№ 382
гр. Р., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Милен Петров
Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана С.
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500451 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 189/19.02.2024 г., постановено по гр. дeло №
20234520100269/2023 г. по описа на РРС:
- на основание чл. 383, ал. 3, вр. с чл. 382, ал. 1 от КЗ, "Кардиф
Животозастраховане Клон България" КЧТ, ЕИК:*********, седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-
3, представлявано от М.Е.К. и "Кардиф Общо застраховане, Клон България",
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
"Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от М.Е.К. СА
ОСЪДЕНИ да заплатят на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД- София
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Гюешево“ *4
сумата от 7 568,91 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка “Живот“, сключена от С. Ю.ов Д. ЕГН ********** в полза на
кредитната институция, по застрахователна програма “Кредитна Протекция
Плюс“, Пакет Б № ******* за времето 15.02.2022 г.-11.01.2023 г., касаеща
Договор за потребителски кредит № ******* от ******** г., сключен с
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-София.
- на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ, "Кардиф Животозастраховане Клон
България" КЧТ, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от М.Е.К.
и "Кардиф Общо застраховане, Клон България", ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А,
1
ет. 1-3, представлявано от М.Е.К. СА ОСЪДЕНИ да заплатят на В. П. С.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Р., ул. "Г.Г.“, * *, * , сумата от 1 150,00 лева,
представляваща стойността на заплатените вноски по Договор за
потребителски кредит № *******/********г., сключен между С. Ю.ов Д. ЕГН
********** и "Уникредит Консюмър Файненсинг" ЕАД, поради настъпило
застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя С. Ю.ов Д. ЕГН
********** за периода от 15.02.2022 г. до завеждането на исковата молба –
11.01.2023 г.
Срещу решението на РРС е постъпила въззивна жалба ОТ Кардиф
Животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговскисъд, Република
Франция под № 732 028 154, действащо чрез клона си "Кардиф
Животозастраховане Клон България" КЧТ, ЕИК:********* гр. София, с
искане същото да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно и съдът да постанови ново такова, с което да бъде
отхвърлена заявената срещу дружеството искова претенция. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответниците по жалбата В. П. С. и Ю. Д. С., и двамата от гр. Р.,
чрез адв. Р. К. от АК Р., изразява становище за неоснователност на жалбата, за
което развива подробни доводи. Моли решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване.
Окръжният съд, след като провери оплакванията в жалбата,
съобрази изложеното в исковата молба, петитума на същата, прецени
събраните по делото доказателства и постановеното по спора съдебно
решение, намира същото за недопустимо. Решението на РРС е пocтaнoвeнo пo
предявен иcĸ за защита на чужди права, като в производството не е призовано
и лицето от чието име същите са предявени.
В исковата молба са изложени твърдения, че Банката бенефициер -
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД- София ЕИК:********* бездейства,
което засяга техните имуществени интереси. В трайната практика на ВКС,
застъпена и в решение от 19.03.2013 г. по гр. д. № 10258/2011 г., ІІ г. о на ВКС
и решение по гр. д. № 3830/2020 г. на IV г. о. на ВКС, се приема че съгласно
чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд, освен в предвидените от закона случаи, в които чл. 26, ал. 4 ГПК изисква
по делото да се призове като страна и лицето, чието право е предявено.
Правилото на чл. 26, ал. 4 ГПК намира приложение само когато по силата на
изрично законово овластяване процесуалната легитимация на ищеца се
различава от материалноправната му легитимация и същия предявява пред
съда чуждо материално право. Приема се също така, че съгласно изричната
разпоредба на чл. 26, ал. 4 от ГПК /и в съответствие с трайно установената
практика по приложението на чл. 134, ал. 2 ЗЗД/, при предявяването на иск в
хипотезата, когато ищецът-кредитор основава същия на правата на своя
длъжник е налице процесуална субституция от вида на процесуалното
2
застъпничество, поради което съдът следва служебно да конституира
длъжникът /респ. – неговите универсални правоприемници/ като съищец, т. е.
между тях е налице активно задължително необходимо другарство в
производството, а не е налице пасивно такова – на страната на ответника. В
такава хипотеза започнатото от кредитора исково производство при условията
на чл. 134 ЗЗД е недопустимо да се развие без служебното конституиране от
съда и участието в него на задължителния необходим другар на ищеца,
какъвто се явява длъжникът му /респ. – неговите универсални
правоприемници/, като за наличието на тази абсолютна процесуална
предпоставка съдът /всяка от инстанциите по делото/ следи служебно - в този
смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 6 от
тълкувателно решение ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от изложеното съдът не е изпълнил своето задължение дa се
призове като страна и лицето, чието право е предявено, поради което в
производството по делото независимо, че същото е задължителен необходим
другар, не е взело участие. Предвид гореизложеното, обжалваното Решение
№ 189/19.02.2024 г., постановено по гр. дeло № 20234520100269/2023 г. по
описа на Р.нски районен съд следва да бъде обезсилено, включително и в
частта за разноските и делото върнато на РРС за ново разглеждане от друг
състав на същия съд и произнасяне по предявените претенции.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото
на спора разноски в настоящето производство при спазване на чл. 78 ГПК не
следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди РРС при новото
разглеждане на делото.
Така мотивиран Р.нски окръжен съд на основание чл. 270, ал.3, ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 189/19.02.2024 г., постановено по гр.
дeло № 20234520100269/2023 г. по описа на Р.нски районен съд като
НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА делото на РРС, за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3