Определение по дело №584/2017 на Окръжен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.     

Образувано е по молба вх. № 23665/09.08.2018 год., подадена от ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ, чрез адв. Б.И.Ж., с искане за допълване в частта за разноските постановеното по делото Определение № 2660/26.07.2018 год, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, като моли да му бъдат присъдени разноски съобразно приложен към молбата списък, включително и разноските, сторени пред другите инстанции.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, чрез гл. експерт по приходите Надя Гайнурова, с който насрещната страна моли постъпилата молба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, предвид факта, че претенцията за разноски не е заявена с отговора на исковата молба, а едва след прекратяване на делото. В условията на евентуалност молбата се оспорва като неоснователна, с искане да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че молбата бъде разгледана като допустима и основателна.

 

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна. Претенцията за разноски поначало следва да бъде заявена най-късно до края на последното съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото /т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК, ВКС/. При прекратяване на производството по делото като недопустимо, обаче, за ответника, който не е поискал присъждане на разноски с отговора на исковата молба, остава единствено възможността да претендира разноски след прекратяване на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Това е така, тъй като процесуални пречки по допустимостта на иска могат да бъдат констатирани от съда и в закрито заседание, след служебно събиране на доказателства. Доколкото в чл. 78, ал. 4 ГПК не е установен краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, се приема, че срокът за това започва да тече от момента на получаване на съобщението за прекратяване на делото. Поради тези съображения, настоящият състав приема молбата за процесуално допустима.

 

Възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е обусловено от следните предпоставки: прекратяване на производството по делото, сторени разходи от ответника, както и последният да не е дал повод с поведението си завеждане на делото, които в настоящия случай са налице. Доводите на насрещната страна, че молителят е дал повод за завеждане на делото не могат да бъдат споделени. Независимо от обстоятелството, че молителят е предявил отрицателен установителен иск, той не е лишен от възможността да се брани по предявена срещу него претенция в рамките на заповедното производство. Същият е сторил това като е депозирал молба, обективираща искане за спиране по чл.420 ГПК, в която молба е посочил, че оспорва вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение чрез предявен от него иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Защитното поведение на ответника не може да се тълкува като повод за образуване на недопустимото производство. Накрая, предвид представените доказателства за извършени разходи към подадената молба, на молителя се следват разноски.

Към молбата са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение за защита по делото в размер на 5 922 лева. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като моли същото да бъде намалено. Същото се споделя от настоящия състав на ВОС, като поради липсата на проведени открити съдебни заседания и прекратяването на производството като недопустимо, претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по отношение на ответника пред настоящата съдебна инстанция следва да бъде присъдено до предвидените в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. - минимални размери на адвокатски възнаграждения. При определяне на размера съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 вр. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата, основателността на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е доказана до размера от 3 701,18 лева.

С настоящата молба е отправено искане за присъждане на разноските и пред другите съдебни инстанции като видно от материалите по делото такива са претендирани по ч.т.д. 935/2018 год. по описа на ВКС в размер на 1 974 лева и по аргумент от чл.81 ГПК следва да се присъдят изцяло.

С оглед горното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на определението се явява основателна и като такава следва да бъде уваженa в частта относно представения списък за сторени разходи пред настоящата инстанция и до намаления съобразно посочените основания размер.

Мотивиран от изложеното, съдът 

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 2660/ 09.08.2018 год., постановено по т.д. № 584/2017 год., в частта му относно разноските, като:

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр, София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова, да заплати на ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ, гр. Белослав, ул. „Цар Симеон Велики“ 23, представлявана от кмета Диян Иванов, сумата от 5 675.18 лева, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция и в производството по ч.т.д. 935/2018 год. по описа на ВКС, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

 

 

                                          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: