ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 756
гр. Перник , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500168 по описа за 2021 година
С молба вх.№ 2783/16.06.2021год. /пк 14.06.2021год./ от Р. Д. Р. чрез адв. Е.П.
от САК е направено искане, основано на чл.248 от ГПК, за изменение на Решение №
172/26.05.2021год., постановено по в.гр.дело № 168/2021год. по описа на ПОС, в частта за
разноските, като присъденото в полза на адв. С.И. адвокатско възнаграждение бъде
намалено от 300 лева на 147.43лева за въззивното производство и от 126.67лева на 92.22лева
за първоинстанционното, както и присъдените в негова полза разноски за въззивно
производство да бъдат увеличени от 160.49лева на 487.07лева. Искането е обосновано с
твърдения за допусната грешка от въззивния съд при определяне на материалния интерес за
въззивно обжалване, служещ като база за определяне размера на дължащото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на страните по делото на двете съдебни
инстанции. Поддържа се, че обжалваният интерес във въззивното производство е 5 342 лева,
а не 4050лева както е приел въззивният съд.
Искането по чл.248 от ГПК е съединено и с искане по чл.247 от ГПК. Твърди се, че е
допусната очевидна фактическа грешка при посочване на фамилното име на въззиваемия
във въззивното производство като същият вместо „Р.“ е посочен като „А.“ .Прави се искане
за нейното отстраняване.
А.А. не изразява становище по искането.
Искането по чл.248 от ГПК е допустимо, а разгледано по същество е частично
основателно.
1
С Решение № 260345/09.10.2020год., постановено по гр.дело № 1561/2018год. по
описа на Районен съд –Перник е признато за установено, че А. И. А. дължи на Р.Д. А.
сумата от 3050лева, представляваща главница по Предварителен договор за продажба на
МПС от 04.12.2013год. с нотариална заверка на подписите с рег.№ *** по описа на
Нотариус И. Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-05.01.2017год.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 037/2017год. по описа на ПРС.
Със същото решение А.А. е осъден да заплати на Р.Д. сумата от 1000 лева,
представляваща неустойка по чл.9 от Предварителния договор за продажба на МПС от
04.12.2013год., както и сумата от 1 292лева направени разноски в исковото и заповедно
производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А.А. с искане
то да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявения против него искове,
ведно с произтичащите от това последици.
С Решение № 172/26.05.2021год., постановено по възз.гр.дело № 168 по описа на
ПОС за 2021год. е отменено първоинстанционното решение в частта му, в която А. И. А. е
осъден да заплати на Р.Д. А. сумата от 1000лева, представляваща неустойка по чл.9 от
Предварителен договор за продажба на МПС от 04.12.2013год., както и В ЧАСТТА, в която
А.А. е осъден да заплати на Р. А. разноски по делото в размер на 319.01лева като вместо
него е постановено ново за отхвърляне на предявения от Р.Д. А. против А. И. А. иск по
чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000лева, представляваща
неустойка по чл.9 от Предварителен договор за продажба на МПС от 04.12.2013год. с
нотариална заверка на подписите с рег.№ *** по описа на нотариус И. П.-Б. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и решението е потвърдено в останалата му обжалвана част. С
въззивното решение Р.Д. А. е осъден да заплати на А. И. А. сумата от 15.06.лева разноски
във въззивното производство, както и да заплати на адв. С.И. от АК- Перник сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата
за въззивното производство и 126 .67лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата за първоинстанционно производство и е осъден А.
И. А. да заплати на Р.Д. А. сумата от 160.49лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство.
Пред районният съд е бил предявен иск по чл.422 от ГПК с материален интерес от
3050лева и осъдителен по чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД с материален интерес
1000лева или общо материалния интерес на предявените в първоинстанциононто
производство е 4050лева. В този размер е и обжалваемия интерес във въззивното
производство и в него не следва да бъдат включени присъдените с първоинстанционното
решение разноски в полза на ищеца, възлизащи на сумата от 1292 лева. Под „материален
2
интерес“ следва да се разбира сбора от цената на предявените обективно съединени искове
иска, определен към момента на предявяването им и той в случая е сбора на търсените суми
или 4050лева. Това е размера, върху който се дължи държавната такса, като това е и
размера, върху който се определя и размера на дължимото се адвокатско възнаграждение.
Ето защо, с оглед на крайния резултат от обжалването – уважен иск по чл.422 от
ГПК за сумата от 3050лева и отхвърлен иск по чл.79 от ЗЗД за сумата от 1000лева, то
действително дължащото се на адв. С.И. адвокатско възнаграждение на основание чл.36 от
ЗА за въззивната инстанция следва да бъде изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от наредба
№ 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на
сумата от 126.79лева както за въззивното, така и за първоинстанционното производство. При
евентуално отхвърляне изцяло на предявените искове, респ. уважаване изцяло на
въззивната жалба, адвокатското възнаграждение, изчислено на горепосоченото основание
във вр. с чл. 36, ал.3 от ЗА би било в размер на 513.50лева, а в случая при частично
отхвърляне и уважаване на жалбата за сумата от 1000лева това възнаграждение за всяка една
от съдебните инстанции е в размер на 126.79лева.
При отхвърляне на въззивната жалба за сумата от 3050лева и при доказани разноски
за въззивното производство в размер на 650лева, то жалбоподателя дължи за възстановяване
на жалбоподателя сума в размер на 489.51лева. Тъй като въззиваемият претендира такава в
размер на 487.07лева, а му е присъдена сума в размер на 160.49лева, то следва да му се
присъди допълнително разликата до претендираната от него /с което искане съдът е
обвързан/ или сума в размер на 326.58лева.
Искането по чл. 247 от ГПК е допустимо и основателно. Ищецът в
първоинстанциионното производство, респ-въззиваем във въззивното производство е с
фамилия „Р.“, а не „А.“ или „А.“ както погрешно е посочено във въззивното решение.
Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена, като навсякъде в
Решение № 172/26.05.2021год., постановено по във.гр.дело № 168/2021год. на ПОС, където
Р. Д. Р. е посочен с фамилно име „А.“ или „А.“ се чете „Р.“.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА Решение № 172/26.05.2021год., постановено по възз. гр.дело №
168/2021год. по описа на ПОС В ЧАСТТА за разноските като:
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Р. Д. Р. с ЕГН
********** от ***още 326.58лева, представляща направени разноски във въззивното
производство И
НАМАЛЯВА определеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
3
адв. С.И. от АК-Перник, дължимо се от Р.Р. от 300 лева на 126.67лева.
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248 от ГПК в останалата й част.
ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 172/26.05.2021год., постановено по във.гр.дело № 168/2021год. на ПОС като
навсякъде в решение фамилното име на Р.Д. вместо „А.“ и „А.“ да се чете „Р.“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4