Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
01 март 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрит заседание на първи март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№2709 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.247 ГПК.
По делото е постъпила молба от ищеца с
фирмено наименование „К.Б.С.Б.Б.“ (вписано на 14.07.2022година
и с предишно фирмено наименование „Р.Б. ЕАД, ЕИК ******, под
вх.№265533/1.02.2023 година, с която страната твърди, че в диспозитива
на постановеното решение №260061/26.01.2023година, на стр.27 е пропуснато да се
посочи размер на вземането на ищеца, представляващо комисиона за управление по
чл.3.2 от договора, в размер на сумата от 274,82 евро. Ето защо моли съда да
постанови решение по чл.247 ГПК , като посочи размера на това вземане.
В срока за отговор на искането, по
делото е постъпила молба от ответника Д.Ц.И., чрез адв.
Н.И., която се е определила е като представител на помагача „Д.Е.Д.0.“ ЕООД, с
която молят молбата за допълване на решението да се остави без уважение, тъй
като според тях съдът отхвърля искането за присъждане на такса за управление на
кредита.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По т.д.№2709/2019г. по описа на СГС,
ТО, 6-6 състав, е постановено решение №260061/26.01.2023 година, с което съдът,
на основание чл.422 вр. с чл.415, вр.
с чл.124 ГПК и във вр. с чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, е
признал съществуване на вземането на ищеца„К.Б.С.Б.Б.“
(вписано на 14.07.2022година и с предишно фирмено наименование „Р.Б. ЕАД, ЕИК ******,
спрямо ответницата Д.Ц.И., за което ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена на 16.08.2018г. по
ч.гр.д.№46483/2018г. по описа на СРС, 34-т състав. В постановения диспозитив на това решение съдът е посочил всяко от
вземанията, които произтичат от договора за банков кредит, по който ответницата
И. има качество на съдлъжник, като за вземането по
чл.3.2 от договора е посочил периода, за който същото е дължимо, но е пропуснал
да посочи размера на същото.
В мотивите на акта съдът е обсъдил
размера на това вземане и основателността на правопогасителното
възражение за давност касателно същото. В мотивите н
съдебния акт съдът е приел, че вземането за ищеца за комисиона се явява
съществуващо, въз основа на приетата по делото ССчЕ-стр.24
от решението, като е посочил, че от 15.11.2015г. е налице липса на плащане и от
следващата дата е настъпила забава в плащането на задължението в размер на
274,82евро.
Следователно налице е изразена воля на
съда за наличие на това вземане и неоснователност на възражението за давност,
която е недвусмислено изразена в мотивите на акта, в резултат на което съдът е
приел и в диспозитива наличие на това вземане,
посочил е периода на неговата дължимост, но е
пропуснал да се произнесе по размера. Налице е противоречие в мотиви и диспозитив, което следва да се отстрани по реда на чл.247 ГПК.
Водим от изложеното съдът намира за
основателна молбата на ищеца и поради това приема, че същата следва да се
уважи.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл.247 ГПК,
отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на решение №260061/26.01.2023 година, постановено по т.д.№2709/2019г. по описа
на СГС, ТО, 6-6 състав, на стр.27-ма от решението, първи абзац на страницата,
ред 20 от горе надолу, като вместо“… изискуема комисиона за управление, дължима…“,
следва да се чете: „…изискуема комисиона
за управление в размер на 274,82 евро, дължима…“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: