Решение по дело №554/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№ 260 063   

                            

гр. Русе, 20.10.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

            Окръжен съд Русе, Гражданска колегия в публичното заседание на 20 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател:  АнетаГеоргиева

                                                                Членове:  Николинка Чоокева

                                                                                Антоанета Атанасова     

                         

            при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА като разгледа докладваното от съдия Чокоева  в. гр. д. № 554 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

          Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

          Ю.Й.Д. обжалва решение Решение № 883/07.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3131/2019 г. на Русенския районен съд, с която е отхвърлен искът й против ЕТ „ММ-М. Й.- А. И.“ чрез адв. Д.Й.. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен по подробно развити в жалбата съображения. Поради това претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да се уважат. Претендира разноски.

           Ответникът по жалбата ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“ оспорва основателността й по съображения, подробно изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски. 

  Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

  Между страните не се спори, че ищецата е собственик на процесните земи, както и че с договор ги е отдала под наем на ответника за срок от една година. Не съществува спор и относно обстоятелството, че след изтичането на този срок, през процесния период - стопанските 2016/2017 и 2017/2018 г., ответникът е продължил да обработва земите на ищцата. Доказателство за това са и приложените по делото заявления по чл.70, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за двете стопански години, подадени от него пред ОДЗ Разград.

               Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на отдадената под наем вещ и след изтичането на срока на договора без противопоставяне на наемодателя се смята, че той е продължен за неопределено време.

               В настоящия случай договорът е бил срочен, сключен за 1 година и срокът му е изтекъл. След тази дата наемателят не е върнал земите, а е продължил да ги ползва, като няма данни наемодателят да се е противопоставил на ползването им през процесния период. Правилен и обоснован от доказателствата по делото е изводът на съда, че ищецът не е установил несъгласието си за продължаване действието на договора. Такъв извод не може да се направи и от нотариалната покана, защото тя е изпратена година след изтичане срока на договора. Така установеното противопоставяне от страна на ищеца би имало значение за отношенията между страните след получаването й, но не и назад, за минал период, за който е претенцията.

           Несъстоятелен е и доводът за приложимостта на чл.37б от ЗСПЗЗ, в който е предвидено, че се представя и изрично писмено споразумение между страните за продължаване срока на договора, когато такова продължаване е предвидено в него. Продължаването не е обвързано от представянето, респ. сключването на писмено споразумение и тази разпоредба не дерогира правилото по чл.236 от ЗЗД.

           Следователно към момента на изтичане срока на договора няма доказателства, че наемодателят се е противопоставил на ползването на собствените му земеделски земи. По тази причина наемният договор от срочен се е трансформирал в договор за неопределено време. Наемното правоотношение, възникнало с подписването на договора, не е било прекратено с изтичането на срока му, а е продължило и след това, поради което заявените от ищцата претенции с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, а обжалваното решение – да се потвърди.

            С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски в размер на 500 лв. за платено адв. възнаграждение.

            Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 883/07.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3131/2019 г. на Русенския районен съд.

            ОСЪЖДА Ю.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 17 чрез адвокат Н.Б. да заплати на ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ***, представляван от А. К. И. сумата 500 лева – деловодни разноски във въззивната инстанция.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

                                        

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: