Решение по дело №303/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 90
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500303
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Сливен , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 462 ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, вписана в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София ******* ******* чрез представител по пълномощие срещу
Разпределение от 10.06.2021 г., издадено от ЧСИ М.М. с per. № 768 от КЧСИ, район на
действие - ОС Сливен по ИД № 20187680400397, в частта за разпределени суми по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Твърди се, че разпределението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Взискателят
ОББ АД е участвал в насрочената от ЧСИ публична продан, проведена в периода
24.02.2021г. до 24.03.2021 г., като с протокол от 25.03.2021г. банката е обявена за купувач за
сумата от 120 244,00 лева на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№67338.558.19.1.2, с адрес: гр. Сливен, *******, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ по документи: 137.57 кв.м., попадащ в сграда с идентификатор №67338.558.19.1, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор
№67338.558.19.1.1 и самостоятелен обект с идентификатор №67338.558.19.1.3, който
самостоятелен обект по доказателствени актове, представлява: апартамент състоящ се от
дневна с трапезария, две спални, баня - тоалетна, коридор с прилежаща тераса, попадащ в
обема на „Жилищна сграда на три етажа за обществено обслужване“ построена в УПИ
№VIII-10230 в кв.605 по плана на ******* в гр. Сливен, заедно с припадащите се към този
1
самостоятелен обект 15.73% ид.ч. /петнадесет цяло и седемдесет и три стотни идеални
части/ от общи части на сградата, равняващи се на 13.01 кв.м., както и съответните на този
обект идеални части от отстъпеното право на строеж. След внасяне в срок на сумата от 120
244.00 лв., частният съдебен изпълнител, с постановление за възлагане изх. №
7368/30.03.2021 г., е възложил недвижимия имот на взискателя обявен за купувач - ОББ АД.
Със съобщение изх. № 8329/13.04.2021 г., ОББ АД е уведомено за дължимите такси и
разноски по сметка на ЧСИ, като след заплащане на същите, съдебният изпълнител е издал
фактура № 14543/14.04.2021 г. На 10.06.2021 г. ЧСИ е изготвил и предявил разпределение
на получената от продажбата сума в размер на 120 244 лева. Неправилно и
незаконосъобразно съдебният изпълнител е разпределил сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 7 031,41 лева. Сумите, определени за изплащане по реда на т. 26 са всъщност суми от
реализацията на недвижим имот, определен за удовлетворяване на кредиторите, и по-
специално на привилегированите такива, какъвто е ОББ АД в настоящия случай. Ето защо,
сумата в размер на 7 031.41 лева, следва да бъде разпределена в полза на взискателя по
настоящото изпълнително дело - ОББ АД. В чл. 136 от ЗЗД привилегиите на кредиторите, по
отношение на техните вземания, са изчерпателно изброени, като във всички случаи,
посочени там, те са привилегии на кредиторите, но не и на други лица, каквото се явява
частният съдебен изпълнител. В този смисъл вземането на ЧСИ по т. 26 не е вземане,
визирано в чл. 136, ал. 1 ЗЗД, т.е. не е привилегировано такова, за да бъде събирано с първа
поредност и то от сума, определена за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. В т. 1 на
чл. 136, ал. 1 ЗЗД са посочени единствено и само разноските, извършени от кредиторите, във
връзка с обезпечаването и принудителното изпълнение, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски, но по отношение на разноските, направени от кредиторите до
момента на извършването на разпределението. ЧСИ не е нито кредитор на длъжника до
момента на извършването на разпределението, нито пък е привилегирован такъв. Да не
говорим, че вземането му по т. 26 става изискуемо едва след завършването на
принудителното изпълнение по делото, а не към момента на извършване на
разпределението, касаещо една само част от изпълнението по делото - продажбата на една
вещ, определена за удовлетворяване на ипотекарния кредитор, но не и на други лица. В
предявеното разпределение по ИД № 20187680400397, с изх. № 10358/19.05.2021 г., ЧСИ
М.М. не е спазила разпоредбите на закона, в частност чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, като не е
разпределила направените разноски в изпълнителното производство, заплатени от страна на
Банката при образуването му и последващите изпълнителните действия, за които „ОББ“ АД
се ползва с предпочтително удовлетворение. Иска се да се отмени разпределението от
10.06.2021 г. на ЧСИ М.М. по ИД 20187680400397, като се постанови сумите за разноски по
изпълнението, посочени по-горе и непредвидени за изплащане на ОББ АД с първа
поредност, да бъдат предвидени за изплащане на ОББ АД, а сумата, която е разпределена по
т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде разпределена в полза на взискателя ОББ АД, при което всички
такси, посочени в разпределението да бъдат фактурирани на ОББ АД.
В писмени мотиви ЧСИ излага хронологията по движението на делото, а по същество счита
2
жалбата за неоснователна. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за
пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително
удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите почл.136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по
право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да
събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, че в чл.136 ЗЗД не е визирано вземането на ЧСИ по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
като привилегировано такова, следва да се отбележи, че съдебната практика се придържа
към изричните разрешения по подреждането на привилегированите вземания. Съгласно
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на първо място се удовлетворяват разноските, направени по
реализирането на съответния способ на осребряване на конкретния имот. За дължими към
частния съдебен изпълнител такси по изпълнителното дело с ДДС, които същият има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят грешно е
възприел, че щом сумите по разпределението са постъпили от плащане на цената на имота
от взискателя - купувач, сумата не е постъпила от длъжника и съответно не трябва да бъде
събирана т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Съобразно възприетото в ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.
дело №2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, макар и да не са внесени авансово от взискателя,
дължимите от длъжника такси следва да бъдат включени в разпределението в полза на
съдебния изпълнител със съответната привилегия.
Няма спор по фактите.
В производството по чл. 463 от ГПК съдът разглежда само възражения за нарушения на чл.
136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и следва да установи дали са съобразени
привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената
при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите.
Следва да се посочи, че при съдебния контрол, съдът не е ограничен от оплакванията в
жалбата, а следва да провери всички законови изисквания, касаещи посочените по-горе
въпроси - реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство и дължи
служебен контрол по чл.136 от ЗЗД, чл.458 и чл.459 от ГПК.
В конкретния случай са спазени изискванията на закона, като при извършеното
разпределение на първо място са съобразени разноските по изпълнението, съгласно чл.136
ал.1 т.1 от ЗЗД. Поради това извършеното разпределение е законосъобразно, а подадената
3
жалба е неоснователна.
На разпределение подлежи получената от проданта сума без ДДС. От нея, съобразно
нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, първо, следва да се удовлетворят вземанията за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл.
134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползуват от тези разноски. В случая, изискването това да стане от стойността на имота касае
единствено разноските по исковете с основание чл. 134 и 135 от ЗЗД, а не тези за
обезпечение и принудително изпълнение, т. е. последните подлежат на привилегировано
удовлетворяване от всички получени в хода на изпълнението суми. Това е сторено и в
настоящето производство, което изключва извода за незаконосъобразност на извършеното
разпределение.

Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София ******* ******* чрез представител по
пълномощие срещу Разпределение от 10.06.2021 г., издадено от ЧСИ М.М. с per. № 768 от
КЧСИ, район на действие - ОС Сливен по ИД № 20187680400397, в частта за разпределени
суми по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред
БАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4