№ 979
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100902026 по описа за 2024 година
Производството е по искове по чл.32 ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.309 за
заплащане на цена на доставени стоки в размер на 73034,83 лв., обезщетение
за забавеното й плащане в размер на 23947,09 лв. за периода 21.07.2022 г. -
09.10.2024г., възнаграждение за извършени услуги в размер на 3480 лв. и
обезщетение за забавеното му плащане в размер на 1208,07 лв. за периода
19.05.2021г. – 09.10.2024г.Претендира се законна лихва от датата на исковата
молба и разноските по делото.
Твърденията на ищеца са, че по поръчка на ответника е извършил
доставка на стоки и услуги в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г., които са
получени/приети от ответника, който не заплатил уговорените
възнаграждение и цена, поради което и ищецът претендира осъждането му,
како ти обезщетение за забавено плащане.
Ответникът не е депозирал отговор и не въвел надлежно твърдения в
процеса, за които да се разпределя доказателствена тежест. В съдебно
заседание чрез законния си представител оспорва исковете, като не е оспорва
да е получил по-голямата част от доставените стоки и услуги, с изключение на
тези по фактура № 204767/27.06.2022г., № 205718/15.07.2022г. и
№212000/01.12.2022г., но твърди част от доставените стоки да са били с
характеристики, които не удовлетворяват нуждите му, както и да не са били в
1
ново състояние, за каквото са били предложени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за сключване на договори
с ответника за доставка на стоки и услуги срещу съответната
цена/възнаграждение, както и че стоките са получени от ответника,
респективно извършените услуги са приети от него.
Възраженията на ответника по същество са такива за въвеждането му в
заблуждение относно характеристиките на част от поръчаните и доставени от
ответника стоки, които възражения не са направени своевременно и не
подлежат на разглеждане в производството, поради което и ответникът не
носи доказателствена тежест.
От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е приел и осчетоводил всички издадени от ищеца
фактури за доставка на стоки и извършени услуги, с изключение на фактура №
204767/27.06.2022 г., която включва цена на доставени стоки в размер на в
размер на 875,20 лв. и възнаграждение в размер на 1000 лв. за ремонт на
пневматична система, фактура № 205718/15.07.2022 г. на стойност 46,45 лв. за
цена на доставени стоки, както и фактура № 212000/01.12.2022 г. на стойност
597,19 лв. Всички останали фактури са включени в дневниците за покупките,
подадени от ответника по ЗДДС и за тях ответникът е ползвал и данъчен
кредит, като в съдебно заседание чрез законния си представител признава и че
е получил стоките и услугите по тях, поради което и съдът приема, че за него е
възникнало задължение да заплати уговорената цена и възнаграждение.
Не са въведени надлежно в процеса твърдения за правоизключващи или
правопогасяващи факти, поради което и съдът приема, че за цената на тези
стоки в общ размер на 71515,99 лв. и възнаграждението в размер на 2480 лв.
предявените искове са основателни.
За разликата над тези суми исковете се явяват недоказани, тъй като
ответникът оспорва да е получил и приел стоките и услугите, за които се
отнася тази разлика, а не се установява нито от представените писмени
доказателства, нито от показанията на разпитаните свидетели да са доставени
конкретните стоки и извършени услугите, цената/възнаграждението за които е
включено като задължение в издадените от ищеца фактури №
2
204767/27.06.2022 г., № 205718/15.07.2022 г. и № 212000/01.12.2022 г. Тези
фактури са едностранно издадени от ищеца, не са подписани от ответника за
получаване на съответните доставки, не са осчетоводени от него, поради което
и въз основа на тях не може да се приеме за доказано, че ответникът е поръчал
на ищеца и приел посочените в тях стоки и услуги. Показанията на доведените
от ищеца свидетели са напълно неинформативни относно конкретни артикули
и услуги, а още по-малко цената им, като свидетелите съобщават общи факти
относно отношенията между страните, които не се изчерпват с
правоотношенията, които са предмет на делото, поради което въз основа на
тези показания също не може да се приеме, че за ответника са възникнали
задължения с основанието и размерите, посочени в неосчетоводените три
фактури, поради което и за тях исковете са неоснователни, като неоснователни
се явяват и обусловените искове за обезщетение за забавено плащане на
същите вземания.
Ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва съгласно чл.309а, ал.1 ТЗ, като срокове за плащане са
уговорени само по отношение на задълженията по фактури с №
185922/11.05.2021г. , № 188639/07.07.2021 г., №190636/21.08.2021г.,
№199269/02.03.2022г., №**********/24.03.2022 г., №204213/15.06.2022г., като
ответникът е изпаднал в забава след изтичането му.
По отношение на останалите задължения, които се установява да са
възникнали, не са уговорени срокове за плащане, поради което и в
приложение на разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ ответникът е изпаднал в
забава на плащането, считано от изтичане на 14 дни от датата на получаване
на фактурата / фактура № 185921/11.05.2021 г. е подписана от ответника за
получаването й, а фактури № 190636/21.08.2021 г. и фактура №
**********/20.06.2022 г., изпратени му с електронно писмо/. По отношение
на останалите фактури /№188207/29.06.2021 г., №204318/17.06.2022г.,
№205094/04.07.2022г., №205181/06.07.2022г., № 205255/07.07.2022г./,
задълженията по които се установява да са възникнали за ответника и да не са
погасени, не се доказват твърденията на ищеца за получаване на стоките, тъй
като фактурите не са подписани от ответника, нито представените частни
документи – справки от система на куриер удостоверяват по никакъв начин
нито какво е било съдържанието на пратката и какво е отношението й, нито
удостоверяват получаване от конкретно лице от името на ответника, поради
3
което и по отношение на тези задължения ответникът е изпаднал в забава на
плащането, считано от изтичане на 14 дневен срок от получаване на поканата
на ищеца за плащане на всички задължения, изпратена по електронна поща на
18.03.2024г., а именно считано от 02.04.2025г.
Съответно дължимите обезщетения за забавено плащане, изчислени въз
основа на дължимите цена и възнаграждения и при така установените начални
дати на забава, са в размер на 1933,22 лв. по отношение на задълженията по
/№188207/29.06.2021 г.,44,02 лв. по отношение на задълженията фактура
№204318/17.06.2022г., 2,65 лв. по отношение на задълженията по фактура
№205094/04.07.2022г., 110,71 лв. по отношение на задълженията по
фактура № **********/20.06.2022 г., 30,16 лв. по отношение на
задълженията по фактура №205181/06.07.2022г. и 5,19 лв. по отношение на
задълженията по фактура № 205255/07.07.2022г. По отношение на останалите
задължения обезщетението, изчислено по реда на чл.162 ГПК надвишава
претендираните от ищеца суми, като с оглед диспозитивното начално
претенциите следва да се уважат в предявения размер, като общият размер на
обезщетенията за забавено плащане на възнагражденията за извършени услуги
е 927,57 лв., а на тези за забавено плащане на дължимата цена – 14994,41 лв.,
до който размер са основателни акцесорните искове.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни,
съобразно уважената част от исковете.
В списъка с разноски ищецът е посочил разходи, които не са направени в
настоящото производство, а са посочени като такива във връзка с обезпечение,
които разноски ищецът е следвало да заяви още с исковата молба като посочи
кога, в какъв размер и в каква връзка са направени, тъй като същите
представляват вреди от неизпълнението на ответника и макар и
възстановяването им да е в зависимост от основателността на претенциите, то
същите нямат същия режим като разноските по делото, а подлежат на
предявяване и доказване на общо основание.
На ищеца следва да присъдят съответно на уважената част от исковете
разноски за исковото производство в размер на 11998,62 лв. от общо разноски
за държавна такса по исковата молба, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение в размер на 13566,80 лв., така както са посочени тези
разноски в списъка.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Визекс Про АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.Силистра, №6 да заплати на ЛД ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Цар Самуил
№116 на основание чл.32 ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.309 цена на доставени
стоки в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г. в общ размер на 71515,99 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 10.10.2024 г . до окончателното й
заплащане, обезщетение за забавеното й плащане в размер на 14994,41 лв.
за периода 21.07.2022 г. - 09.10.2024г., възнаграждение в размер на 2480 лв.
за извършени услуги в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху възнаграждението, считано от 10.10.2024 г. до
окончателното му заплащане, обезщетение за забавеното му плащане в
размер на 927,47 лв. за периода 19.05.2021г. – 09.10.2024г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 11998,62 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
цена на продадени стоки за разликата над 71515,99 лв. до 73034,83 лв.,
исковете за обезщетение за забавеното й плащане за разликата над 14994,41
лв. до 23947,09 лв., исковете за възнаграждение за изпълнени услуги за
разликата над 2480 лв. до 3480 лв., както и исковете за обезщетение за
забавеното им плащане за разликата над 927,47 лв. до 1208,07 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5