ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 725
гр. Варна , 18.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901151 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По редовността на разменените книжа
С искова молба, заведена с вх. №21906/12.10.2020г. по описа на Варненски окръжен
съд, РГТО, поправена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молба вх. №25558/07.12.2020г., от
„KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена
чрез пълномощник адв. Р.М., АК – Видин, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, са предявени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
1. сумата 44 377,73 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена
продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м.
септември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа, състояща
се от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно „ВГ8” и „ВГ9”, с обща
инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр. Каварна, за която е
издадена фактура №118/11.10.2017 г. и дебитно известие №119/31.10.2017 г. към нея,
2. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковете (12.10.2020г.) до окончателното й плащане;
3. сумата 12 462,67 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 44 377,73 лв., за периода от 01.01.2018 г. до
датата на исковата молба (12.10.2020г.);
1
4. сумата 199 907,99 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена
продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м.
октомври 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа, състояща се
от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно „ВГ8” и „ВГ9”, с обща
инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр. Каварна, за която е
издадена фактура №120/31.10.2017 г.;
5. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковете (12.10.2020г.) до окончателното й плащане;
6. сумата 56 140,83 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 199 907,99 лв., за периода от 01.01.2018 г. до
датата на исковата молба (12.10.2020г.).
Претендира се и присъждане на сторените разноски за производството по делото.
С разпореждане №7113/14.12.2020г. съдът е разпоредил да започне процедура по
размяна на книжа между страните.
В хода на същата по реда и в сроковете на чл.367, чл.372 и чл.373 от ГПК са
депозирани отговор на искова молба вх. №26680/29.12.2020г., допълнителна искова
молба вх. №4855/16.03.2021г. и допълнителен отговор вх. №6935/13.04.2021г., в които
страните са изложили твърденията и възраженията си, обосновали са и доказателствени
искания.
С определение №12/06.01.2021г. по молба на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД обществения доставчик на електрическа енергия, нормативно задължен да
заплати за изкупеното по реда на чл.94 ЗЕ количество електрическа енергия по цената, по
която енергията е заплатена от крайния снабдител, „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, е
конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника.
В сроковете по чл.367 и чл.373 от ГПК същият е подал само писмен отговор
(становище) вх. №1775/29.01.2021г.
2
Съдът приема, че размяната на книжа между страните е надлежно осъществена.
II. По допустимостта на предявените искове.
Предявените от ищеца искове са допустими.
Същите намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона
за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът е представил доказателства за предварителното внасяне на дължимите за
производството държавни такси в общ размер на 12 515,57 лева, определени в съответствие
с разпоредбите на чл.72, ал.1, във вр. с чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.).
Не е направено възражение от страните относно реда за разглеждане на делото
(чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на
чл.286 и чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, както и предвид факта, че страните по делото са търговци
(чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от
ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.
ІІІ. По доказателствените искания на страните.
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между тях. С оглед на
това същите следва да бъдат допуснати, а събирането им следва да се извърши в първото по
делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Съобразявайки изричното възражение на ответника, направено в подадения
допълнителен отговор, както и факта, че представеното от ищеца с исковата молба писмо
3
изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г. не касае страните в производството и не представлява
официален акт на ДКЕВР, съдът намира, че същото не следва да бъде допускано като
писмено доказателство в процеса.
Следва да се укаже на страните, че сочените от тях съдебни актове са известни и
достъпни за съда чрез официалните интернет страници на Върховен административен съд,
Административен съд – София град, Апелативен съд – Варна и Окръжен съд - Варна.
Съобразявайки насрещните твърдения на страните съдът намира за уместно да укаже,
че като релевантни за спора се определят следните факти: - общото количество произведена
от ищцовата ВяЕЦ и продадена на ответното дружество ел. енергия до месец октомври 2017
г., включително; - общият размер на заплатените от ответното дружество цени за нейното
изкупуване. Установяването на тези факти е в доказателствена тежест на ищеца.
Понастоящем същият не е посочил и представил доказателства за тяхното установяване.
На ответника следва да бъде указано да уточни изрично последователно излаганото в
подадените отговори твърдение, че приложимо в случая е единствено нетното специфично
производство, посочено в Решение № СП-1/31.07.2015г., идентично с установеното в
отменената т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., тъй като ВяЕЦ на ищеца е с работа до 2
250 ефективни работни часа, като посочи (наведе съответни твърдения) как (към кой
момент) се определят пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори; кой, как и кога е определил, че електроцентрала (ще) работи до 2 250 пълни
ефективни часа годишно. Ответникът следва изрично да заяви оспорва ли ищцовото
твърдение, че през месец октомври 2017 г. централата му вече е достигнала 2250 ефективни
часа, но без да е достигнала прага от 2 300 кWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.
Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и
представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито
съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по
делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се
разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с претенциите по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за
4
производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че следва да представят
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80
от ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от
съда проект за доклад по делото, като обсъждането им ще се извърши в първото по делото
заседание.
Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с
произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за
доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по
делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай
половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове на ищеца „KEЙ
ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, район „Триадица”, бул. „България” №51Б, ет.4, представлявано от
управителя Каталина-Кристиана Драгои, **********, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258,
********
1. сумата 44 377,73 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена
продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м.
септември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа, състояща
се от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно „ВГ8” и „ВГ9”, с обща
инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр. Каварна, за която е
5
издадена фактура №118/11.10.2017 г. и дебитно известие №119/31.10.2017 г. към нея,
2. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковете (12.10.2020г.) до окончателното й плащане;
3. сумата 12 462,67 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 44 377,73 лв., за периода от 01.01.2018 г. до
датата на исковата молба (12.10.2020г.);
4. сумата 199 907,99 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена
продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м.
октомври 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа, състояща се
от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно „ВГ8” и „ВГ9”, с обща
инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр. Каварна, за която е
издадена фактура №120/31.10.2017 г.;
5. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковете (12.10.2020г.) до окончателното й плащане;
6. сумата 56 140,83 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 199 907,99 лв., за периода от 01.01.2018 г. до
датата на исковата молба (12.10.2020г.).
Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31,
ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294, ал.1 от ТЗ, във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наред с това ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Дължимата за исковото производството държавна такса в размер на 12 515,57 лева е
внесена предварително от ищеца.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК
„Производство по търговски спорове”.
6
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от
ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД с исковата молба.
НЕ ДОПУСКА като писмено доказателство представен от ищеца с исковата молба
документ - писмо изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г.
ОБЯВЯВА на страните, на основание чл.155 от ГПК, че публикуваните в публични и
общодостъпни програмни продукти (напр. АПИС 6, АПИС 7) и обявените на съответните
електронни сайтове на съдилищата в Р. България, съдебни актове, са служебно известни и
достъпни за съда и не се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че следните факти се определят като релевантни за спора: -
общото количество произведена от ищцовата ВяЕЦ и продадена на ответното дружество ел.
енергия до месец октомври 2017 г., включително; - общият размер на заплатените от
ответното дружество цени за нейното изкупуване.
УКАЗВА на ищеца, че установяването на тези факти е в негова доказателствена
тежест. Понастоящем същият не е посочил и представил доказателства за тяхното
установяване.
УКАЗВА на ответника да уточни изрично последователно излаганото в подадените
отговори твърдение, че приложимо в случая е единствено нетното специфично
производство, посочено в Решение № СП-1/31.07.2015г., идентично с установеното в
отменената т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., съобразявайки изложеното в мотивите
на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника необходимостта да заяви изрично оспорва ли ищцовото
твърдение, че през месец октомври 2017 г. централата му вече е достигнала 2250 ефективни
часа, но без да е достигнала прага от 2 300 кWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.
7
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за
което са изложени в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение
във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по
изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата
на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 от ГПК).
УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно
разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от
внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №1151 по
описа за 2020г. за 15.07.2021г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните
(главните и третото лице – помагач), чрез пълномощници, на посочените по делото съдебни
адреси (и по имейл/телефон).
Ведно с призовките ДА СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение и
изготвения проект за доклад по делото.
На ищеца ДА СЕ ИЗПРАТИ и препис от допълнителния отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
8
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по търговско дело №1151/2020 г.
по описа на Варненски окръжен съд,
търговско отделение
1. Предмет на делото е правото на ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, като производител на електрическа енергия от
възобновяем източник - вятърна електрическа централа, състояща се от два броя
генератора с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, изградени в поземлени имоти в
землищата гр. Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България
Мрежи” АД) да получи в пълен размер дължимите продажни цени за произведените и
получени от ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, количества електрическа енергия през м. септември и м.
октомври 2017 година.
2. За м. септември 2017 година същата се заявява в размер на 44 377,73 лева, определена
като разликата между платената цена за излишък на балансиращия пазар от 19,5952
лв./ MWh за произведеното количество от 219,221 MWh по издадената фактура
№118/11.10.2017г. и дължимата при условията на Решение №СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР преференциална цена по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г.
3. Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.01.2018 г., до окончателното
му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.10.2020г., вкл., се заявява в размер на 12 462,67 лева.
9
4. За м. октомври 2017 година дължимата цена се претендира в размер на 199 907,99
лева, определена като разликата между платената цена за излишък на балансиращия
пазар в размер на 18 015,47 лева за произведеното количество от 980,779 MWh по
издадената фактура №120/31.10.2017г. и дължимите при условията на Решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР преференциални цени по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от
30.03.2011г. – за част от произведеното количество от 780,779 MWh (188,29 лв./MWh),
съответно по т.9 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. – за останалата част от
произведеното количество от 200,000 MWh (172,95 лв./MWh).
5. Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.01.2018 г., до окончателното
му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.10.2020г., вкл., се заявява в размер на 56 140,83 лева.
6. Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и
чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно
по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
7. Твърди се от ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД , че съгласно клаузите на
сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009 г. (“договора за
изкупуване”) дължимата цена за количествата електрическа енергия, произведени и
доставени от ищеца на ответника е преференциалната цена, определена с Решение Ц-
010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, а с Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. ( “Решение
Ц-10”) е въведена нова преференциална цена на изкупуване. По силата на чл.18, ал.2
от Договора, именно преференциалната цена, определена съгласно Решение Ц-10,
следва да се прилага между страните.
8. Определените с това решение преференциални цени са както следва: - за вятърни
електрически централи работещи до 2 250 часа – 188.29 лв./МВтч (по т.8), съответно за
вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (по т.9).
10
9. Съгласно изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.) общественият доставчик ( „НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители
(каквото е ответното дружество) следва да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство - по
цена за излишък на балансиращия пазар.
10. Нетното специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29
от ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката КЕВР е постановила Решение №СП-1/31.07.2015 г. (“Решение СП-1”), с
което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през
периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми
енергийни източници.
11. В т.1.7 и т.1.8 от това решение е установено, че нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е в размери 2 000 kWh, при определената
цена – 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа, съответно 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за
вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.
12. С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия,
произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена
до достигане на максималното количество от 2 000 kWh при условие, че вятърната
електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай,
че вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни годишни
часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия
произведени от вятърната електрическа централа на ищеца по преференциална цена
по т. 8 от Решение Ц-10 за количествата между 2 000 kWh (НСП) и 2 250 ефективни
годишни часове работа. Ако производителят надвиши 2 250 ефективни часове работа,
то произведената електроенергия следва да се изкупува по т.9 от Решение Ц-10 до
достигане на максималното количество от 2 300 kWh (НСП). След като бъдат
11
достигнати 2 300 kWh електроенергията на тези часове се изкупува по цена за
излишък на балансиращ пазар.
13. През м. септември 2017 г. вятърната електрическа централа на ищеца не е била
достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което се е прилагало нетното
специфично производство от 2 000 kWh (като максимално количество подлежащо на
изкупуване по преференциална цена).
14. През м. октомври 2017 г., обаче, централата е достигнала 2 250 ефективни часа работа,
поради което следва да се прилага нетното специфично производство от 2 300 kWh,
което не е било достигнато през месец октомври 2017 г.
15. С оглед на това дължима за произведеното през м. септември 2017г. и доставено на
ответника количество ел. енергия в размер на 219,221 MWh е преференциалната цена
по т.8 от Решение Ц-10, а именно 188,29 лв./MWh, без ДДС.
16. За количеството от 780,779 MWh, произведено през м. октомври 2017 г. преди
достигане на 2250 ефективни часа, е приложима преференциалната цена от 188,29
лв./MWh (т.8 от Решение Ц-10, съотв. т.1.8 от Решение СП-1).
17. За останалото произведено през този месец количество ел.енергия от 200,000 MWh е
приложима преференциалната цена от 172,95 лв./MWh (т.9 от Решение Ц-10, съотв. т.
1.9 от Решение СП-1), тъй като същото е произведено след достигане на 2250
ефективни часа работа на централата, но без да е достигнат прага от 2 300 кWh нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.
18. Поради това общият размер на дължимата цена за произведеното през м. септември
2017г. и доставено на ответника количество електрическа енергия от 219,221 MWh е
49 532,55 лева (с ДДС).
19. Ищецът е издал фактура №118/11.10.2017г. на стойност 5 154,80 лева (с ДДС),
остойностявайки произведеното количество от 219,221 MWh по цена за излишък на
балансиращия пазар. Тази сума е била заплатена от ответника.
12
20. След издаване на фактурата ищецът е произвел количества електрическа енергия, с
които е достигнал прагът от 2250 часа ефективна работа и поради тази причина е издал
на ответника дебитно известие №119/31.10.2017 г. към фактура №118/11.10.2017г. за
сумата от 44 377,73 лева (с ДДС), с което е коригирал продажната цена за излишък до
размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29
лв./MWh).
21. Ищецът изпратил на ответника дебитно известие №119/31.10.2017 г., като сумата по
него следвало да бъде заплатена в срок до 01.01.2018г. Ответникът отказал да стори
това като сумата и понастоящем не била заплатена на ищеца.
22. За произведеното през м. октомври 2017 г. количеството електроенергия в общ размер
на 980,779 MWh ищецът е издал фактура №120/31.10.2017г. на стойност 217 923,46 лв.
(с ДДС), по първата преференциална цена от 188,29 лв./MWh за количеството от
780,779 MWh, съответно по втората преференциална цена от 172,95 лв./MWh за
количеството от 200,000 MWh.
23. Ищецът изпратил на ответника фактурата на 31.10.2017г., която следвало да бъде
заплатена в срок до 01.01.2018г.
24. Ответникът заплатил само сумата от 18 015,47 лв., а остатъка от 199 907,99 лв.
изрично отказал да заплати на ищеца.
25. В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество, обосновавайки се
със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД и липсата на становище по казуса
от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че няма да заплати дължимите суми, докато
не получи изрично становище по тълкуването на Решение Ц-010 и Решение СП-1 по
отношение на това кои количества електроенергия следва да се изкупуват по
преференциална цена и кои по цена за излишък на балансиращ пазар, като явно
позицията му е продиктувана от възможният риск общественият доставчик НЕК да не
закупи/заплати количествата електрическа енергия по цената, по която ответника –
краен снабдител я е закупил.
13
26. Като твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на ответника за
неизпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй като, от една
страна, НЕК не е страна по този договор, а договорните му отношения с ответното
дружество не пораждат действия спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и
тълкуване на законодателството не са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът
на ответника да заплати остатъка от дължимите цени за доставената ел. енергия за м.
септември и м.октомври 2017г. за неоснователен.
27. При аргументиране на защитната си позиция по исковете ищецът се основава и на
частичната отмяна на Решение СП-1 (по т. 1.7) с влязло в сила с Решение № 1177/
23.022018 г. по адм.д. № 8522/2015 г., 13 с-в на АССГ, потвърдено в тази му част с
Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, съответно на
нищожност на приетото впоследствие Решение № СП-5/28.03.2019 г., с което КЕВР е
определила НСП на вятърни електрически централи при определена цена от 188,29
лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение Ц-010) в размер на 2 000 kWh за вятърни
електрически централи, работещи до 2250 часа, т.е. същата стойност като
определената в отменената т. 1.7 от Решение СП-1.
28. Сочи се, че с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм. д. № 4422/2019 г., 55 с-в на АССГ
Решение СП-5 е обявено за нищожно. И тъй като обявената нищожност действа
ретроактивно и спрямо всички, всички позовавания от страна на ответника на това
решение и/или на установените с него стойности нетно специфично производство на
електроенергия са неоснователни и не могат да породят правно действие.
29. Счита, че съдът не следва да прилага Решение СП-5 към настоящия правен спор, а в
случай че го приложи предвид предварителната му изпълняемост, прави искане съдът
да се произнесе инцидентно относно неговата законосъобразност на основание чл.17,
ал.2 ГПК.
30. Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на
произведената електрическа енергия от ищеца по посочените в процесните документи
(дебитно известие №119/31.10.2017 г. към фактура №118/11.10.2017г. и фактура
№120/31.10.2017г.) стойности, доколкото същите не са съобразени с императивни
14
правни норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните
договорености между страните по Договора за изкупуване.
31. Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че определените с т.1.7. и т.1.8. от
Решение №СП-1 ограничения на нетното специфично производство следва да се
прилагат последователно към една и съща ВяЕЦ, която е технологично годна да
работи (произвежда електрическа енергия) през една календарна година до 2250 часа и
над 2250 часа с оглед продължаващото производство, съответно да се заплащат двете
преференциални цени - по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., като счита, че
същото не намира подкрепа в приложимата нормативна уредба.
32. Като аргументира становище за характера на правоотношението между страните
ответникът твърди, че влизането в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД
на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.) съставлява
предвиденото в чл.38 от сключения между страните Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №84 от
11.06.2009 г. основание за неговото изменение в частта му по чл.18 от договора
относно нормираната цена за изкупуване. Така, считано от 24.07.2015 г. нормативно е
уредено изменението на съществените елементи в съществуващите облигационни
отношения по изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от
производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ - количество и цена на електрическата
енергия.
33. Според ответника, изложените в исковата молба твърдения и факта, че ищецът е
получавал за произведената електрическа енергия преференциална цена в размер на
188,29 лева /MWh (т.8 на Решение № Ц-10/30.03.2011г.) дават достатъчно осонвание
да се приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250
ефективни часа годишно. Производителят има договорно задължение добросъвестно
да прогнозира и планира предполагаемото количество електрическа енергия, което ще
произведе, съответно да обявява прогнозите си на купувача, в това число за
следващата календарна година до 15 декември на предходната, но данни по делото за
такава промяна чрез заявяване на планирано производство от 2300 КВтч няма.
34. Оспорва позованата от ищеца нищожност на Решение СП-5/28.03.2019 г. като твърди,
че с това решение КЕВР валидно и законосъобразно установява какво е нетното
специфично производство, използвано при утвърждаване на преференциалната цена
15
по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. като обосновава нарочни аргументи, основани
на анализ на приложимите правни норми на ЗЕВИ и ценовите решения на КЕВР.
35. Противопоставя се и на исканото от ищеца провеждане на инцидентен контрол за
законосъобразност на индивидуален административен акт, като твърди, че в случая не
са налице предпоставките на чл. 17, ал.2 ГПК – от една страна ищецът е упражнил
правото си на пряк съдебен контрол за законосъобразност на Решение СП-5/28.03.2019
г. на КЕВР, като към момента образуваното по него адм. дело №4429/2019 г., 54
състав по описа на АССГ е висящо, а от друга, че въведеното от ищеца основание на
иска не се основава на липса на административен акт или на евентуална негова
незаконосъобразност, поради което и поставения въпрос не е с преюдициално
значение за спора.
36. При тези основни насрещни твърдения и като се основава на точното изпълнение от
негова страна на задължението му за плащане на процесните количества доставена му
електрическа енергия по дължимата на основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ цена за излишък на
балансиращия пазар, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне.
37. Позовава се и на установена съдебна практика по сходни дела на Варненски Окръжен
съд и Варненски Апелативен съд (Решение №15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа
на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г. по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение
№890/20.12.2017г. по т.д. №336/2017г. по описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по
в.т.д., Решение №226 от 09.11.2017 г. по в.т.д. №303/2017 г. на ВАпС ), изрично
становище на КЕВР (официална позиция, приета на закрито заседание от
31.10.2018г.) и на ВАС ( в мотивите на Решение №1115 от 28.01.2019 г. по адм.д.
№5284/2018 г. ВАС).
38. Становище за неоснователност на предявените искове изразява и третото лице-
помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК
*********, седалище гр. София.
16
39. Твърди, че разпоредбата на чл. 31, ал.5 на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., ограничава
количествата електрическа енергия, които се изкупуват по преференциална цена, само
за количествата до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
тази преференциална цена е била определена в съответното решение на КЕВР (в
случая Решение №Ц-10/30.03.2011). Количествата електрическа енергия, надхвърлящи
нетното специфично производство, следва да бъдат заплащани от крайния снабдител
по цена за излишък на балансиращия пазар.
40. Според тази страна, възприемането на твърдението на ищеца, че крайният снабдител,
респективно общественият доставчик, дължат плащане по преференциална цена и за
количествата над определеното с решение на КЕВР НСП, ще даде възможност
производителят да генерира допълнителни приходи и възвръщаемост в повече от
приходите, необходими за покриване на разходите му, включително и
инвестиционните и от нормата на възвръщаемост, които са послужили за определяне
на съответната преференциална цена, което не съответства на закона.
41. При тези основни насрещни твърдения и възражения на страните и в съответствие с
изричните им изявления в разменените между тях книжа, съдът приема, че следните
факти и обстоятелства са безспорни помежду им:
1. Ищецът „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр.
София, е производител на електрическа енергия от възобновяем източник -
вятърна електрическа централа, както е посочено в исковата молба;
2. Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище гр.
Варна, е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004 год.
издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №И1-Л-
139/09.12.2013год. на ДКЕВР).
3. Като краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
4. „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр.
София, е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на
дейността обществен доставчик на електрическа енергия №Л-147-
13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.
5. Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено да
17
купува от ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, която същият е закупил от
производителите на лицензионната му територия;
6. Процесните количества електрическа енергия са произведени и продадени от
ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009 г.,
сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1”
ЕООД.
7. За произведената през м. септември 2017 г. ищецът е издал на ответника фактура
№118/11.10.2017г. на стойност 5 154,80 лв. с ДДС, и е получил плащане от
ответника в пълен размер.
8. За произведената през м. октомври 2017г. ищецът е издал на ответника фактура
№120/31.10.2017г. на стойност 217 923,46 лв. с ДДС, и е получил плащане от
ответника в размер на 18 015,47 лв.
9. Ответникът е отказал заплащане на остатъка от 199 907,99 лв. по тази фактура.
10. До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на
ответника електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч -
преференциална цена, утвърдено c т.8 от Решение №Ц-10/ 30.03.2011г. на КЕВР
11. След изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.) преференциална цена се дължи за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количества, надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.
12. Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се
определя от Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към
ищцовата ВяЕЦ е т.1 от решението;
13. Изкупените количества ел. енергия ответникът е продал на „Национална
Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
14. Процесните количества произведена електрическа енергия са получени от
обществения доставчик „Национална Електрическа Компания” ЕАД, в
изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
15. Количествата електроенергия, отразени в представените по делото фактури, са
действително произведени от ищцовото дружество;
16. Изпращането от ищеца съгласно приложимите норми и получаването от
ответника на процесните дебитно известие №119/31.10.2017 г. към фактура
№118/11.10.2017г. и фактура №120/31.10.2017г., съответно разменената между
страните писмена кореспонденция, приложена по делото.
17. С влязло в сила решение №1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на
Административен съд – София град, потвърдено частично с решение
18
№1115/28.01.2019г. по адм. дело №5284/2018г. на Върховен административен
съд, ІV отделение, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта по т.1.7 е
отменено.
42. Спорът между страните е правен и по същество се заключава в това, след
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и
приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, съответно Решение № СП-
5/28.03.2019 г., допустимо ли е след достигането на нетното специфично производство
на електрическа енергия от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в
размер на 2 000 kWh (т.1.7 от Решение №СП-1 (отм.), съотв. т.1.7 от Решение № СП-5)
и заплащането му от страна на ответника – краен снабдител по преференциалната
цена по т.8 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР (188,29 лева/MWh, без ДДС),
въз основа на твърдение за надхвърляне впоследствие на прага от 2 250 ефективни
годишни часове работа на централата да се претендира приложимост и на т.1.8 от
Решение №СП-1/31.07.2015 г., съответно заплащане на разликата между нетните
специфични производства по т.1.7 (отменена) и т.1.8 от това решение по
преференциалните цени както по т.8, така и по т.9 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г.,
или за всички количества електрическа енергия над нетното специфично производство
от 2 000 kWh се дължи единствено цена за излишък на балансиращия пазар.
43. С оглед правилното решаване на този спор като релевантни се определят следните
факти:
18. Момента, към който ВяЕЦ на ищеца е достигнала/надхвърлила 2 250 ефективни
годишни часове работа;
19. Момента, към който електрическата централа е достигнала нетното специфично
производство от 2 000 kWh (по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР);
20. Момент, към който електрическата централа е достигнала нетното специфично
производство от 2 300 kWh (по т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР);
21. Количествата произведена ел. енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство от 2 000 kWh (по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР)
към м. септември и м. октомври 2017г.;
22. Общото количество произведена ел. енергия от ВяЕЦ на ищеца, продадена на
ответното дружество от началото на 2017г. до м. октомври 2017г., включително;
23. Общият размер на платените от ответното дружество от началото на 2017г. до м.
октомври 2017г., включително, цени за изкупените количества ел. енергия (в т.ч.
по преференциални цени и по цени за излишък на балансиращия пазар)
19
44. Главната доказателствена тежест в процеса за установяването на тези факти (т.43 от
доклада) се възлага на ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД.
45. Като релевантни за спора факти и обстоятелства, доказателствената тежест за чието
установяване се дължи в процеса от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД и
от третото лице – негов помагач „Национална електрическа компания” ЕАД, се
определят следните положения:
24. Наличието на нормативно и/или договорно основание, въз основа на което се
твърди, че вятърната електрическа централа на ищеца е определена
предварително като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни часа,
евентуално
25. как (към кой момент) се определят пълните ефективни годишни часове на работа
на ветровите генератори на централата;
26. При липсата на предварително основание (нормативно и/или договорно) за
определяне на вятърната електрическа централа на ищеца като такава, работеща
до 2 250 ефективни годишни работни часа, да се установи основанието за отказ
от приложение на т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
46. За установяване на твърденията си страните са посочили и представили само писмени
доказателства, които, обаче, касаят основно безспорните между страните факти и
фактически положения.
47. Допълнително следва да се укаже на страните, че не сочат и представят
доказателства за установяване на фактическите положения, посочени в т.43 и т.45 от
доклада.
48. Доколкото в основната си част изложените от страните аргументи за обосноваване на
застъпваното от всяка от тях становище по основния спорен въпрос съставляват
правни доводи, то същите следва да се ценят от съда при произнасянето по същество
на заявените претенции, след приключване на доказателствения процес и устните
състезания между страните.
49. Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 от ГПК съдът указва на
страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото,
20
разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти,
като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди
датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис
за насрещната страна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21