№
/20.09.2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №1685 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от ДОПК и е образувано по жалба от Н.Л.Л., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адв.К.Ж. ***, против
РА №Р-03000320006575-091-001/01.02.2022г на
органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с решение
№47/20.04.2022г на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП-София
, с която на жалбоподателя са установени
задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2017г в размер на 36 325.00лв.
главница и 13 855.06лв. лихва, и за 2018г в размер на 31 661.00лв.
главница и 8 865.79лв. лихва.
С определение №2383/11.08.2022г, по повод възражение
на ответната администрация и на
осн.чл.159 т.5 от АПК жалбата на Н.Л. против РА от 01.02.2022г е оставена без
разглеждане в частта, потвърдена с решение №47/20.04.2022г на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна поради просрочие, и производството по настоящото
адм.д.№1685/2022г е прекратено.
Постъпила е молба с.д.№13108/01.09.2022г от
жалб.Л. чрез адв.Ж. с пр.осн.чл.161 ал.1 от АПК вр.чл.26 от ДОПК за
възстановяване на срока за обжалване на РА от 01.02.2022г. Поддържа се, че просрочването
с един ден на жалбата се дължи на
внезапно, непредвидено остро заболяване, възникнало на 18.07.2022г и продължило
до 19.07.2022г вкл., довело до невъзможност за жалбоподателя да спази
законоустановения срок. Сочи се, че в посочения период Л. е бил на домашно
лечение, режим на легло, като на 20.07.2022г е успял да се свърже с адвоката си
и да организира изготвянето и депозирането на жалбата един ден след изтичане на
срока. Счита се, че наличието на внезапно остро заболяване е особено непредвидено
обстоятелство, което мотивира искането за възстановяване на срока за обжалване
на прекратителното определение. Настоява се за насрочване на открито съдебно
заседание, с участие на жалбоподателя, в което да бъдат представени писмени
доказателства за твърденията им, понеже към момента не пазят болничните листи и
следва да се снабдят с дубликат, което ще отнеме време.
За да се произнесе по искането, съдът
съобрази следното:
Разпоредбата на чл.161 ал.1 от АПК предвижда, че в 7-дневен срок от
съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска
възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в
заблуждение.
В конкретния случай съобщението за оставяне на жалбата против РА без
разглеждане е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 25.08.2022г, а
искането за възстановяване на срока е постъпило в деловодството на АС – Варна
на 01.09.2022г, т.е. в рамите на законоустановения 7-дневен срок, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
Цитираната
специална разпоредба на чл.161 ал.1 от АПК предпоставя основателността на искането
за възстановяване на срока за обжалване от наличието на едно от алтернативно
посочените там основания – особени непредвидени обстоятелства, или поведение на
администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение; съгл.ал.2 на текста в
искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства,
установяващи основанията по ал.1.
В конкретния
казус се твърди наличие на особени непредвидени обстоятелства – внезапно, непредвидено
остро заболяване, възникнало на 18.07.2022г и продължило до 19.07.2022г вкл., препятствало
жалбоподателя да спази законоустановения срок. Доказателства в подкрепа на това
твърдение не са представени, но настоящият състав счита, че дори и доказано, то
не мотивира извод за обективна невъзможност за спазване на срока.
По повод
възражението на ответната администрация за просрочие на жалбата, с молба с.д.
№12167/09.08.2022г Н.Л. чрез адв.Ж. е поддържал, че оспореното Решение на
директора на Д „ОДОП“ – Варна му е връчено на 06.07.2022г, в какъвто смисъл
било убеждението на Л., съответно – срокът за обжалване за него е започнал да
тече от тази дата; изписаната в разписката за връчване цифра „5“ била неясна,
което се обяснява с техническа грешка, и в тази връзка се изтъква, че всъщност
тя представлява числото „6“. Така се поддържа, че съобразно убеждението му
срокът за обжалване за него е започнал да тече на 06.07.2022г и с депозирането
на жалбата пред съда на 20.07.2022г той е спазен. С прекратителното определение
№2383/11.08.2022г настоящият съдебен състав е обсъдил това становище и е
отказал да го кредитира, като е изложил съответни мотиви.
Поради това
искането за възобновяване на срока за обжалване е аргументирано с друго
непредвидено обстоятелство – внезапно остро заболяване, настъпило на 18.07. и
продължило до 19.07.2022г. Дори независимо от липсата на доказателства в тази
насока (вкл. и за вида на заболяването) да се приеме, че такова заболяване
действително е настъпило, и то е препятствало жалбоподателя да подаде жалбата
си против РА конкретно на 18.07. и на 19.07.2022г, то за Л. е било обективно
възможно и без затруднения да организира своевременното ангажиране на адвокат и
изготвяне на жалбата в периода от 06.07.2022г до 18.07.2022г. вкл., респективно
– и депозирането й пред съда на 19.07.2022г, независимо от субективната му
невъзможност да го направи лично. Вместо това жалбоподателят – според
твърденията в искането за възобновяване на срока – се е свързал с адвокат едва
на 20.07.2022г, т.е. след изтичане на срока за обжалване, и е организирал подаването
на жалбата извън срока.
Формулирано по
различен начин – дори и независимо от липсата на доказателства да се приеме
наличието на внезапно остро заболяване на жалбоподателя в последните два дни на
срока за обжалване на РА, то не е съществувало през целия 14-дневен период след
връчването на оспорения ИАА, поради което настоящият съдебен състав счита, че
не следва да бъде прието като особено непредвидено обстоятелство по см.чл.161
ал.1 от АПК, респективно – като извинително основание за пропускане на срока за
обжалване на РА пред съда.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав преценява като неоснователна молбата на
жалб.Л. за възстановяване на срока за съдебно обжалване на РА №Р-03000320006575-091-001/01.02.2022г.
В
заключение – искането за насрочване на открито съдебно заседание по делото за
събиране на доказателства не кореспондира с процедурата по чл.161 ал.3 от АПК,
предвиждаща произнасяне на съда с определение, т.е. в закрито съдебно
заседание. В същия смисъл е и ал.2 на текста, според която в искането за
възобновяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи
основанията по ал.1. Законодателят не е предвидил провеждане на открито съдебно
заседание в това производство: от една страна понеже то е едностранно и
безспорно – с участието само на молителя, не и на останалите страни в
производството; а от друга – и поради задължението за представяне на всички
доказателства, установяващи основанията по ал.1, със самото искане.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.161 ал.3 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.Л.Л.,
ЕГН **********,***, за възстановяване на срока за обжалване на РА
№Р-03000320006575-091-001/01.02.2022г на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, в частта, потвърдена с решение №47/20.04.2022г на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП-София.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд- София в
7-дневен срок от получаване на съобщението.
Препис
да се връчи само на Н.Л. чрез адв.К.Ж..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: