Р Е Ш Е Н И Е
№ 1945
гр. Пловдив, 22 октомври 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември , през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К.и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа
докладваното от председателя к. а. н.
дело № 1413 по описа а 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба от Р.И.Д.
, чрез адв. С. против Решение № 171 от 27.01.2021
г., постановено по адм. д. №2133 по описа за 2020 г. на Административен съд –
Пловдив, 13 – ти състав , в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да
заплати на Р.И.Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив,
обезщетение в размер на 2 700 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода
от 01.01.2015г. до 27.08.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/,
както и е отхвърлена исковата претенция
до пълния й размер от 80 000 лева.
Касаторът Д. счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като твърди , че пред
административният съд е доказал
твърденията си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер.
По касационна жалба от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на
правосъдието, чрез старши юрисконсулт - Т.Ч., се оспорва горното Решение № 171
от 27.01.2021 г., постановено по адм. д. №2133 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Пловдив, 13 – ти състав , в частта с която ГД „ИН“ –
София е осъдена да заплати обезщетение в размер на 2 700 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.01.2015г. до 27.08.2020г.
Касаторът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административният съд не е
съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по
категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между поведението
на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и
преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска
се съдебният акт да бъде отменено в
осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в
размер над 500 лева.
Ответникът по първата касационна
жалба, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът по втората касационна
жалба, чрез пълномощника си адвокат адвокат С., в писмена защита от 21.09.2021
г. /л.28/ поддържа жалбата си против решението и оспорва жалбата на ГДИН.
Цитира практика на ЕС по правата на човека по делата „Нешков и други срещу
България“, „Иванов и други срещу България“, „Чобанов и Койрушки срещу
България“, „Йорданов и Джелебов срещу България“.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбите
са неоснователни.
По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна съдът установи, че Административен съд - Пловдив е разгледал по
реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова
молба предявена от Р.И.Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пловдив, за претърпени неимуществени
вреди за периода от 01.01.2015г. до 27.08.2020г. /датата на предявяване на
исковата молба/, в размер от 80 000
лева.
В исковата молба е посочено, че
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 80
000 лв., за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се
в унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периода от 01.10.2015г. до датата на предявяване на
исковата молба, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив,
изразяващи се в лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има
дървеници и хлебарки, липсва течаща топла и студена вода) и липса на достъп до
медицинска помощ, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
В хода на съдебното дирене по адм. дело № 2133/2020г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за
условията на пребиваване , като са разпитани и посочени от ищеца свидетели – А.Е.
и А.Р., за условията в затвора в Пловдив.
При така установената фактическа
обстановка, административният съд намерил, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът определил при съблюдаване изискването на
чл.52 от ЗЗД.
Съдебния състав е обсъдил нормата на
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица,
както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е
и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Предвид установеното по-горе съдът
е приел, че помещенията, които е
обитавал Д. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от
01.01.2015г. до 27.08.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, не са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, не е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Прието е също така , че в периода
01.01.2015г. до 27.08.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, когато
е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, ЗО „Хеброс” и ЗО „Смолян”, Д. е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м. Изключение прави периода от 21.07.2020г. до 27.08.2020г.,
когато в стая №3 на пост VI при квадратура от 15,81 кв.м. са били настанени
трима лишени от свобода.
В крайна сметка съдът е приел ,
че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото,
относно пренаселеността на помещенията в
затвора гр.Пловдив за сочения период.
Действително, от твърденията на ищеца
и от свидетелските показания следва да се приеме, че тези помещения са с лоши
битови и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени там.
Съдът, е приел за доказано и
наличието на паразити - дървеници и хлебарки, доколкото от страна на ответника
са представени частични доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и
дератизация.
По отношение твърденията за влошеното
здравословно състояние на Д. и твърденията в тази връзка, че условията в
Затвора-Пловдив за него са по-тежки отколкото за другите затворници, съдът е
намерил, че на Д. не е било отказано медицинско обслужване и лечение.
Също така съдът е посочил , че при
осъществяване на правно - регламентирана дейност, длъжностните лица от
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” са нарушили и изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС, без по делото да има данни за извършени умишлени действия
или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, уронващо човешкото достойнство.
Съдът е съобразил и разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, според
която в случаите по ал.1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3), настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискванията на чл.52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието.
Посочено е също така , че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен
характер и размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде
средство за неправомерно обогатяване.
Съдът е отчел и обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в
затвора гр.Пловдив в пренаселени помещения и съобразно с горното и на осн.
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, е счел, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца, за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на
помещението в затвора Пловдив възлиза на 2700лева.
От правна страна.
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационните жалби и възражения,
съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа
на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод,
че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е
издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ. съд, че на
лишеният от свобода през релевантния период се дължи справедливо обезщетение,
за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в затвора в
размер на 2700лева.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита установено
настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е
преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка
на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и
общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е
негативното въздействие върху ищеца на условията, при които пребивава в Затвора
– Пловдив, както и в ареста в гр. Смолян.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна
обосновава извод за неоснователност на касационната жалба.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 27.01.2021 г., постановено
по адм. д. №2133 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, 13 – ти
състав , в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на Р.И.Д., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 2 700 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2015г. до 27.08.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/, както и е отхвърлена исковата претенция до пълния й размер от 80
000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :