№ 14861
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110115834 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е по исковата молба на Ж. КР. Т., ЕГН **********,
гр.София, ж.к. ***, представлявана от адв. К., с адрес на ул. „Солунска“ № 59, ет. 4, тел.
********** спрямо „****“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Бул. „***, представлявано от а.п.х
Излага се, че страните са били страни по ТД от 01.04.2005г. на основание чл.67, ал. 1
от КТ, по който ищецът е заемал длъжността „Доцент, висше училище“ с работно време от 4
часа дневно и с основно месечно трудово възнаграждение от 200 лева. Излага се, че с ДС №
20/01.03.2012г. са се съгласили от датата на изменението ищецът вече да заема длъжност
„Ректор, виеше училище“, код по НКПД 11209036 при 8 часа работно време и
възнаграждение от 2210,10 лв. - 1500 лв. като основно месечно трудово възнаграждение, 300
лв. - допълнително възнаграждение за научната степен „Доктор“ и 410,10 лв. - допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Излага се още, че със заповед №
23/24.02.2020г, трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
считано от 01.03.2020г. придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага
се още, че към този момент ищецът е имал повече от 10 години трудов стаж през последните
20 години при ответника, поради което на основание чл. 222, ал. 3 от КТ за него е било
налично право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
6 месеца или получаване на сума от 13260.60 лв.
Сочи се още, че тази сума като обезщетение е била потърсена от работодателя с
писмо от 28.01.2022г., но ответникът е отказал да я плати с негова заповед №2/23.02.2022г с
мотиви, че дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ към друга дата -01.02.2022г. и на
друго основание, а именно прекратено трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1,
т.3 или при изтичане срока на договора.
Отделно от това се сочи, че след прекратяване на ТД поради придобито право на
пенсия за ищеца с нов ТД от 30.07.2020г. страните са се съгласили ищецът да постъпи при
ответника за престиране на труд по срочен ТД на длъжност „професор висше училище“ като
с ДТС срокът на действие на договора е бил изменен до 31.01.2022г.
Излага се, че със Заповед № 35/26.01.2022г. ТП между страните е било прекратено на
основание чл.325, ал.1, т. 3 от КТ считано от 01.02.2022г.
Ищецът твърди, че така стореното уволнение е незаконосъобразно тъй като се излага,
че ТД не е бил такъв по чл. 68 от КТ при нарушаване на законовата презумпция на чл. 68, ал.
5 от КТ и като сключен в нарушение на ал. 3 и 4 следва да се счита за сключен за
1
неопределено време и не е следвало да бъде прекратяван на това основание.
При горното и като се оспорва уволнението, сторено със заповед №35/ 26.01.2020г.
като незаконосъобразно се желае акт на съда, с който да се признае прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца със заповед № 35/26.01.2022г. за незаконно и да бъде
отменено; да бъде възстановен ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението
„Професор виеше училище“; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 6600 лв. за оставане без работа след незаконното уволнение за срок от шест
месеца, считано от 01.02.2022г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане и да бъде осъден ответника на основание чл. 222,
ал. 3 от КТ да заплати на ищеца сумата от 13260,60 лв. ведно със законната лихва от
01.03.2020г. до окончателното плащане, поради това, че при прекратяване на трудовото му
правоотношение за заеманата длъжност „Ректор, виеше училище“, считано от 01.03.2020г.
сьс заповед № 23/24.02.2020г. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и е
имал право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ. Ангажират се доказателства и се желае
решение в този смисъл като се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се оспорват исковете. Излага се, че
право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ възниква само ако служителят към датата на
прекратяване на ТД е бил с десет години през последните 20 трудов стаж при работодателя
или др. такъв от същата категория, той не е имал толкова – само 9 години, 10 месеца и 26
дни. Оспорва се акцесорния иск за лихва като в условията на евентуалност се прави
възражение за прихващане с претенцията по чл.222, ал.3 от КТ с платеното обезщетение
на служителя в размер на 2807.20 лева. Отделно от това се оспорват и исковете по чл.344,
ал.1, т.1 предл първо и второ, чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ като не се спори, че между
страните е имало трудов договор от 30.07.2020г., който е възникнал след придобито от
ищеца право на пенсия, както и че този ТД е бил прекратен, но се излага, че прекратяването
е законосъобразно тъй като договор с лице с придобито право на пенсия е бил възможен да
възникне само в хипотезата на срочен такъв ерго с изтичане на срока на договора е
настъпило и основанието за неговото прекратяване. Оспорва се и иска за присъждане на
обезщетение като се навежда, че такова е дължимо само ако уволненото лице е лишено от
доходи за срока на уволнението, а това не е така. Оспорва се и иска за възстановяване на
заемната преди уволнението длъжност като се навежда, че такова не е възможно при
наличие на ограничението по ЗВО и КТ. При тези твърдения се ангажират доказателства и
се претендира решение в този смисъл.
Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1,
т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода на оставане без работа, както и такъв по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася
с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са допустими, поради
което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание, за което да се
призоват страните, на които следва да се връчи препис от настоящото определение.
В тежест на работника е да установи, че към датата на прекратяване на ТД е полагал
труд при ответника на сочената длъжност и при посоченото възнаграждение, както и че е
бил с придобито право на пенсия, както и че е бил с десет години трудов стаж през
последните 20 при работодателя или при друг от същата група, а в тежест на ответника е да
установи, че уволнението е законосъобразно, както и че е платена сумата от 2807.20 лева по
чл.222, ал. 3 от КТ.
2
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като доказателства
следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и отговора документи, както и
ССчЕ, която да даде заключение на поставените от ищеца без задача първа от исковата
молба.
Искането на ищеца по чл. 190, ал.1 от ГПК за представяне на фишове за заплати при
допусната ССчЕ съдът намира за ненужно.
По искането по чл. 192 от ГПК съдът ще се произнесе след становище на ищеца,
както и по искането за отделяне като безспорно на обстоятелството, че ищецът е получил
сумата от 2807.20 лева.
а по искането за събиране на гласни доказателства съдът ще се произнесе в о.с.з.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 12.07.2022г.
от 12.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно
уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА ССеЕ със задачи, поставени от ищеца в ИМ от т,.второ
до т.4 вкл. като назначава за вещо лице вещото лице м.в която да се уведоми за поставената
й задача.
УКАЗВА на вещото лице, че възнаграждението й бъде платено от бюджета на съда в
размер на 300 лева.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
УКАЗВА на ищеца, че до датата на съдебното заседание следва да конкретизира
исковата си молба съобразно мотивната част на определението.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел.
адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено в срок от една седмица
от връчване на настоящото – на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3