О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2689 по описа за
2017 г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 3267/30.01.2020 г., подадена от адв. Д.Н. и адв. Ваня
Константинова – процесуални представители на ответниците
Б.Б.Б. и Д.П.Б., за изменение в частта за разноските
на Решение № 8/03.01.2020 г. по настоящото дело.
В молбата са изложение съображение, че съдът неправилно е преценил размера
на присъдените в полза на ответниците разноски, като се
претендира присъждането им в пълен размер, посочен в списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Л.Л.Д.,
чрез адв. Р. Чолакова, изразява становище за
недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът приема за неоснователно възражението на ищцовата
страна за недопустимост на молбата, доколкото същата е подадена от името на
процесуалните представители, а не от името на страната. Адв.
Д.Н. и адв. Ваня Константинова са надлежно
упълномощени за извършването на процесуални действия по делото. Видно от
съдържанието на същата се претендира присъждане присъждане
на разноски в ползва на доверителите им.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по предявени
субективно и обективно кумулативно съединени искове от Л.Л.Д.,
както следва: 1) срещу Б.Б.Б. и Д.П.Б., искове с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД; 2) срещу Б.Б.Б.
иск с правно основание чл. 27, вр. с чл. 31 от ЗЗД;
3) срещу Б.Б.Б. и Д.П.Б., искове с правно основание
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД; срещу Б.Б.Б. и Д.П.Б., искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. В условията на обективно и субективно съединяване
при условията на евентуалност - в случай, че бъдат уважени исковете срещу Б.Б.Б. и Д.П.Б., с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД са
предявени насрещни искове на основание чл. 211 от ГПК, вр.
с чл. 285 от ЗЗД, от Б.Б.Б., и Д.П.Б. срещу Л.Л.Д..
С Решение № 8/03.01.2020 г. на ВОС е отхвърлен предявеният от Л.Л.Д. срещу Б.Б.Б. и Д.П.Б. иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като неоснователен;
отхвърлен е предявеният от Л.Л.Д. срещу Б.Б.Б. иск с правно основание чл. 27, вр. с чл. 31 от ЗЗД, като неоснователен; отхвърлени са предявените от Л.Л.Д. срещу Б.Б.Б. и Д.П.Б. искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД; отхвърлен е искът
на Л.Л.Д. срещу Б.Б.Б. и Д.П.Б. с правно основание
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 000 лв., както и за сумата от
290 лв., като неоснователен; осъден е Б.Б.Б. да заплати на Л.Л.Д.
сумата от 3 000 лв., представляваща главница
по договор за заем от
27.04.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 14.12.2017г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 290 лв., представляващи законната лихва върху главницата по договора за заем за периода от 01.01.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба – 14.12.2017 г.,
на основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С решението си Варненски окръжен съд е
присъдил разноски в полза на Б.Б.Б. и Д.П.Б. в размер
на 4168,58 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е приел, че във
връзка със защитата си по отхвърлените искове ответниците
са доказали извършването на разноски: 400 лв. депозит за вещи лица, 40 лв.
депозит за свидетели и 3750 лева адвокатско възнаграждение.
Неоснователни са твърденията в молбата по чл.
248 от ГПК, че действително направените разноски от ответниците
за адвокатско възнаграждение възлизат в размер по-голям от възприетия от съда.
По делото са представени три броя договори за правна защита и съдействие,
съответно № 0207000/22.06.2018 г. (л. 249), № 713717/05.12.2019 г. (л. 591) и №
0207013/05.12.2019 г. (л. 592). Видно от договор № 0207000/22.06.2018 г.
възнаграждението в размер на 5000 лв. е заплатено по повод подаването и
процесуалното представителство по предявения насрещен иск, който не е разгледн от съда и не са налице предпоставките на чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски по него. С договор 713717/05.12.2019 г. е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 8750 лв., като липсва
отбелязване, дали същото е заплатено в брой или по банков път. Съобразно
разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ВКС, в договора следва да е вписан начина на плащане. В настоящия
случай, такова вписване липсва, поради което не може да се направи преценка за
реалното извършване на разноските. Ответниците са
доказали извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3750
лв., съобразно договор № 0207013/05.12.2019 г., които разноски са им присъдени
от съда, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По тези съображения съдът приема, че не са налице предпоставки за изменение
на постановеното решение в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3267/30.01.2020 г., подадена от адв. Д.Н. и адв.
Ваня Константинова – процесуални представители на ответниците
Б.Б.Б. и Д.П.Б., по реда на чл. 248 от ГПК, за
изменение в частта за разноските на Решение № 8/03.01.2020 г., постановено по гр. дело
№ 2689/2017 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от получаването на съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: