№ 12895
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110134739 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 318 ТЗ, вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „****************“ ЕООД твърди, че на 03.02.2021г. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата Р. П. Б. за сумата 532,67 лева,
представляваща цена на доставени през периода м. ноември 2017г.- м. декември 2017г.
електрическа енергия и допълнителни услуги от „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) по комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент № FE ************* от 04.10.2017г., възложени по реда на чл.
717з ТЗ на „****************“ ЕООД с постановление № ****************/ 06.01.2021г.,
постановено по т.д. № 3343/ 2017г. на СГС, VI-19 състав и за сумата 159,82 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за плащането на същата
главница за периода от 14.12.2017г. до 03.02.2021г. Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр. дело № 6658/
2021г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена
исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответницата подала възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът „****************“ ЕООД извежда субективните си права при твърдения, че с
постановление за възлагане № **************** от 06.01.2021г., постановено по т.д. №
3343/2017г. по описа на СГС, му били възложени вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност), произтичащи от доставка на електрическа енергия. Същият твърди, че
между „Фючър Енерджи“ ООД и ответника било налице облигационно правоотношение по
1
сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 04.10.2017г., по силата на който през
м.11.2017г. и м.12.2017г. „Фючър Енерджи“ ООД продало на ответника активна нетна
електрическа енергия и свързани с договора услуги на обща стойност 532,67 лева, за което
били издадени фактури. Ищецът сочи, че ответникът не изпълнил задължението си да плати
продажната цена на уговорения падеж, поради което претендира същата, заедно със
законната лихва от предявяване на иска, както и обезщетение за забава за периода от
14.12.2017г. до 03.02.2021г., Претендира разноски по делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р.
П. Б. в дадения от съда срок за писмен отговор депозира такъв, с който оспорва исковете.
Ответникът навежда довод, че не е уведомен за възлагане на вземането. В условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
С постановление № ****************/ 06.1.2021г. по т.д. № 3343/ 2021г. на СГС на
ищеца “****************” ЕООД, срещу продажна цена 26700 лева, е възложено вземането
на “Фючър енерджи” ООД (в несъстоятелност) към клиенти за цена на доставени
електрическа енергия и други услуги, в общ размер 1635182,24 лева, съгласно опис и
пазарна оценка. Съгласно приложения към постановлението опис, вземането на “Фючър
енерджи” ООД за сумата 532,67 лева е включено в списъка на възложените вземания.
На 04.10.2017г. между “Фючър енерджи” ООД и ответницата Р. Б. е сключен
комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент
№ FE ************* от 04.10.2017г., по силата на който „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) се задължило да продаде, а ответника – да закупи и получи активна нетна
електрическа енергия, измерена в точките на измерване, при цена от 0,899 лева/ КВтч.
Договорът бил сключен за срок от две години. Търговецът „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) се задължил още да предоставя на ответника услугата отговорност за
балансиране, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му, за
обектите, посочени в приложение № 1 към договора, услугата прогнозиране на
потреблението, като изготвя прогнозни графици за доставка до обектите му и да извършва
регистрацията му на пазара на електрическа енергия, като подготви в тази връзка всички
необходими документи. Съобразно разпоредбата на чл. 2 от договора търговецът „Фючър
Енерджи“ ООД се съгласил да продаде и осигури електрическа енергия на ответника в
точките на присъединяване към съответната преносна или електроразпределителна мрежа на
обектите му, предмет на договора, посочени в Приложение № 1 към него.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 98А ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между „Фючър
2
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответницата е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) престирало съобразно договореното- вид, обем и цена, а
за ответника възникнало задължението за плащане на договорената цена, както и че
вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) били възложени на ищеца.
Между страните не е спорно, че на 04.10.2017г. между “Фючър енерджи” ООД и
ответницата Р. Б. е сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент № FE ************* от 04.10.2017г. При нарочно
оспорване от страна на ответницата, че през процесния период м.11 и м. 12.2017г. не му
била доставяна електрическа енергия по процесния договор, сключен с „Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност) и носена от ищеца тежест да установи в процеса доставените по
същия договор количества електрическа енергия в обектите/точките на измерване на
ответника, дължимото от ответника пълно и главно доказване не е проведено. За
установяване на доставените количества електрическа енергия като писмено доказателство
по делото е ангажирана единствено писмо от “ЕРМ- запад” АД, с приложено извлечение към
него, за доставена ел. енергия. От обсъжданата справка се установява единствено, че през
процесния период на ответницата е доставена електрическа енергия. Не се установява
идентичност между посочената в справката енергия и енергията, предмет на доставките,
предмет на настоящото дело.
При носена от ищеца доказателствена тежест, изрично указана му с доклада на делото и
доказателствената непълнота, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В конкретния случай давността е
прекъсната заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
03.02.2021г., към която дата установителният иск се счита предявен- арг. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Общите условия (ОУ) за продажба на ел. енергия, балансиране
на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, клиентът дължи плащане на цената
на електрическата енергия в срок до 14- то число на месеца, в който е издадена фактурата. С
оглед това, падежът на задължението за плащане на цена на електрическа енергия за м.
декември 2017г. е настъпил на 14.01.2018г. С оглед изложеното вземането на ищеца е
станало изискуемо преди 03.02.2018г. и е погасено по давност.
3
Ето защо предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 98А ЗЕ, вр.
чл. 717з ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 98А ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ, също следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.3
ГПК има ответникът. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно- до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. От представените от
ответника доказателства- договор за правна помощ, се установява, че същият е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (с отбелязване, че
възнаграждението е платено в брой).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****************“ ЕООД, ЕИК ***********, срещу Р.
П. Б., с ЕГН **********, искове за установяване по отношение на Р. П. Б. на вземането на
“****************” ЕООД, за сумата 532,67 лева, представляваща цена на доставени през
периода м.11 и м.12.2017г. електрическа енергия и допълнителни услуги от „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) по комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия и балансиране на краен клиент № FE ************* от 04.10.2017г., възложени по
реда на чл. 717з ТЗ на „****************“ ЕООД с постановление № ****************/
06.01.2021г., постановено по т.д. № 3343/ 2017г. на СГС, VI-19 състав, на основание с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 98а ЗЕ, вр.
чл. 717з ТЗ и за сумата 159,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за плащането на същата главница за периода от 14.12.2017г. до
03.02.2021г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.02.2021г. по ч.гр.д. № 6658/ 2021г.
по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „****************“ ЕООД, ЕИК ***********, да плати на Р. П. Б., с ЕГН
**********, сумата 400 лева (четиристотин лева), представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5