№ 16
гр. Свищов, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно
наказателно дело № 20244150200208 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно постановление № ********** от 29.07.2024г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.
Жалбоподателят С. Д. С. от с. *******, общ. Свищов не е
доволен от Наказателно постановление № ********** от 29.07.2024г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново , с което на
основание чл. 266 ал. 1 предл. 7 от ЗГ му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 213 ал. 1 т. 1 от
Закона за горите. Твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно. Счита, че е
налице неправилно приложение на материалния закон. В хода по същество
взема становище, че жалбата е основателна, тъй като не се установило по
безспорен начин извършването на нарушението по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ от
жалбоподателя и липсват данни от къде е добита дървесината, като е
констатирано само къде се намира. Също така е отбелязано, че в случаяе
имало и разрешение за извършване на дейност от жалбоподателя по
почистване и добиване на дървесина за което е приложена по делото служебна
бележка. Посочва, че жалбоподателят на база този документ е действал със
съзнанието че придобива дървесина за да я ползва за лични нужди и да я
държи в двора, което е установено и от служителите изготвили АУАН. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган – Директор на Регионална дирекция по горите
Велико Търново, чрез прецесуалният си представител юрисконсулт Ц., в хода
по същество взема становище, че са спазени всички реквизити на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Посочва, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателя, е
1
съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, което е
нарушение на чл. 213, ал. 1, т .1 от Закона за горите и че съгласно чл. 207 от
Закона за горите дървесина, добита извън горска територия, се маркира с
общинска марка. Твърди, че дървесината, съхранявана от жалбоподателя, не е
била маркирана нито с контролна, нито с общинска марка. Коментира
приложената служебна бележка, издадена на жалбоподателя С., съгласно
която той може да извърши почистване на изгоряла дървесина и храсти на ул.
„8“, като добитата дървесина може да бъде използвана от него само и
единствено за отопление. Посочва, обаче, че дървесината е била предвидена за
продан, а служителите на РДГ Велико Търново са в невъзможност да
установят откъде е добита. Коментира, че редът, по който следва да се добие
дървесина извън горска територия, е предвиден в Закона за опазване на
селскостопанското имущество, при което се издава разрешително за сеч и
дървесината се маркира с общинска марка. Акцентира върху това, че
свидетелите – служители на РДГ Велико Търново и ДГС Свищов са заявили,
че С. С. не е заявил откъде е добил дървесината, като изтъква, че това било
проблем за него, тъй като е можел просто да им каже, че има разрешително от
кмета, и да покаже такъв документ. Относно показаниията на кметът на
селото И., ЮК Ц. коментира, че дървесните видове, които са се намирали на
въпросната улица и са били изгорели, са круша, черница, като при въпрос от
съда дали е имало акация, слива и бряст,свидетелят казал: „Не знам. Със
сигурност е имало.“, което обективирало извода, че той не бил наясно за
останалите дървесни видове дали са били на самата улица или не, дали е
имало такива дървесни видове. Коментира посочената от свидетелите бележка
за продажба с оставен телефонен номер. Посочва, че дървесината съхранявана
от жалбоподателя, е била на фигура, като било невъзможно всеки дървесен
вид да се измери по отделно и че по делото е приложен ценоразпис, съгласно
който цената на акацията и на твърдите широколистни дървета е една и съща.
Моли да се потвърди процесното НП и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение
След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № ********** от 29.07.2024г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение серия В №
008782 от 07.02.2024 г. на жалбоподателя на основание чл. 266 ал. 1 предл. 7 от
Закона за горите е наложено административно наказание – глоба в размер на
500,00 лева и е определено да заплати парична равностойност на дървесината
в размер на 408,10 лева за това, че на 07.02.2024г. съхранява 7 /седем/
пространствени кубични метра дърва за огрев от дървесен вид акация, слива и
бряст, немаркирани с контролна горска марка, което нарушение било
извършено на територията на РДГ Велико Търново, ТП ДГС Свищов, общ.
Свищов, с. *******, ул. *********** № 4, частен дом, с което нарушил чл. 213
ал. 1 т. 1 от Закона за горите. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 07.08.2024г., видно от писмо изх. № РДГ05-7732 от
29.07.2024г. на РДГ В.Търново и известието за доставяне. С покана за
2
доброволно изпълнение жалбоподателят бил поканен, в 7-дневен срок, да
заплати сумата от 500 лева –глоба.
Приложен по делото е АУАН № 008782/07.02.2024г., серия В, съставен
от И. И. Б. – горски инспектор при РДГ В.Търново против жалбоподателя, въз
основа на който е издадено наказателното постановление, като в акта е
посочено, че е съставен за това, че на 07.02.2024г. в с *******, ул. ***********
№ 4, в частен дом, съхранява 7 пр. куб.метра дърва на 1 дължина от дървесен
вид акация, слива, бряст, немаркирани с контролна горска марка, като
нарушението е квалифицирано по чл. 213 ал.1 т.1 от Закона за горите.
В приложения констативен протокол серия В № 010796 от 07.02.2024г. ,
съставен от С. К. К., е отразено, че във връзка с подаден сигнал, била
извършена проверка в частен дом, находящ се в с. *******, ул. *********** 4,
като в двора открили наличие на 7 пр. куб.метра дърва за горене от дървесен
вид акация, слива и бряст, немаркирани с КГМ, ГМ и ОМ, като лицето С. Д.
С. не представил документ доказващ законния произход на дървесината –
превозен билет и отказал да обясни от къде е добита дървесината. Сочи се, че
с този протокол са задържани 7 пр.куб.м. дърва за горене от дървесен вид
акация, слива и бряст. С приложената разписка за отговорно пазене от
07.02.2025г. тези задържани вещи – 7 пр.куб.м. дърва за горене от дървесен
вид акация, слива и бряст били предадени от СтИ. К. на С. Д. С. на отговорно
пазене. Според констативен протокол от 16.07.2024г., при извършена проверка
по констативен протокол от 7.02.2024г. е установено, че 7 пр. куб.м. дърва за
горене от дървесен вид акация, слива и бряст са употребени.
Съгласно сигнално писмо от РДГ изх. № РДГ05-1723 от 19.02.2024г., РП
В.Търново била уведомена за извършената проверка и констатираното
държане от С. на 7 пространствени кубични метра дърва за горене, на 1 м.
дължина, от дървесен вид акация, слива и бряст, немаркирани с контролна
горска марка, производствена марка или общинска марка и непридружени с
превозен билет, което нарушение било извършено в частен дом на
територията на с. *****, за което на лицето бил съставен АУАН , а дървесината
била задържана и оставена на провереното лице на отговорно пазене.
Посочена е стойност на дървесината 408,10 лева без ДДС, като е направено
искане за образуване наказателно производство за констатираното деяние.
Приложено по делото е Постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство от 23.02.2024г. на С.Н. – прокурор от Районна
прокуратура Велико Търново, ТО Свищов с което е отказано образуването на
досъдебно производство и е прекратена преписка № 1306/2024г. по описа на
РП Велико Търново, ТО Свищов. Със същото е постановено след влизането
му в сила, преписката да бъде изпратена на РДГ В.Търново, относно
произнасяне по компетентност за налагане на административно наказание на
С. Д. С.. В постановлението в обстоятелствената част е прието, че било
установено, че на 07.02.2024г. С. Д. С. съхранява в частния си имот в с.
*******, общ. Свищов, ул. *********** № 4 7,00 пространствени кубични
метра дърва за горене, на 1 м. дължина, от дървесен вид акация, слива и бряст,
немаркирани с контролна горска марка ,съответно производствена марка или
общинска марка и непридружени с превозен билет на стойност 408,10 лева.
Посочено, че не се установявало от къде е придобита дървесината – от горски
фонд или частен имот, за да са налице накърняване на обществените
3
отношения, които защитават, а именно гарантиране на законосъобразното
управление и функциониране на добива на дървета от горските територия.
Липсвали данни по преписката дали тези съхранявани дърва за горене да са
незаконно придобити от другиго дървен материал, а това, че същите били без
горска марка, производствена или общинска марка и без превозен билет. Не
било достатъчно да се направи обосновано предположение, че същите са
предмет на престъпление. Прието е, че след като в случая не било установено
лицето да съхранява незаконно добит от другиго дървен материал, то и
деянието не било съставомерно по чл. 235 ал. 1 от НК, поради което и
преписката следвало да бъде прекратена и изпратена по компетентност на РДГ
В.Търново за преценка относно налагане на административно-наказателна
отговорност на С..
Установи се компетентността на Директора на РДГ В.Търново за
издаване на наказателни постановления за нарушения по Закона за горите,
съгласно приложената Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024г. на Министъра на
земеделието и храните и на актосъставителя за съставяне на АУАН за
нарушения по ЗГ/трудов договор, длъжностна характеристика, допълнително
споразумение към трудов договор/
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят И. Б. – който заяви, че е
служител на РДГ – В. Търново на длъжност Горски инспектор, отговарящ за
територията на ДГС Свищов по график. На 07.02.2024 г. бил на смяна с
колегите си Д. Г. и С. К., когато във връзка с подаден сигнал на залепена обява
в с. ******* за продажба на дърва с телефонен номер на нея, Г. извършил
телефонно обаждане. Уредил си среща с лицето С. С. в дома му, който ги
поканил в тях, защото искал да им продава дърва. Предложил им да им
продаде, но не обсъждали сума. Отишли на адреса, който С. казал по телефона
и тогава той ги разпознал, че са служители на ДГС по служебния автомобил.
Влезли в двора му, видели дървата, измерили ги с ролетка и установили че са
седем кубика дърва, които не били маркирани. Във връзка с тези дърва С. не
дал обяснения от къде са. След това съставили протокол и АУАН. Оставили
дървата на жалбоподателя С. на отговорно пазене. Свидетеля заявява, че не са
установявали да има сеч и че няма спомен жалбоподателя да е споменавал от
къде е добил дървесината. По отношение на дървесината, посочва, че същата
била беше прясно отсечена, от акация, бряст и слива.
Св. Д. Д. заявява, че е служител съм на ДГС – Свищов, на длъжност
горски стражар, като отговаря за няколко села на територията на община
Свищов – с. Деляновци, с. Червена, с. Овча Могила, с. *******, с. Алеково, с.
Александрово, с. Козловец и с. Българско Сливово. Посочва, че на 07.02.2024
г. бил на работа с колегите си И. Б. и С. К., като имали подаден сигнал, че има
залепена обява с телефонен номер за продажба на дърва в с. *******. Обадили
се на този номер, посочен в обявата. Човекът на посочения телефон им обясни
къде живее и те отишли у тях. Там бил жалбоподателя С. С., който ги
поканил и свидетелите видели дървата. След това му поискали документи за
самоличност и документи за дървата. Той им представил само документ за
самоличност чрез който го установили, но за дървата в двора не предоставил
документ. Свидетеля посочва, че същите дърва не бяха маркирани с контролна
горска марка и те съставили протокол и два акта. С. заявил пред него, че
дървесината е негова, но отказал да отговори от къде е придобита. Оставили
4
дървата в двора на С. с разписка за отговорно пазене.
Св. С. К. в своите показания заявява, че работи към Регионална
дирекция по горите гр. Велико Търново от 2003 г., като след последното му
преназначаване е на длъжност Главен специалист „Горски инспектор“. По
отношения на случая от 07.02.2024г. заявява, че тогава изпълнявал служебните
си задължения на територията на ДГС – Свищов по утвърден график от
Директора на РДГ, когато получили сигнал от горския стражар Д. Д., който е
служител на ДГС – Свищов, че има залепена обява за продажба на дърва в
село ******* и е оставен телефон. Съвместно с горския стражар Д. Д.
извършили проверка на самото място, като преди това същият се свързал с
лицето, което било оставило обявата и телефонния номер. Разбрали се да
отидат да видят дървата какви са, след което отишли в двора на частния имот
на жалбоподателя и установили наличието на 7 кубика дърва от дървесен вид
– акация, слива и бряст, на 1 метър дължина, които нямали нито контролна
горска марка, нито общинска марка, нито производствена марка. Не им бил
предоставен и документ за дървата, който да доказва законния произход.
Попитали жалбоподателя С. от къде е добило дървата и той им заявил, че
дървата са негови и без да даде конкретни обяснения от къде са добити. След
това на С. бил съставен констативен протокол и два броя АУАН по Закона за
горите. Служителите оставили дървата на отговорно пазене с разписка, като
не са ги конфискували. При извършената проверка, не са видели някаква
техника в близост, с която да са сечени дървата или да са превозвани.
Свидетеля си спомня, че дърветата били прясно отсечени. Свидетеля посочва,
че установената дървесината, която установили са я измерили с рулетка и била
7 пространствени кубика. Свидетеля акцентира върху липсата на физическа
възможност да се раздели дървесината по видове, поради което са написали
общата кубатура и наличие на смес от различни видове – слива, бряст и
акация. Дебелината на дървесината според свидетеля била с различни
диаметри, но по дължина дърветата били метрови, без да може да си спомни с
точност спомням точно. Споменава също, че дървата били на една цяла
фигура наредени и лесно ги били измерили. През юни месец свидетеля
твърди, че извършили допълнителна проверка на дървесината и тогава
жалбоподателя им заявил, че ги бил продал или че ги бил подарил но
служителите на РДГ не влезли вътре в имота, за да видят. Свидетеля изрично
посочва, че е извън възможностите му да каже дали дървесината е добита
извън горския фонд, но заявява, че има правомощия при всеки един сигнал,
който е подаден за дървесина да извърши проверка. По отношение на мястото
на добиване на дървесината, свидетеля посочва, че, след като жалбоподателя
отказал да даде обяснения от къде е добита същата, те били в невъзможност да
кажат дали е добита от горски фонд, дали е от общински фонд и не било
възможно същото да се провери
Разпитана по делото беше и св. Б.Б. – майка на жалбоподателя, която
заяви, че У тях отишли трима човека, казали им, че са получили сигнал за
залепена обява. Те намерили дървата в двора, като дървата не били скрити и
били от салкъм, орех, мешани. Б. посочва, че дървата били от пътищата, като
ги донесъл сина и. Посочва че към момента дървата били в двора, не били
продадени. Същите по дебелина били различни – тънки, дебели, наредени на
камара, с различна дължина, като предназначението им било огрев. Твърди, че
5
синът и ги е сякъл и от двора, и по пътищата, транспортирал ги е с каруца,
като и казал, че техния кмет му бил дал разрешение да ги сече. Посочва, че
дървата били акация, и други, смесени. След проверката на горските
служители, синът и не бил носил дърва в дома им.
Свидетелят П. И. в показанията си заявява, че преди да стана кмет, в
кандидат кметската кампания, имало голям пожар в селото, като това било
края на септември и началото на октомври месец на 2023г., и имало много
изгоряла дървесина, където живеел С.. И. посочва, че знаел, че жалбоподателя
имал машина, работил, ползвал го е в дома си, като С. ходил да му помага.
Поради това му бил предложил ако иска, да изчисти улицата, която е до тях,
да изреже изгорелите дървета и храсти. Описва улицата, като доста широка,
но много обрасла, а селото като празно и пусто, обрасло много с трева, храсти.
Кмета посочва, че жалбоподателя се съгласил, като това станало, когато
свидетеля вече бил кмет, някъде началото на 2024 г. След акто на свидетеля се
предяви издадената на 01.02.2024г. служебна бележка, намираща се на лист 71
от делото, той завява, че на нея е неговия подпис и че лично на него му я
предоставил. Издал я е, за да се почисти улицата. Посочва дебелината на
изгорялата дървесина, като различна, 70-80 % като храсти и трева, но понеже
улицата била дълга около 150-200 метра, допуска да е имало примерно 10
дървета, основно черница, круша, слива. Заявява, че със сигурност е имало
акация, слива и бряст на тази улица, като всичко е смесено. Допуска да е
имало акация, но тънка. Определя акацията, като „бодлив салкъм“. Свидетеля
посочва, че след като издал бележката, улицата била изчистена и той бил
много доволен от това, като не е следил пряко процеса на почистване, а се е
информирал от хора в селото. Заявява, че лично жалбоподателя е изпълнил
почистването. На по-късен етап разбрал, че имало бележка, залепена на
спирката, като това го разбрал от хора от селото. , която била напечатана на
принтер. На бележката нямало име, а само телефонен номер и пишело:
„Продавам дърва за огрев“ или „Продавам дърва за горене“ или нещо подобно,
като посочения телефон на същата бил на жалбоподателя. Свидетеля
акцентира на факта, че жалбоподателя нямал компютърни способности, нямал
принтер и компютър. Заявява, че в никакъв случай не може да твърди, че той е
автора на това съобщение. Посочва, че той лично е потърсил С. да му издаде
разрешение да почисти. Свидетеля заявява, че доколкото е разбрал,
жалбоподателя в тях е прибрал дървата, той не ги е карал другаде. Не може да
посочи точната кубатура на дървесината, но предполага, че е около, 5-6-7
кубика.
Приложена по делото е служебна бележка от 01.02.2024г. от Кметство с.
*****, общ. Свищов, с която Кмета на Кметство с. ******* е разрешил на С.
Д. С., да извърши прочистване на изгоряла дървесина и храсти на ул. 8 след
големия пожар в селото, като добитата дървесина да бъде използвана от
лицето само и единствено за отопление.
Приложен по делото е и Ценоразпис на добита дървесина, франко
временен склад без ДДС за пл.куб.м., считано от 01.01.2023г. съгласно чл. 71
ал. 1 т. 4 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на
дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за
ползването на дървесина и недървесни горски продукти, утвърден от
Директор на СДП ДП Габрово, в което са описание цени на едра строителна,
6
средна строителна дребна строителна и дърва, включително дърва за огрев по
дървесни видове – акация, дъб, орех, липа и др.
По делото, като писмено доказателство е прието заверено копие от
адв.Т. на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р Г., по АНД
207/2024г., от заключението на която е видно, че жалбоподателят страна от
умерена умствена изостаналост, може да разбира свойството и значението на
деянията си и да ръководи постъпките си, може да участва в производството.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в
атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
По същество е основателна
Видно от обжалваното наказателно постановление, на жалбоподателя на
основание чл. 266 ал. 1 предл. 7 от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 500,00 лева за допуснато
нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона за горите. При проверката на
съдържанието на административните актове, която съдът е длъжен служебно
да извърши, се констатира неизпълнение на изискванията за съдържание на
АУАН и НП, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. В
тежест на административнонаказващият орган е да докаже всички елементи
от фактическия състав на описаното нарушение, за което жалбоподателят е
санкциониран. Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя, че липсва
подробно описание на нарушението за основателни. В акта за установяване на
административно нарушение, впоследствие и в процесното НП е посочено, че
жалбоподателят съхранява седем пространствени кубични метра дърва за
огрев от дървесен вид акация, слива и бряст, немаркирани с контролна горска
марка, като липсва индивидуализиране на количествата от всеки от посочени
три дървесни вида. Установи се от показанията на актосъставителя Б., св. Д. и
св. К., че установеното количество дървесина било измерено с рулетка общо,
без да се измерва поотделно количеството от всеки дървесен вид. От
свидетелите бе заявено, чече дървесината била на фигура и нямало
възможност да се измери отделно от всеки вид какво е количеството, а св. К.
изтъква липсата на физическа възможност да се раздели дървесината по
видове, поради което са написали общата кубатура и наличие на смес от
различни видове – слива, бряст и акация на 1 метър дължина. Посочената
дължина 1 метър е описана и в АУАН, но това описание не е пренесено в
издаденото впоследствие НП. Също така, от разпита на свидетеля Б. се
установи, че дървесината била прясно отсечена, каквото описание не се
съдържа в даденото описание на нарушението в АУАН и НП, още повече и
предвид твърденията и защитната теза на жалбоподателя, че дървесината
установена в дома му е от дворното място, подкрепено от показанията на
неговата майка и събирана от улицата на селото, за което събиране на
изгоряла дървесина и храсти е представил съответна служебна бележка от
Кметството на селото приложена на лист 71 от делото и подкрепени от
разпита на селото – свид. П. И.. Недопустимо е в хода на съдебното следствие
да се установяват факти и обстоятелства, които е следвало да намерят
7
отражение в описание на нарушението в АУАН и НП. Твърденията на
свидетел, че дървесината е била прясно изсечена е следвало да намери
отражение в описание на нарушението, както и в обстоятелствата при
установяване на нарушението е следвало да бъде описано как е измерена
дървесината, за което се събраха доказателства в хода на съдебното следствие,
но тези факти е следвало да бъдат описани в словесното описание на
нарушението. Непълното описание на нарушението се явява съществено
процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото е поставено в невъзможност да
разбере какво точно нарушение му се вменява, че е извършило.
Следва да се посочи, че ЗАНН поставя изисквания за точно описание на
нарушението, което се вменява на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, но съдът приема, че в
процесния случай, липсва пълно описание на нарушението, още повече , че
нито в АУАН, нито в НП е дадено описание на обстоятелствата чия
собственост е дървесината, предмет на нарушението и горската територия, от
която е придобита.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид липсата на
конкретизиране на количествата на процесната дървесина по видове, се
препятства и проверката дали правилно е определена стойността на същата, а
от там и дали е определен съответен размер на глобата. Същевременно по
делото се представи ценоразпис, видно от който описаните в него дървесни
видове за огрев са с различна цена, от където и не е ясно как точно е
определена равностойността на дървесината установена в дома на
жалбоподателя, за която е прието, че не е придружена с превозен билет.
Определянето на равностойността е от значение и за преценка дали в
конкретния случай са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че посочените
процесуални нарушения са съществени, водят до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и са абсолютно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При така описаните правни изводи съдът намира, че наказателното
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените разноски в
производството пред районния съд. Според чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв се възлагат на другата страна. В настоящия случай, жалбодателят
е представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатен
хонорар в размер на 300,00 лева по договор за процесуално представителство,
правна защита и съдействие , поради което РДГ В.Търново следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лева направени по
делото разходи за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 29.07.2024г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение серия В №
008782 от 07.02.2024 г. , с което на С. Д. С. с ЕГН ********** от с. *******,
общ. Свищов, ул. *********** № 4 на основание чл. 266 ал. 1 предл. 7 от
Закона за горите е наложено административно наказание – глоба в размер на
500,00 лева и е определено да заплати парична равностойност на дървесината
в размер на 408,10 лева за това, че на 07.02.2024г. съхранява 7 /седем/
пространствени кубични метра дърва за огрев от дървесен вид акация, слива и
бряст, немаркирани с контролна горска марка, което нарушение било
извършено на територията на РДГ Велико Търново, ТП ДГС Свищов, общ.
Свищов, с. *******, ул. *********** № 4, частен дом, с което нарушил чл. 213
ал. 1 т. 1 от Закона за горите, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Велико Търново да заплати
на С. Д. С. с ЕГН ********** от с. *******, общ. Свищов, ул. *********** №
4, сумата от 300 лв./триста лева/, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението пред Великотърновски Административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9