№ 370
гр. Враца, 22.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20251400200511 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №5884/13.08.2025г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения А. И. Д., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.
156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на Д..
В съдебно заседание, осъденият А. Д. участва лично и с назначения му
сл.защитник адв.Д. К. от АК Враца, като поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Адв.К. поддържа молбата на подзащитния си, като счита същата за
основателна. Оспорва доклада по чл.155 от ЗИНЗС, като счита, че същият е шаблонен
без да е изложена изрична конкретика касаеща осъдения Д.. Адв. К. намира, че щом е
изтърпян определения в закона минимум и няма наложени наказания, значи л.св.
отговаря на изискванията и следва да бъде освободен условно – предсрочно. Сочи, че
осъдения няма как да се превъзпита и изпълнението на корекционни програми е
просто формално и шаблонно, без да се дава някакъв положителен резултат за
поправянето на лицето.Моли, л.св. от свобода Д. да бъде условно-предсрочно
освободен от остатъка на търпяното от него наказание.
1
Представителят на Затвора – С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора –
Враца, излага становище за неоснователност на подадената молба. Счита, че л.св.не е
изградил умения за адекватно решаване на проблемите и не е изпълнена основната
задача от плана на присъдата, а именно не е преминал през етапите на прогресивната
система.Отчита наличие на дефицити в уменията за обмисляне и осъзнаване на
възможните негативни последици от действията му в личен и социален план.
Поддържа становището, че не са налице убедителни доказателства за поправянето на
л.св. Д., както и че не е участвал в корекционната програма "Умения за мислене".
Участващият в производството прокурор при Окръжна прокуратура – Враца
моли съда да постанови определение, с което да бъде оставена без уважение молбата
на лишения от свобода за УПО от неизтърпяната част на наказанието "лишаване от
свобода".Сочи, че не е изпълнен плана на присъдата и не са налице доказателства за
действителното поправяне на осъдения.
В правото си на последна дума, л.св.А. Д. моли съда да уважи молбата му, тъй
като има шест годишна дъщеря, която го очаква, както и онкоболен родител, който се
нуждае от грижите му. Посочва в допълнение, че не е взел участие в корекционната
програма "Умения за мислене", тъй като същата ще се проведе през м.октомври, а той
ще излезе от затвора по изтърпяване на 10.10.2025г. Искал е да участва в тази
програма и е питал да бъде изтеглена по – рано, но от затворническата администрация
му е отговорено, че няма как да бъде изместена във времето.
По делото са приеха като относими и допустими следните писмени
доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по
реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за
изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към днешна дата,
затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С определение от 03.04.2025г. по НОХД №290/2025г. по описа на Районен съд -
Монтана е определено едно общо наказание, на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1
от НК, на л.св. А. Д., а именно наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца,
при първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Л.св. Д. е започнал да търпи наказанието на 02.04.2025г. и към настоящият
момент е изтърпял фактически 4 месеца и 20 дни, от предварителен арест 2 дни, от
работа му се зачитат 28 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 месеца
и 10 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
2
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 49
точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени –
"Отношение към правонарушението" – отрича отговорността за криминалното си
поведение, обвинява съучастника си в него; - "Умения за мислене" – не е
последователен в това, което смята за проблемно, не се замисля за негативните
последствия от предприетите действия.
Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от
свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.
Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от настоящото
правонарушение и криминално минало.
Като цели в плана на присъдата са заложени осъзнаване на причините довели
до правонарушението; поемане отговорност за собственото поведение; изграждане
умения за правилно разпознаване на проблемите; формиране на ясни и реалистични
цели в живота; прилагане на прогресивната система по време на изтърпяване на
наложеното наказание.
За времето на престой в Затвора и в изпълнение на заложените цели и задачи в
плана на присъдата, л.св. Д. е работил по чл.80 от ЗИНЗС като чистач ИСДВР, а в
последствие е назначен по щат на длъжност ел.техник. Длъжностните лица са с добри
отзиви за трудовата му дисциплина и по отношение на служебните му задължения.
Л. св. Д. не е участвал в конфликтни ситуации, като се дистанцирал от
общуване с лишени от свобода, имащи явно деструктивно поведение. Взимал е
участие в провежданите в групата спортни и културни мероприятия, но не е участвал в
общозатворническите такива.
Въпреки, че в плана на присъдата е заложено участие в корекционна програма
"Умения за мислене", л. св. Д. все още не е взел участие в посочената програма. За
времето на престой не е подавал молби за включване в други корекционни програми.
Л. св. Д. е със съхранени социални контакти, провежда свиждания и получава
необходимата подкрепа от своите близки.
Няма наложени дисциплинарни наказания, не е и награждаван. Не е изпълнена
основната задача от плана на присъдата, не е преминал през етапите на прогресивната
система на изтърпяване на наказанието. Режимът на изтърпяване на наказанието не е
3
променен от "строг" на "общ".
Посочено е в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, че л.св. Д. все още не е преминал
през индивидуален модул "Подготовка за живот на свобода", което ще подпомогне за
успешната му ресоциализация.
В изготвената оценка на риска от рецидив и вреди зона "Злоупотреба с
наркотици" е гранична, като има индикации за връзка между употребата на
наркотични вещества и реализираните криминални деяния. Л. св. Д. е осъждан не само
за шофиране след употреба на ПАВ, но и за отглеждане на растения от рода на конопа.
Устно е декларирал, че поема отговорност за миналото си поведението,
декларирал е критично отношение към миналите си постъпки и мотивация за
законосъобразно поведение след освобождаване, но не са налице категорични и
безспорни доказателства за извършена трайна и необратима личностна промяна.
Започнато е изпълнение на заложените цели и задачи, но те не са изпълнени в пълен
обем. Липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
ИСДВР е посочил, че корекционната работа с л. св. Д. следва да продължи в
условията на затвора за осъществяване на трайна положителна промяна и постигане на
целите по чл.36 от НК.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Д. първата предпоставка формално е налице. Не е
налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към
извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си
начин на живот.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
4
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 439а, ал. 1 НПК, обстоятелствата,
сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието
са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 439а НПК изрично
предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения
по чл. 155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон.
В случая, прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на
доклада по чл. 155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи
че не са налице данни за окончателна положителна промяна у л. св. Същият с
поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Индивидуално-
корекционната работа с л. св. Д. следва да продължи в посока изпълнение на
заложените в плана на присъдата дейности и постигане на позитивни промени в
зоните с дефицити, тъй като все още не може да се направи извод за пълно поправяне.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
Съдът намира за препоръчително процеса на ресоциализация на л. св. Д. да
продължи в условията на пенитенциарното заведение за изпълнение на плана на
присъдата в пълен обем, формиране на вътрешни убеждения за съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора осъзнаване на причините довели до
престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на
проблеми. Необходимо е л. св. да премине през етапите на прогресивната система,
което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
За пълното на настоящето изложение, следва да се отбележи, че наведените от
страна на л. св. Д. доводи за УПО, а именно, че следва да се грижи за болен родител и
за дъщеря си, която е шестгодишна, съдът намира, че това за обстоятелства, които не
са от кръга на тези определящи освобождаването на лишения от свобода от
изтърпяване на остатъка от наказанието. Същите обстоятелства са били налице и при
определяне на наказанието, наложено на Д., и не могат да бъдат вземани предвид в
това производство, което разглежда наличие на поправителен ефект от вече наложено
наказание.
Мотивиран от горното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. И. Д., роден на *** в гр.
Монтана, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък
2/два/ месеца и 10/десет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6