№ 505
гр. Варна, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500246 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 599/06.01.2022 г. на А.Ю.А.., ЕГН **********, с местожителство в гр. *** срещу
Решение № 2106/20.12.2021 г., постановено по гр.д. № 5972/2021 г., на ВРС, XX с., с което
е прието за установено, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. ***, сумата 69.90 лв., стойност на незаплатена стойност на електронни
съобщителни услуги, за периода 22.12.2017 г. – 21.05.2018 г., дължими по Договор за
далекосъобщителни услуги от 16.08.2017 г., клиентски № 16747896001, обективирани във
фактури №№ **********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г., **********/22.03.2018 г.,
**********/22.04.2018 г. и **********/22.05.2018 г., което вземане е прехвърлено с
Договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от
депозиране на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до изплащането, както и сумата 17.57 лв.,
обезщетение за забава за периода 07.06.2018 г. – 30.11.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед
по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 16682/2020 г., на ВРС, XX с.
С въззивната жалба, депозирана чрез особен представител, се оспорва постановеното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че ищецът не е представил
доказателства за изпълнение на изискването за съобщаване на цесията на длъжника. Излага
още, че в приложените договори за цесия не било посочено името на подписалия договорите
от съответния цесионер, поради което счита, че те не могат да представляват доказателство
за прехвърляне на вземането. Същите възражения релевира и по отношение на
представеното уведомление за цесия, отправено от „С.Г. Груп“ ООД и представеното
потвърждение за прехвърляне на вземане от името на „БТК“ ЕАД. Сочи, че сключеният от
въззивника договора е потребителски, при изначално и едностранно поставени условия от
страна на оператора и потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието му. По
същество моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, депозира
отговор на въззивната жалба, в който пространно излага доводи и сочи съдебна практика по
оспорване на оплакванията изложени във въззивната жалба. По същество моли решението
на ВРС да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
чрез назначен особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
1
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид участието на особен представител на страната на въззивника, който е
депозирал въззивната жалба, съставът на въззивния съд намира, че въззиваемата страна
следва да бъде задължена да представи доказателства за заплатено възнаграждение за особен
представител за въззивна инстанция, възлизащо на 100.00 лв., по сметка на ВОС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
599/06.01.2022 г. на А.Ю.А.., ЕГН **********, с местожителство в гр. *** срещу Решение
№ 2106/20.12.2021 г., постановено по гр.д. № 5972/2021 г., на ВРС, XX с., с което е прието
за установено, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата 69.90 лв., стойност на незаплатена стойност на електронни
съобщителни услуги, за периода 22.12.2017 г. – 21.05.2018 г., дължими по Договор за
далекосъобщителни услуги от 16.08.2017 г., клиентски № 16747896001, обективирани във
фактури №№ **********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г., **********/22.03.2018 г.,
**********/22.04.2018 г. и **********/22.05.2018 г., което вземане е прехвърлено с
Договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от
депозиране на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до изплащането, както и сумата 17.57 лв.,
обезщетение за забава за периода 07.06.2018 г. – 30.11.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед
по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 16682/2020 г., на ВРС, XX с.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, най-късно в
съдебно заседание, да представи доказателства за внесено възнаграждение за особен
представител на въззивника в размер на 100.00 лв, по сметка на ВОС – депозити, вещи
лица и гаранции. При неизпълнение сумата подлежи на принудително събиране.
НАСРОЧВА в с. з. на 23.02.2022 г., 13:30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на въззивника ведно с
препис от отговора на въззивната жалба. Уведомяването на страните да се извърши по
телефон и ел. поща с оглед процесуална икономия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2