Разпитаният по делото св.Ч. заяви, че поддържа написаното в акта.Даде показания, че  бил извикан / по сигнал за ПТП/ през тъмната част на денонощието. Автомобилът бил паднал в реката по таван, видимо хората не  пострадали много, търсели  начин да извадят колата и  имуществото си. Посочи св.Ч., че релефът на местността е специфичен и приел, че водачът е карал с несъобразена скорост, за да се озове в реката. Имало и повече от 5 метра паднала мантинела.

Св.Х., също полицейски служител даде показания, че  колата на жалбоподателя била паднала  по таван в реката. Пътят бил заледен, не си спомня дали е имало опесъчаване и други подробности.

Св. Латев даде показания, че  бил в Батак, когато жалбоподателят се свързал с него , след като е станало произшествието, за да му помогне. Отишъл на място и жалбоподателят му обяснил, че  джипът му започнал да поднася и той се опитал да го овладее, почнал да занася наляво, надясно, после джипът се завъртял по пътя и паднал назад в реката, и после се обърнал.Заяви св. Латев, че при пристигането си настилката започнала да замръзва, не било  опесъчено, колата, която опесъчава, била минала сутринта. След като се обърнала  колата, тогава отново минаха да опесъчават. Също така, мантинелата в горната част била подвита от предишно произшествие и не е удържала джипа, в реката намерили регистрационен номер на друг автомобил.

По делото е налице Констативен протокол за ПТП с пострадало лице, изготвен от св.К.Ч. във връзка с процесното ПТП от 23.12.2018г.Описани са установените щети по автомобила Нисан патрол" с рег.№******** и наранявания на Л.А., извън случаите на чл.128 и 129 НК, както и обстоятелства и причини за настъпилото ПТП.

По делото се прие Справка на НИМХ, филиал Пловдив, относно метеорологичаната обстановка в процесния участък от пътя Батак – Пещера.Отбелязано е, че температурата в 14.00ч. е била 15 градуса, о в 21.00ч. – 10 градуса., без валежи и особени явления, тихо.

Прие се и справка от ОПУ Пазарджик, в която е посочено, че на 23.12.2018г. в участъка не е извършвано снегопочистване, но е извършено частично опесъчаване срещу хлъзгане, като е достигната необходимата степен, съобразно одобрен оперативен план за зимно поддържане на републиканските пътища.

С оглед събраните доказателства от фактическа страна Съдът намира за доказано приетото от наказващия орган, а именно , на 23.12.2018 около16.50 часа жалбоподателят  Л.А.А. е управлявал собственото си МПС - л.а."Нисан патрол" с рег.№********, като се е движил по второкласен път 11-37(154+100км.) в посока от гр.Батак към гр.Пещера ,като не е изпълнил задължението си при избиране на стойността на скоростта си на движение да се съобрази с атмосферните условия - ниска температура, заледен пътен участък, както и с релефа на местността - хоризонтална крива наляво с надлъжен наклон при спускане, вследствие на което губи управлението на  МПС и напуска пътното платно надясно по посока на движението си и се преобръща извън пътя в речно корито. Настъпва ПТП с материални щети и телесна повреда за А. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Тези фактически обстоятелства се установяват при съвкупна преценка показанията на разпитаните свидетели и приетите Констативен протокол за ПТП с 3бр. снимки, две справки на НИМХ и ОПУ Пазарджик.

Жалбоподателя заявява, че оспорва тази фактическа обстановка, но на практика оспорва само малка част от нея.

Така жалбоподателят твърди, че температурата била над нула градуса, което се потвърждава и от справката на НИМХ.Твърди, че пътят бил сух и без заледяване, но при навлизането в ляв завой попаднал на заледяване, завил към мантинелата, която е ниска и нестабилна, поради което не издържала и колата се свлякла в дерето и обърнала по таван –  подобни обстоятелства, с изключение състоянието на мантинелата преди удара, са отразени и в наказателното постановление.Жалбоподателят признава настъпило ПТП с материални щети по автомобила, като твърди, че бил без телесни повреди. Последното е вярно, доколкото не са установени средни и тежки телесни повреди , но в Констативен протокол за ПТП с пострадало лице са описани порезни рани, натъртвания, охлузна рана – все наранявания, които е напълно логично да бъдат получени от човек, намиращ се в автомобил, който се обръща и ляга на тавана си.Твърди още жалбоподателят, че в автомобила нямало други пътници – такива обстоятелства и твърдения не са изложени от наказващия орган.

Нелогично е твърдението на жалбоподателя, че при тези атмосферни условия не е очаквал да има заледяване.Все пак датата е 23 декември  и напълно нормално в сенчестите места и участъците от завои да има заледявания.Относно обработката на пътя срещу заледяване се установи, същият ден има извършено опесъчаване до необходимата степен, според компетентния орган от ОПУ Пазарджик.В този аспект няма как да бъде възприето показанието на св.Латев , че не било опесъчено. Също така, няма как да се възприеме „експертното“ показание на св.Латев, имащо значение на причина за настъпилото ПТП - мантинелата в горната част била подвита от предишно произшествие и не е удържала джипа.

При установената фактическа обстановка , Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за неоснователна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на съответните изисквания на ЗАНН. Включително Съдът не споделя становището за  нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно вмененото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото  се твърди, че жалбоподателят  се е  движил с несъобразена скорост, но не е посочено коя е съобразената скорост в случая.

В тази насока следва да бъде цитирана съдебна практика, намерила конкретен израз в Решение №7673/17.12.2018г. на АдмС София, по адм. д. №9795/2018г.:

Всяка скорост, (независимо от разрешената максимална), която не отчита условията на пътната обстановка, се явява несъобразена и е в нарушение на визираната разпоредба.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нормата съдържа различни хипотези, предвиждащи определено поведение, каквото следва да имат водачите на пътни превозни средства с цел осигуряване безопасността на движението.

При извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост е от значение дали водачът е съобразил скоростта с конкретните условия и е управлявал с такава скорост, че да не загуби управление над автомобила и да причини ПТП. Фактическият състав на правната норма не изисква посочване на конкретна скорост, с която следва да бъде управляван автомобила и непосочването на такава скорост в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е нарушение. Скоростта следва да е в рамките на разрешената, но съобразена с конкретната обстановка и ситуация на пътя и да позволява на водача да контролира непрекъснато МПС, което управлява, съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Според §6т.30 ДР ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процес на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

В конкретния случай се доказаха настъпили материални щети на МПС л.а."Нисан патрол" с рег.№******** и леки телесни увреждания на жалбоподателя А., както и че жалбоподателят, при избиране на стойността на скоростта си на движение не  се е съобразил с атмосферните условия - ниска температура, заледен пътен участък, както и с релефа на местността - хоризонтална крива наляво с надлъжен наклон при спускане, вследствие на което е  изгубил управлението на  МПС и е напуснал пътното платно надясно по посока на движението си и се преобрънал извън пътя в речно корито.

Няма как да се подели и становището за наличието на „случайно деяние“ или „ крайна необходимост“  съответно по смисъла на чл.15 и чл.13 НК. Жалбоподателят А. от субективна страна  е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици и е имало начин да избегне настъпването на тези последици.В този аспект самият той твърди, че от 30 години е активен шофьор и нееднократно е минавал по този път. Явно жалбоподателят А. прекалено много е разчитал на способностите на новите си зимни гуми, с които е оборудвал автомобила си – видно от представената  в тази насока гаранционна карта, подхождайки самонадеяно в конкретната пътна ситуация.

 

Ето защо атакуваното постановление следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган е наложил законово определена санкция – глоба в размер от 200лв., с оглед осъщественият състав на административно нарушения по тази норма, в хипотезата на движение с несъобразена скорост.

Воден от горното и на основание чл.63ал.І ЗАНН Пещерският  районен съд

Р Е Ш И :

 

Потвърждава Наказателно постановление №18-0315-000718 от 11.02.2019г  на Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ  Пещера, с което на   Л.А.А., ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.179ал.ІІ ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Районен съдия: