РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Сливен, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230105135 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуване вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
срещу която длъжникът депозирал възражение в срок - правно основание
чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на 01.11.2022г. между ответницата и „Теленор
България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД било сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с
месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 30,99 лв. и месечен
абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 38,99 лв. Сочи, че
ответницата не изпълнявала задълженията си по споразумението, следствие
на което и съгласно Раздел IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор
начислил неустойка в размер на 76,80 лв., който не надвишавал размера на три
месечни абонаментни такси и неустойката била начислена във фактура №
**********/20.11.2022г.
Твърди, че на същата дата 01.11.2022г. и по повод горепосоченото
1
споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор
предоставил на ответницата устройство марка SAMSUNG Galaxy А22 5G
128GB Dual Grey на преференциална цена, посочена в Раздел II, чл. 1 от
споразумението. В същата точка била посочена и стандартната цена на
устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Следствие
на неизпълнението по споразумението, ответницата дължала сума в размер на
258,61 лв., начислена във фактура № **********/20.11.2022г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка. Задълженията били
индивидуализирани и във фактура № **********/20.11.2022г., за отчетен
период 20.10.2022г. – 19.11.2022г., срок за плащане – 05.12.2022г., издадена за
сумата от 335.41 лв., представляваща неплатени неустойка и сума за мобилно
устройство за предпочетен номер ++359*********, както следва: 76,80 лв.
неустойка; 258,61 лв. сума за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А22 5G
128GB Dual Grey.
Твърди, че на 13.09.2024г. ответното дружество депозирало в съда
заявление по реда на чл.410 ГПК за дължимите от ответницата суми. Било
образувано ч.гр.д. № 4642/2024г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил.
Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответницата,
че тя дължи на ищцовото дружество сума в размер на 335,41 лв.,
представляваща неплатена неустойка и сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2024г.
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран от
ответната страна.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са в договорни отношения по повод сключен договор за
мобилни услуги и договор за лизинг от 14.12.2018г.
На 01.11.2022г. страните подписали допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги за мобилен номер +359********* с месечен
абонамент в размер на 30,99 лв., а след изтичане срока на договора 38,99 лв. С
2
подписването на договора на ответницата е предоставено и мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А22 5 G 128 GB Dual Grey на цена с
абонаметния план 299,99 лв., като стандартната цена на устройството била
609,90 лв., или отстъпка от стандартната цена – 309,91 лв.
В Раздел IV, т.1 от договора е предвидена неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя в размер на
не повече от три месечни абонаментни такси, както заплащане на разликата
между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство / в брой, без
абонаментен план/ и заплатената от него при предоставянето му / в брой или
лизинг/.
Не е спорно между страните, а и се установява от заявление за
пренасяне на мобилни номера в мрежата на А1 България ЕАД, както и от
възражението на ответницата , депозирано по чгд № 4642/2024г., че на
01.11.2022г. е пренесла мобилния номер от ищцовото дружество в мрежата на
друг мобилен оператор А1 България ЕАД. Така сумите за дължимата
неустойка и разликата в цената на мобилното устройство, предадено на
ответницата били начислени от ищеца във фактура № **********/20.11.2022г.
с обща стойност 335,41 лв.
За тази сума ищецът депозирал на 13.09.2024г. пред СлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответницата. Било
образувано ч.гр.д. № 4642/2024г. по описа на СлРС, по което съдът издал
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2666/16.09.2024г. против
длъжника- настоящ ответник за исковата сума от 335,41 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението 13.09.2024г. до
окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 505 лв.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение длъжникът, настоящ ответник подал възражение за недължимост
на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят предявил
настоящия положителен установителен иск – на 18.10.2024г.
В хода на процеса на 01.11.2024г. ответницата заплатила в полза на
ищеца исковата сума, видно от разписка № 0200023692442171 на Изи Пей.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се
установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.
3
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК е допустим - предявен от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество искът е неоснователен, поради настъпило
плащане в хода на производството.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането
си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи безспорно, че процесните искови суми
са заплатени от ответницата, но в хода на процеса.
Съобразно т.9 ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК ВКС РБ, съдът по
общото правило на чл.235, ал.3 ГПК взема предвид всички факти от значение
за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда
на чл.422 ГПК.
Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен, поради настъпило плащане.
Ответницата обаче следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
разноските, сторени, както в заповедното производство в размер на 505 лв.,
така и тези в исковия процес в размер на 425 лв. или разноски в общ размер на
930 лв., тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на тези
производства.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6 против Б. С. В., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ №
***иск по реда на чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че Б. С. В., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на ЙЕТТЕЛ
България“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 335,41 лв. / триста
тридесет и пет лева и 0,41 ст./, представляваща неустойка и разлика в цената
за мобилно устройство по допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги от 01.11.2022г. с предпочетен номер ++359*********, ведно
със законната лихва, считано от 13.09.2024г. до окончателно изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Б. С. В., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“**“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сума
в размер на 930 лв. / деветстотин и тридесет лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5