РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. К., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320102066 по описа за 2024 година
Производството е по иск с плавно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Ищцата - Я. А. И. Твърди, че ответницата е нейна дъщеря, като била
бременна с нея в шестия месец, когато нейният съпруг и неин баща починал.
Останала сама да се грижа за детето си и въпреки трудностите, които имала,
успяла да й осигури спокойно и щастливо детство. Тя завършила средно
образование в гр. С., не пожелала да продължи образованието си и започна да
работи за кратко на различни места.
Посочва, че няма други деца и през 1997г. решила да прехвърли на
името на дъщеря й имотите, които притежавала по селата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот №41, том XIII дело 3864/1997г. на Районен съд - К.,
като дарила на дъщеря си АПАРТАМЕНТ № 8, на трети жилищен етаж в
жилищна сграда - блок ***, вход *, находящ се в гр. С., ул. ***, построен върху
държавна земя, парцел I, в квартал 50 по плана награда, състоящ се от две
стаи, кухня, тоалетна и антре, със застроена площ от 61.08 кв.м., ведно с
избено помещение и ведно с гараж, при запазено право на ползване
пожизнено и безвъзмездно. Този имот към настоящия момент, съгласно Схема
№15-1120898 от 04.11.2024г. на Службата по Геодезия, картография и
1
кадастър, гр. Пловдив, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 68080.502.975.1.8, гр. С., община С. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8 от 11.03.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от
30.10.2024г.; адрес на имота: гр. С., общ. С., ул. ***; самостоятелният обект се
намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 68080.502.975.1; предназначение -
жилищна сграда, многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68080.502.975; предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта - 1; посочена в документа площ 61.08
кв.м.; прилежащи части: избено помещение №2 - 8.98 кв.м. и 5.28% идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж; ниво – 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68080.502.975.1.7;
68080.502.975.1.9; под обекта: 68080.502.975.1.5; над обекта: няма; стар
идентификатор: няма.
Гаражът към настоящия момент, съгласно Скица на сграда №15-1120900
от 04.11.2024г. На службата по Геодезия, картография и кадастър - гр.
Пловдив представлява СГРАДА с идентификатор 68080.502.2975.1, гр. С.,
община С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-8 от 11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата от 30.10.2024г.; адрес на сградата: гр. С., ул. ***; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.502.2975; застроена
площ 21 кв.м.; брой етажи - 1; брой самостоятелни обекти в сградата - няма
данни; предназначение: гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен
план - няма.
Съгласно нотариален акт за дарение №42, том XIII, дело №3865/1997г.
дарила на дъщеря си Л. Б. и ДВОРНО МЯСТО с построените в него къща и
стопанска постройка, цялото застроено и незастроено от 1560кв.м., находя що
се в с.Х.Д., обл. П., който имот по плана на селото има пл.№307 и за него е
отреден парцел VІ-ти, в кв.10., при запазено за нея и майка й, която починала
през 2004г. право на ползване пожизнено и безвъзмездно.
През 1995г. дъщеря й Л. се омъжила и първоначално заживели със
2
съпруга си в негово жилище, но впоследствие закупили и се преместили в свое
жилище, непосредствено до нейното, като вече имали родено от брака си дете.
След няколко години се разделили и дъщеря й отишла с детето при нея в
апартамента в гр. С., а ищцата се преместила в къщата на село Х.Д.. Идвала
често в дома й, за да й помага, носела различни продукти от селото за нея и
детето. При посещенията й виждала, че дъщеря й не поддържа дома, не ходи
на работа. Няколко пъти я заварила мъртво пияна, заедно с детето вкъщи.
Тогава преценила да разговаря със сватовете й и им казала, че счита, че
дъщеря й не полага нужните грижи за детето, че то не може да остане повече
при нея, а тя от своя страна не можела да се грижа за малкия и те проявили
разбиране и го прибрали в дома си в гр. П., а дъщеря й не се противопостави
на това. Останала сама и при всяко посещение от нейна страна я намирала
пияна в неадекватно състояние, не знае откъде взимала пари, като не работела.
По едно време започнала да иска от нея пари, но тя категорично й отказала, но
продължила да я посещава и да й носи поне продукти, за да се храни.
Преди седем - осем години при поредното й посещение в апартамента,
го намерила с разбита входна врата и въпреки забележката, която направила
на дъщеря си, да смени бравата и да заключва жилището, то останало в това
състояние близо четири години. Преди около пет години отивайки в дома й, от
намерените там остатъци от храна и общото му състояние преценило, че тя от
дълго време не се прибирала там, което я притеснило, поради което подала
сигнал в полицията, че е изчезнала. След кратко време я открили и й
съобщили, че са я намерили и че живее с непознат за мен мъж във вила,
намираща се в района между К. и С.. Това поне като информация я успокоило,
че е жива.
Преместила се аз да живее в жилището в С., сменила входната врата,
направила някакъв ремонт, според възможностите си и към момента вече
повече от пет години живеела там, като нито веднъж през това време дъщеря й
не е я е посещавала. В началото на тази година на автобусната спирка в гр. С.,
където чакала автобус до К. я видяла и тръгнала към нея с надежда, защото
знаела от нейна близка, че е разбрала, че не е добре и е с лошо здравословно
състояние и очаквала да проведат най-накрая нормален разговор. Тя също
тръгнала към нея и когато се доближила директно й поискала пари.
Отговорила й, че не само че не може да и даде, но в момента имала нужда от
3
помощ от нейна страна, от подкрепа и също имала нужда от пари. На което
ответницата започнала да я обижда, нарекла я пред чакащите хора на спирката
с обидни думи и се отдалечила. Успях само в отговор на цинизмите да й
отговоря, че да счита, че повече няма майка.
Това бил последният й контакт с нея и оттогава не я е виждала, нито я е
чувала, нито имала някакъв контакт с нея. Аз през последните години имала
нужда от нейната помощ и подкрепа, защото през 2022г. през месец ноември,
както вечеряла вкъщи, се озовала на пода, едва успяла да пропълзи и да вземе
телефона, за да извика бърза помощ. Отново пълзейки отишла до входната
врата, отворила я и започнала да викам за помощ, като нейни съседи се
отзовали и й отворили вратата на входа на лекаря, за да я вземат с линейката.
Била откарана в МБАЛ - К.П. в К., където е колабирала по време на прегледа и
следващия й спомен вече бил от болница в Пловдив. Не знаела нито къде е,
нито какво й се е случило. Впоследствие й обяснили, че е получила инфаркт,
останала няколко дни в болницата в Пловдив. През май 2023г. в същото
отделение й поставили пейсмейкър, който да подпомага функцията на сърцето
й. През престоя там не знаела на кого да се обади и да поиска помощ, защото
била съвсем сама, а имала нужда от някои неща. Отзовали се братовчед й и
приятелката й, които й донесли нужните за болницата неща. След изписването
братовчед й я взел от болницата и я закарал вкъщи.
Твърди, че имала проблем с ръката и нейни приятелки идвали
ежедневно, за да й помагат да се обслужва, както и да й набавят различните
медикаменти. Една година по-късно на 15.11 2023г. гостувайки в дома на
нейна приятелка не се почувствала добре и побързара да се прибере, но вкъщи
й станало още по-лошо, но въпреки това - отишла сама до карловската
болница, където след като й направили преглед и изследвания я приели
веднага и й казали, че е направила инсулт. Останала в болницата пет дни,
отново разчитайки само и единствено на нейни близки приятелки.
Освен тези споменати заболявания от последните две години, имала
проблеми и с щитовидната жлеза, имала бърчена недостатъчност, а и голям
проблем със слуха й, който бил много намален. Най-общо казано за месечното
й лечение купувала една чанта с лекарства.
През всички тези нейни премеждия не можела да разчита на най-
близкия си човек - единственото си дете, защото нямала никаква представа
4
къде живее, нямала връзка с нея, никога не й е давала телефонен номер, не
знаела дали има такъв. Изпитвала голяма нужда от помощ и подкрепа, но не
можела да я получи, поради отсъствието на дъщеря й. Поддържала връзка и се
чувала с нейния внук – син на ответницата, но нямала моралното основание да
търся помощ от него, защото не е участвала в неговия живот. От него знаела,
че също не контактувал с майка си и нямал никаква представа къде живее и
какво прави.
През целия си живот е работила, като последно се пенсионирала във ***
- С.. След това заминала при нейни близки в Турция и няколко години
работела за семейството на преселници от България, но преди около десет
години се прибрала окончателно в България. Сега живеела единствено от
пенсията, която й била отпусната, съгласно Разпореждане на НОИ, ТД-
Пловдив от 30.06.2024г., видно от което, пенсията й била в размер на 780.00
лв. Голяма част от тези пари ползвала, за да закупува лекарствата си, но и
имала нужда от рехабилитация, особено, след инфаркта и инсулта, които
направила. Изчерпала всички възможности по здравна каса и за да има
подобрение, трябвало да продължи със собствени средства, за което изпитвала
затруднение, още повече че предстоял зимен период, за който трябвало да се
погрижи и за едно от най-големите пера в разходите - отоплението.
Предвид напредналата й възраст и здравословно състояние, липсата на
каквито и да е други възможности за реализиране на допълнителни доходи,
освен пенсията й счита, че е изпаднала в трайна нужда от допълнителни
средства за издръжката й.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да отмените направени от
ищцата в полза на дъщеря й – ответница по делото дарения на недвижимите
имоти, с нотариален акт за дарение на недвижим имот №41, том XIII, дело
3864/1997г. на Районен съд - К. и с Нотариален акт №42, том XIII, дело 3865
Ответницата - Л. Л. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не депозира писмен
отговор и не взима становище по иска. В проведено открито съдебно
заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
5
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като изрично ответницата
е направила изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за основателен и доказан по
основание, като счита, че същия следва да бъде уважен. Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По отношение на разноските:
В проведено открито съдебно заседание ищцата заявява, че не
претендира разноски, поради което такива не се присъждат.
С Определение рег. № 55/16.01.2025г., съдът на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, е освободил ищцата от заплащане на държавна такса и разноски.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответницата дължи по сметка на Районен съд - К. държавна такса по
предявения иск в размер на 64.98 лева, изчислен върху материален интерес от
1624.50 лева, изведен съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 1
във вр. с чл. 71, ал. 2 от ГПК имайки предвид, че данъчната оценка на имота
възлиза на 6498.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ направените от Я. А. И. от гр. С., ул. ***, *** с ЕГН
********** дарения в полза на дъщеря й Л. Л. Б. гр. С., ул. ***, *** с ЕГН
********** на недвижимите имоти, с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 41, том XIII, дело 3864/1997г. на Районен съд - К. и с Нотариален акт
№ 42, том XIII, дело 3865/1997г. на Районен съд – К..
6
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 6 от ГПК, Л. Л. Б. гр. С., ул. ***, вх.А, ет.З, ап.8 с
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – К., държавна такса в
размер на 64.98 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Сн.Д.
7