Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. П., 10.10.2013г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4681/2012г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.                  

В исковата си молба против Г.Н.К., ЕГН********** *** и Г.Д.Ф.-К., ЕГН********** *** ищецът А.Н.К., ЕГН********** *** твърди, че на 26.10.1990г.  родителите му сключили договор за отстъпено право на строеж и съгласно строително разрешение №6 от 16.01.1992г. започнали такъв, но на името на брат му - първия ответник - на двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ І-общински в кв.37 по плана на с.д., общ.П.. Построената от родителите  му къща на името на брат му била готова през 1996г., като през 1998г. първият ответник дарил на ищеца първия етаж от нея. Още през 1996г. ищецът довършил етажа и заживял в него.

На 21.04.2000г. въз основа на заповед №236 от 11.05.1999г. на Областен управител на гр.П. дворното място, представляващо УПИ І-общински в кв.37 по плана на с.д., общ.П., в което била построена жилищната сграда, било закупено от брат му, а не и от двамата, тъй като ищецът тогава не бил в България.

Твърди, че от 1996г. до момента живее в имота, грижи се за дворното място, засадил 30-тина овощни дървета и го оградил с висока телена ограда на бетонова основа, изградил асмалък около цялата къща, макар с брат му да имали уговорка да са съсобственици на по 1/2ид.ч. от дворното място. От момента на покупката на дворното място многократно се уговаряли ответникът К. да прехвърли 1/2ид.ч. от него на ищеца, но това не се случило поради влошените отношения между брат му и съпругата му и от последващия помежду им развод.

Ответницата Ф.-К. нито веднъж не била ходила в имота в с.д., но не давала съгласие за сделката.

Поради всичко това моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на добросъвестно давностно владение повече от 10 години на 1/2ид.ч. от дворното място, представляващо  УПИ І-общински в кв.37 по плана на с.д., общ.П., цялото с площ от 756кв.м. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г.К.. Същият признава иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г.Ф. - К.. Оспорва твърденията в ИМ, като поддържа, че от придобиването на имота до прекратяването на брака им с ответника К. е владяла имота като част от СИО. Освен това ищецът не бил извършвал спрямо нея действия, с които да показва, че иска да ограничи собственическите й права, нито да е предявявал някакви собственически претенции. От 2000г. ищецът живеел и работел в Англия и не отговаряло на истината, че живеел на първия етаж и се грижел за двора. Засаждането на овощните дръвчета, ограждането на двора, направата на асмалъка били направени основно от бившия й съпруг със съзнанието, че имотът е техен. Поради това моли искът да бъде отхвърлен.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         Предявеният установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е ДОПУСТИМ. Ответникът Ф. - К. по категоричен начин оспорва претенцията на ищеца. Ответникът Ф. не оспорва претенцията, напротив. Двамата, обаче, са придобили собствеността върху процесния имот в режим на СИО. Бездяловата съпружеска имуществена общност води до съвместна процесуална легитимация, респ. задължително другарство и предполага еднакво решение по отношение на другарите по предявени срещу тях собственически искове. Затова съдът приема иска за допустим и по отношение на ответника Ф..

         Доколкото в отговора по чл.131 от ГПК ответникът К. признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на чл.237, съдът намира за достатъчно да отбележи, че такова искане има възможност да направи единствено ищецът в процеса.

         Искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         Установява се от събраните по делото доказателства, че с договор за отстъпено право на строеж от 26.10.1990г. Г.Н.К. *** право на строеж върху УПИ І-общински в кв.37 по плана на с.д., общ.П., цялото с площ от 756кв.м.

         Не се спори че на Г.Н.К. е издадено строително разрешение, скица, виза и е реализиран строеж в горния УПИ на двуетажна жилищна сграда с площ от 107кв.м.

         С договор за дарение, оформен с нот.акт №164, том ІV, нот.д.№2469/98г. на нот.Минева Г.Н.К. е дарил на брат си - ищеца по делото- първия жилищен етаж от сградата, ведно с изба в северната й част.

         Със заповед №236 от 11.05.1999г. на Областен управител на Пазарджишка област Г.Н.К. е определен за купувач на право на собственост върху държавна земя, представляваща п-л І-общински в кв.37 по плана на с.д., общ.П., цялото с площ от 756кв.м.

         Към този момент двамата ответници са били съпрузи, т.е. имотът е придобит в режим на СИО. Бракът помежду им е прекратен с вл. В сила съдебно решение на 08.10.2012г., постановено по гр.д.№3119/12г. по описа на ПРС.

         Твърди ищецът, че владеел дворното място от 1996г., добросъвестно и в негова полза била изтекла предвидената 10-годишна давност.

         Добросъвестното владение предполага владелецът непрекъснато да владее вещта в продължение на 5 години на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Несъмнено в настоящия случай не е налице тази хипотеза. Очевидно  ищецът претендира да е придобил собствеността по силата на недобросъвестно владение, продължило десет години.

         За да бъде придобито право на собственост по посочения способ е необходимо ищецът в случая да е установил трайно, непрекъснато и безпрепятствено владение върху процесната част от имота, което да е осъществявано със знанието, съгласието и без противопоставянето на ответниците. Такива доказателства по делото не са ангажирани.

         Разпитаните свидетели на ищцовата страна установяват, че А.К. от около 15 години живее в Англия. Когато се връща през отпуските в България живее на етажа си в къщата, построена в процесния имот. В къщата живеели родителите на ищеца и ответника Г.К., а сега - само майка им, тъй като баща им починал миналата година. Св.Ц. не е виждал и не знае кой е засаждал дръвчета в двора. Св.П.  заявява, че дворът се обработвал от родителите им, а сега само от майката.

         При тези данни съдът намира, че по никакъв начин в настоящия процес не се доказа ищецът да е придобил собствеността върху 1/2ид.ч. от дворно място, представляващо  УПИ І-общински в кв.37 по плана на с.д., общ.П., цялото с площ от 756кв.м. по силата на давностно владение и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

         В тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответницата Ф.-К. разноски в размер на 18лв.

По изложените съображения Пазарджишки районен съд  

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.К., ЕГН********** *** против Г.Н.К., ЕГН********** *** и Г.Д.Ф.-К., ЕГН********** *** установителен иск за собственост за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/2ид.ч. от дворно място, представляващо  УПИ І-общински в кв.37 по плана на с.д., общ.П., цялото с площ от 756кв.м.

         ОСЪЖДА  А.Н.К. да заплати на Г.Д.Ф.-К. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 18лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

 

                                                                                             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

‘