РЕШЕНИЕ
№ 1927
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330112273 по описа за 2021 година
Предявени са обективно комулативно съединени искове е по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД Ю. П. гражданка на **********, персонален номер ********** чрез адв. К. и мл. адв.
Г. съдебен адрес: ********** ул. ********* № ***, ет. *** (Български ********* комитет)
против: Трафикбул ООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
п.к. 4000. р-н Източен ул. Орловец № 9 представлявано (заедно и поотделно) от А. Л. А.
ЕГН ********** и И. Е. В., ЕГН ********** за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 4000 лева.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 606,72 лв. от датата на увреждането до датата на подаване на
исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е пострадала от престъпление по чл. 152 от
Наказателния кодекс, извършено в България, за което има образувано наказателно
производство - досъдебно производство по пр. пр. № *****/2020 г. по описа на *******
градска прокуратура. На 24.10.2019 г. спрямо нея на територията на Република България е
осъществено престъпление засягащо личността и телесната й неприкосновеност. На
27.11.2019 г. тя подала сигнал МВР, българското посолство в ******* и *********
посолство в България, посредством изпратен от нея имейл на адрес ****************, с
приложени към него снимки на видимите по тялото й наранявания и синини, заснети
собственоръчно от нея непосредствено след престъплението. Не е споделян с медия и не е
давано съгласие за това. Ответника има предмет на дейност: “изработка на аудио-визуални
продукти, изготвяне на репортажи, информационни, програмни и импресарски услуги.
1
Същият е регистриран собственик на домейн - ************* от 18.08.2014 г. и собственик
на публикуваните на ************* произведения. В началото на 2020 г. ищцата П.
търсейки информация за движението на наказателното производство срещу нападателя й по
случайност попада на редица статии в онлайн медии, в това число български и
чуждестранни, в които, освен изложение на обстоятелствата около престъпното
посегателство срещу нея, са публикувани и нейните лични снимки - тези, които тя е
споделила с полицейските органи. Статия е поместена от ответника на ***********, и
озаглавена „******************************“. Като автор е посочено лицето В. П.. В
публикацията е споменато името на ищцата, нейното гражданство и са приложени снимките
на нараненото й тяло, върху които обаче е поставено логото на Трафикнюз. Логото на
ответника е налично и върху изображенията й, поместени и в други, различни от ответната,
медии - включително, но не само. в *******, *******, ***********. През февруари 2020 г.
тя изпратила писма до медиите, публикували снимките й, в които изрично обяснява, че не е
давала съгласието си за разпространението на тези изображения, и моли да бъдат свалени.
Такова писмо е изпратено и до ответника, на посочения на неговата страница електронен
адрес *********************. Не е получила отговор. Статия, съдържаща изображенията й,
е поместена и в ******** информационна агенция ***************. На 02.02.2020 г. се е
обрърнала и към тях с молба снимките й да бъдат свалени, тъй като не е давала съгласието
си те да бъдат разпространявани. В последваща кореспонденция редакторът на медията я
уведомява, че преди да публикуват статията, са получили разрешение от ответника, като
същият ги е уверил, че П. иска тези снимки да бъдат разпространени с цел предупреждение
на други лица. Това изненадва силно ищцата, тъй като тя не е давала своето съгласие на
никоя медия да публикува нейни снимки, включително на ответника. За ищцата настъпили
силно негативни изживявания от случилото се и посещава психиатър и психолог.
Предписани са й седативи (**********) и антидепресанти (**********). Усеща се
емоционално лабилна, тревожна, с повишена раздразнителност и често изпада в депресивно-
гневно настроение, намиращо съответни телесни проявления, в това число и безсъние. С
разпространението на изображенията, усещането, че е жертва, че е безпомощна, и че хората
могат да се отнасят с нея, както си искат, без тя да може да противодейства, се задълбочава.
Чувства се малоценна и беззащитна. Изображенията са свалени от ответника. Най-малко 196
души са прочели новината, съдържаща снимките и името на ищцата.
В предоставения срок ответника оспорва иска. Отрича съобщаване на чувствителна и лична
информация, детайли и шокиращи подробности. Твърди, че снимките са обработени по
начин заличаване на образа на ищцата и разпознаваемостта и в мрежата, без да е
акцентирано върху извършените сексуални посегателства. Снимките и материалите са
получени от журналистически източници и в този вид са предоставени на други медии.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между изживяванията на ищцата и
действията на дружеството. Размера на обезщетението не съответства на вредите.
Притендира разноски.
Предвид изложените твърдения и възражения на страните и събраните доказателства съда
намира за установено от фактическа страна следното:
2
От показанията на свидетелката С. Л., без родство с ищцата се установява, че един ден Ю.
П., която е близка приятелка на свидетелката от 4-5 години и се обадила, за да отиде при нея
понеже имала проблеми. Показала и чрез телефона си, уебсайт със снимки и публикаци за
нея в интернет. На снимките била гола, като само част от лицето била покрита с черна
лента. Всеки, който я познава би я разпознал. Това я разстроило и я накарало да се почувства
унизена. Постепенно изпаднала в депресия, което наложило посещения при специалист й
прием на лекарства и към момента.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните гласни доказателства се установява, че
ответника е публикувал в интернет пространството снимки на ищцата без да е получил
предварително нейното съгласие.
Съобразно заявените твърдения за осъществени действия спрямо ищцата чрез публикация
на интимни нейни снимки, съдът намира, че приложима за решаване на настоящия спор е
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД-тъй като за вредите причинени при или по повод изпълнение
на възложена работа отговаря възложителя.
Следователно фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на
ответника включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно
противоправно деяние в резултат на изпълнение на възложена от Трафикбул ООД дейност
по публикация в интернет на визуални продукти и изготвяне на информационни материали,
вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.
По делото се установява, че в резултат на публикациите на снимките ищцата се е
почувствала емоционално нестабилна за продължителен период от време, което е нарушило
нормалния и ритъм на живот и наложило провеждане на медикаментозна терапия. До този
извод съдът достига като кредитира изцяло като безпристрастни и обективни показанията на
разпитаната по делото свидетелка Л., тъй като ги намира за ясни, непоколебими и житейски
логични. Това налага извод за наличие на противоправно поведение на служителите на
ответника довели до настъпване на вреди за здравето на ищцата и наличие на
причинноследствена връзка между тези два факта. Ето защо Трафикбул ООД следва да
поема отговорност за дължимата обезвреда.
Тъй като се касае за притендирани неимуществени вреди, изхождайки от събраните гласни
доказателства съдът намира, че ищцата е претърпяла, както внезапен стрес от
разпространение на интимните и снимки в неограничен обществен кръг, така и
продължително неудобство, породено от страх, че същите могат да бъдат видени и
разпознати от нейни близки и приятели, което да я накара, да изживее отново негативни
емоции. Не е за пренебрегване и факта, че това събитие е предшествано от преживян акт на
насилие над личността на ищцата, който е засилил чувствителността й и е създал основа за
по-дълбоко и болезнено изживяване от нейна страна на всякаква недобросъвестна намеса в
личното и пространство. Ето защо притендираната от ищцата сума от 4000 лв. се преценя от
съда като адекватна за обезщетяване на притендираните от нея неимуществени вреди. Това
налага иска да се уважи изцяло.
Уважаването на предявения главен иск е основание за уважаване и на обективносъединения
3
с него евентуален за присждане на обезщетение за забавенато плащане на стойността на
вредите, предвид липсата на твърдения и представени доказателства за извършени плащания
от страна на ответника в полза на ищцата на това основание. Доколкото се касае за
отговорност произтичаща от деликт, съдът намира, че не е налице необходимост за
отправяне на покана от пострадалия за заплащане на обезщетение, което сочи изпадане в
забава на деликвента от момента на настъпване на събитието. Ето защо притендираните
лихви следва да се присъдят в размер на законната лихва за периода от дата на публикацията
*********** до окончателното плащане. Тъй като следващата се лихва за периода от
*********** до 23.07.2021 г. се установява, посредством електронно изчислителен модул,
че възлиза на 608,89 лв., то притендираната от ищцата сума за този период от 606,72 лв.
попада в рамките на установената и следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представените
доказателства за сторени такива и приложен списък в размер от 1396,26 лв. за държавна
такса, разходи за преводи на документи, възнаграждение на адвокат и преводач, както и
разноски за явяване на свидетел.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Трафикбул ООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, п.к. 4000. р-н Източен ул. Орловец № 9 представлявано (заедно и поотделно) от А.
Л. А. ЕГН ********** и И. Е. В., ЕГН ********** да заплати на Ю. П. гражданка на
**********, персонален номер ********** съдебен адрес: ********** ул. ********* № ***,
ет. *** (Български ********* комитет) сумата от 4000 (четири хиляди) лева.-обезщетение за
неимуществени вреди от извършена публикация на нейни снимки на ***********, ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 606,72 лв. (шестстотин и шест лева и 72 ст.)
от датата на увреждането *********** до датата на подаване на исковата молба 23.07.2021
г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 1396,26 лв. (хиляда триста деветдесет и шест лева
и 26 ст. за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
4