№ 1067
гр. П., 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на деветнадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500528 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано
по частна жалба на адв. К.Б. в лично качество, срещу Определение № 127 от
27.04.2022 г., постановено по гр.д. № 98/2021г., по описа на РС - Н., с което
не е уважено допуснато допълване на първоинстанционното решение в частта
за разноските за разликата над сумата от 50 лв., до пълно претендирания
размер от 360 лв. Поддържаните оплаквания са за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Навеждат се твърдения, че в заповедното
производство адвокатското възнаграждение следва да се определя съгласно
разпоредбите на чл.7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възнаграждението следвало да
бъде определено в размер на 360лв., а не както е било определено от
първоинстанционния съд в размер на 50 лв.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК въззиваемата страна
"Топлофикация- П. ЕАД, ЕИК *** изразява становище, че частната жалба е
неоснователна и необоснована. Претендира присъждане на разноски в размер
на 200лв.
За да се произнесе по така депозираната молба съдът съобрази
следното от фактическа страна:
С Решение № /12.01.2022 г, постановено по гр. д. № 98/2021 г. по
описа на Районен съд – Н., първоинстанционният съд се произнесъл по спора
по същество, като отхвърлил исковата претенция на дружеството ищец.
1
Срещу решението била молба за изменение в частта за разноските, в
която се съдържало искане за допълване.
С Определение № 127 от 27.04,2022г., постановено по гр.д.№
98/2021г., по описа на РС - Н., допълнил първоинстанционното решение, като
осъдил „Топлофикация - П.“ ЕАД да заплати на адв. К.Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лв. за изготвеното в хода на заповедното
производство възражение по реда на чл. 414 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана
страна, в рамките на преклузивния за това срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В случая длъжникът, е направил искане за присъждане на разноски в
заповедното производство, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна помощ, осъществена на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Настоящият
състав приема, че в тази хипотеза следва да се присъдят разноски за
заповедното производство, доколкото не е необходимо при веднъж направено
искане за присъждане на разноски в заповедното производство, това искане
да бъде заявявано във всяка следваща инстанция от развитието на
заповедното производство. Исковото производство е продължение на
заповедното, поради което сезирането за разноски в заповедното
производство, обвързва и исковия съд да се произнесе по въпроса за
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
В случаите на осъществено в полза на ответника процесуално
представителство при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗА и отхвърляне на
исковата претенция изцяло или отчасти определеното от съда адвокатско
възнаграждение, респ. съдебните разноски се присъждат на адвоката,
съобразно установеното в чл. 38 ал. 2 изр. 1 от ЗА.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 1 и осъжда другата страна да го заплати. Понастоящем
спора, се свежда до това какъв е реда за определяне на дължимото
възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство.
2
Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното
производство, с което не се разрешава правен спор, защита на длъжника в
границите на същото се изразява в оспорване на задължението по реда на
чл.414 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно
изпълнение, евентуално в защита на длъжника при обжалвания от страна на
заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното
производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от
ГПК, чрез подаване на бланкетно възражение. Така подадено възражение е
довело до разглеждане на спора за дължимостта на претендираните от
заявителят суми по исков ред, като изхода от него е напълно отхвърляне на
иска.
Според, утвърдената съдебна практика /Определение № 153/24.03.2017
г. по гр. д. № 601/2017 г. на І-во т. отд. на ВКС/ разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неприложима по отношение минималното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство,
тъй като разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на заявителя в заповедното производство (направено искане
за издаване на заповед за изпълнение ). Приложение следва да намери
разпоредбата на параграф 1 от ДР на Наредбата, а именно възнаграждението
да се определи по аналогия. Определено по аналогия процесуалното действие
по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК попада в хипотезата на чл. 6, т.
5 предложение последно от Наредбата, а именно – подаването на "други
молби". В този смисъл и минималното адвокатско възнаграждение по този
текст от Наредбата е 50 лв, като правилно първоинстанционният съд
определил възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в
заповедното производство.
С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите
на жалбоподателя, че въпросното възнаграждение подлежи на определяне по
правилото на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По отношението на искането за присъждане на разноски от ответника
"Топлофикация- П. ЕАД, ЕИК ***, настоящия състав намира същото за
неснователно поради следните съображения. В производството по чл. 248 от
3
ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора (
включително и разноски за адвокатско възнаграждение), както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното производство. По
въпроса за разноските в производството по чл. 248 от ГПК има формирана
трайна съдебна практика ( виж Определение № 493/ 26. 10. 2016г. по гр. д. №
4088/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/ 21. 12. 2015г. по ч.
гр. д. № 5089/ 2015г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/ 15. 08.
2017г. по ч. гр. д. № 1758/ 2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/
20. 05. 2016г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ). В
цитираната съдебна практика се приема, че в производството по чл. 248 от
ГПК не се дължат разноски на страните. Този извод на ВКС се мотивира с
обстоятелството, че производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен
характер, а е функционално свързано с производството по съществото на
спора. Приема се че в производството по чл. 248 от ГПК нормата на чл. 81 от
ГПК не се прилага.Ето защо независимо от уважаване на частната жалба,
съдът не присъжда разноски на жалбоподателя за настоящото производство
имащо за предмет претенция по чл.248 ГПК.
Водим от горното, Окръжен съд - П.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 127 от 27.04.2022г., постановено
по гр.д. № 98/2021г., по описа на РС – Н., като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4