Определение по дело №239/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от В. И. К., [ЕГН] и Е. М. К., [ЕГН], и двамата с адрес за призоваване: [населено място], [улица].

Жалбата е насочена срещу разрешение за строеж № 36/09.08.2023 г., издадено от главния архитект на община Златоград и одобрения от него инвестиционен проект, въз основа на който е издадено строителното разрешение за "подмяна на дървен гредоред със стоманобетонна плоча в жилищна сграда" в УПИ 17-1271 кв. 118 по ПУП на [населено място].

В жалбата се твърди, че строителното разрешение, с което е разрешено на М. Б. да извърши подмяна на междуетажните дървени градореди между избен и първи етаж и между първи и втори етаж на процесната жилищна сграда, със стоманобетонни плочи, е незаконосъобразно. Излагат се факти относно конструктивни особености на строежа. Сочи се, че практически не се предвижда адекватна конструктивна връзка между новите плочи и носещите стени на къщата, поради което в противозаметръсно отношение сградата става много по-уязвима отколкото е сега, вместо да е обратното. Твърди се, че всички тези обстоятелства не са отчетени от административния орган. Твърди се също, че фактически вече е налице издълбаване и премахване на половината от дебелината на разделителната стена, което причинило напукване в сградата. По тези причини считат одобрения инвестиционен проект за незаконосъобразен.

В съдебно заседание за жалбоподателите адв. Л. С. поддържа подадената жалба. Депозирана е писмена защита, в която са развити допълнителни съображения, от които се черпи довод, че процесния инвестиционен проект е незаконосъобразно одобрен, а оттам незаконосъобразно е издадено и оспореното разрешение за строеж.

Ответникът р.пр. не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Заинтересуваната страна М. Б. се явява лично и оспорва подадената жалба. Счита, че оспореното разрешение за строеж № 36/09.08.2023 г. не страда от твърдените пороци.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на оспореното Разрешение за строеж, издадено от Гл. архитект на община Златоград, съдът направи следните фактически и правни изводи:

С оспорения ИАА се разрешава на М. В. Б. в качеството й на възложител, да извърши строителство на обект: „Подмяна гредоред със стоманобетонови плочи (над първи и втори етаж) в жилищна сграда в УПИ VІ-1217, кв.118 по ПУП на [населено място], за сграда с [идентификатор] по КК на [населено място].

Сградата е разположена в ПИ с [идентификатор], в който се намира и жилищната сграда с [идентификатор]- собственост на В. И. К. и Е. М. К..

По делото за установяване на правния интерес от оспорване на издаденото разрешение за строеж е назначена и СТЕ. Вещото лице установява, че между двата обекта е налице разделителен тухлен зид, като СМР са предвидени само за жилищната сграда, собственост на М. Б.. Установява също така, че за двете жилищни сгради има обща стена, но това според съда не ги превръща в един обект.

Нормата на чл. 149 ЗУТ е специална за регламентацията на правен интерес от оспорване на издадено Разрешение за строеж. Съгласно тази норма за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заинтересувани лица по смисъла на ал. 1 са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях и 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Както се посочи по-горе, в случая не се касае за нов строеж, тъй като сградата чиито гредоред се подменя със стоманобетонна плоча е построен през миналия век. Не се касае за пристрояване или надстрояване, сградата не е в режим на етажна собственост, не попада в хипотезата на чл. 39, ал.2 ЗУТ. Видно от събраните в хода на съдебното дирене доказателства не е налице и хипотезата на чл. 38, ал.3 и 4 ЗУТ.

Съдът предостави възможност на жалбоподателите да установят правния си интерес от оспорване чрез събиране на релевантни доказателства по делото, сочещи на наличие на някоя от хипотезите на чл. 149, ал.2 ЗУТ, но такива не бяха установени. Този извод не се променя и от твърдението в писмената защита, че очевидно ставало въпрос за два самостоятелни обекта в една обща сграда. Цитираната правна норма не държи сметка за конструктивните особености на отделните обекти, а за техния правен статус. Дори да се приеме твърдяното в писмената защита, че избения етаж не е обособен реално, това няма релевантно значение за правните изводи за недопустимост на жалбата, тъй като този избен етаж не е обект на строителното разрешение. От заключението на вещото лице в съдебно заседание беше установено, че той няма отношение и към поемане на товара от конструктивните изменения, предмет на строителното разрешение.

Предвид тези съображения жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като разноски в производството не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.11.2023г. с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по съществото на спора.

ВРЪЩА делото в стадия на съдебното дирене и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 239/2023г. по описа на АССм.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок, считано от съобщението на страните.