Решение по дело №313/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Монтана, против решение №182/29.04.2024г. по АНД № 1442/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №26/19.09.2023г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което на С. В. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.151,ал.2,т.6 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за нарушение на чл.19,ал.3, т.15 във вр. с чл.151,ал.2,т.6 от ЗУО.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че ВРС е направил необоснован извод за наличие на упълномощаване, тъй като същото е поименно и изчерпателно. Сочи се, че са необосновани изводите на съда за липса на извършено нарушение както от обективна страна, така и от субективна страна. Сочи се, че нарушението се осъществява чрез бездействие, поради което не може да се определи точната дата, поради което установяване на времето на бездействие съвпада с дата на установяване на нарушението. Сочи се, че е извършено нарушението. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде потвърдено НП.

Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да не я уважава, а решението на ВРС да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административен съд Видин приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото, същата е основателна.

Установява се по делото, че на 21.07.2023г. е извършена проверка в землището на с.Арчар от служители на РИОСВ – Монтана, по повод подадена жалба за нерегламентирани сметища с отпадъци. Същата е извършена в присъствие на сигналодателя, представители на Община Димово и кмета на с.Арчар. Извършен е оглед на място и са установени замърсени райони, които са подробно индивидуализирани като местонахождение и видове отпадъци в съставения от проверката КП №ЖС-17-5/21.07.2023г. Предписано е и в срок до 21.08.2023г. на Кмета на Община Димово да се почистят замърсените с отпадъци терени съобразно задължението му по чл.19,ал.1 и ал.3 ,т.15 от ЗУО и общинската наредба. КП е връчен на представител на общината. Във връзка с извършената проверка е изискана от кмета на Община Димово актуална заповед за оправомощаване на В. Д.–кмет на с.Арчар, за осъществяване на контрол по дейностите, свързани с управление на отпадъците. С писмо изх.№ РД-3200-33/10.08.2023г. Кметът на Община Димово е уведомил контролните органи, че същата не е оправомощавана по чл.112,ал.1 от ЗУО и по чл.15,ал.2 от ЗООС за осъществяване на дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на с.Арчар. До жалбоподателя, в качеството му на кмет на Община Димово, е отправена покана за явяване на 24.08.2023г. в РИОСВ-Монтана за съставяне на АУАН във връзка с установеното замърсяване при извършената проверка на 21.07.2023г. Проверяващите приели, че е налице нарушение на чл.19,ал.3,т.15 във вр. с чл.151,ал.2,т.6 от ЗУО , извършено от Кмета на Община Димово, поради което за нарушение на посочените разпоредби спрямо същия е съставен АУАН № УОмм-19/24.08.2023г., предявен и връчен на нарушителя. От лицето са депозирани възражения срещу акта, като се излагат съображения, че системно почистват замърсените терени, но населението е с ниска култура, както и че не отговаря за почистването на частни имоти. Въз основа на съставения АУАН е издадено и НП, с което му е наложена глоба в размер на 3000 лева.

При така установената фактическа обстановка Районен съд Видин е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като кметът е изпълнил законовите си правомощия, упълномощавайки кметовете на населени места със Заповед № РД-02-31/06.01.2020г. да отговарят за тези дейности, като съобразно т.1 от заповедта с тези правомощия е упълномощен и кметът на с.Арчар. Приел е, че кметът е изпълнил законовите си задължения и поради липса на субективен елемент е отменил наказателното постановление.

Направените от Районен съд - Видин правни изводи са неправилни.

Видно от приложената по делото заповед, достояние и на контролните органи в хода на извършваната проверка, упълномощаването на лицата е с оглед заеманата длъжност, но поименно-на конкретните физически лица. В този смисъл е и изричното изявление на Кмета на община Димово, като упълномощител, в хода на проверката-същият изрично е заявил, че В. Д.–кмет на с.Арчар, не е оправомощена по ЗУО. Направеният от районния съд извод не съответства на съдържанието на заповедта за оправомощаване, нито на изявлението на възлагащия правомощията по ЗУО и издател на оправомощителната заповед-Кмета на Община Димово. С оглед на горното, настоящата инстанция намира за неправилен изводът на районния съд, че липсва извършено нарушение и субективна страна на нарушението.

При така установената фактическа обстановка се установява, че ответникът по касация е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.19,ал.3,т.15 от ЗУО. Посочената разпоредба изрично възлага отговорността на кмета за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им, като същият не е изпълнил това свое задължение. Установени са няколко подробно индивидуализирани незаконни сметища и непредприети действия по почистването им, поради което нарушението е извършено от обективна страна.

Нарушението е осъществено чрез бездействие-неизпълнение на законово вменени задължения за активно поведение, поради което нарушението е извършено и от субективна страна.

С оглед характера на нарушението, а именно осъществява се чрез бездействие, не може да бъде споделен изводът на районния съд за липса на дата на извършване на нарушението. Изрично е направено уточнение и в акта, и в наказателното постановление, че нарушението се осъществява чрез бездействие, установено на 21.07.2023г., поради което доводите на съда, че не е ясно кога е извършено, са неправилни: същото се извършва и към датата на неговото установяване. При липса на законово определена дата/срок за изпълнение на конкретно задължение не е започнал да тече и срок по 34 от ЗАНН, поради което изводите на съда за невъзможност да се преценят разписаните срокове в разпоредбата, не могат да бъдат споделени.

Развитите доводи от наказаното лице, че кметът не следва да отговаря за почистването на частни имоти, са неоснователни. Задължение на кмета по ЗУО е да предотврати създаването и да организира почистването на незаконни сметища на територията на съответната община, независимо от собствеността на имота, върху който същите са създадени. Това е задължение, произтичащо от контролната дейност по управление на отпадъците, която му е възложил законът, която не се разпростира единствено върху имотите, собственост на общината. Ниската култура на населението, на която се позовава кметът, не изключва задължението му да се почистват незаконните сметища.

Изрично разпоредбата на чл.151,ал.2,т.6 от ЗУО предвижда административно наказание глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им, поради което от наказаното лице в качеството му на кмет на Община Димово е осъществен административно-наказателният състав, въз основа на който е ангажирана отговорността му. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден в разпоредбата.

Съдът намира, че административно-наказващият орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването му, административно - отговорното лице, както и конкретните правни норми, които са нарушени. Не са ограничени процесуалните права на защита на нарушителя, а процесното деяние е доказано по категоричен начин от приложените към преписката доказателства.

Деянието е типично от вида си, поради което не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, както и чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9,ал.2 от НК.

С оглед горните съображения, Административен съд Видин намира, че решението на РС – Видин е неправилно и следва да бъде отменено, а наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за всяка от инстанциите, надлежно поискани, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин за всяка от инстанциите сумата от 80,00 лева, или общо сумата от 160 лв, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния размер съобразно наредбата.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №182/29.04.2024г. по АНД № 1442/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №26/19.09.2023г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което на С. В. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.151,ал.2,т.6 от ЗУО за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 във вр. с чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26/19.09.2023г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което на С. В. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 във вр. с чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО.

ОСЪЖДА С. В. С. с [ЕГН] , с адрес гр.Димово, да заплати на Регионална инспекция по околна среда и водите – Монтана, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.