№ 530
гр. Пазарджик, 22.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело
частен характер № 20245220201708 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият Г. Д. М.- редовно уведомен се явява лично и с адв. Ч. Ч.
АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно уведомен.
Тъжителя Т. Д. А.- редовно уведомена се явява лично и с повереника
адв. Г. С.- Ц. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена, редовно уведомена.
Свидетеля Й. К. Г. – при режим на довеждане от повереника се явява
лично.
Свидетеля В. К. П. - при режим на довеждане от повереника се явява
лично.
Свидетеля М. Н. А.- при режим на довеждане от повереника се явява
лично.
Свидетеля Р. И. Т. – редовно призована се явява лично.
АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема се самоличността на явилите се св., както следва:
1
Й. К. Г. – на 24 години, българка, българска гражданка, неосъждана,
неомъжена, в отпуск по майчинство, със средно образование, без родство със
страните.
В. К. П. - на 50 години, българка, българска гражданка, неосъждана,
омъжена, работеща, със средно образование, майка на тъжителката.
М. Н. А.- на 25 години, българка, българска гражданка, неосъждана,
неомъжена, работеща, с висше образование, без родство със страните.
Р. И. Т. - на 20 години, българка, българска гражданка, неосъждана,
неомъжена, работеща, със средно образование, без родство със страните.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и напуснаха съдебната зала.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили писма от Бюро Съдимост при РС
Пазарджик и от РУ на МВР Пазарджик.
АДВ. Ц.: Да се приемат.
АДВ. Ч.: Да се приемат.
Съдът счита, че така постъпилите писма са отмосими, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото - писмо от Бюро
Съдимост при РС Пазарджик, ведно със справка за съдимост по отношение на
подсъдимия и писмо от РУ на МВР Пазарджик с приложена характеристика
по отношение на подсъдимия.
В залата влиза св.Г..
Пристъпи се към разпит на св. Г..
СВ.Г.: Знам за случая. Аз работех в магазин „З.“ и с 2-та, аз като
кредитен консултант на П.Б.а, а Г. М. е кредитен консултант към У.К., а
колежката е касиерка в магазин „З.“. Средата на октомври 14-ти или 15-ти
миналата година стана това. В магазина беше много топло, в този край на
магазина, в който са бюрата на които работим. Бяхме около 7-8-10 човека,
които седяхме и на мен ми стана много топло, понеже аз бях в 4 месец на
бременността и питах колежката от касата дали може да пуснем климатика в
нашата част, защото е много топло, тъй като нямаше управители в магазина.
Те казаха, че може и никой от останалите момичета нямаше проблем и
2
пуснахме климатика. Това става след обяд. В един момент се появи колегата Г.
М. и при влизане в магазина с бойна крачка- ядосано, като видя, че климатика
работи и каза- аз съм болен, тоя климатик се спира. Вие ли ще диктувате какво
ще се прави в този магазин– към всички нас, които бяхме отзад и аз станах,
понеже ми беше много топло и му казах, че сме 10 човека –ние с теб ли ще се
съобразяваме? В този момент стана между нас 2-та разправията. Аз пак
повторих това, че не е редно всичките да се съобразяваме с него. Той започна
– детски гъзове, повелителите на климатиците ли сте вие, вие ли ще диктувате
какво ще се случва пак и от там вече ме блъсна един път с ръце в рамената и
вече при 2 път Т. стана и застана между нас, защото само тя знаеше в какво
състояние съм и че при следващото блъскане може да съм на земята. Аз бях
бременна. Тя стана и се намеси. Не беше видимо още, че съм бременна,
защото аз бях в средата на 4 месец. Само тя беше в час за моето състояние.
Стана и се намеси, като се опита да ни разтърве. След това той пак щеше да
ме блъсне и тя застана плътно между нас с лице към него, с мен в гръб.
Просто в някакъв момент той я удари, тя не знам дали му каза нещо. Най-
вероятно да му е изкрещяла –стига бе, за да спре, не е тръгнала агресивно към
него, а просто да разтърве самата ситуация, заради моето състояние.
Самият удар не го помня точно как се случи. Само кървящия пръст
помня, че в един момент както седеше между нас се дръпна и пръста беше
окървавен целия -на лявата ръка палеца. Самата нокътна плочка беше
отлепена и тя веднага отиде в болница, доколкото знам, но не знам коя, за да и
оправят пръста. С ръка я удари със сигурност, под формата на шамар по-скоро.
Ръцете й бяха пред нея, тя не замахна, аз замахнах и го ударих под ръката, но
не знам в кой момент, не съм сигурна –след като ме бутна със сигурност, може
би след втория път когато ме бутна. Мисля, че след това той я удари, не знам.
Тя извика и веднага се дръпна от между нас 2-та, всичките останахме
втрещени. Тя изтича на другия край на магазина, а Г. също остана втрещен
какво се случи и се дръпна. Устно продължи и започна да се обяснява как 10
човека не може му скачаме за един климатик и нещо от този род, но повече
физическа саморазправа нямаше. Доста след това каза на Т., че се извинява,
на следващия или на по-следващия ден. Т. отиде в другия край на магазина,
взе си нещата и отиде в болница. Върна в същия ден на работа, 30-40 минути
след това. Пръста и беше бинтован и каза, че много я боли, че в болницата
само са я промили. След това аз излязох да говоря по телефона с моите
3
работодатели.
След това тя излезе в болничен или на по-следващия. Нямам спомен
точно, аз със сигурност бях, но тя не мисля, че не беше. В болничен беше
около месец, не знам, не съм сигурна точно колко време. Аз вече бях в
майчинство когато се е върнала след това.
Г-н М. на мен първо се извини, тъй като в самия магазин ни извикаха в
офиса и първо на мен се извини, за това, че ме е бутнал, че разбрал за моето
състояние. На Т. не знам дали се е извинил, поне тогава в офиса каза, че и на
нея ще се извини, но не знам дали е станало. Само чух, че щял да се извини.
Аз на следващия или по-следващия ден излязох болничен и не знам какво е
станало. След това не съм се връщала на работа и до момента.
Наоколо други предмети, на които Т. евентуално да се удари сама няма.
Ние бяхме близо до гондола с телевизори, но няма как да се удари сама там, а
от другата стара от ляво вече бяха нашите колеги, които седяха и видяха.
Първия път той ме блъсна, но тя не се намесва. Тя се намесва при
вторият сблъсък. Ние бяхме под афект и не помня точно какво е станало и
самият удар. Първият път ме блъска, тя застава между нас и тогава той я
удари, но не съм сигурна как е точно -с шамар или с юмрук.
Аз бях облечена с дънки и фирмена риза. Елек най-вероятно съм имала-
имаме фирмени елеци, но не знам дали съм била с него. Ние не сме длъжни да
ги носим елеците. Това беше по средата на м.октомври.
Извинението беше в офиса, на следващия или на по-следващия ден,
когато и 2-та бяхме привикани от нещо над управителя, не знам точно каква
му е длъжността.
Тогава от ляво на нас на бюрата седяха колегите от другите банки, на 2-3
метра - М. Г., П. И., Р. и С., на които не им знам фамилиите, Д. В. и М. Ч..
Почти всички видяха с изключение на Д., тя си драскаше на нещо на бюрото
през това време и не съм сигурна дали тя видя, но всички останали са видели
какво се случи.
В залата влиза св.Т..
Пристъпи се към разпит на св.Т..
СВ.Т.: Знам за случая. В деня аз бях на работа в магазин „З.“, но дата не
помня. Беше миналата година, м.октомври по обяд към 3 часа, когато ние се
4
бяхме събрали там където седим– колегите от банките, които сме там -Й. и
другите бяхме там. Г. се върна от обедна почивка и видя, че климатика беше
пуснат. Основната причина за която стана конфликта. След като се бяхме
разбрали да не го пускаме, че не беше токова студено/топло във въпросния ден
и той отиде да го изключи. Някой от колегите от магазина го е пуснал, но аз не
съм видяла. Мен лично никой не ме е питал. Той дойде и го изключи.
Колежката Й. стана и каза, че няма да се съобразяват всички само с един
въпросен човек, въпреки, че той е болен и е помолил да не се пуска и включи
климатика при което Г. отиде към климатика, за да с е опита отново да го
изключи и се случи конфликта между тях. Тя го бутна, той я бутна, имаше
агресия, но първи не помня кой кого бутна. Имаше агресия един към друг. Т. се
намеси и с двете ръце тръгна да ги разтървава, буташе един вид Й., за да не и
се случи нещо при което и се закачи пръста в тениската на Г. и след това
всичко приключи. Тя видя, че на пръста й има нещо и каза, че нокътя и е
счупен. Ние това разбрахме. Тя си закачи пръста в тениската, тръгвайки към
Й., той се обърна ли, тръгваше и се закачи пръста в тениската. Нямаше удар от
негова страна към нея. Тя, тръгвайки да спре двамата, си закача пръста, при
което тя си го погледна, че най-вероятно има нещо на пръста и излезе. Нямаше
никакъв удар по ръката на Т. от Г.. Дори той се разправяше с Й., а не с Т.- тя
беше далече от тях. Г. и Й. лице в лице бяха и тя застана между тях. Тя тръгна
към Й. да я спре и беше обърната с лице към Й. се опитваше да ги разтърве,
защото Й. се опитваше да удари Г., а Г. беше зад гърба на Т.. Т. се появи, за да
ги разтърве, той се обърна и тръгна да се маха. След като е включен
климатика, Г. се маха и Й. отива да го включи. В този момент Г. тръгва към Й.
и се опитва да я избута, за да стигне до климатика. В този момент, когато той я
бута, Т. вижда, става и отива да се намеси между тях, като застава с лице все
едно към климатика, с лице към Й.. Тя искаше да спре Й.. Това, което видях,
че замахвайки Т., за да може да тръгне към Й. и си закачи пръста в тениската,
която беше с къс ръкав - синя. Тениската, която той беше хванал в ръка- в
дясната ръка държеше тениската, която държеше със свита ръка пред гърдите.
Аз видях, че тръгвайки към Й. тя си закачи пръста в тениската. Той не е
замахвал към Й. и Т..
След това Т. си тръгна, аз не съм и видяла пръста. Питах колегите какво
се е случило с пръста на Т. и те казаха, че си е счупила нокътя, при което дори
Й. си мислеше, че тя по някакъв начин е замахнала или може и тя да е
5
виновна. Това се коментираше пред другите колеги, които бяха говорили
лично с нея, защото аз не комуникирах толкова с нея. Разбирах от моята
колежка какво се случва и питах какво се е случило. Разбрахме, че има счупен
нокът и до там.
Същият ден не знам дали Т. се върна на работа. Знам, че си донесе
болничен в един от дните и че от другия ден ще е в болничен.
С Г. сме коментирали след това ситуацията- той не ми е казал, че я е
удрял, защото Т. твърдеше, че нокътя и е счупен заради Г., а Г. казваше- аз не
съм я докосвал и не съм правил нищо към нея, за да и счупя нокътя. Чудеше се
защо обвинява него в случая, защото той по никакъв начин не е докосвал Т..
Тениската беше в дясната ръка на Г. - свита, при което аз не съм била
близо до тях, бях зад тях на 2-3 метра отзад. Бях странично на около 3-4 метра
и видях случая, в който тръгвайки Т. към Й., за да я разтърве един вид, той се
обърна и по някакъв начин си закачи пръста в тениската му. То стана за
секунди- е така е минало. Пръста е палеца на лява ръка. Той не е замахвал
изобщо към нея, той към Й. замахваше. Те бяха с гръб към мен. Не съм
казала, че съм била встрани, просто няма как да ви обясня, защото не знаете
как е разположен магазина и къде са ни бюрата. Аз бях там, където са
разположени бюрата и видях какво се случи. Аз всичко видях.
Г. беше облечен с черна тениска на него, имаше чанта и държеше синята
тениска. Ние имаме облекло –специални тениски със специален цвят, моята е
оранжева, а неговата синя. В случая той се връща от обедна почивка и си беше
свалил служебната тениска -той държеше служебната тениска в ръката и беше
облечен с негова. Той преди това е бил в болничен. Този ден беше на работа, в
периода от 1 или 2 часа е бил в обедна почивка. Той беше болен, но все още му
беше зле и затова помоли да не работи климатика. Когато ни помоли в деня
бяхме аз и моята служителка и не помня кой друг е бил. Това се случва същия
ден сутринта. Й. и Т. не помня дали са били, когато той помоли. На бюрата ни
тогава бяхме С. П. от ..., П. и Д. от ..., но не им знам фамилиите и Й. Г. от ББ..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН разпит на св.Г..
СВ. Г.: Знам, че Г. е бил в болничен, но не знам, че е помолил да не се
пуска климатика. Не помня дали е държал тениска в ръка, помня само
чантичката през врата. Не мога да кажа дали е бил със служебна тениска или с
лична. За закачането в тениската не съм сигурна. За тениската изобщо не
6
помня да я е носил. Когато мен ме блъсна не помня, защото стана много бързо.
За удар от Г. към Т. - нямам спомен за самата ситуация по средата, тъй като
бях под афект и не помня с точност нищо от това по средата. Помня, когато аз
тръгнах към него, когато той ме блъсна и когато Т. се намеси, след това самият
удар не съм го видяла с точност. Т. помня, че беше с гръб.
АДВ.Ч.: Представям и моля да бъде изгледана в с.з. 1 бр. флашка със
запис, предоставена от магазин „З.“ за въпросната дата, относно инцидента.
Искам да се разпознаят лицата и да кажат къде се намират по време на
случката.
АДВ. Ц.: Възразявам по приемането, тъй като не е предоставено по
съответния законов ред. Тази флашка би мога да бъде манипулирана по
някакъв начин.
Съдът счита, че флаш паметта следва да се приеме по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като веществено доказателство по делото – 1 бр. флаш памет.
ПРИСТЪПИ СЕ към оглед на представената фалш памет.
ПОСТАВИ се получената флаш памет в четеца на компютъра.
УСТАНОВИ СЕ 1 бр. видео -файл.
ВЪЗПРОИЗВЕДЕ се намиращия се там видео- файл.
ИЗВАДИ СЕ флаш паметта от четеца на компютъра.
Пристъпи се към допълнителен разпит на св.Г..
СВ. Г.: Видях записа, аз съм със зеленото облечена. Нямам друго какво
да добавя. Св.Т. е на записа.
Пристъпи се към допълнителен разпит на св.Т..
СВ.Т.: Видях записа, аз съм седнала отзад зад бюрото, където са и
другите. Закачането точно не мога да кажа дали съм видяла. Видях, че
обръщайки се Г. да си тръгне, тя си закача пръста в самата тениска. Замах от Г.
не съм видяла категорично да нанася върху Т.. Не съм гледала този запис
преди, сега го виждам за първи път.
В залата влиза св. А..
7
Пристъпи се към разпит на св. А..
СВ. А.: Познавам Т. от деца. Тя работеше в магазин „З.“. Знам за
инцидент на работното й място миналата година, средата на м. октомври.
Тогава аз живеех в А. и се чухме по телефона с видео. Като ми звънна ми се
струваше много разстроена, тя нищо не ми казваше и видях ръката й, която
беше превързана и я питах за какво става въпрос. Тя се разплака и и отне
няколко минути докато започна да говори за какво става въпрос и ми обясни,
че докато е била на работа е имало спречкване между нейният началник ли,
управител и нейна колежка и той тръгнал да я бута, заради климатик – на
някой му било топло и тя се опитала да ги разтърве, защото момичето е било
бременно. Видяла е, че той тръгва да я бута и тя тръгнала да ги раздели 2-та.
В следствие на това ми казва, че нокътя и бил отлепен и счупен пръста.
Когато се опитала да ги раздели мъжа замахнал назад и се ударил пръста й.
Той замахнал назад, тя е била зад него. След това аз евентуално се прибрах, но
през 2 седмици преди да се прибера тя беше много уплашена и стресирана,
ние се чувахме. Много я болеше и постоянно пиеше болкоуспокояващи по
няколко пъти на ден. След като се прибрах началото на м. ноември много я
болеше, беше я страх като и свърши болничния да се връща на работа дали
това няма да се случи пак. Не знам дали тя с него е коментирала нещо след
това и дали са се срещали.
Прибрах се на 04,11 в България. Тя изобщо не искаше да се връща на
работа и до края на м.ноември, беше и притеснено. Върна се на работа след
като и изтече болничният, но не знам кога е било. След като се върна на
работа беше ми споделяла дали няма да се случи пак, беше уплашена,
притеснена, нервно и беше и не искаше да ходи на работа. Аз за извинение не
знам. Това продължи докато си намери друга работа. Сега вече 2 месеца
работи на друго място.
Тя искаше да си смени работата, заради проблема на работнотой място
и това, което се случи. Отиваше с нежелание. Аз й майка й и казвахме, че най-
добре е да си намери други работа, че за нея ще е по-добре така.
Като се прибрах в България тя беше с шина и пръста й не се виждаше.
Беше и трудно да се облича, да яде. С шина беше някъде до след средата на
ноември месец, може би до края. Те и го махнаха, но и до сега не може, тя го
свива, но като стане за вдигане на тежко и е по-слаб пръста от този на другата
8
ръка. Ние се виждахме и се е случвало, понеже аз си оправях моята кола преди
време и трябваше да вдигаме едни тежки бутилки и тя тръгна да вдига
бутилката, но я изпусна.
В залата влиза св.П..
Пристъпи се към разпит на св.П..
СВ.П.: Майка съм на Т.. Тя работеше в магазин „З.“ миналата година,
м.ноември. Ще разкажа за това, което знам – как достойнството й беше
уронено, наранена честа й и физически и психически беше срината. Това
става на 14-ти октомври -мина време, когато ми се обажда и ми казва, при
което аз въобще не предполагам, че ще бъде проявена физическа агресия
спрямо нея, защото е абсолютно недопустимо. Каза, че била на доктор,
превързана е й като се прибере ще ми обясни. Един час няма да ви казвам
къде се намирам. Прибира се и ми разказва как се е случило и как г-на, не му
знам името и не ме интересува /св.сочи подс./ и виждам пръста й обинтован и
казвам да ми разкаже с подробности. Разказа ми как й е отлюпена ноктата,
вследствие двама нейни колеги влизат в спор и тя понеже г-на е блъскал
момичето, което е било бременно и каза: "отидох, мамо, за да му кажа да не
го прави". Спорили са за климатика и тя се намесила. Той се е обърнал, защото
това и в интернет го пише, че се случва с удар - обърнал се, защото нямало как
да мине между тях, било тясно и при обръщането я е ударил с ръката в
нейната ръка и тя посягайки да го предупреди, логично да направи жест. След
отива на доктор, защото почва да я боли и да тече кръв. Грешката е била, че не
е извикала полиция. Прибира се и аз виждайки, че я боли и за мен това, че е
превързана не е достатъчно и започнахме да ходим на доктор. Прави снимка
първият доктор и каза, че е отлепена нокътната плочка. Предписа
медикаменти, болкоуспокояващи. Минават няколко дни и болката не спира.
Ние търсим второ мнение и доктора в болницата виждайки снимката даже се
учудва как колегата му не е видял, че е счупен пръста и слага шина, за да може
пръста да зарасне правилно и да няма усложнения, и в момента не е ок.
Мисля, че около месец беше с гипса. Месец да не беше и малко повече беше в
болничен. След това се върна на работа пак в магазина. Има едно
предисловие, което не е без значение- на 14-ти тя се прибира и ми разказва
какво се случва и ние тръгваме по доктори. През цялото време никой не се
обажда да пита как е и няма извинение. Аз съм човек на 53 г. и се боря с
9
агресията на човека срещу животните, знам къде са инстанциите и отидохме и
пуснахме молба на мястото, на което работи г-на. Там директорката ми казва-
погледнете, това са молби от хората. Ние пускаме и нашата. На 18 октомври
моят мъж се прибира от гр.С., само че решава г-н управителя, въпреки, че
няма право – е сега на момента трябва да дойдеш, за да изясним нещо. Качвам
се и аз в колата, защото после тръгваме за гр.С.. Г-н Д. няма да коментирам
държанието му, не пожела да говори с мен, исках като хора да поговорим и
предполагах, че като работодатели ще вземат отношение, но те не го
направиха. Вика дъщеря ми в офиса и казва да остана отвън аз. След половин
час тя излиза и ми казва и плаче- г-н Д. ми сложи 2 листа и ми каза-или да
оттегля молбата си от У.К. към въпросния г-н или ще ме отстрани от работа.
Тя понеже си обича работата си оттегли молбата. След това се прибираме в
къщи и аз и казвам, че тя на това работно място не може да остане, защото при
случилите се обстоятелства няма как да се случат нещата- това, което се
случило с М., защото, ако аз трябва да го виждам всеки ден този човек не знам
дали ще издържа, както й тя не издържа, когато по-силния мъж проявява
агресия към жена и как тя се чувства. Тя от позицията на опита пренебрегна
съвета ми и се върна на работа, като на нея й беше обещано от г-н Д., че ако си
оттегли молбата от У.К. след болничния, след като тя се върне, той ще бъде
преместен, за да не са на едно също и място. Той не беше преместен
естествено. Това да се прибираш всяка вечер и да разказва с какво напрежение
си работил, защото очакваш, че случката може да се повтори и да ескалира не
е най-приятното нещо на света. Един месец и половина аз съм я обувала,
закопчавала съм й ципа на дънките и съм я водила на тоалетна. Всичките тези
неща на които аз станах свидетел като майка болят. Безсилието от цялата
ситуация- човекът, който е най-невинен от случката понесе последствията,
защото единия остана на работа, другия излезе в майчинство, а тя беше
принудена да напусне работа, защото не можа да издържи на напрежението.
Той е достатъчно голям човек, той няма да тръгне да проявява вербална
агресия срещу нея, но е достатъчно да чуваш вън от колеги – тези детски
гъзове, тези пикли- от нейни колеги, които излизат на вън- той го казал на тях,
а те на нея. Аз ги познавам всичките, ако искате да цитирам имена. Сега не, но
мога да дам имена, ако това е важно.
Не работи там почти 2 месеца. Нямам идея дали той и се е извинил на
дъщеря ми.
10
Възстановителният период протече трудно, но се справихме. Дъщеря ми
се чувстваше отвратително, спор няма. Изпитваше болка и приемаше
медикаменти приемаше, има рецепти. По едно време даже
болкоуспокоителните, който и бяха предписали не й действаха и моят мъж от
А. носеше лекарство, което е като лидокаина, за да има известен период да е
спокойна. То беше и психически, защото не може на 28 г. да не можеш да си
хванеш чашата с вода, защото е левичар- работи с двете ръце, но лявата й ръка
е основно действаща. На 100 % доктора каза, че няма да се оправи никога, на
което аз не повярвах, но сега при новата работа се оказа, че трябва да работи с
2 ръце и силата и хватката, която трябва да има с тази не е равна на дясната
ръка.
Г-н М. не е правил опит да се свърже с нея и да се извини. Аз не знам
нищо, ако се е извинил аз не знам, но аз не бих го приела извинението.
АДВ.Ц.: Аз имам искане да бъдат допуснати до разпит в качеството на
свидетели другите служители за които стана ясно от разпита на свидетелите,
че са присъствали на мястото. Тъжителката твърди, че на въпросната дата и
час са присъствали М. Г., М. Ч. и Д. В., поради което моля да ги допуснете до
разпит.
Възразявам по приемането на днес представената флашка, относно
съдържанието, защото считам, че от изгледаното днес в с.з. не става ясно кое
как се е случило. Оспорвам автентичноста на записа.
АДВ. Ч.: Представям болничен лист по отношение на подс. от който е
видно, че същия е в болничен до 13.10.2024г.
Не възразявам да бъдат допуснати и разпитани исканите свидетелите.
АДВ.Ц.: Относно приемането на болничният лист считам, че не е
относимо към предмета на спора, тъй като БЛ е от 09.10 до 13.10, а датата за
която се води делото е ...г.
Съдът по доказателствата намира следното – ще следва да се уважи
искането за разпит на посочените свидетели, които се сочат като очевидци на
случилото се, като за това ще следва да се даде срок на повереника до
25.04.2025 г.с писмена молба до съда да представи адреси на лицата за
призоваване за следващото с.з. На следващо място счита, че за изясняване на
обективната истина по делото ще следва да се допусне изготвянето на СМЕ,
11
като ВЛ след като се запознае с всички материали по делото да отговори на
въпроса за вида и характера на причиненото телесното увреждане на
тъжителката на ...г., механизма на причиняване на това увреждане и периода
на оздравителния процес. Ще следва да се допусне изготвянето на техническа
експертиза от експерт, определен от Директора на НИК –С., на когото да се
предостави представената днес флаш памет по делото, за да се изследва
намиращият се там запис, като отговори на въпроса – дали записа е
автентичен и наблюдават ли се манипулации върху същия, като ВЛ следва да
отговори на всички други въпроси, възникнали в хода на изследването на
видео -файла. На следващо място съдът счита, че следва да бъде приет БЛ, тъй
като от изнесените днес обстоятелства от свидетелите стана ясно, че подс. е
бил в болничен преди процесната дата и в тази връзка този БЛ е относим.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателство по делото представеният БЛ.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели -М. Г., М.- К. Ч. и Д. В.
при режим на призоваване за следващото с.з., като УКАЗВА на повереника в
срок до 25.04.2025г. да представи с писмена молба до съда адреси за
призоваване на лицата.
ДОПУСКА изготвянето на СМЕ при горепосочените въпроси:
Какъв е вида и характера на причинените травматични увреждания на Т.
Д. А. на ...г.?
Какъв е механизма на причиняване на това увреждане
Какъв е периода на оздравителния процес?
ОПРЕДЕЛЯ за ВЛ д-р Б. П..
На ВЛ да се съобщи за допуснатата СМЕ, като същото се уведоми след
представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на повереника в 7-мо дневен срок от днес да представи
доказателства за внасяне на депозит по сметка на съда за изготвяне на СМЕ в
размер на 200 лв.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за ВЛ експерт, определен от Директора на НИК –С..
12
АДВ.Ц.: Моля да ни бъде предоставено копие от записа, за да може
тъжителката да се запознае и да прецени дали поддържа доказателственото
искане за допускане на техническа експертиза.
Съдът счита, че искането е основателно и следва да се предостави копие
на технически носител на тъжителката и повереника, като след вземане на
становище по отношение на записа, съдът ще се произнесе допълнително по
искането за назначаване на техническа експертиза, като на този етап не следва
да се уведомява НИК С..
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 22.05.2025 г. от 13,30 часа за която
дата и час страните уведомени.
Да се призоват допуснатите свидетели след постъпване на молба от
повереника с адреси на същите.
Да се призове д-р П., след представяне на доказателства от повереника
за внесен депозит.
Да се изготви копие от файла на компакт диск за представяне на
тъжителката.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 14,55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13