№ 255
Гр. Перник, 17.11.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло И.при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 463 по описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ****,
вх. ****, представлявано от управителя И. И.П. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ ФК-С1224-0456558 от 21.09.2021година, издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
****, находящ се в гр. Перник, ул. ****и забрана за достъп до него за срок от
14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата
се изразява несъгласие с издадената заповед. Счита същата за неправилна и
незаконосъобразна, не отговаряща на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК,
тъй като не съдържа фактически и правни основания, издадена е в нарушение на
целта на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Моли съда да отмени издадената заповед.
В
проведеното открито съдебно заседание на 08.11.2021 година жалбоподателят „***“
ЕООД, гр. Перник, редовно призован, се представлява от адвокат
Е.Б. от АК София, която поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в
подкрепа на същата. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В
проведеното открито съдебно заседание на 08.11.2021 година ответникът по
жалбата – началникът
на отдел „Оперативни дейности“ в ГД ФК при ЦУ на НАП, редовно призован не се
явява, представлява се от юрисконсулт П. П., който оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 12.09.2021 година, в 12:20 часа, служители на ГД ФК в ЦУ на НАП извършили
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин ****,
находящ се в гр. Перник, ул. ****и
стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник.
За резултатите от проверката проверяващите инспектори съставили протокол за
извършена проверка серия АА № 0456558 от 12.09.2021 година. Протоколът бил
съставен в присъствието на представител на дружеството, който е редовно
предявен и връчен. Съставеният протокол е издаден от орган по приходите и в
изпълнение на правомощията му, който е в писмена форма, със съдържание,
съответно на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК, подписан от съставителите и
от присъствалите при проверката. На основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има
материална доказателствена сила за отразените в същия действия, изявления и
обстоятелства, поради което и като неоспорен от страните, се цени от съда.
Установява се от съдържанието на този протокол, че при проверката било констатирано,
че търговският обект представлява магазин за дрехи, с площ от около 200 кв.м. В обекта било
налично и в работещ режим фискално устройство (ФУ), регистрирано в НАП. Преди
легитимирането си проверяващите извършили контролна покупка в 12:15 часа на 1
(един) брой дамско яке на стойност 22.30 лева, заплатена в брой. Сумата била
приета от Ю.Б.Т.– отговорник в магазина, от името и за сметка на „***“
ЕООД, гр. Перник, за което не бил издаден
фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/13.12.2006 година). След легитимиране на проверяващите от ФУ
били отпечатани КЛЕН (контролна лента на електронен носител) от 12.09.2021
година, изброена била касовата наличност и бил извършен опис на парите в
касата, отпечатан бил дневен финансов отчет „Х“ за дата 12.09.2021 година.
Съгласно данните в тези документи, което е обективирано и в протокола, за които факти по делото не се формира спор, разчетена била касова наличност от ФУ – 179.59 лева,
установена била фактическа наличност в касата на обекта – 190.07 лева, от които
100.00 лева служебно въведени пари в касата, 7.90 лева служебно извадени,
съответно установена била положителна разлика между фактическа и касова
наличност в размер на 10.48 лева.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ ФК-С1224-0456558 от 21.09.2021година, издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, на дружеството е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
****, находящ се в гр. Перник, ул. ****и забрана за достъп до него за срок от
14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС, както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен
достъпът до обекта
В заповедта са
изложени установените при проверката факти и обстоятелства, като е направен
извод, че търговецът – задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година, не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, каквото
изискват чл. 118 от ЗДДС и Наредбата, което е
основание за прилагане на ПАМ.
Определената
продължителност на срока на прилагане на ПАМ – 14 дни, е мотивирана с оглед
начина и вида на организиране на отчетността, индиректно – със степента на
неговата обществена опасност, а също и с факта, че търговецът отдавна извършва
търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания към нея и с начина на
организация на същата, но въпреки това е допуснал извършването на
административно нарушение, с което засяга основният ред при извършването на
тази дейност. Посочено е още, че от доказателствата по преписката може да бъде
направено обосновано предположение, че една от целите пред търговеца е именно
отклонение от данъчно облагане, което винаги води до негативни последици за
фиска. Изтъкнато е, че ако не бъде приложена ПАМ, то съществува възможност от
извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчното
облагане), от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно
поправими вреди. Посочено е, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция – преустановяване на лошите
практики в обекта, както и съобразен с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Посочено е също, че
целта на прилагането на процесната ПАМ е промяна на начина на извършване на
дейността в проверения обект, имаща за пряк резултат правилно отчитане на
дейността и индиректен – недопускане на вреда за фиска, за което е необходим
срок, а 14-дневният такъв е подходящ.
Със същата заповед е приложена
и разпоредбата на чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Разпоредено е наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в
срок до определената дата на запечатване, да бъдат отстранени от търговеца и за
негова сметка, съответно посочени са последиците от неотстраняването на стоките.
Но
посочено е и също, че в случаите, когато
отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото
лице, може да се разпореди оставянето на стоките в обекта.
Заповедта е връчена
на управителя на „***“
ЕООД, гр. Перник на 24.09.2021 година.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство
е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ ФК-С1224-0456558 от 21.09.2021година, издадена от Л.П.Х.– началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ГД ФК при
ЦУ на НАП, постановена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. от ЗДДС.
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК. С оглед на това е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията
на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1,
т. 3 от ЗНАП. Издателят на заповедта е
освен това и оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на
изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020
година, като същият заема длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (заповед № 3766/25.09.2019
година). С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т.
1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити в частта й, относима към приложението
на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок
и ред за обжалване и подпис на издателя. Издаденият административен акт
препраща и към съставения протокол за проверка. В акта се съдържат фактическите
основания, обусловили издаването му, доколкото същият е мотивиран с неиздаване
на фискална касова бележка за извършена продажба на стойност 22.30 лева в
обекта, стопанисван от жалбоподателя, в който е било монтирано и функциониращо
ФУ, както и с липсата на отразяване на извършената продажба в разпечатаната от
ФУ КЛЕН. Заповедта съдържа и правните норми обосновали издаването й. Изложени
са и мотиви и относно продължителността на мярката – запечатване на обекта за
срок от 14 дни. Доколко последните представляват същински мотиви, ще бъде
подложено на преценка в съдебния акт по-долу. С оглед на това не се констатират
отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаването на заповедта в частта й по приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3
от АПК.
Заповедта
е издадена при правилно приложение на материалния закон, но същата е
несъответна на целта на закона, като съображенията са следните:
Правното
основание за постановеното запечатване на обекта е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС. Според посочената правна норма запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД)
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба №
Н-18/13.12.2006 година. Съгласно чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ – фискален бон, или на касова бележка ИАСУТД – системен бон. Не се изисква
регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки и услуги във или от
търговски обект в изрично посочени в закона случаи – чл. 3, ал. 1, предл. второ,
чл. 4 и чл. 5 от Наредбата. В настоящия случай не се твърди, както и от данните
по делото не се установява, да е налице някоя от хипотезите на чл. 3, ал. 1,
предл. второ от ЗДДС, респективно чл. 4 и чл. 5 от Наредбата.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава за всяка продажба на лицата по чл.
3, ал. 1 и за всяко плащане в брой, като в ал. 4 се конкретизира, че фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ се забранява и достъпът до обекта.
Предвид
съдържанието на цитираната нормативна рамка, въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът намира, че в случая са били налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ, спрямо конкретния търговец и на посоченото
основание. При наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предпоставки, които в случая безспорно се установи да са били налице, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, по който факт страните и не
спорят, че обектът, стопанисван
от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС. В
същия контролните органи са установили, посредством извършването на контролна
покупка, осъществяването на продажба на стока от името на жалбоподателя, без тази
продажба да е била регистрирана посредством издаването на фискален бон от
монтираното и работещо в търговския обект към момента на осъществяване на
покупката ФУ, които
обстоятелства по делото също са безспорни
Неиздаването
на касов бон за извършената от приходните органи контролна покупка на стойност 22.30
лв., съставлява неизпълнение на нормативно установеното задължение за
търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Това нарушение безспорно обуславя
приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Издаването на заповедта на това основание се извършва в условията на обвързана
компетентност, т.е. при установено нарушение административният орган не
разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ.
В
случая допуснатото нарушение не е и спорно между страните. Спорен е въпросът
доколко размерът на срока за прилагане на ПАМ е съответен на целите,
регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност, прогласен с чл.
6 от АПК.
Настоящият
съдебен състав намира заповедта относно определения със същата срок за
прилагане ПАМ – запечатване на обекта за срок от 14 дни, за немотивирана и
същевременно ограничаваща правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел и нарушаваща принципа за съразмерност.
Законодателят
не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от административния
орган при определяне продължителността на административната принуда. Така, при
определяне на срока на действие на мярката административният орган действа в
условието на оперативна самостоятелност в рамките на определената от закона
максимална продължителност на административната принуда до 30 дни. Т.е.
последният разполага с правото да индивидуализира срока на мярката. Но и следва
да съобрази продължителността на същата с оглед и съответно на всички
установени пред него факти и обстоятелства. При тази индивидуализация е
необходимо да бъдат изложени достатъчно, но и конкретни мотиви, които да
позволят също и на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
от закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на
мярката, т.е. с целта на закона, както и дали това възприето от органа
разрешение е съизмеримо с преследваната цел.
Безспорно
е в случая, че касова бележка за осъществената в 12:20 часа на 12.09.2021
година контролна покупка не е издадена. Това без съмнение съставлява нарушение
на изискването на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
година, съответно обуславя прилагането на ПАМ за определен от контролиращия
административен орган срок. В процесния случай принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е приложена за срок от 14 дни. Тази продължителност
е мотивирана от административния орган с посочените по – горе мотиви – начин и
вид на организиране на отчетността; степен на обществената опасност на
деянието; извършването на търговска дейност от търговеца отдавна, съответно
знание относно конкретните изисквания към нея и с начина на организация на
същата, но допускане въпреки това на извършването на нарушение, засягащо
основният ред при извършването на тази дейност; наличие на доказателства по
преписката, от които може да бъде направено обосновано предположение, че една
от целите пред търговеца е отклонение от данъчно облагане, водещо до негативни
последици за фиска; необходимост от прилагане на ПАМ, тъй като при
неприлагането й съществува възможност от извършване на ново нарушение,
съответно ново отклонение от данъчното облагане, от което за фиска и държавата
биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че срокът на
наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция –
преустановяване на лошите практики в обекта, както и съобразен с необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
Посочено е също, че целта на налагането на процесната ПАМ е промяна на начина
на извършване на дейността в проверения обект, имаща за пряк резултат правилно
отчитане на дейността и индиректен – недопускане на вреда за фиска, за което е
необходим срок, а 14-дневният такъв е подходящ.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник на първо място счита, че така
изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока с
оглед целите на ПАМ, са изцяло
бланкетни и общи. Така формулирани, без каквато и да било конкретизация, на
първо място същите биха били приложими за всеки констатиран случай на
неиздаване на касова бележка. Такъв формален подход при мотивиране продължителността
на срока на налагане на ПАМ и на целите на прилагането й спрямо конкретен
субект на задължението за регистриране и отчитане на продажбите на стоки или
услуги във или от търговски обект, е недопустим и сравним с липса на мотиви. Постановено
е запечатване на обекта за срок от 14 дни, предвиден за конкретното нарушение,
но от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква
е тяхната тежест за определяне на срок с продължителност към средната. От мотивната част на заповедта не е ясно нито как е определена
продължителността на срока, нито какви конкретно относими цели ще обслужи
прилагането на мярката за такъв срок. Мотиви с такова съдържание нямат характер
на фактически основания за продължителността на срока относимо към целите на
налагането на ПАМ от вида на процесната. По този начин се препятства и преценката
за законосъобразност, включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169 АПК
що се отнася до издаването на акта в тази му част в условието на оперативна
самостоятелност – невъзможно е да се прецени съответствието на административния
акт с целта на закона, като критерий за неговата законосъобразност. Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ е нарушение на изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна на административния
акт, като незаконосъобразен.
А
дори да се приеме, че в заповедта все пак са изложени мотиви, то те са напълно
необосновани и бланкетни, тьй като не неустановяват конкретно обстоятелства за определената
продължителност на мярката от 14 дни. По делото не се приобщиха доказателства,
съдържащи данни за извършвани от търговеца други такива нарушения, за да се
обоснове изводът на административния орган, че са налице лоши практики в
обекта, които се цели да бъдат преустановени. Не се установиха и други
обстоятелства, в които да се обоснове извод за тежестта на нарушението,
респективно продължителността на мярката. Включително не е извършена съпоставка
на констатираната положителна касова разлика от 10.48 лева (от която сумата от 22.30
лева е стойността на контролната покупка) с отчетения дневен оборот и
среднодневен оборот, както и не е извършена съпоставка на неотчетената продажба
на стойност 22.30 лева, отнесено към регистрирания и отчетен към 12:20 часа
дневен оборот от 179.59 лева. В тази връзка не се събраха по делото, както и не
се сочат по преписката доказателства, които да обосноват предположението, че
една от целите пред търговеца е отклонение от данъчно облагане. Не се доказа,
както и не е посочено в заповедта, кое от начина и вида на организиране на
отчетността е довело до извършването на това нарушение (обстоятелства, свързани
с организацията на отчетността на търговеца не са подлагани на проверка,
съответно не са установявани). Напълно необоснован в тази връзка, като нескрепен
с конкретика, е и доводът, че е необходим определен срок за промяна на
организацията на дейността в конкретния обект. Наличието в търговския обект на
регистрирано ФУ предполага, че е създадена организация за регистриране и
отчитане на извършваните в този обект продажби на стоки. Няма данни и за
извършено наблюдение от страна на проверяващите в известен времеви период поне
в деня на проверката, при което да е възприето и установено нерегистриране на
извършваните от името на търговеца продажби, не е обсъден дневният оборот, нито
среднодневния, тъй като не извършен сравнителен анализ с други отчетни периоди на
обекта, не е обсъдена оборотността на предлаганите стоки, което на свой ред да
е съпоставено с местоположението на обекта, съответно с преминаващия
клиентопоток.
Предвид изложеното
настоящия съдебен състав счита, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в
процесния случай не
кореспондира с целите,
регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6
от АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която
актът се издава. Срок на ПАМ с продължителност към средната, предвидена за
съответна мярка, следва да се прилага при наличие на конкретни и утежняващи обстоятелства. Прилагането в процесния
случай на ПАМ за срок от 14 дни се явява прекомерно при неустановена системност
при регистрирането и отчитането на продажби в търговския обект, при липса на
установени обстоятелства, индикиращи лоша организация при отчитане дейността на
търговеца или лоши практики в такава посока, при липса на констатации за
произлезли съществени
вреди за фиска от извършената продажба,
нерегистрирана посредством издаването на касов бон. С оглед това настоящият
съдебен състав счита, че срок с продължителност от 14 дни надхвърля целеното
предотвратяване на нарушения от такъв вид при процесните обстоятелства.
От друга
страна, с така определената продължителност на срока – 14 дни, се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ, като същевременно е игнорирана
целта на закона – да защитава обществения интерес чрез налагането на адекватни
на нарушението и неговата тежест мерки. С определянето на срок от 14 дни, в който
обектът на търговеца да бъде запечатан, биха били засегнати законни интереси на
задълженото лице в по – голяма степен от необходимото за целта, за която актът
се издава, което прави мярката несъразмерна, доколкото се касае, в кумулация, за
липса на данни за други такива нарушения, ниска стойност на контролираната
продажба, несъществена положителна касова разлика отнесено към отчетения дневен
оборот.
Предвид
горното, независимо от наличие на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ
в процесния случай, административния акт се явява опорочен. В хипотезата
на чл. 6, ал. 5 от АПК, когато вредите
са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи
от издаване на утежняващ административен акт. На основание изложеното съдът счита,
че размерът на срока за прилагане на процесната ПАМ е несъответна на целите чл. 22
от ЗАНН, както и е в колизия с принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК и поради това, на основание
чл. 146, т. 5 от АПК, заповедта е незаконосъобразна, като в този смисъл са Решение
№ 7228 от 31.05.2018 година, постановено по адм. дело № 12287/2017 година, Решение № 5345 от 10.04.2019 година,
постановено по адм. дело № 15668/2018 година, Решение № 13650 от 8.11.2018
година, постановено по адм. дело № 9808/2018 година,
Решение № 2527 от 20.02.2019 година, постановено по адм. дело № 11270/2018
година, Решение № 6302 от 24.04.2019 година, постановено по адм. дело №
14235/2018 година, Решение
№ 8095 от 24.06.2020 година, постановено по адм. дело № 13254/2019 година,
Решение № 10059 от 22.07.2020 година, постановено по адм. дело № 2447/2020 година,
Решение № 7521 от 16.06.2020 година, постановено по адм. дело № 2530/2020 година,
Решение № 2527 от 23.02.2021 година, постановено по адм. дело № 13033/2020
година, Решение № 8627 от 15.07.2021 година, постановено по адм. дело №
1695/2021 година, Решение № 7892 от 30.06.2021 година,
постановено по адм. дело № 2193/2021 година, Решение № 7619 от 24.06.2021 година,
постановено по адм. дело № 11853/2020 година, Решение № 7615 от 24.06.2021 година,
постановено по адм. дело № 1621/2021 година, Решение № 7511 от 22.06.2021 година,
постановено по адм. дело № 2390/2021 година, всички по описа на Върховния
административен съд на Република България.
Заповедта
в частта й, с която е приложен чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 186, ал, 1 от ЗДДС е постановена в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и
т. 5 от АПК. От диспозитива на акта,
отнасящ се до приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – за забрана на достъпа до
обекта, което задължително се следва от прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, категорично
е, че не може да се установи какво е разпоредено от административния орган,
каква е неговата воля относно „съдбата“ на стоките в запечатания обект. Посочено
е, като че наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок
до определената дата на запечатване следва да бъдат отстранени от търговеца и
за негова сметка, както и посочени са последиците от неотстраняването, така
посочено е също, че в случаите, когато отстраняването на стоките е свързано със
значителни разходи за задълженото лице, може да се разпореди, неуказано от кого
и по чия инициатива, оставянето на стоките в обекта. Какво е дължимото от
търговеца поведение е абсолютно неясно. Разпореждане и мотиви относно
прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС не се съдържат и в решението
на горестоящия орган, които
мотиви на основание чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК също са предмет на съдебната
проверка, като заповедта в тази й част въобще не е била и предмет на проверката, извършена от директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД ФК при ЦУ на НАП, независимо от
депозирането на жалбата срещу издадения акт за налагане на ПАМ в цялост.
С оглед
това се приема, че заповедта в тази й част страда от съществен формален порок –
еднозначно разпореждане липсва, съответно е и немотивирана. Това е ограничило
както възможността на лицето, спрямо което мярката се прилага да узнае какво му
се вменява да изпълни и следва ли да инициира и мотивира оставяне на стоките в
запечатания обект, така препятства и проверката за съответствие на приложението
на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС с целта на закона, независимо че
материалноправната предпоставка за прилагането на разпоредбата е била налице.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Оспорената
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на съдебните разноски, поради което ответника следва да му заплати сумата в общ
размер на 350 лева, от които 50 лева платена държавна такса и 300 лева платено
адвокатско възнаграждение.
С
оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ ФК-С1224-0456558 от 21.09.2021година, издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която на „***“ ЕООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ****, вх. ****,
представлявано от управителя И. И.П. е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – магазин ****, находящ се в гр. Перник,
ул. ****и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ****, вх. ****, представлявано от управителя И. И.П.
съдебни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/