РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Свиленград, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200801 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 000206 от 11.07.2025
година на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) при
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на М.
А. М. с ЕГН ********** от *****************************************,
за нарушение на чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., както и на
основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 9 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база
изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
1
Жалбоподателят М. А. М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен – не бил извършил нарушението (, тъй като имал
винетка) и НП било издадено след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. М. А. М., се
явява. Пледира пред Съда за отмяна на обжалвания акт, тъй като не бил
извършил нарушението.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) - Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в
НТУ към АПИ, редовно призован на посочения съдебен адрес: град Хасково,
бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, не се явява. Процесуалният му
представител – Старши юрисконсулт Т. Д., представя Писмена молба, в която
подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП, тъй като било
издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лв. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 29.01.2025 година в 10.10 часа свидетелят Х. В. Г. и колегата му С. М.
С. изпълняват служебните си задължения на първокласен път № 4, при км.
82+850, област Габрово, като спират моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис” с държавен регистрационен №
************* с обща технически допустима маса 1 970 кг – собственост
(видно от Справката за собствеността на ППС) и управляван от жалбоподателя
М. М., тъй като констатират от справката в Електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), от контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 20152, че на дата
2
18.01.2025 година в 05.50.49 часа в извъннаселено място, а именно: по
автомагистрала (АМ) 4 (Пловдив – Стара Загора – Харманли – Свиленград –
граница Турция), при км. 98+481, пътен участък (ТОЛ сигмент) А-4L: 08/A-
4L-55/A-4L-2, на територията на община Свиленград, област Хасково,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото МПС е управлявано
в посока намаляващ километър, без да е изпълнено задължението за
заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, т.е. посочения път попада в Приложение № 2
към т. 2 на Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018 година за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища. За извършеното нарушение
е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков
материал като налични са 2 броя снимки, на които е виден автомобила. От
същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен №
**************** датата и часа на движение, идентични с датата и часа на
нарушението.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
29.01.20254 година, свидетелят Х. В. Г. – „Инспектор” в Сектор „Контрол и
правоприлагане – Велико Търново” в НТУ към АПИ, във връзка с
възложените му функции, съставя против жалбоподателя (в качеството му на
водач на процесното МПС към датата на установяване на нарушението,
съгласно възприетата практика) и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 000206/18.01.2025. Това процесуално
действие извършва и с участието на колегата си С. М. С.. В изготвения АУАН
актосъставителят сочи, че лекият автомобил е управляван (засечен) без да има
заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска
пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП,
която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата
29.01.2025 година, който сочи, че за автомобила има закупена винетка. АУАН е
връчен на нарушителя.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в
което жалбоподателят сочи, че има винетка.
3
След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел
„Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ издава процесното НП №
000206 на 11.07.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 6 от
ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер
на 300 лв., както и е посочено, че дължи 9 лв.- такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 04.09.2025 година (в
същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата, както и данните,
налични в Историята на обработка на процесното нарушение) по пощата с
Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка
(АНП), с поименно отбелязване от кого е получено. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на Отдел „Контрол и
правоприлагане” в НТУ към АПИ да издава НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-216 от 25.02.2025 година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Красимир А.
Чакъров е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява
носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на
АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното
заемане на длъжността от К. А. Ч. се установява от представената Заповед №
ЧР-СП-НТУ-333 от 17.06.2025 година на Председателя на Управителния съвет
на АПИ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, също се доказа, тъй като Х. В. Г. заема длъжността
„Инспектор” в Сектор „Контрол и правоприлагане – Велико Търново” в НТУ
към АПИ, като териториалната компетентност обхваща цялата територия на
Република България и не е ограничена от териториалния обхват на
структурното звено, в което заема длъжността. Материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните.
По делото даде обяснения жалбоподателят, в които заяви, че е закупил
винетка на първото място, където намерил машина за това и че не закупил
4
такава на ГКПП „Капитан Андреево”, при влизането си от Република Турция,
тъй като били по-скъпи от тези във вътрешността на страна.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-13984 от 06.10.2025 година,
поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в
сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.
Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП,
поради което жалбоподателят не се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и информацията,
съдържаща се самото НП, както и в Писмо с изх.№ 11-00-13984 от 06.10.2025
година, което обстоятелство не е оспорено от страна на жалбоподателя.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
В чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 1999 година относно таксуването на ПС за използване на пътни
инфраструктури (преди Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури) е
5
въведено задължение за Държавите - членки да установят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
същата Директива, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Националните разпоредби приети по същата Директива, установяващи
таксуване на ППС за ползване на пътната мрежа се съдържат в ЗП, а
конкретните нарушения и налагането на наказания за същите се съдържат в
ЗДвП. В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена наказуемост за водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, с налагане на
Глоба в твърд размер от 300 лв.
Съгласно чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз
(ДФЕС), Съдът на ЕС (СЕС) разполага с изключителна компетентност
относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 от ДФЕС е установено
задължение за национална юрисдикция на дадена Държава, чиито решения не
подлежат на обжалване съгласно националното право, за отправяне на
преюдициално запитване, в случай че установи противоречие на
националното право с правото на ЕС, поради което е необходимо тълкуване на
последното. В практиката на СЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of
Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира
СЕС, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече
е бил предмет на преюдициално решение. Въпросът дали чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейският парламент и съвета, изменена с Директива
2011/76 ЕС, допуска система от наказания, която да предвижда налагане на
фиксирана Глоба за нарушение на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, е бил предмет на разглеждане по
съединени дела C-497/15 и C-498/15. С Решение на Съда от 22.03.2017 година
по същите е даден отговор, че: 1) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана Глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им и 2) чл. 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
6
член изискване за пропорционалност допуска система от наказания, като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.
В случая предвидената санкция чл. 179, ал 3 от ЗДвП е абсолютно
определена, т.е. същата е фиксирана и не предвижда възможност за преценка
на конкретните факти по случая. С Решение на Съда (шести състав) от
21.11.2024 година по дело С-61/23, СЕС постанови, че чл. 9а от Директива
1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на съвета от 27.09.2011 година трябва да се тълкува
в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.
Съответно, от възприетото в цитираните Решения на СЕС следва да се
направи и изводът, че предвидения в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП фиксиран размер
на наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение
на изискването за пропорционалност между осъщественото конкретно
нарушение и предвиденото за същото наказание, която норма като такава на
общностното право има приоритет.
Следва да бъде посочено, че спазването на принципа за
пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
7
този смисъл са Решение от 17.04.2018 година, С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
Националния съдия.
Съгласно чл. 4, § 3 от ДФЕС, Държавите - членки са длъжни да
предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят
изпълнението на задълженията си, произтичащи от Договорите или от
актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила задълженията си,
Държавата - членка трябва a fortiori да предприеме всички необходими мерки
да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това
неизпълнение.
При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното
законодателство се налага изводът, че обжалваното НП е издадено в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури.
Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от
Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. Безспорно е, че Съдът не може да
определи и по-леко по вид наказание. В този смисъл е и сформираната
практика по въпроса, изразена в Решение № 405/16.01.2025 година,
постановено по КАНД № 1141/2024 година по описа на Административен съд
– Хасково, Решение № 5193/20.05.2025 година, постановено по КАНД №
466/2025 година по описа на Административен съд – Хасково и др.
8
Предвид изложеното и доколкото в случая Директивата и конкретно
заложените в чл. 9а от същата принципи са транспонирани неправилно, а
тълкуване на националната норма не може да бъде осъществено, доколкото
националният законодател не е предоставил на националните съдилища
възможност да намалят размера на наказанието като наложат такова под
абсолютно определения в закона размер, то и в изпълнение задължението си
да приложи правото на Съюза в неговата цялост и така да защити правата,
които то дава на частните субекти, Съдът намира, че следва да остави без
приложение чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, тъй като в противен случай предвид
обстоятелствата по случая би се стигнало до несъответстващ на правото на
Съюза резултат.
По разноските:
По делото не се констатираха направени разноски от страна на
жалбоподателя, а само такива от страна на АНО в размер на 130 лв.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 000206 от 11.07.2025 година на Началник Отдел
„Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с което на М. А. М. с ЕГН
********** от *********************************, за нарушение на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300 лв., както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 9 лв. – такса по
чл. 10а, ал. 2 от ЗП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване
на републиканската пътна мрежа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началника на Отдел „Контрол и
правоприлагане” в НТУ към АПИ при Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, за присъждане на разноски по делото.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10