№ 5220
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110146491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Т.С.“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД срещу А. А. Й. и Б. Й. Й. за осъждането им да заплатят поравно – по ½ част всеки един
от тях, от следните суми, а именно : от сумата от 892,28 лева – цена за доставена топлинна
енергия до имот на адрес : гр. С*** за периода м.05.2017г. – м.04.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (09.08.2021г.) до окончателното плащане, сумата от
125,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за период на забавата 15.09.2017г. – 02.02.2021г., сумата от 15,37 лева – цена за услуга
дялово разпределение за периода м.01.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (09.08.2021г.) до окончателното плащане и сумата от 2,61 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 02.03.2018г. – 02.02.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са наследници на А. Й. Й., който е бил собственик на
½ ид.ч от процесния имот. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния
период от „Б.” ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно
предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и суми за
дялово разпределение.
Ответницата А. А. Й. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете с довод, че по надлежния ред се е отказала от наследството на баща
си А. Й. Й..
Ответникът Б. Й. Й. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
нито на по – късен етап от производството е взел становище по предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Б.” ООД, не е взело становище по
предявените искове.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цената за доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ищецът е доставял
топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ, както и че ответниците
са наследници на лице, което през процесния период е билo собственик на процесния имот.
От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14,
том** рег. № */92г., се установява, че на 06.02.1992г. С.К. Й. е придобила изключителното
право на собственост върху процесния имот. От справка от Национална база данни
„Население“ се установява, че С.К. Й. е починала на 04.05.2019г. (преди края на процесния
период) и нейни наследници са двамата й синoве – А. Й. Й. и Б. Й. Й. (втория ответник по
делото). От приетия като доказателство по делото препис – извлечение от акт за смърт от
Община Поморие – община Бургас се установява, че А. Й. Й. е починал на 27.11.2020г., като
от приетото като доказателство удостоверение за наследници от СО – район „Искър“ се
установява, че призована да го наследи е неговата дъщеря – А. А. Й. (първия ответник по
делото).
От ангажираните от ответницата А. Й. писмени доказателства, които са приети по
делото – съдебно удостоверение от 29.04.2021г. по гр.д. № 24459/2021г. на 84 – ти състав на
СРС (л.47 от делото), заявление за отказ от наследство, е доказано възражението на
ответницата А. Й., че по надлежния ред (чл.52, вр. чл.49, ал.1 ЗН) се е отказала от
наследството на баща си А. Й..
От така обсъдените доказателства съдът приема, че в качеството си на собственик на
процесния имот С.К. Й. е била клиент на ТЕ за битови нужди от началото на процесния
период до настъпване на нейната смърт на 04.05.2019г. – чл.153, ал.1 ЗЕ, и за посочения
период между нея и ищеца е било налице облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
- чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. След смъртта на Снежина Й. до края на
процесния период клиенти на ТЕ са нейните наследници - синовете й А. Й. и Б. Й., които по
наследствено правоприемство са придобили по ½ ид.ч. процесния имот – чл.5, ал.1 ЗН. При
това за периода от 05.05.2019г. до края на процесния периода – 30.04.2020г. клиенти на ТЕ
са А. Й. и Б. Й..
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от
съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно
чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.
Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се
формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния
дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период/. След
отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна
консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача -
2
клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е посочило, че в имота е отчитана топлинна енергия (ТЕ) за отопление
на имот, ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. В имота не е имало радиатори, респ. същите са били демонтирани/затапени. В
помещението баня е имало щранг лира, на която липсва техническа възможност за монтаж
на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. За
процесния период потреблението на топла вода е отчитано „на база служебен отчет“ –
според брой лица с нормативно определен разход в размер на 140 л. на денонощие. ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на действащата
през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката.
Съгласно заключението на вещото лице стойността на потребеното количество
топлоенергия в процесния имот през процесния период възлиза на сумата от 1762,28 лева,
формирана като разлика между месечните задължения по прогнозна консумация за периода
в размер на 2113,08 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителните сметки
за периода в размер на 350,80 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
Съгласно действалите през процесния период Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е
длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само
ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се
отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33,
ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
За отчетния период м.05.2017г. - м.04.2018г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на
31.07.2018г. и за отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3
ОУ на 31.07.2019г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33,
ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на
периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди
установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което
следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по
чл.32, ал.3 ОУ. От това следва, че през процесния период на забавата се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, което, определено на основание чл.162 ГПК, възлиза
на сумата от 251,10 лева.
От горното следва, че за процесния период за задълженията са отговаряли А. Й. и Б.
Й. в равни части – по ½ част (от началото на процесния период до 04.05.2019г. в качеството
им на наследници на клиента на ТЕ за този период - Снежанка Й. – чл.60, ал.1 ЗН, а след
04.05.2019г. до края на процесния период – на лично основание като клиенти на ТЕ). След
като се установи, че отв. А. Й. се е отказа по надлежния ред от наследството на баща си А.
Й., следва, че тя няма качеството на наследник на А. Й. (арг. чл.48, вр.чл.51 ЗН) и не е
материално правно легитимирана да отговаря относно процесните задължения. При това
исковете спрямо А. Й. следва да се отхвърлят изцяло.
3
Спрямо Б. Й. исковете следва да се уважат до ½ част от установените задължения,
като предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) исковете срещу този ответник за цена
за топлинна енергия и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница следва да се уважат така, както са предявени.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Клиентът е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ
цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата
на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още,
че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача
и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния
период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират
цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита,
че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната
сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да
плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото.
Предвид изложеното по – горе относно отговорността на ответниците следва, че
исковете спрямо отв. А. Й. следва да се отхвърлят изцяло. Искът за главницата спрямо отв.
Б. Й. следва да се уважи така, както е предявен. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД спрямо отв. Б. Й.
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК (държавна
такса, депозит за вещо лице и юрк. възнаграждение от 100 лева предвид невисоката правна и
фактическа сложност на делото на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК)
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 199,51 лева, които следва да се
възложат в тежест на Б. Й., спрямо когото исковете частично се уважат.
Ответницата А. Й. е поискала присъждане на разноски на адвокатско възнаграждение
в размер на 750 лева, плащането на което е доказала. В исковата молба ищецът е направил
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Съдът намира същото за основателно,
защото делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност и дължимите разноски
за платено адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата до 400 лева (при
минимален размер на възнаграждението от 300 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2 в редакция
преди изм. бр. ДВ 88 от 2022г. НМРАВ), като над този размер съдът приема адвокатското
възнаграждение за прекомерно. Следователно на отв. Й. съобразно изхода на делото следва
да се присъдят разноски от 400 лева.
Ответникът Б. Й. не е направил искане за присъждане на разноски и такива не му се
следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Б. Й. Й., ЕГН **********, адрес : гр. С*** да плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК
83**, със седалище и адрес на управление: гр.С*** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 446,14 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот
на адрес : гр. С*** за периода м.05.2017г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (09.08.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 62,77 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 15.09.2017г. – 02.02.2021г., сумата от 7,68 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м.01.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба (09.08.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 1,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
доставена услуга дялово разпределение за период на забавата 02.03.2018г. – 02.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “Т.С.” ЕАД, ЕИК 83**, със седалище и адрес на
управление: гр.С*** срещу А. А. Й., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. Б*** – адв. П. В.,
по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 446,14 лева – цена за
доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. С*** за периода м.05.2017г. – м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (09.08.2021г.) до окончателното
плащане, за сумата от 62,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за период на забавата 15.09.2017г. – 02.02.2021г., за сумата от 7,68 лева
– цена за услуга дялово разпределение за периода м.01.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (09.08.2021г.) до окончателното плащане и
за сумата от 1,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
доставена услуга дялово разпределение за период на забавата 02.03.2018г. – 02.02.2021г.
ОСЪЖДА Б. Й. Й., ЕГН **********, адрес : гр. С*** да плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК
83**, със седалище и адрес на управление: гр.С*** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
199,51 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК 83**, със седалище и адрес на управление: гр.С*** да
плати на А. А. Й., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. Б*** – адв. П. В., на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 400 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач „Б.” ООД, ЕИК *00, седалище и адрес на управление-гр.С***
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : *** 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
На ответницата А. А. Й. препис от решнието да се връчи на съдебен адрес : гр. Б*** –
адв. П. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5