№ 419
гр. Шумен , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20203630201520 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001081/07.08.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Сан Стефано” № 14, представлявано от П.Г.Й., ЕГН
********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/ лева за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/. Кооперацията - жалбоподател моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
алтернативно моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,
като излага подробно доводите си за това в жалбата. Освен това претендират да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, за него се явява
редовно упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в
нея съображения.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно
заседание излага подробни съображения в тази насока. В представените писмени бележки
излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да
1
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Санкционираното юридическо лице - кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК
*********, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Сан Стефано” № 14 и се
представлява от председателя П.Г.Й., ЕГН **********.
При извършена проверка на 27.05.2020 г. в офиса на кооперация „Шуменска заря“ и
на 29.05.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по спазване
на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен от страна на кооперация „Шуменска заря”, било констатирано, че
кооперацията в качеството на работодател не е платила на лицето Т.Й.Т., ЕГН **********
дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 220 от
Кодекса на труда в нарушение на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка
№ 2013190 от 05.06.2020 г., с който на кооперацията били дадени конкретни предписания. В
т. 13 от същите било указано в срок до 30.06.2020 г. работодателят да заплати на Т.Й.Т.
дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 220 от
Кодекса на труда съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/.
Цитирания протокол за извършената на 27.05.2020 г. и на 29.05.2020 г. проверка бил връчен
на 05.06.2020 г. на председателя на кооперацията.
На 03.07.2020 г. в кооперацията била извършена последваща проверка по спазване на
трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен, при която било констатирано, че кооперацията - жалбоподател
„Шуменска заря” не е изпълнила даденото задължително предписание, обективирано в т.
13 на Протокол за извършена проверка № 2013190 от 05.06.2020 г., като работодателят -
кооперация „Шуменска заря” не е изплатил на Т.Й.Т., дължимото при прекратяване на
трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда съгласно
разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, със срок за изпълнение 30.06.2020 г.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена
2
последваща проверка № 2018375 от 03.07.2020 г. Въз основа на установените факти, на
08.07.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
27-0001081, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на
представляващият кооперацията – нарушител, като последният подписал акта с възражения,
сочейки, че нарушението е извършено в срока на обявеното извънредно положение у нас във
връзка с СОVID 19, а всички служители сами поискали да бъдат съкратени предвид
настъпилото форсмажорно обстоятелство. В последствие, кооперацията - жалбоподател не
се е възползвала и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирала
допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 27-0001081/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
- гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на
Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. ”Сан Стефано” № 14, представлявано от П.Г.Й., ЕГН ********** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. М.
М. и на свидетеля С. Р. К. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М. и С.К., съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на кооперацията - жалбоподател и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с представляващия кооперацията - нарушител, от
които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани
или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените
показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 27-0001081/07.08.2020 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ
орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящият съдебен
3
състав не намери в административно-наказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да
упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.
57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
27.05.2020 г. в офиса на кооперация „Шуменска заря“ и на 29.05.2020 г. – по документи в
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен и било установено, че кооперацията
„Шуменска заря“ в качеството на работодател не е платила на лицето Т.Й.Т. дължимото
при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 220 от Кодекса на
труда в нарушение на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/. В тази връзка
под т.13 с Протокол № 2013190 от 05.06.2020 г. за извършена проверка на кооперацията
било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, на
работодателя - кооперацията „Шуменска заря“, в срок до 30.06.2020 г. да заплати на Т.Й.Т.
дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 220 от
Кодекса на труда съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/.
Цитирания протокол за извършената на 27.05.2020 г. и на 29.05.2020 г. проверка бил връчен
на 05.06.2020 г. на председателя на кооперацията, като дадените предписания не били
оспорени по реда на АПК.
По време на втората проверка на 03.07.2020 г., както става ясно от материалите по
делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.М. и на свидетеля С.К. тези
предписания не са били изпълнени. Тази констатация на проверяващите се потвърждава и от
писмените обяснения на председателя на кооперацията – П.Г.Й., обективирани в
Декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от 03.07.2020 г., приложена на л. 18 от
материалите по делото, от които се установява, че не е изплатил както трудовите
възнаграждения, така и обезщетенията на работещите в т. ч. и дължимото обезщетение по
чл. 220 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение на Т.Й.Т.,
сочейки като основна причина за това, че вестник „Шуменска заря“ е спрял да излиза на
4
23.03.2020 г. по време на обявеното извънредно положение, което представлява
непреодолима сила и форсмажорно обстоятелство довело до изпадане в ситуация на
финансов колапс. Видно от приложените по делото писмени доказателства - Предизвестие
№ 00006/31.03.2020 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 30.04.2020 г.,
находящо се на л. 30 от материалите по делото, работодателят е определил, че за неспазения
срок на предизвестие на лицето Т.Й.Т. ще бъде изплатено обезщетение съгласно чл. 220, ал.
1 от КТ. Предизвестието е било връчено срещу подпис на лицето на 31.03.2020 г.. На 31.03.
2020г. със заповед № 005/31.03.2020г. е прекратено и трудовото му правоотношение /л. 31
от материалите по делото/. В цитираната заповед е определено, че на основание чл. 220, ал.
1 от КТ на лицето следва да се изплати сумата от 867.00 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие, като същото е начислено, но не е изплатено, видно от фиш за
заплати за месец март 2020 г. на лицето Т.Й.Т., в който липсва подпис на лицето,
удостоверяващ получаването на посочената сума /л. 19 от материалите по делото/. В
процесния случай става въпрос за бездействие, като това неизпълнено предписание се
изразява в задължението на работодателя да осъществи определени действия, а именно: да
заплати на Т.Й.Т. дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение
обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от
Кодекса на труда. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по
безспорен начин, че кооперацията - жалбоподател, като не е изпълнила даденото с
Протокол № 2013190 от 05.06.2020 г., задължително предписание чрез бездействието си е
осъществила от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че кооперацията - жалбоподател действително е
нарушила от обективна страна състава на разпоредбата чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/, като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 10
000 лв. за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай
именно кооперацията - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1
5
от ДР на КТ, тъй като именно кооперация „Шуменска заря“ е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия
казус кооперацията - жалбоподател не е изпълнила вменените от държавата чрез Кодекса
на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл.
83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. За да
е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
комулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.
415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не
общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с
оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-
наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се
преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е
избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед
спецификата на всяко административното нарушение. За да се приложи по-благоприятната
разпоредба на чл. 415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. В
настоящия случай обаче не са налице кумулативно предвидените предпоставки за това, тъй
като до издаването на процесното наказателно постановление и до настоящия момент не са
представени доказателства, удостоверяващи плащането на дължимото обезщететие
по чл. 220 от КТ. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно
административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага.
Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-
наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са
налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над
минималния предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и
мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на
реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство,
то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от
страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-
6
висока санкция за кооперацията - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които
е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на
извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено.
В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в
тази насока, намира за справедливо санкцията на кооперацията - нарушител за това деяние
да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена
санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че че по този
начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението, обективирано в жалбата от процесуалния
представител на кооперацията – нарушител, че липсата на мотиви относно приложението на
чл. 28 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на
наказателното постановление. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да
не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че
нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за
неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на
материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд
също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /Тълкувателно решевие № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС по ТД № 1/2007 г./ и в случая съдът е изпълнил това свое задължение при
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление.
Съдът намира за неоснователни и доводите на кооперацията - жалбоподател за
допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази
връзка съдът намира, че нарушението е описано коректно и пълно, както в акта за
установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Посочена е датата и мястото на извършване на нарушението,
неговото пълно описание, нарушените законови разпоредби и писмените доказателства, въз
основа на които е установено. Ето защо съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г.,
постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени
7
процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от
дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са
съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената
съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по
безспорен начин.
Освен това, съдът намира за неоснователни и доводите на процесуалния представител
на кооперацията – жалбоподател, че към момента на проверката кооперацията е била
„фалирала“. Не са налице доказателства, че към момента на осъществяване на проверката
кооперацията е в несъстоятелност или ликвидация, а същата просто е преустановила
временно дейността си по издаването на вестник „Шуменска заря“. Още повече
предписанията, дадени в първата проверка и обективирани в Протокол за извършена
проверка № 2013190 от 05.06.2020 г. не са били оспорени по надлежния предвиден в
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“, съответно по реда на чл. 145, ал. 1 от
АПК – пред Административен съд – Шумен.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в представените и приети
в открито съдебно заседание писмени бележки не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен
списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в
тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по
сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0001081/07.08.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Сан Стефано” № 14, представлявано от П.Г.Й., ЕГН
********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/ лева за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, като намалява размера на наложената
наказание “имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. ”Сан Стефано” № 14, да заплати по сметка на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9