№ 183
гр. Разград, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно
гражданско дело № 20223300500080 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ Ш. АЛ. АЛ., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния
му представител. Постъпила е молба от адв. П.Д., пълномощник на въззивника, в която
заявява, че поради здравословни причини е в невъзможност да пътува. Представя писмена
молба. В нея заявява, че поддържа изцяло поправените искова молба, въззивна жалба. Моли
да бъде приложен и приет РКО за изплатени и получени от Ш. АЛ. АЛ. наем дължим за
процесната земеделска земя за стопанска година 2020/2021 година. По отношение на
становището на адв. М.Н. твърди, че е изготвено от адвокат без представителна власт за
въззивната съдебна инстанция съгласно Определение № 132/21.04.2022 година на РзОС. По
поправените искови молби и въззивни жалби възраженията не са мотивирани. Моли, ако
съда даде ход по същество, да му даде възможност да представи писмена защита.
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ИЛМ. АЛ. АЛ. се явява неговия пълномощник адв. Н..
Постъпило е писмено становище от ИЛМ. АЛ. АЛ. чрез адв. Н., в което заявява, че
поддържа изложеното в писмените отговори, изразява становище по същество по
поправената искова молба и поправената въззивна жалба.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото:
На 01.10.2020 г. е подадена искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Ш. АЛ. АЛ. против ИЛМ. АЛ. АЛ., като е образувано ГД № 469/2020 г. по описа на РС
1
Кубрат. Съдът е постановил Решение № 260022 от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по
описа на РС Кубрат, с което е отхвърлил исковата молба.
Подадена е въззивна жалба от Ш. АЛ. АЛ. и е образувано ВГД № 94/2021 г. по описа
на ОС Разград. Делото е прекратено и върнато на районния съд за администриране на
въззивната жалба.
След отстраняване на нередовностите по въззивната жалба, Районен съд Кубрат е
изпратил делото на Окръжен съд Разград, като е образувано ВГД № 148/2021 г. Делото е
приключило с Решение № 105 от 21.07.2021 г. по ВГД № 148/2021 г. на ОС Разград, с което
първоинстанционното решение е потвърдено.
Ш. АЛ. АЛ. е подал касационна жалба против въззивното решение по ГД № 148/2021
г. на ОС Разград и е образувано ГД № 4140/2021 г. по описа на ВКС. Обжалваното е
допуснато до касация с Определение № 60415 от 25.11.2021 г. по ГД № 4140/2021 г. на ВКС,
I ГО, в което се сочи за вероятна недопустимост на въззивното решение. Касационното
производство е приключило с постановяване на Решение № 22 от 22.03.2022 г. по ГД №
4140/2021 г. по описа на ВКС, I ГО, с което въззивното решение по ВГД № 148/2021 г. е
обезсилено и делото е върнато за ново разграждане от друг състав на Окръжен съд Разград с
указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, състоящи се в несъответствие
между твърденията в обстоятелствената й част и нейния петитум.
Вследствие на решението на ВКС делото е върнато на Окръжен съд Разград и е
образувано настоящото производство – ВГД № 80/2022 г. След като е възстановена
висящността на въззивното производство, съдът пристъпва към докладване на въззивната
жалба и отговора на въззивна жалба, както и проверка на останалите въпроси по реда на чл.
267, ал. 1 от ГПК.
Подадена е въззивната жалба от Ш. АЛ. АЛ. чрез адв. П.Д. против Решение № 260022
от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по описа на РС Кубрат, с което съдът е отхвърлил
предявения от въззивника иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на И.А. Илиев, че Ш.А. е собственик на основание придобивна
давност въз основа на упражнявано от него давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 72337.401.10 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД18-430/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в землището на село Тертер, местност „Коренеж“, с площ 14 003 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване нива, трета
категория, при съседи: 72337.401.9, 72337.401.161, 72337.401.11, 72337.401.3. С решението
въззивникът е осъден да заплати разноски на ответника по иска. Твърди се, че
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде
постановено друго, с което да се уважи положителния установителен иск, както и да се
присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивникът е на мнение, че съдебното решение е неправилно, понеже съдът не е
обсъдил всички представени от ищеца доказателства, като последният счита, че от
2
14.03.1994 г. до 01.10.2011 г. е обработвал т.е. владял, а не държал, лично нивата и е
настъпил ефектът на придобивната давност. Посочено е становище, че няма как една и съща
нива в землището на село Тертер да бъде обработвана едновременно от ищеца и от
ответника за периода от 1994 г. до 2011 г. или от арендополучателя ЕТ „Бисенер – Калъч –
Юзджан Хасан“ и ответника за периода от 01.10.2011 г. до 01.10.2021 г.
Навеждат се твърдения, че съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението по
искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В обобщение се иска отмяна на решението и признаване въззивника за собственик на
процесния имот на основание давностно владение, както и да бъде отменен Констативен
нотариален акт с вх. рег. № 301, том 1, акт № 153 от 17.02.2020 г. Поискани са присъждане
на разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИЛМ. АЛ. АЛ.,
действащ чрез адв. М.Н.. Въззивваемата страна счита, че въззивната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложено е становище, че
въззивникът не е доказал при условията на пълно доказване кога е установил владение
върху процесния имот и колко време е продължило владението.
В отговора на въззивната жалба се излагат твърдения, че въззивникът не е доказал и
твърдението си за неформална делба на наследствените имоти между страните по делото.
В обобщение се моли жалбата против първоинстанционното решение да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Моли да бъдат присъдени
разноските за въззивната инстанция.
Въззивната инстанция е оставила исковата молба без движение, като е указала да
бъдат отстранени нередовности съгласно Определение № 132/21.04.2022 г. на съда. Със
същия акт са дадени указания и на въззивваемата страна за нередовности по отговора на
въззивната жалба.
Страните са отстранили посочените нередовности на исковата молба и отговора на
въззивната жалба. Постъпила е вписана искова молба и поправена искова молба, в която е
отстранено противоречието между обстоятелствена част и петитума като е изложено, че А. е
собственик на процесния имот на основание 1/6 ид.ч. от наследство и 5/6 ид.ч. по давностно
владение. Въззиваемата страна в писмено становище е посочила, че потвърждава
действията без представителна власт.
С оглед отстраняване на нередовностите на исковата молба, въззивната инстанция
даде указания за отстраняване на нередовности и на въззивната жалба съгласно
Определение № 194 от 31.05.2022 г. на съда. Отстранени са нередовностите на въззивната
жалба.
Въззивваемата страна е взела становище по измененията на исковата молба и
въззивната жалба съгласно докладваното по-горе писмено становище.
Адв.Н.: Поддържам становището, което съм подала като искам да добавя, че към него
3
съм приложила пълномощно по настоящото въззивно гражданско дело, което е от 15.06.2022
година, преди подаване на становището, в него е посочено, че съм упълномощена да
представлявам моя доверител пред всички инстанции, поради което считам, че не е
подадено без представителна власт. Нямам доказателствени искания. Възразявам срещу
представения РКО. Считам, че е преклудирана възможност за представяне на това
доказателство.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания по чл. 266 от ГПК за приемане като
доказателство на представен РКО № 12/04.08.2021 година, приложен към писмената молба
от адв. П.Д., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане на адв. П.Д. за приемане като
писмено доказателство РКО № 12/04.08.2021 година.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Н.: Считам, че с поправената искова молба е недопустимо възвеждането на нови
фактически твърдения, тъй като това е в противоречие с Решението на ВКС, с което делото
е върнато за ново разглеждане. Там единствено са дадени указания ищеца да приведе
петитума й в съответствие с обстоятелствената част като в случая ищеца въвежда нови
фактически твърдения по отношение на давностното владение, периода, началото и края на
давността, което няма да преповтарям. Поддържам това, което съм изложила в писмените
отговори по делото, като считам, че съгласно ТР № 11/21.03.2013 година на ВКС по ТД №
11/2012 година, за да отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт е
необходимо да се докаже, че титуляра не е бил или е престанал да бъде собственик предвид
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост. Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
Считам, че ищеца не доказа несъществуването на признато от нотариуса право.
Същият не доказа твърдението си, че има неформална делба на наследствените имоти между
двамата братя при което процесният имот е даден на ищеца. На свидетелите на ищеца не
беше известна уговорка между братята за поделяне на нивите. В показанията на
свидетелите, единия от които дъщеря на ищеца се посочва, че „между баща ми и чичо ми, не
знам да е имало уговорка за подялба на нивите“, същото заявява и другия свидетел. Нито
едно от посочените от ищеца действия не може да се определи като такова, с което той да е
престанал да държи идеалните части от вещта на другите съсобственици и е започнал да
държи за себе си с намерението да свои. По тези причини, моля да оставите без уважение
въззивната жалба и да потвърдите решението на РС-Кубрат по гр.д. № 469/2020 година, като
моля да присъдите на моя доверител и направените разноски пред въззивната инстанция,
ВКС и по настоящото дело, за което представям списък.
СЪДЪТ
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА представения списък на разноските от въззиваемата страна.
ДАВА на пълномощника на въззивника едноседмичен срок за представяне на
писмени бележки.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5