РЕШЕНИЕ
№…
05.05. 2016 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на шести април през две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар И.М.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №193 по описа за 2013 год.
ИСК
с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска 293 374,
50 лева( 150 000 евро)- частичен иск.
ИСК с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска352 049, 40 лева ( 180 000 евро) –
частичен иск.
Ищецът „ХИПО КРЕДИТ“АД твърди, че е сключил с ответниците „АЛБОС“АД, Р.И.А. и С.А.А. договор за заем № НСТ- 4411- 0071-2/ 16.04.2007 г., обезпечен с договорна ипотека , изразена в нотариален акт № 117, том ІІІ, рег.№ 10946, нот.д.№ 443/ 2007 г. на Нотариус И.Д. с рег.№ *** на НК и нотариален акт № 131 , том ІІ, рег.№ 1718, нот.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И. с рег.№ *** на НК.Твърди се, че стойността на договора е 880 000 евро, която е предоставена на ответниците, като физическите лица са съдлъжници по договора за заем.Твърди се, че на 08.11.2007 г. ищецът е отпуснал на ответниците още един заем по същия договор с главница 120 000 евро.Твърди се, че по ТД № 185/ 2011 г. е установено със съдебно- икономическата експертиза какви плащания са извършени в какъв размер и съответно какви задължения са погасени, като след 18.12.2009 г. ищецът твърди, че не са извършвани други погасителни плащания.Твърди се, че поради неизпълнение цялата сума е станала предсрочно изискуема съгласно чл.12.1 вр. чл.11.1, б.“а“ и „б“ от договора за заем.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като за главницата от 180 000 евро е образувано ч. гр.д.№ 3960/ 2013 г. , а за главницата от 150 000 евро е образувано ч. гр.д.№ 3961/ 2012 г. по описа на Плевенския районен съд и по двете заявления са издадени заповеди за изпълнение.Твърди се, че предсрочната изискуемост е обявена с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че ищецът притежава право на вземане срещу ответниците, както следва:
· в размер на 150 000 евро , представляваща част от неизплатена главница по договора за заем, законната лихва върху главницата считано от 23.07.2013 г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадената заповед за изпълнение по това дело и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист;
· в размер на 180 000 евро , представляваща част от неизплатена главница по договора за заем, законната лихва върху главницата считано от 23.07.2013 г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадената заповед за изпълнение по това дело и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.
Отправено е искане от ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство, включително и внесената държавна такса за образуване на исковото производство.Ответниците са изразили становище за недопустимост и неоснователност на иска, подробно посочени в отговора на исковата молба.Отправено е искането за отхвърляне на иска като недопустим, неоснователен и недоказан.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.04.2007 г. между ищеца и „АЛБОС“АД , ЕТ“***.“, Р.И.А. и С.А.А. като заематели е сключен договор за заем № НСТ – 4411 – 0071-2, по силата на който ищецът предоставя на заемателите ( като солидарни длъжници) паричен заем в размер на 880 000 евро при условията на договора.Страните са приели, че предоставената в заем сума ще бъде използвана за пълно и окончателно погасяване на задълженията на заемателите по Договори № НСТ – 4411- 0060 -4 ( размер от 288 419 евро) и № НСТ- 4411 – 0049 – 8 ( в размер на 230 000 евро), покупка на недвижим имот 8 в размер на 230 000 евро , делови нужди на заемателите в размер на 102 815 евро, за заплащане на от заемателите на първоначална премия по договора, сключен с „КРНЕДИТЕКС“ООД за гарантиране задълженията към ищеца в размер на 45 000 евро.Крайният срок за погасяване на заема е 15. 04. 2022 г.
На 16.04.2007 г. между „АЛБОС“АД , ЕТ“***.“,Р.И.А. и С.А.А. като заематели по процесния договор и „КРЕДИТЕКС“ООД и ищеца е сключен Договор за гаранция № СТХ- 4411- 0071-2, по силата на който със съгласието на ищеца като кредитор на заемателите „КРЕДИТЕКС“ООД е предоставило на заемателия финансова гаранция, като „КРЕДИТЕКС“ООД се задължава към ищеца , в случай, че заемателите не извършат дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест поредни месеца, „КРЕДИТЕКС“ООД да започне да отговаря пред ищеца за заплащането на задълженията на заемателите по погасителния план на заема, като ищецът се задължава първа да предяви иска си срещу заемателите и поръчителите и едва ако не бъде удовлетворен, да предяви иск срещу „КРЕДИТЕКС“ООД.Страните са уговорили начините и сроковете за плащане по договора за гаранция в чл.4 , като срокът на действие на договора до окончателното плащане на задълженията от заемателите към ищеца по договора за заем.
За обезпечаване на задължението по договора за заем в размер на 880 000 евро Р.И.А. и С.А.А. са учредили договорна ипотека върху недвижими имоти, подробно описани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131, том втори, рег. № 1718, н.д.№ 173 от 17.04. 2007 г. на нотариус Р.И. с рег. № *** на НК и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, том трети, рег. № 10946, нот.д.№ 443/ 17.04.2007 г. на нотариус И.Д. с рег. №*** на НК.
На 23.07. 2013 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответниците, за което е образувано ч. гр.д.№ 3960/ 2013 г. по описа на ПРС, като е издадена заповед за изпълнение №2394 от 24. 07. 2013 г., с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 150 000 евро, представляваща част от главница по паричен заем, отразен в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131, том втори, рег. № 1718, н.д.№ 173 от 17.04. 2007 г. на нотариус Р.И. с рег. № *** на НК, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.07. 2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 867, 49 лева разноски по делото.Ответниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение и съдът с разпореждане № 9848/ 16.08.2013 г. е указал на ищеца, че в едномесечен срок от уведомлението може да предяви иск за установяване на вземането си.Уведомлението е получено от ищеца на 03.10.2013 г. и на 15.10.2013 г. ищецът е предявил иска си, като е образувано ТД № 194/ 2013 г., което е присъединено към ТД № 193/ 2013 г.
На 23.07. 2013 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответниците, за което е образувано ч. гр.д.№ 3961/ 2013 г. по описа на ПРС, като е издадена заповед за изпълнение №2393 от 24. 07. 2013 г., с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 180 000 евро, представляваща част от главница по паричен заем, отразен в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека№ 117, том трети, рег. № 10946, нот.д.№ 443/ 17.04.2007 г. на нотариус И.Д. с рег. №*** на НК., както и сумата от 7 040, 99 лева разноски по делото. Ответниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение и съдът с разпореждане № 9849/ 16.08.2013 г. е указал на ищеца, че в едномесечен срок от уведомлението може да предяви иск за установяване на вземането си.Уведомлението е получено от ищеца на 03.10.2013 г. и на 15.10.2013 г. ищецът е предявил иска си, като е образувано ТД № 193/ 2013 г.
Производството по ТД № 193/ 2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд е било спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по ТД № 1/ 2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд и след приключване на производството по делото, ТД № 193/ 2013 г. е възобновено.
С Решение от 07.01.2015 г. по ТД № 1/ 2014 г. по описа на ПОС е отхвърлен като неоснователен предявения от Р.И.А. и С.А.А. иск за установяване недействителността на договор за заем № НСТ – 4411- 0071-2 от 16.04. 2007 г. на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД като привиден.Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Р.И.А. и С.А.А. иск за прогласяване на нищожността на договорна ипотека, отразен в Нотариален акт № 131, том втори, рег. № 1718, н.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И. като обезпечаващ нищожен договор за заем № НСТ – 4411- 0071-2/ 16.04.2007 г. и за прогласяване на същата договорна ипотека на основание чл.170 от ЗЗД за недействителна.Решението е влязло в сила, потвърдено е от ВТАС , след което с определение от 24.11.2015 г. на МКС по т.д.№ 2996/ 2015 г. решението на ВТАС не е допуснато до касационно обжалване.
За установяване размера на задължението на ответниците към ищеца е допусната съдебно – икономическа експертиза, като е изготвено първоначално и допълнително заключение.
От първоначалното заключение е видно, че по договора за заем е усвоена главница в размер на 880 000 евро, като погасената главница към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК 23.076.2013 г. е в размер на 68 548, 80 евро, а непогасената главница към същата дата е в размер на 811 451, 20 евро, от които с настъпил падеж към 23.07.2013 г. е в размер на 173 695, 31 евро.
Експертът е посочил в заключението, че през периода от 16.04.2007 г. до 23.07.2013 г. ответното дружество е имало два активни кредита от ищеца, от които единият е процесният договор, а другият е договор за заем № НСТ – 4411 – 0076-0/ 08.11.2007 г.Вещото лице е посочило,че при плащане на погасителните вноски „АЛБОС“АД не е спазвал задължението си по процесния договор за отбелязване ясно в платежните нареждания номера на договора и какво точно се погасява.Въз основа на това експертът е заключил, че получените суми са били разпределени, приложени и осчетоводени от ищеца по двата заема. Вещото лице след извършена проверка е установило, че по договора не са извършвани предсрочни плащания и погасявания на главницата, а когато е внасяна по- голяма от необходимата сума, същата е била заделяна като кредитен резерв, от който са погасявани следващите изискуеми вноски на съответните падежи.
Въз основа на извършените плащания от страна на ответното дружество и въз основа извършеното разпределение от ищеца на постъпилите суми от ответното дружество без да е посочен начинът на разпределение на сумите при двата договора експертът е посочил, че изплатената главница от ответниците, след приспадане на перата съгласно чл.8.6 от договора, е в размер на 68 548, 80 евро. ( стр.17 от първоначалното заключение).
В допълнителното заключение на вещото лице е била поставена задача да съобрази плащанията, които са извършени от страна на ответниците по договорите за заем, които е следвало да погасява за периода на процесния договор и съответно да се съобрази какви нареждания като платец са дали ответниците при превеждане на сумите и какви са били дължимите суми по договора от 08.11. 2007 г. към плащането и разпределението на сумите от ищеца и по двата кредита.От заключението става ясно, че към 29.11. 2007 г. ( когато ищецът е отнесъл част от платената от ответниците сума за погасяване на задължения по договора от 08.11.2007 г. в размер на 15 315, 23 евро) по договора от 08.11.2007 г. няма задължения с настъпил падеж; към 24.11.2008 г. ( когато ищецът е отнесъл част от платената сума към договора от 08.11.2007 г. в размер на 29 497, 33 евро) по договора от 08.11. 2007 г. има задължения с настъпил падеж в размер на 9 465 евро; към 18.12. 2009 г. ( когато ищецът е отнесъл сумата от 10000 лева по договора за гаранция) по договора от 08.11.2007 г. има задължения с настъпил падеж 1 516, 26 евро.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че страните са сключили договор за заем на 16.04. 2007 г., по който ответниците са усвоили сумата от 880 000 евро съгласно уговореното в чл.2.3 от договора. Няма спор от данните по делото, че договорът за заем е действителен и е произвел своето правно действие по отношение на страните по договора, като е налице влязло в сила решение по ТД № 1/ 2014 г. по описа на ПОС досежно действителността на процесния договор.
От доказателствата по делото става ясно, че ответното дружество е изпълнило частично задълженията си по договора, като не е спазило изцяло задължението си по договора при изплащане на сумите да посочва основанието и в какъв размер изплаща по съответното задължение с оглед на това, че по време на действието на процесния договор е действувал и договор за заем от 08.11.2007 г., по който страните са едни и същи с процесния договор.
В исковата молба ищецът е посочил, че задължението по договора е станало изцяло предсрочно изискуемо на основание точка 1, б.“г“ и в точка 4 от нотариален акт № 117, том 3, рег.№ 10946, нот.д.№ 443 от 17.04. 2007 г. на нотариус И.Д. с рег.№*** на НК, който е основанието за издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр.д.№3961/ 2013 г. по описа на ПРС е посочено, че при неплащане на която и да е дължима сума за лихва, наказателна лихва и главница хо заема на договорените дати за плащане, както и в случай на неплащане на никакви погасителни вноски за период по- дълъг от един месец, целият заем става изискуем в пълен размер.
Видно от цитирания нотариален акт и от чл.12.1 от договора за заем страните са приели, че при неизпълнение на задълженията по погасителните вноски, цялото задължение по договора за заем става предсрочно изискуемо.Въз основа на цитиранити клаузи ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като липсват по делото данни ответниците като длъжници да са били уведомени за обявяването на цялото задължение за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По тези причини съдът приема, че не е налице обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за заем и по нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, поради което към 23. 07. 2013 г. са били дължими само суми по погасителния план с настъпил падеж. В този смисъл е Тълкувателно решение №4/ 13 от 18. 06. 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, , т.18, съгласно което обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще се счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.В случая от заключението на вещото лице става ясно, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са налице просрочени задължения, но по делото липсват данни ищецът като кредитор да е уведомил ответниците като длъжници за обявяването на задължението по договора за заем за предсрочно изискуемо.По тези причини съдът приема, че следва да се установи задължението на ответниците към ищеца към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 3960/ 2013 г. и № 3961/ 2013 г. по описа на Плевенския районен съд.
Съдът възприема и двете заключения на съдебно- икономическата експертиза относно установяването на размера на задължението на ответниците към ищеца, като счита, че следва да бъдат направени корекции като се съобразят покриването на задължения по договорите от 08.11.2007 г. и от 16.04.2007 г.От допълнителното заключение става ясно, че към 29.11.2007 г. не са налице изискуеми задължения по договора от 08.11.2007 г., като независимо от това ищецът е отнесъл сумата от 15 315, 23 евро от общо изплатените от ответниците 69 786, 23 евро по партидата на договора от 08.11.2007 г.Съдът счита, че неправилно ищецът е прехвърлил сумата от 15 315, 23 евро по партидата на договора от 08.11.2007 г. без да е налице изискуемо задължение в такъв размер, като следва изцяло сумата от 69 786, 23 евро да бъде приета като плащане на ответниците на изискуемо задължение по договора от 16. 04. 2007 г.
На 24.11.2008 г. ответниците са направили превод на сумата от 274 052, 44 евро, като част от тази сума в размер на 29 497, 33 евро е била прехвърлена по партидата на договора от 08.11. 2007 г.Видно от заключението на експерта към тази дата по партидата на договора от 08.11. 2007 г. е налице изискуемо задължение в размер на 9 465, 50 евро.По делото( том първи, лист 214, 215,216, 220, 221, 222 от делото) са представени молби – нареждане от ответното дружество и платежни документи определена сума да бъде изплатена от „КРЕДИТЕКС“ООД по банков път към ищеца за погасяване на настоящи и бъдещи задължения на ответното дружество към ищеца по договорите от 08.11.2007 г. и от 16. 04. 2007 г. От платежните документи е видно, че сумите са наредени от „КРЕДИТЕКС“ООД в полза на ищеца за погасяване на задължение на ответното дружество.Независимо, че в молбите – нареждания са посочени погасявания на възникнали и бъдещи задължения, съдът счита, че в случая би следвало да бъдат покрити възникналите задължения по двата договора и след това да бъдат покрити бъдещи задължения.В тази връзка експертът е установил, че по партидите на двата договора не е налице предсрочно погасяване на задължения и остатъците от суми са отнасяни от ищеца като кредитен резерв за покриване на възникнали задължения в по- късен момент и по двата договора. Независимо от това по делото липсват данни как би следвало да се разпределят остатъците от изплатените суми по договорите за заем, за да се установи по кой договор каква сума следва да бъде прехвърлена като кредитен резерв.По тези причини би следвало да се приеме, че ищецът е могъл да предостави платените суми по процесния договор, а не по договора от 08.11.2007 г. или да заплати изискуемите суми по договора от 08.11.2007 г. и съответно остатъкът да остане по партидата на договора от 16. 04. 2007 г.По тези причини съдът счита, че с плащането от 24.11.2008 г. е следвало да се покрие задължението по договора от 08.11. 2007 г . в размер на 9 465, 50 евро и останалата сума да бъде предоставена за покриване на задълженията по договора за заем от 16. 04. 2007 г. По тези съображения съдът счита, че от сумата от 274 052, 44 евро ,платена на 24.11.2008 г. с две молби- нареждания и платежни документи от „КРЕДИТЕКС“ООД по нареждане на ответното дружество, следва да бъде приспаднато изискуемото задължение към 24.11.2008 г. по договора от 08.11.2007 г. в размер на 9 465, 50 евро и остатъкът от 264 586, 94 евро да бъде използвана за покриване на задълженията по договора от 16. 04. 2007 г.
Що се отнася до сумата от 74 000 лева платена на 18.12.2009 г., то с молбата – нареждане ответното дружество е посочило какви суми по кой договора следва да се ползват за погасяване на задължения.По процесния договор е платена сумата от 64 000 лева.
При това положение платената на 29.11.2007 г. сума от 69 786, 23 евро следва да бъде съобразена при погасяване на задълженията по договора от 16. 04. 2007 г. поради липса на изискуеми задължения по договора от 08.11. 2007 г.; от сумата от 274 052, 44 евро платена на 24.11.2008 г. следва да бъде приспаднато изискуемото задължение в размер на 9 465, 50 евро по договора от 08.11.2007 г., като остатъкът от 264 586, 94 евро да се използва за погасяване на задълженията по договора от 16. 04. 2007 г. и сумата от 32 722, 68 евро ( с левова равностойност 64 000 лева по молба – нареждане от 18.12.2009 г. ( лист 217 , том първи от делото) следва да бъдат съобразени при определяне на размера на изплатените суми от ответното дружество за погасяване на задълженията по договора от 16. 04. 2007 г.По тези причини съдът счита, че следва да бъде коригирано допълнителното заключение на експерта на страница девета, като следва да се счита, че сумата, която е изплатило ответното дружество по процесния договор от 16. 04. 2007 г. е в размер на 568 582, 70 евро( след приспадане на сумата от 9 465, 50 евро, които са дължими по изискуемо задължение по договора от 08.11.2007 г. и като се съберат всички суми, платени по договора от 16.04. 2007 г.), от тази сума следва да се приспаднат съгласно чл.8.6 от договора премии по договора за гаранция,премии за имуществена застраховка, наказателна лихва, възнаградителна лихва и главница. След като се приспаднат тези суми се установява, че изплатената главница от ответното дружество е в размер на 72 532, 77 евро.
В допълнителното
заключение не посочено изрично, какъв е размерът на задължението на ответниците
към ищеца към 23. 07.2013 г., но на страница втора от Приложение №1 е посочено
задължение просрочена главница към 15. 07.2013 г., като задължението е в размер
на 157 431, 74 евро ( колонка просрочена главница в евро).Съдът счита, че
тази сума следва да се коригира, тъй като същата е изчислена при изплатена
главница в размер на 81 998, 27
евро, но след приспадане на сумата от 9 465, 50 евро за погасяване на
изискуемото задължение към 24.11.2008 г. от изплатената към тази дата сума,
следва разликата от 9 465, 50 евро да се прибави към задължението от
157 431, 74 евро и съответно крайното задължение на ответниците към ищеца
към 23. 07. 2013 г., което е било изискуемо към този момент, е в размер на 166 897, 24 евро.( 326 422, 63
лева).
Тъй като ищецът е подал първоначално две отделни искови молби с частично претендирани суми по договора за заем , като не е уточнил коя от претендираните суми за какъв период от време се претендира, то съдът счита, че следва задължението, което се установява, да бъде съобразено спрямо съответната заповед за изпълнение по реда на издаването на заповедта.От приложените ч. гр.д. № 3960/ 2013 г. и от ч. гр.д.№ 3961/ 2013 г. се установява, че заповедта за изпълнение по ч. гр.д.№ 3961/ 2013 г. е с номер 2393/24.07.2013 г., а заповедта за изпълнение по ч. гр.д.№ 3960/ 2013 г. е с номер 2394/ 24.07. 2013 г.По тези причини съдът счита, че следва да се установява размерът на вземането на ищеца по поредността на заповедите за изпълнение с оглед преценката на основателността на обективно съединените искове.
Пред вид изложеното съдът счита, че ищецът притежава право на вземане срещу ответниците в размер на 166 897, 24 евро ( 326 422, 63 лева) въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, том 3, рег.№ 10946, нот.д.№ 443 от 17.04. 2007 г. на нотариус И.Д. с рег.№*** на НК и Договор № НСТ – 4411- 0071-2 от 16. 04.2007 г. и въз основа на заповед за изпълнение № 2393/ 24. 07. 2013 г. по ч. гр.д.№ 3961/ 2013 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23. 07.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 180 000 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 6528, 45 лева държавна такса върху установената сума с настоящото решение и въз основа на ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на вземането на ищеца по заповедта за изпълнение по ч. гр.д.№ 3960/ 2013 г. по описа на Плевенския районен съд в размер на 150 000 евро съдът счита, че този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като към датата на подаване на заявлението не е налице предсрочна изискуемост на вземането общо в размер на 330 000 евро както се претендира от ищеца и по тази причина искът за сумата от 150 000 евро се явява неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част в размер на 6933 лева съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че
„ХИПОКРЕДИТ „АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“***
– партер притежава ПРАВО НА ВЗЕМАНЕ срещу Р.И.А. с ЕГН********** ***, С.А.А. с
ЕГН********** *** и „АЛБОС“АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“***“***, представлявано от Р.И.А. в размер на 166 897, 24 евро ( 326 422, 63 лева) въз
основа на нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 117, том 3, рег.№ 10946, нот.д.№ 443 от 17.04. 2007 г.
на нотариус И.Д. с рег.№*** на НК и Договор № НСТ – 4411- 0071-2 от 16. 04.2007
г. и въз основа на Заповед за изпълнение № 2393/ 24. 07. 2013 г. по ч. гр.д.№
3961/ 2013 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 23. 07.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
180 000 евро( 352 049, 40 лева) ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения на основание чл.422вр. чл.124, ал.1 от ГПК иск от „ХИПОКРЕДИТ „АД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“*** – партер
срещу Р.И.А. с ЕГН********** ***, С.А.А. с ЕГН********** *** и „АЛБОС“АД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“***, представлявано от Р.И.А.
за сумата от 150000 евро ( 293 374, 50 лева) въз основа на
нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 131, том втори, рег. № 1718, н.д.№ 173 от 17.04. 2007 г. на
нотариус Р.И. с рег. № *** на НК и Договор № НСТ – 4411- 0071-2 от 16. 04.2007
г. и въз основа на Заповед за изпълнение № 2394/ 24. 07. 2013 г. по ч. гр.д.№
3960/ 2013 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р.И.А. с ЕГН**********, С.А.А. с ЕГН**********
и „АЛБОС“АД с ЕИК*** солидарно да
заплатят на „ХИПОКРЕДИТ „АД с ЕИК*** направените разноски в заповедното
производство по ч. гр.д.№ 3961/ 2013 г. в размер на 6528, 45 лева държавна такса по сметка на
Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК Р.И.А. с ЕГН**********, С.А.А. с ЕГН********** и „АЛБОС“АД с ЕИК*** солидарно да заплатят на
„ХИПОКРЕДИТ „АД с ЕИК*** направените по делото разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 6933 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: