Мотиви към присъда №77/08.07.2020г. по НЧХД №1425/2019г., изготвени на 23.07.2020г.
Производството
е образувано по повод тъжба от П.Д.Б. против подсъдимата М.Е.К., сега Д. за
извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1,
предл.2 от НК.
С тъжбата си частната
тъжителка е предявила граждански иск против подсъдимата за заплащане на
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 3000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и го поддържа в съдебно заседание. Съдът
счете, че предявеният граждански иск ще затрудни наказателния процес, не го
прие за съвместно разглеждане и отхвърли искането да конституира частната тъжителка
П.Б. в качеството на граждански ищец.
В съдебно
заседание частната тъжителка редовно призована се явява лично и с упълномощен повереник,
който моли съда въз основа на събраните по делото доказателства да признае
подсъдимата за виновна за извършване на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т.3, вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК, тъй като в заявление входирано на
06.07.2018г. до Директора на областна дирекция „Земеделие“- С. е приписала
престъпление по служба на П.Д.Б.. Моли за налагане на наказание по чл.78а от НК, както и да бъдат присъдени направените от частната тъжителка по делото разноски.
В съдебно заседание подс. Д. редовно
и своевременно призована се явява лично и с упълномощен защитник. Не се
признава за виновна. Дава обяснения по обвинението. Счита, че тя не е осъществила
състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1,
предл.2 от НК и моли съда лично и чрез защитника си да постанови оправдателна
присъда.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно съдът установи
следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка Б. от 04.11.2013г.
работела на длъжност началник на Общинска служба по земеделие- К. към Областна
дирекция „Земеделие”- С.. Подс. Д. била регистрирана като земеделски
производител и отглеждала животни в с. Б., общ. К., поради което сключвала
договори за наем на земеделска земя в землищата на с. Б. и с. К.. Подавала заявления,
че не желае да участва в масиви за
ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ в Общинска служба по земеделие- К..
Със Заповед №РД- 10- 273/30.09.2015г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие”- С. било утвърдено разпределение
на масивите за ползване пасища, мери и ливади в землището на с. Б., общ. К..
Подс. К. обжалвала процесната заповед, която била отменена с Решение
№27/13.10.2017г. по гражданско дело №185/2016г. по описа на РС- К., което било
потвърдено с Решение №2/12.02.2018г. по КАД №430/2017г. по описа на Административен
съд- С..
Със заповед №РД- 10- 285/30.09.2015г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие”- С. било утвърдено разпределение
на масивите за ползване пасища, мери и ливади в землището на с. К., общ. К..
Подс. К. обжалвала процесната заповед, която била отменена с Решение
№26/13.10.2017г. по административно дело №83/2017г. по описа на РС- Котел,
което било потвърдено с Решение №3/20.02.2018г. по КАД №429/2017г. по описа на Административен
съд- С..
На 06.07.2018г. с вх. №РД- 5 на
Областна дирекция „Земеделие”- С. било подадено заявление от подс. Д. до
Директора на Областна дирекция „Земеделие”- С., в което същата заявила, че в
продължение на няколко години, след допускане на поредни грешки, за които
стигнали до съдебни дела и била доказала в РС- К. и Административен съд- С., че
е права като уведомила, че желае споразумение по чл.37в за землищата на с. Б.,
с. С. и с. К., както за ниви, така и за пасища за 2018/2019г. Към заявлението
бил написан ръкописен текст, в който били написани изразите: „За поредната лъжа
на заповедите на П.Б.”, „Защото се слушат наредбите и заповедите на П. и Бадър,
които крадат с направени фалшиви договори” „… Тези двамата (П. и Бадър), най-
вероятно ще имат нужда и от други недоказани пари, благодарение на службата и
бюрото, зад което стоят”.
С постановление от 05.10.2018г. на
ОП- С. по преписка вх. №1862/2018г. по описа на ОП- С., било отказано да се
образува досъдебно производство. В постановлението било отразено, че подс. К. ***,
в която твърдяла, че служители от Общинска служба по земеделие- Котел и Областна
дирекция „Земеделие”- С. са извършили закононарушения във връзка със заеманите
от тях длъжности. В това постановление наблюдаващият прокурор е посочил, че в
конкретика оплакванията против началника на Общинска служба по земеделие- К.- П.Б.
били, че последната умишлено укривала депозирани от К. заявления за ползване на
земеделски земи по чл.70 от ППЗСПЗЗ с цел да й отмъсти за депозирани от К. сигнали
против нея. В Постановлението е посочено още, че резултатите от проверката
категорично сочат, че липсват данни за извършени престъпления по служба от
страна на П.Б., че последното се потвърждавало от резултатите от извършени
проверки на бенефициентите от служители на Дирекция „Противодействие на
измамите” при Държавен фонд „Земеделие”- С., както и че не се потвърждават
изнесените от К. данни за извършени нарушения от страна на П.Б.. В
Постановлението е посочено, че от събраните в хода на проверката и налични по
преписката данни не се установява по безспорен и категоричен начин, че е
извършено престъпление от общ характер от страна на П.Б., както и че е налице
хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК и досъдебно производство не следва да
бъде започвано.
На 26.10.2018г. подс. Д. *** против
Постановление от 05.10.2018г. на ОП- С. по преписка вх. №1862/2018г. за отказа
да се образува досъдебно производство. С Постановление от 17.12.2018г. на АП- Б.
жалбата на подс. Д. не била уважена като неоснователна, а постановлението на ОП-
С. било потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. В постановлението
на АП- Б. е посочено, че при извършената проверка не са били установени,
каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК,
че твърденията на г- жа К. (сега Д.) не кореспондират със събраните материали
по преписката на ОП- С., тъй като видно от извършените проверки на
бенефициентите от служители на Дирекция „Противодействие на измамите” при Държавен
фонд „Земеделие”- София не са били установени закононарушения от страна на
длъжностни лица при Общинска служба по земеделие- К. и Областна дирекция
„Земеделие”- С.. В постановлението е посочено още, че не са установени и
такива, които да бъдат квалифицирани като престъпление по служба, тъй като
липсват действия, изразяващи се в нарушаване или неизпълнение на служебни
задължения, или превишаване на власт или права, с цел да набави за себе си или
за другиго облага, или да причини другиму вреда като от това могат или са
настъпили немаловажни/значителни вредни последици.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели Б.К. и С.А.. Между двамата беше
направена и очна ставка и по този начин се установи, че двамата не са се
виждали, не се познават, като св. А. твърди, че при подписване на договора се е
срещал с друго лице. От показанията на св. К. е видно, че той не притежава
земеделска земя в района на Котел.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата,
тъй като те се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Нейните обяснения кореспондират с приложените
по делото писмени доказателства и от тях може да се направи извод, че това
което е изписала ръкописно в заявление до Областна дирекция „Земеделие”- С. е истина.
Действително по несъмнен начин се установи, че тя е собственик на земите, които
са били отдадени под наем от лице, представило се за Б.К. на С.А.. От събраните по делото доказателства не може
да се установи по категоричен начин кое е лицето, което се е представило за Б.К..
Буди недоумение обаче как с лека ръка св. А. е раздавал пари, сключвал е
договори с лица, на които въобще не е проверил нито самоличността, а най- вероятно
и документите, които представят. В конкретният случай относно земите на подс. Д.
това е видно по несъмнен начин, че се е злоупотребило и субсидията за тези
ливади, пасища, мери е била вземана от св. А.. Самият той не отрича, че е първи
братовчед със съпруга на частната тъжителка Б..
Съдът кредитира събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, тъй като същите не бяха оспорени от
страните и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
На подс. Д. е
повдигнато обвинение, че е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК, затова че на 06.07.2018г. в гр. С. в Заявление с вх.№РД- 5 от 06.07.2018г.
подадено в Областна дирекция „Земеделие”- С. е приписала престъпление по служба
на П.Д.Б. в качеството й на длъжностно лице- началник на Общинска служба
„Земеделие”- К. по повод изпълнение на службата й, а именно: „За поредната лъжа
на заповедите на П.Б.”, „Защото се слушат наредбите и заповедите на П. и Бадър,
които крадат с направени фалшиви договори”, „….Тези двамата П. и Бадър най- вероятно
ще имат нужда и от други недоказани пари, благодарение на службата и бюрото,
зад което стоят”.
Следва да се
отбележи, че престъплението клевета се характеризира със следното: ОБЕКТ на
престъплението клевета е престъпното посегателство срещу обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на честта, достойнството и доброто
име на човека в обществото, на позитивната обществена оценка на личността. Чрез
престъпното деяние се накърнява личното достойнство и честта на пострадалия,
унизява се името на човека, което той е изградил в обществото чрез труда и
поведението си. Неговата обществена и професионална репутация, накърнява се и
се влияе отрицателно на обществената оценка, която лицето получава в средата, в
която работи и живее. Непосредствен обект на защита е обективната чест и
доброто име на човека в очите на хората, обществената оценка за честта и
достойнството на лицето, т. е. накърняват се обществени отношения осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото.
СУБЕКТ на
престъплението може да бъде всяко вменяемо физическо лице. В това отношение
няма никакви ограничения.
От ОБЕКТИВНА страна
изпълнителното деяние на престъплението клевета се осъществява в две форми,
чрез разгласяване на неистински позорни обстоятелства за другиго или чрез
приписване на престъпление, което не е извършено. Разгласяването включва в
съдържанието си довеждане до знанието на трето лице на позорни факти и
обстоятелства.
При осъществяване на
първата форма на изпълнителното деяние на клеветата е необходимо разгласяваните
обстоятелства да са позорни за честта и достойнството на другиго.
Обстоятелствата са факти свързани с личността на пострадалия, конкретни,
действителни и достъпни за възприемане в тяхната индивидуалност. Касае се за
човешки деяния (действия и бездействия), събития, случки, конкретни отношения,
принадлежност към политическа партия, произход от определена раса или етническа
група, както и конкретни качества и то не само физически, но и психически,
които да имат позорящ характер, да засягат обективната чест. Необходимо е
разгласяване на събитие, факт, действие, съзнателни волеви прояви на човека или
на редица такива събития.
Позорността е
обратната страна на честта. Както честта, така и позорността са относителни
понятия, чието съдържание се мени в зависимост от различните условия:
обществена обстановка, пол, възраст, професия. Понятието позорност не изисква
действително опозоряване, а е достатъчно само опасността от опозоряване,
разгласеният факт трябва да бъде годен да опозори засегнатия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определени факти, свързани от
дееца с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му
име. Позорността означава годност за представяне в неблагоприятна светлина за
обосноваване на отрицателна оценка, която понижава авторитета, накърнява
обществения престиж на човека. За да е осъществен съставът на клеветата е
необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско или
приписаното престъпление да не е извършено от пострадалия. Неистинността е
елемент от състава на престъплението клевета. В тази насока е и практиката на
Върховния касационен съд. Доказването на истинността на разгласеното обстоятелство
премахва наказуемостта на клеветата. Законът при формулировката на чл.147, ал.2
от НК- „деецът не се наказва” има предвид неназакуемост на деянието, а не на
дееца, поради което ненаказуемостта е свързана с установяването на истинността
на разгласеното, което означава, че неистинноста е елемент от състава на
престъплението. При отпадане на този елемент отпада и самото престъпление,
поради което дееца следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Клеветата е
резултатно престъпление, тя е довършена щом са разгласени позорни, неистински
обстоятелства или е приписано престъпление и те са възприети от трето лице. Не
е необходимо последния да е повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да
било други последици.
От СУБЕКТИВНА страна
клеветата е престъпление, което може да се осъществи само умишлено, както при
пряк, така и при евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава позорния характер
на разгласените обстоятелства, или престъпния характер на приписаното деяние.
Деецът трябва да съзнава, че разгласява неистински обстоятелства, позорни за
честта на пострадалия или че му приписва престъпно деяние, което той не е
извършил. Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства са истински
трябва да се основава на обективни факти, да има оправдание от житейско гледище.
Вината на дееца следва да се определи въз основа на съзнанието, което той е
имал за обективните елементи на деянието клевета, когато е разгласил неверните
и позорни обстоятелства или е приписал престъпление, за което знае, че не е
извършил. Деецът действа с пряк умисъл, когато е сигурен, че позорното
обстоятелство е неистинско или че приписаното престъпление не е извършено от
пострадалия като цели твърденията му да стигнат до съзнанието поне на едно
трето лице. Когато клеветата се извърши при евентуален умисъл, деецът допуска
неистинноста на разгласените позорни обстоятелства, но не се въздържа да ги
разгласява и също, когато допуска, че неговите твърдения ще бъдат възприети от
трето лице, но се примирява с тази възможност. За да е налице умишлено деяние
при клеветата не е необходимо деецът да е действал с някаква определена цел и
намерение да унизи честта и достойнството на друг. Достатъчно е той да е
съзнавал, че разгласените позорни обстоятелства са неистински и че като се
разгласяват ще унизят честта и достойнството на лицето. Специалната цел или
намерение са от значение при определяне само на наказателната отговорност.
В хода на
съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с написаното в
заявлението с вх. №РД- 5/06.07.2018г. подс. Д. не е осъществила състава на
престъплението клевета. Съдът счита, че с думите „за поредната лъжа на
заповедите на П.Б.” не е приписано никакво престъпление. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установи, че действително се касае за
неистински документ на базата, на който нейните земи са били отдадени под наем
и друго лице е взело субсидията, която й се е полагала. От изписаното изречение
„тези двамата П. и Бадър най- вероятно ще имат нужда и от други недоказани пари
благодарение на службата и бюрото, зад което стоят” също не съдържа признаци за
извършено престъпление. Видно е, че думите „П. и Бадър които крадат” подс. К. е
изписала имайки предвид сключените неистински договори за отдаване под наем на
нейните земеделски земи. Това се доказа по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Тя е била наясно, че с тези неистински договори
действително са й отнети субсидиите, които е следвало да получи. По това време,
когато е изписала тези изрази в заявлението подсъдимата се е била свързала със
св. Б.К., разговаряла е с него и той й е обяснил, че не е сключвал никакви
договори. Имайки предвид, че св. А. е близък родственик на съпруга на частната
тъжителка и че този договор е бил отчетен в службата оглавявана от частната
тъжителка, подсъдимата е изписала тези слова като е определила съответните
договори като фалшиви, т. е. тя е установила, че твърдяното от нея е вярно и
целта й не е била да разпространява клеветнически твърдения, а е търсила справедливост
и начин да възпре по- нататъшни злоупотреби с неистински договори. Следва да се
отбележи, че в Окръжна прокуратура- С. действително има образувано наказателно
производство, което е било ДП №137 „ИП” по описа на ОД на МВР- С., образувано на
11.06.2018г. което е преобразувано в следствено дело №45/2018г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура- С.. Съдът е изискал справка от ОП- С.
по това дело и от нея се установява, че наказателното производство се води за
престъпление по чл.248а, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че през периода
2016- 2018г. в гр. С. пред ОРА на ДФ „Земеделие”- С. и ОСЗ- С. са представени
неверни сведения, за да се получат средства предоставени от Европейския съюз на
българската държава от Европейския фонд за гарантиране земеделието чрез плащане
по схемата за единно плащане на площ (СЕПП). В хода на разследването са били
извършени разпити на множество свидетели и са били привлечени в качеството на
обвиняеми Е. Б. Х. за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и
за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 от НК. Повдигнато е обвинение на И.
Х. Х. за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Повдигнато е обвинение на О. И. Х. като физическо лице и като управител на
„Каланор импекс” ООД за престъпление съответно по чл.248а, ал.5, вр. ал.2 вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. На тези лица са били взети мерки за неотклонение „Гаранция” в размер на 500
лева на Хасанова и по 1000 лева на другите двама обвиняеми. От извършените по
това разследване действия се е установило, че тези лица са представили през
периода 2016- 2018г. пред Областна дирекция „Земеделие”- С. неверни данни
относно правното основание за ползване на заявените от тях за подпомагане
земеделски земи като към заявленията им са прилагани договори за наем сключени
с несъществуващи лица като е използвана информация от поддържани регистри на собствениците
на земеделски земи и заявените от тях за подпомагане. На практика са били
заявяване така наречените „бели петна”- земеделски земи, за които собствениците
не полагат грижи и не очакват мерки за подпомагане с финансови средства на
българската държава или Европейския съюз. Установило се е по делото, че в
периода 2014-2018г. като младши юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие”- С.
е работил Б. И. Х., който съответно е син на обвиняемите Е. Б. Х. и И. Х. Х.и
брат на обв. О. И. Х..
Ето защо знаейки какво става в
региона и потърпевша от такива измамни действия е нормално подсъдимата да
остане с впечатление, че именно директора на Общинска служба „Земеделие”- К. е
свързана с Б. Х., чиито родители и брат са привлечени към наказателна
отговорност точно за такива неща.
Съдът следва да приеме, че липсва
умисъл в действията от страна на подсъдимата за извършване на престъплението,
което и се вменява във вина от частната тъжителка Б.. Подсъдимата не е
съзнавала, че й приписва престъпно деяние, което тя не е извършила. Увереността
на подс. Д., че разгласените обстоятелства са истински се основава на обективни
факти, тя има оправдание от житейска гледна точка. Вината й следва да се
определи въз основа на съзнанието, което тя е имала за обективните елементи на
деянието клевета, когато е приписала престъпление, за което да знае, че
частната тъжителка не е извършила. Както бе посочено по- горе от събраните
доказателства се доказа по несъмнен начин, че подс. Д. е била сигурна, че има
извършени измамни действия спрямо нея, свързани със субсидиите, които не може
тя да получи, а ги получава друго лице.
Ето защо въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да
признае подс. М.Д. за невиновна по повдигнатото й от частната тъжителка П.Б.
обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1,
предл.2 от НК.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: