№ 1715
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100501802 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Л. М., чрез пълномощника му адв. П., срещу
решението по гр.д. № 57035/2020 г. на СРС, III ГО, 89 състав, в частта, в която въззивникът
е осъден да заплаща месечни издръжки на детето си И.И. М. над 162.50 лева до 300 лева,
считано от 17.11.2020 г., като неправилно. Излага подробни съображения за това.
Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявения иск за издръжка за посочените суми.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна В. И. К. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
1
С решението по гр.д. № 57035/2020 г. СРС, ІІІ ГО, 89 състав, е предоставил
родителските права по отношение на детето И.И. М. на майката В. И. К., при която е
определил местоживеенето му, определил е режим на лични отношения на бащата, осъдил е
последния да заплаща издръжка на детето в размер на 300 лева, считано от 17.11.2020 г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, и е осъдил И. Л. М. да заплати на СРС
държавна такса върху издръжката на детето в размер на 432 лева.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за родителските права,
местоживеенето и режима на лични контакти, поради което не е предмет на настоящото
въззивно разглеждане.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител (чл.142, ал.1 СК). Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Присъдените в настоящия
случай от районния съд месечни издръжки от 300 лева напълно отговарят на нуждите на
детето И. (на почти 8 години) от средства за съществуване и образование, актуалния ръст на
инфлацията в страната (от публично достъпните данни на електронна страница на
Националния статистически институт /https://www.nsi.bg// през януари месец 2023 г.
месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени, е 1.0%
спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари месец 2023 г. спрямо януари
2022 г. е 14.1%), както и на установените доходи на бащата – около 1000 лева месечно от
работа в кафенето на неговите родители (видно от социалния доклад на ДСП –Оборище и
от показанията на св.И.П.-Б.) и доходи, получавани от граждански договор, сключен с
Учебен център ЕМО“ ЕООД, която работа по твърдения на самия въззивник е свързана с
даване на информация по телефона и координация на служителите, извършвана
дистанционно (в размер на 810 лева месечно, видно от представения договор, а според
данни на бащата, дадени в социалното проучване – около 1000 лева месечно). При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани
пред него и относими към спора доказателства.
Ангажираните пред въззивната инстанция доказателства за трудови доходи на бащата
от трудово правоотношение с „М.С.Г.“ ЕООД в размер на 650 лева месечно за периода
28.05.2021 г. - 28.10.2021 г., а след 28.10.2021 г. в размер на 325 лева (за четиричасов
работен ден), не доказват, че бащата не получава декларираните от самия него доходи от
граждански договор и от работа в кафенето на родителите си. Както преди 28.05.2021 г.,
така и след 28.10.2021 г. в Информационната система на НАП липсват данни за
осигуряване, самоосигуряване и за регистрация на граждански договор. Изложеното, налага
2
извод, че доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната му
част за възможност на бащата да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 300
лева. Ако бащата изпитва затруднения да дава присъдената с обжалваното решение месечна
издръжка, следва да се посочи, че той има не само правно, но и нравствено задължение да
издържа своето дете. Той е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания,
които да му пречат да работи допълнително и да получава трудово възнаграждение,
посредством което да задоволява, както собствените си, така и на детето си И.
екзистенциални нужди. В този смисъл затрудненията на бащата не следва да се поемат от
детето. Действително, упражняването на конституционно гарантираното право на труд
изцяло зависи от волята на носителя на това право, но предвид безусловния характер на
задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца родителят, който е
трудоспособен, трябва да работи (в този смисъл т. 11 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). При
това положение въззивникът може и трябва да ангажира цялата си деятелност, за да
реализира и допълнителни доходи, освен получаваните от него, които да му послужат, както
за удовлетворяването на собствените си, така и на дето си, екзистенциални нужди.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Претенция за разноски е заявена само от въззиваемата страна, която е доказала
действително сторени такива в размер на 600 лева –заплатено адвокатско възнаграждение,
което с оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК и фактическата и правна сложност
на делото следва да бъде намалено до предвидения в чл.7, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в редакцията към ДВ, бр.
88 от 2022 г.) , минимален размер от 500 лева.
Или, при този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 500 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20187289/ 15.09.2021 г., постановено по гр.д. №
57035/2020 г. на СРС, III ГО, 89 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. Л. М., ЕГН **********, да заплати на В. И. К., ЕГН *******, сумата в
размер на 500 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4