Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..….…./……….…….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
юни март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: С.
ЦАНКОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 965 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 30278/24.04.2019 г.
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. В.М., против
Решение № 1383/04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 18051/2018
г. по описа на ВРС, ХIХ-ти състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че Р.В.К., ЕГН: **********, не
дължи на ответника
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 1518.64 лева, представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, за
периода от 07.11.2016 г. до 06.11.2017 г., съгласно фактура №
**********/22.11.2018 г., за обект с адрес: гр. Варна, кв. "Владислав
Варненчик", бл. № 406, вх. 12, ап. 22, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и въззивникът е осъден да заплати сумата в общ размер на 416 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
се твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и
потребено количество ел. енергия, което е начислено след разчитане паметта на
СТИ. Сочи се, че в резултат на извършена проверка е установено, че в скрития
регистър 1.8.4 е налично натрупано количество ел. енергия, която не се
визуализира при редовен отчет. Акцентира, че съставеният от БИМ констативен
протокол се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него
обстоятелства. Настоява, че чл. 50 от ПИКЕЕ е приложима във всички случаи на
посочено в разпоредбата несъответствие, а не само по отношение на СТИ с дистанционен
отчет. Навеждат се съображения, че в процесния случай дружеството – доставчик е
спазило изискванията на чл. 10 от ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за
контрол на показанията на СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава
на договорните отношения между страните и задължението на потребителя за
заплаща доставената му ел.енергия, съобразно ОУ на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД.
Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за
двете инстанции. В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата и направеното в нея искане за отмяна на решението. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Р.В.К.,
чрез адв. С.А., с който се
оспорва въззивната жалба. Конкретно обосновава доводи за незаконосъобразно
служебно начисляване на количество ел. енергия, позовавайки се на липса законово
основание. Подчертава, че недоказан по делото е периода, през който се
претендира да е потребена ел. енергия от абоната. Счита се, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде
оставено в сила и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание въззиваемият
не се явява, представлява се от адв. Н., която излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС
съобрази следното:
В исковата молба се излага, че ищецът е клиент на ответното дружество.
Твърди се, че оспорената сума е начислена въз основа на констативен протокол от
06.11.2017 г., съставен от служители на „Енерго Про Мрежи“ АД, като
потребителят не е подписал съставения констативен протокол. Оспорва се
начисленото количество ел. енергия да е реално потребено от абоната. Позовава
се на липсата на предпоставки в ПИКЕЕ за приложение на корекционната процедура.
Настоява се за уважаване на така предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че
ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, както и
че "Енерго-Про Мрежи" АД е извършило проверка на СТИ на потребителя,
резултатите от която са отразени в констативен протокол. Твърди, че при
проверката са установени показания в регистри 1.8.4, като ел. енергията,
отчетена в тези регистри, не е визуализирана на дисплея и не е отчетена и
заплатена от абоната. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен
в индивидуална опаковка, пломбиран и предаден за експертиза в БИМ, където е
съставен констативен протокол, според който е осъществена намеса в софтуера на
електромера. В резултат на извършената проверка е взето становище за
начисляване на ел. енергия и конкретизиран размер на вземането в размер на
отчетеното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.4 Сочи, че
след като ищецът е потребител ел. енергия, което количество не е заплатено,
процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИККЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 200 ЗЗД. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск
и се претендират сторените по делото разноски.
ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на
правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия
за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция)
електроенергия за периода от 07.11.2016 г. до 06.11.2017
г. и дали отчетената в тарифа 1.8.4 електроенергия
е реално потребена от абоната за процесния период.
Установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните, а
именно:
Не
е спорно по делото, че
страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът
има качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
От представения по делото
констативен протокол 06.11.2017 г. се установява, че служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера,
отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е
демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката – Колева и
Гочев. Протоколът е подписан и от лице, посочено като член на
домакинството – Р.К. и от един свидетел С.
С..
Съгласно
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване при
извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани
грешки извън допустимите. Посочено е, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала
енергия на ТЗ - 9358,6 kWh,
която не е визуализирана на дисплея.
За
стойността на това количество, възлизаща в размер на 1518,64 лева, от
ответното, сега въззивно, дружество е издадена фактура
**********/22.11.2018 г. Не
е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от
абоната на дружеството.
За
установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
което електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г.,
като метрологичната му годност изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че
наличието на показания в тарифа 4, записани в регистър 1.8.4 се дължи на
неправомерна манипулация в програмата за тарифиране на електромера. Уточнява,
че процесното количество ел. енергия не е визуализирано на дисплея.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество,
сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно,
че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на
предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 1518,64
лева (предмет на иска), като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 07.11.2016
г. до 06.11.2017 г.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
за описания в исковата молба обект на потребление.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на
Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от
16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на
подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 06.11.2017 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред
на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2
от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на
предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки
за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното
дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката (06.11.2017 г.) е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.
Дори и да се приеме, че съставеният от служители на
дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и
протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при
редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за
извършеното преизчисление. Съобразно чл.48-49 ПИКЕЕ
следва да е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или
промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършената по реда
на чл.47 ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В настоящия случай не е
налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията да е
извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии.
Съдът намира, че правото на
едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано
в чл. 50 ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество и на това основание,
доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година. Не се установи от събраните доказателства
точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал
да отчита потребената енергия в скрит регистър 1.8.4. Допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само
при установяване виновно поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и
реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия случай не се
доказа. Този извод не се разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, съобразно която натрупването на ел.енергия в скрития регистър
означава неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може
да се изведе категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през
точно определен период от време.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното дружество не е
провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил процесната
електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен
установителен иск се преценява като
основателен, а съдебното решение, с което същият е уважен изцяло -
правилно.
Поради
съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Същата е
претендирала и представила доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв., срещу което въззивникът е релевирал възражение
за прекомерност. Съдът намира същото за основателно, като съобразява
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, броя проведени
съдебни заседания, фактът, че във въззивното производство не са събирани
доказателства, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да
се намали до предвидения в Наредбата минимален такъв, а именно 337 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1383/04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 18051/2018 г. по описа на ВРС, ХIХ-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс кула – Г, ДА ЗАПЛАТИ на
Р.В.К.,
ЕГН: ********** сумата от
337 (триста тридесет и седем) лева – разноски за въззивната инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: