Решение по дело №12829/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2176
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова
Дело: 20213110112829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2176
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110112829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК
Предявен е иск за делба от ХР. К. ХР. срещу КР. К. ХР. за подялба на недвижим имот
– жилище на 2 нива, разположено на първи и втори етажи на жилищна сграда, построена в
гр. ****с административен адрес ул. „**, а по кадастрална схема с адрес: ул. ***,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ****по КККР на гр. Варна, общ.
Варна, област Варна, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение със заповед 18-5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-Варна,
намиращо се в сграда едно, разположена в поземления имот с идентификатор № **** с
предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и
разгъната застроена площ 122 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на първо ниво- на
същия етаж: обект №***под обекта: няма, над обекта: няма, и за второ ниво; на същия етаж
обект №*** под обекта: няма, над обекта: няма , със стар идентификатор: *** заедно с
принадлежащото избено помещение без посочена площ, номер и граници по предходен
нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка- със застроена площ от 61,00 кв.м.,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в
която е построена сградата – дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор
№ ***, при квоти: 5/6 ид.ч. за КР. К. ХР. и 1/6 ид.ч. за ХР. К. ХР.
Предявен е иск за делба от ХР. К. ХР. срещу КР. К. ХР. и П. Б. К. за подялба на
недвижим имот – гараж с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, Община Варна, област
Варна, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2018 г. на началника на СГКК-Варна с площ по
скица от 23 кв.м., със стар идентификатор ***и правото на строеж върху мястото, в което е
построен гаражът - дворно място с идентификатор **** КК и КР на гр. Варна с адрес на
дворното място: гр. *** при квоти 1/6 ид.ч. за ХР. К. ХР., 1/6 ид.ч. за КР. К. ХР. и 4/6 ид.ч. за
П. Б. К..
Ищецът излага, че в полза на общия на страните наследодател ***/ Х.К. през 1968 г. е
било учредено право на строеж върху урегулиран място държавна земя – ½ ид.ч. от парцел
XIV кв.98 по плана на гр. Варна, в която са изградени делбените имоти в режим на СИО с
ответницата П.К. – преживяла съпруга на К*** След смъртта си***бил наследен от ищеца –
негов син, ответницата К.Х.- дъщеря и П.К.- съпруга при квоти по 1/6 ид.ч. за всеки от
първите двама и 4/6 ид.ч. за последната. С договора за дарение от 1997 г.***а дарили на ***
/ дъщеря на първата и внучка на втората/ притежаваните от тях части от правото на
1
собственост върху описаната жилищна сграда, ведно с прилежащо избено помещение, ид.ч.
от общите части и правото на строеж върху ½ ид.ч. от държавно дворно място
представляващо парцел XVII-2341 в кв.120 по плана на 28 микрорайон на гр. Варна. Сочи
се, че с договор за дарение от 05.09.2018 г. И*** дарила на майка си К.Х. притежаваните
ид.ч. от жилището с идентификатор ***ведно с прилежащото избено помещение и
съответните ид.ч. от общите части и правото на строеж, с оглед на което по отношение на
сградата възникнала съсобственост между ***и ****. Иска се поставяне в реален дял на
ищеца един етаж от жилищната сграда. Излага се, че по отношение на гаража е налице
съсобственост въз основа на наследяване между П.К., Х.Х. и К.Х., съобразно наследствените
квоти. При изложеното се иска допускане до делба на посочените недвижими имоти, при
посочените квоти.
Ответниците са депозирани отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК
Изложени са доводи за недопустимост двата иска за делба да бъдат разглеждани в едно
производство и се иска разделяне на производството. Изложени са доводи, че жилищната
сграда с идентификатор ***. принадлежи изцяло на КР. К. ХР., като 5/6 ид.ч. са придобити
по договор за дарение, а останалата 1/6 ид.ч. е придобита по давност чрез осъществено
давностно владение в периода от 1996 г.-2016 г., поради което иска за делба на този имот е
неоснователен. Излага се, че К.Х. е владяла необезпокоявано 1/6 ид.ч. от имота, като е
извършвала и заплащала всички необходими дейности по поддръжка и ремонт на сградата,
както и е заплащала дължимите данъци, а ищецът не е бил заинтересован от имота, като
част от наследството на баща им и е живял на друго място. Иска се отхвърляне на иска за
подялба на жилищната сграда, тъй като липсва съсобственост по отношение на нея.
Изложени са и доводи за липса на възможност за обособяване на реални дялове при
евентуално допускане на делба на жилището. Не се оспорва иска за делба на гараж с
идентификатор *** при посочените от ищеца квоти, като се поддържа, че той е съсобствен
на твърдяното от ищеца основание.
С молба от 13.12.2021 г. ищецът оспорва възражението на ответника К.Х. за
придобиване на 1/6 ид.ч. от жилището по давност за неоснователно. Излага се, че
придобиването от нейна страна на 5/6 ид.ч. чрез дарение през 2018 г. изключват
възможността да е владяла целия имот до 2018 г. В молба от 18.01.2022 г. ищецът сочи, че
ответницата не е отблъсквала владението на Х.Х., като до 2018 г. той е посещавал имота по
няколко пъти в годината, като К.Х. не е оспорвала правото му да ползва жилищната сграда,
гаража и дворното място.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с иск за делба във фаза по допускане на делбата, с правна
квалификация чл.34 ЗС, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 341 и сл ГПК. С
решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки
съделител. В тежест на ищеца по предявения иск за делба е да докаже възникване на
съсобственост с ответниците по отношение на делбените имоти по силата на наследствено
правоприемство от ***, че наследодателя е бил собственик на процесните имоти, както и
размера на притежаваните от всеки от съделителите квоти. В тежест на ответниците е да
докажат възраженията си. В тежест на ответника К.Х. е да докаже наведеното възражение за
придобиване на част от делбения имот- жилище по давност, като установи, че е упражнявала
фактическа власт върху имота с намерение да го свои за себе непрекъснато, явно и
необезпокоявано в продължение на поне 10 години през твърдения период от 1996 г.-2016 г.
По делото е представен договор за доброволна делба на сграда между ***, като
собственици на дворно място намиращо се в кв. „*** с пространство от 380 кв.м., от който
се установява, че ***Х. е придобил: ½ от общата площ на парцела с изложение юг-запад вкл.
собствена къща- изба, първи и втори етаж, таван, със застроена квадратура от 122 кв.м.
Посочено е, че ид.ч. от мястото се притежават от собствениците с договори 10133 и 10132 за
отстъпено право на строеж.
Представен е договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
11.06.1969 г., видно от който на К***Х. К. е отстъпено право на строеж върху държавно
урегулирано място от 380 кв.м., съставляващо само ½ ид.ч. от цялото място от парцел XVI
от кв.98, находящо се в кв. ***, за постройка на жилищна сграда, съобразно одобрен план
2
срещу заплащане.
С определението по реда на чл.140 ГПК от 03.12.2021 г. като безспорни между
страните са отделени следните обстоятелства: страните са наследници по закон на лицето
***, починал на 25.12.1995 г., делбените имоти са придобити от *** Х.К. по време на брака
му с ответницата П. Б. К.. При така намерените за безспорно обстоятелства, съдът намира, че
имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със
смъртта на ******през 1995 г., след който момента преживялата съпруга П.К. е придобила –
общо 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота / 3/6 ид.ч. след прекратяване на СИО
и 1/6 ид.ч. по наследство/, а всеки от Х.Х. и К.Х., като низходящи и наследници от първи
ред е придобил по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Видно от договор за дарение, обективиран в нотариален акт 108, том***г. П. Б. К. и
КР. К. ХР. са дарили на ***/ внучка на първата и дъщеря на втората/ собствените си 5/6 ид.ч.
от жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 61 кв.м. при разгърната застроена
площ от 122 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение, както и съответните ид.ч. от
сградата и правото на строеж върху ½ ид.ч. от държавно дворно място с обща площ от 380
кв.м. находящо се в гр. Варна, кв. „***“, ул. „С*** представляващо парцел пл. XVII-2341 в
кв.120 по плана на 28 микрорайон в гр. Варна, при граници на фворното място: двете стани
улици, парцел пл. номера XVIII-2340 и XVI-2342. Дарителите са запазили за себе си правото
на ползване върху дарявания имот, докато са живи.
Видно от договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт***
дело номер 367/2018 г. от 05.09.2018 г. **** Х. е дарила на майка си КР. К. ХР. собствените
си 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: жилище на 2 нива, разположено на първи и втори
етажи на жилищна сграда, построена в гр. Варна, район „***“ с административен адрес“ ул.
„***, а по кадастрална схема с адрес: ул. „****, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор №**** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област Варна, одобрени със
заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед
18-5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-Варна, намиращо се в сграда едно,
разположена в поземления имот с идентификатор № ****, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и разгъната застроена площ
122 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на първо ниво- на същия етаж: обект №***,
под обекта: няма, над обекта: няма, и за второ ниво; на същия етаж обект №****, под
обекта: няма, над обекта: няма , със стар идентификатор: ****. и ****, заедно с
принадлежащото избено помещение без посочена площ, номер и граници по предходен
нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка- със застроена площ от 61,00 кв.м.,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в
която е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № ****.
От ищеца е представен отговор на негова покана за уреждане на имуществени
отношения, изпратен от К.К. Х. през м.05.2020 г., в който се твърди, че ищецът разполага с
ключове за процесното жилище и достъпа му до него, избата и дворното място, като
собствени на 1/6 ид.ч. от правото на собственост не е бил ограничаван /л.57 гръб/.
По делото е представено искане от ищеца до ответниците за предоставяне на
ползването на процесните имоти от 29.08.2021 г., получено от К.Х. на 31.08.2021 г., както и
отговор от П.К. и К.К. от 01.09.2021 г., който е идентично съдържание като този от
м.05.2020 г.
По делото е представена и данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти от К.Х. /л.64 гръб и сл./ от 17.09.2018 г. /л.70 г./, в която
ответницата е декларирала процесните имоти, като е посочила, че техни собственици са тя,
П.К. и Х.Х..
Видно от представеното от ищеца удостоверение за данъчна оценка от 02.02.2022 г.,
той е регистриран в Община Варна като собственик на 1/6 ид.ч. от жилището.
По искане на ищеца и на ответника К.Х. са допуснати и разпитани по двама
свидетели на всяка страна – на ищеца –***, на ответника – ***
От показанията на ***който познава страните, но е близък приятел на Х.Х. се
установява, че в периода 1997 – 2020г. е ходил заедно с ***в къщата. В периода от 2006-
2008 г. разказва, че със своя автомобил е закарвал ***до имота и го е виждал да влиза в
къщата, знае, че ***е има ключ за къщата. Сочи, че не е присъствал на случка, при която
***да му забранява да идва в сградата или да му отнема ключа, разказва, че не е чувал майка
3
му ***да не иска да пуска ****в къщата. Чувал е, че имат неразбирателства със сестра му,
които знае, че произтичат от неодобрението от страна на майка му и сестра му на съпругата
му. Свидетелят описва подробно разположението на сградата.
От показанията на ***, който познава страните, но е най-близък с ищеца се
установява, че е ходил заедно с ищеца да вземат инвентар и други неща от гаража към
къщата. Сочи, че е виждал, че ***преди 2018г. е влизал в къщата, заедно с него са пили кафе
с майка му, която обитава приземния етаж. За периода от 2015г. до 2018г., сочи, че често са
ходили в къщата- поне по един път в месеца. Разказва, че през 2018г., при едно от
отиванията майката на ***изляла и започнала да вика, че ****няма работа там, няма имот,
да си вземе нещата от гаража. Сочи, че след 2018г. с ***не са ходили повече. А през същата
година ***се оплакал, че са сменили бравата на вратата на къщата. През 2019г. взел
автомобила на ***и когато ***го забелязвала, казала да се заключват вратите, защото
***идва. Разказва, че през 2018г. е имало случай, когато ****казала на ***, че няма право да
влиза в къщата и че тя не е негова.
От показанията на ***, която познава страните и е живяла от 1993г. почти постоянно
до 2007 г. в къщата на калкан с процесната жилищна сграда. Сочи, че около 2000 г. два пъти
е виждала ***да влиза в гаража на къщата. Сочи, че до 2016 г. не е виждала ***да влиза в
къщата. Знам, че ***е ползвал гаража, но не е живял в къщата и не знае дали е имал
ключове за последната. Сочи, че в къщата живеят **** и децата на ****, като последната е
направила основен ремонт на първия етажа от къщата. Сочи, че около 2000 година е чула
караница, при която ***казала на някой да се маха, като свидетелката мисли, че мъжкия
глас, с който спорела ***е на ****. Сочи, че между ***и ***не е чувала скандали и
караници
От показанията на***, който е в близки лични отношения с ответницата К.Х. / без да
са във фактическо съпружеско съжителство/, се установява, че знае, за скандали между
страните. ****се оплаквала и била наплашена от ***. Сочи, че преди ремонта на къщата от
2014-2016 г. ****е имал ключ от къщата, но след смяната на врати и брави ***не пожелала
да му даде ключ, защото се страхувала от него. Сочи, че в същата живеят *** и сина на ***.
Знае, че ***ползва гаража вкл. и досега, като никакви негови вещи не са изхвърлени от там.
Разказва, че е извършвал ремонти в сградата, а между 2014-2016 г. е сменена дограмата,
вратата на къщата и съотв. ключовете. Сочи, че ***му е разказвала, че ***е ходил в къщата,
правил скандали, чукал по прозорците на приземния етаж.
От правна страна:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесния
гараж е съсобственост между страните при посочените в исковата молба и отговора на
исковата молба квоти.
С оглед представените нотариални актове обективиращи договори за дарение, съдът
намира, че ответника К.Х. е придобила 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Решаващ за наличието на съсобственост между Х.Х. и К.Х. по отношение на
жилищната сграда е въпросът дали първата е владяла изцяло имота непрекъснато, явно и
необезпокоявано в период от 10 години, поради което го е придобила по давност.
При така събраните доказателства, съдът намира възражението на ответницата К.Х. за
придобиване на жилището по давност за неоснователно.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1
по описа за 2012 г. на ОСГК, ВКС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот /
какъвто е конкретния казус, с оглед събраните доказателства за придобиване на имота от
общ наследодател на страните/ от един от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало,
докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията
на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение чрез извършване на действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
4
останалите съсобственици.
Дали ответницата К.Х. е извършила действия, с които да минифестира обръщането на
държането във владение се определя във всеки конкретен случай в зависимост от събраните
доказателства. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.
Тази промяна на намерението трябва да намери външна изява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици или владелци, което следва
от изискването владението да не е установено по скрит начин /решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II
г. о. /Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по
съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74 / Р №
381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. Те трябва да са такива, че да отричат правата на
останалите съсобственици. /Р № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. /Определение
№ 301 от 9.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 712/2020 г., I г. о., ГК
В настоящото производство, от събраните гласни доказателства, които изцяло си
кореспондират в тази посока, се установява, че ответниците, както и низходящите на
ответницата К.Х. са живели в жилищната сграда, предмет на делбата, т.е. се установява, че
са упражнявали фактическа власт върху имота, докато ищеца не е упражнявал такава / той
не е живял в къщата, а само е ползвал гаража за съхранение на свои вещи/. По отношение на
манифестиране от страна на К.Х. на промяна на намерението от държане на идеалните части
на Х.Х. във намерение за своене за себе си, съдът намира, че по делото не са събрани
доказателства, които да обусловят извод, че такова е извършено, в момент от който да са
изтекли изискуемите от закона 10 години. От показанията на свид. ***се установява, че през
2018 г. между *** и ***е имало ситуация в която, ****е казала на ***, че къщата не е негова
и той няма право да влиза в нея, което действие би могло да се приеме като демонстрация на
нейните владелчески намерения. Показанията на свид. ***и ***са еднопосочни, че след
смяна на вратата на къщата, на ***не е предоставен ключ, като е налице несъответствие на
показанията по отношение на годината в която това се е случило, първия сочи- 2018 г., а
втория – 2014-2016 г. Въпреки, близките отношения на свид. ***с ответницата Х., съдът
намира, че следва да даде вяра на показанията му по отношения обстоятелството, че след
извършен ремонт и смяна на вратите, на ***не е даден ключ от къщата, доколкото те
съответстват и на изнесените от другите свидетели данни, че ищецът не влизал в същата. В
конкретния случай не е от решаващо значение, дали действията по смяна на вратите са
извършени през 2014 г. или 2018 г., тъй като независимо от този момента, към датата на
подаването на исковата молба не е изтекъл 10 годишен период, т.е. дори да се приеме, че
действията по смяна на вратата, непредоставянето на ключ на ищеца и вербалното
изразяване на намерението имота да се свои от ***да са действия манифестиращи обръщане
на намерението от такова за държане в такова за владение изцяло на съсобствения имота, те
са извършени в момент, от който до образуване на настоящото производство не са изтекли
необходимите 10-години, за да намери приложение придобивната давност като способ за
придобиване на вещни права.
Следва да се отчете, че така обсъдените събрани гласни доказателства не
кореспондират с изразеното от ответницата К.Х. намерение, в изходящи от нея писмени
документи, а именно представената данъчна декларация от 2018 г. и писмените отговори на
покани от ищеца за уреждане на отношенията от 2020 г. и 2021 г. В данъчната декларация
от 2018 г. ответницата е посочила, като съсобственик на имота и брат си, а в двата отговора
на покани изрично е заявила, че достъпа до имота и ползването му не са възпрепятстващи
съобразно притежавана от ищеца 1/6 ид.ч. от правото на собственост. Изявленията на
ответницата в двата отговора, които са подписани от нея, не са оспорени по отношение
авторството, представляват частни документи, съдържащи неизгодни за страната факти и се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила. От тях се извежда извода, че към момента
на съставянето им, ответницата е зачитала правото на собственост на брат си и е осъзнавала,
че упражнява фактическа власт върху имота като негов държател вкл. като е декларирала
пред компетентни органи, че и той е собственик на част от правото на собственост.
5
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наведеното възражение за
придобиване на 1/6 ид.ч. от жилищната сграда по давност от К.Х. е недоказано. С оглед
подадения по делото писмен отговор, в който не е формулиран изричен петитум на
инцидентен установителен иск, съдът намира, че твърденията за текла придобивна давност
следва да се разгледат като възражение, във връзка с което съдът да формира извод налице
ли е или не съсобственост между страните, но не дължи отделно изрично произнасяне в
диспозитива на решението или разпределяне на разноски, конкретно във връзка с
разрешаването на този въпрос.
При така формираните изводи, съдът намира, че следва да се допуснат до делба двата
недвижими имота – жилищна сграда и гараж при сочените от ищеца в исковата молба квоти.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба, на основание чл. 34, ал.1 от ЗС, на
следния недвижим имот: недвижим имот – жилище на 2 нива, разположено на първи и
втори етажи на жилищна сграда, построена в гр. Варна, район „***“ с административен
адрес ул. „***, а по кадастрална схема с адрес: ул. „*** представляващо самостоятелен обект
с идентификатор № ***по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област Варна, одобрени със
заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед
18-5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-Варна, намиращо се в сграда едно,
разположена в поземления имот с идентификатор № ***, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и разгъната застроена площ
122 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ***ниво- на същия етаж: обект №***, под
обекта: няма, над обекта: няма, и за второ ниво; на същия етаж обект №***, под обекта:
няма, над обекта: няма , със стар идентификатор: ***. и ***, заедно с принадлежащото
избено помещение без посочена площ, номер и граници по предходен нотариален акт, а по
удостоверение за данъчна оценка- със застроена площ от 61,00 кв.м., както и съответните
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в която е построена
сградата – дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***,
МЕЖДУ ХР. К. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр. **** и КР. К. ХР., ЕГН:**********,
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „***
при КВОТИ:
1/6 ид.ч. за ХР. К. ХР., ЕГН: **********
5/6 ид.ч. за КР. К. ХР., ЕГН:**********
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба, на основание чл. 34, ал.1 от ЗС, на
следния недвижим имот – гараж с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, Община
Варна, област Варна, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2018 г. на началника на СГКК-
Варна с площ по скица от 23 кв.м., със стар идентификатор ***и правото на строеж върху
мястото, в което е построен гаражът - дворно място с идентификатор ***КК и КР на гр.
Варна с адрес на дворното място: гр. ***
МЕЖДУ ХР. К. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, КР. К. ХР., ЕГН:**********,
съдебен адрес: гр. ***и П. Б. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***
при КВОТИ:
1/6 ид.ч. за ХР. К. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр.***
1/6 ид.ч. за КР. К. ХР., ЕГН:**********
4/6 ид.ч. за П. Б. К., ЕГН: **********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6