№ 29396
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ,,,А АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ,,,А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20211110157473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. ,,,, пълномощник на „,,,“ ЕООД, с която моли съда да
измени постановеното на 26.04.2022 год. неприсъствено решение в частта за разноските,
като присъди и сумата от 40 лева, представляваща държавна такса държавна такса в
производството по ч.гр.д. №53744/2021 год. по описа на СРС, 65 с-в за обезпечение на
бъдещ иск и сумата от 640 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по същото
дело. Твърди, че съдът неправилно е определил дължимата в настоящото производство
държавна такса, като моли сумата от 68,04 лева да му бъде възстановена.
Ответникът в производството по делото не е депозирал отговор на молбата.
С постановеното на 19.04.2022 год. неприсъствено решение съдът е осъдил ответника
да заплати на „,,,“ ЕООД сумата от 920 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, от които 200 лева държавна такса и 720 лева адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца е претендирал и сумата от 40 лева,
представляваща държавна такса в производството по ч.гр.д. №53744/2021 год. по описа на
СРС, 65 с-в за обезпечение на бъдещ иск и сумата от 640 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по същото дело, за което е представил списък по чл. 80 от ГПК. Към
списъка по чл. 80 от ГПК са представени платежно нареждане за сумата от 40 лева, с
посочено основание за плащане-държавна такса по молба за обезпечение на бъдещ иск и
потвърждение за плащане с наредител „,,,“ ООД и получател Адвокатско дружество „,,,“ за
сумата от 640 лева и с посочено основание Ф.**********/01.10.2021 и държавна такса.
Действително, съгласно ТР №6/2012 год., съдът следва да присъди сторените в
обезпечителното производство разноски, но само ако страната е ангажирала доказателства,
че е допуснато обезпечение е с предмет и страни идентични с настоящото производство.
Такива доказателства не са ангажирани както преди приключване на устните състезания
така и с молбата по чл.248 от ГПК. На следващо място, видно от потвърждение за плащане,
в основание за плащане е посочено Ф.**********/01.10.2021 и държавна такса, от което
следва, че с представянето на платежното нареждане и потвърждението за плащане, ищецът
1
претендира два пъти заплащането й. Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на
разноските сторени в обезпечително производство за чийто предмет и страни не са
ангажирани доказателства молбата следва да се остави без уважение.
По отношение на надвнесената държавна такса съдът приема, че молбата е
основателна, въпреки че с решението си е осъдил ответника да заплати на ищеца разноските
за държавна такса. Дължимата в настоящото производство държавна такса е 131,95 лева, а
не 200 лева, поради което молбата в тази й част е основателна. С оглед достигнатия извод на
ищеца следва да се възстанови сумата от 68,04 лева, а ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 851,96 лева, представляваща сторените в производството разноски.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение постановено на 19.04.2022 год. по гр.д. №57473/2021 год. по
описа на СРС, 75 с-в, в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Джимис Айс Крийм“ ЕООД, ЕИК ,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шипка“ № 18 да заплати на „,,,“ ЕООД, ЕИК ,,,, със седалище и
адрес на управление: с. Казичене, Индустриална зона „Юг“, Складовологичен център
„Верта“, ет. 2, на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
общо сумата от 3158,40 лв. /три хиляди сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща продажна цена на доставени стоки, за което са издадени данъчни фактури
№ 4303 от 10.03.2021 г., № 4308 от 15.03.2021 г., № 4328 от 02.04.2021 г. и № 4334 от
12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 140,43 лв.
/сто и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 11.04.2021 г. до 06.10.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД сумата от
851,96 лева, представляваща сторените в производството разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „,,,“ ЕООД, ЕИК ,,,, на основание чл. 248
ал.1 от ГПК, за изменение на съдебното решение по делото в частта, с която се претендират
разноски в размер на 680 лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. №53744/2021 год. по описа на СРС, 65 с-в, като неоснователна.
На ищеца да се възстанови сумата от 68,04 лева.
На ищеца да се издаде изпълнителен лист за сумата от 3158,40 лв. /три хиляди сто
петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща продажна цена на доставени
стоки, за което са издадени данъчни фактури № 4303 от 10.03.2021 г., № 4308 от 15.03.2021
г., № 4328 от 02.04.2021 г. и № 4334 от 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 140,43 лв. /сто и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 11.04.2021 г. до 06.10.2021 г., в която част
2
решението е влязло в законна сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3