Определение по дело №4071/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 август 2025 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20211100104071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 01.08.2025 г.

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в закрито заседание на 01.08.2025 г., в състав

                                                                        съдия Евгени Георгиев

разгледа гр. д. No. 4 071/2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и обяви следния

 

[1] В изпълнение на указания на съда на 14.05.2025 г. ищецът КОНПИ е заявил, че имуществото, чието отнемане търси от ответника „НЮ ЕСТЕЙТС“ ЕООД (ЕСТЕЙТС) и описано в пар. 6, т. 1.3. от определението на съда от 30.06.2025 г. (л. 186-199) е било придобито от ответника В.Т. вследствие на правонарушение. Това правонарушение според КОНПИ е само наличието на несъответствие в имуществото на В.Т., но не и друго правонарушение.

 

[2] Наличието на несъответствие в имуществото на ответника не е достатъчно да се постанови отнемане на негово имущество. Това е така, защото е необходимо ищецът да докаже, че това имущество, предмет на отнемане, е било придобито от ответника в резултат на правонарушение, различно от самото несъответствие. Настоящият съд е приел това в определението си от 30.06.2023 г. Още по-съществено, това е прието в решение на ЕСПЧ Йорданов и други срещу България[1]. Също толкова съществено, това приема и ВКС (решение на ВКС 695-2024-III Г. О. по гр. д. 3 635/2023 г.)[2].

 

[3] В случая самият ищец КОНПИ заявява, че единственото правонарушение, свързано с имуществото, чието отнемане търси, е несъответствието. КОНПИ заявява, че друго правонарушение няма. След като КОНПИ твърди, че няма друго правонарушение, съдът не следва да събира доказателства за друго правонарушение и няма как да установи наличието на такова, а наличието му е предпоставка за уважаването на иска. Следователно от самите твърдения на КОНПИ се установява, че липсва предпоставка за уважаването на иска, т. е. искът е изначално неоснователен.

 

[4] КОНПИ няма правен интерес от разглеждането на изначално неоснователен иск, защото така КОНПИ само би направил разноски за данъкоплатеца без да има никакъв реален положителен резултат за данъкоплатеца, изразяващ се в отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Нещо повече, разглеждането на изначално неоснователен иск, предявен от КОНПИ, би довело до накърняване доверието в КОНПИ и въобще в държавните институции.

 

[5] Още по-съществено, разглеждането на изначално неоснователен иск би накърнило правата на ответника, защото би изисквало от него разходи на средства, време и енергия. Така разглеждането на такъв иск би представлявало процесуален тормоз над ответника.

 

[6] Правосъдието също няма никакъв интерес от разглеждането на изначално неоснователен иск. Това е така не само защото е абсолютно неефективно, а съгласно чл. 13 от ГПК процесуалната ефективност е принцип на гражданския процес, но и, защото чрез разглеждането на изначално неоснователен иск в настоящия случай съдът би участвал в тормоз над ответника. Съдът не трябва тормози правните субекти, а да им осигурява възможност да защитят накърнените си права. Затова съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

[7] ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

[8] Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия:

 

 

 

 

 

 



[1] пар. 129 „…за да може отнемането да се разглежда като съответстващо на чл. 1 от Протокол 1, националните органи е трябвало да предоставят допълнително някои данни относно наказателните или административните нарушения, за които се твърди, че са довели до придобиването на спорните активи, както и да покажат връзка между всяка такава дейност и въпросните активи“.

[2] „Установеното значително несъответствие в имуществото на ответниците, които не доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество“.