№ 657
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501929 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК-
********* подадена чрез пълномощника юрисконсулт М Т против съдебно решение №
261096 от 17.09.2021г., постановено по гр.д.№1052/2021г.по описа на РС- гр.Бургас ,В
ЧАСТТА,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ исковете на въззивната банка с правно
основание чл.422 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника ИВ. Н. М. с
ЕГН-********** че дължи на ищеца следните суми: 19.08 лв.наказателна лихва за периода
13.03.2020г.-13.05.2020г.дължима на основание т.9 от договора за банков кредитот
25.01.2018г.;48 лева –разноски по събиране на вземането; 106.14 лева-законна лихва върху
главницата за периода 06.08.2020г.-26.08.2020г.,както и законната лихва върху главницата от
28.08.2020г.-датата на депозиране на заявлението в съда до 16.06.2021г./датата на връчване
на препис от исковата молба на ответника/.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС в отхвърлителната му част като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се твърди,че изводите на районния съд
за осъществено връчване на длъжника на уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост в разрез с разпоредбите на чл.47 ал.1-5 ГПК са необосновани,а възраженията на
особения представител в тази насока са били неясни.Твърди се,че връчването е осъществено
от ЧСИ и е удостоверено при спазване на правилата за това,визирани в чл.47 ГПК.В
допълнение се изтъква,че по заповедното дело се съдържа протокол на съдебния
изпълнител,в който са документирани справки и установена липса на регистрирана
месторабота на ответника,както и съвпадение на постоянния и настоящия му адреси с
този,на който е осъществено неприсъственото връчване.В тази връзка се прави довод,че
банката е представила доказателства,които доказват спазването на процедурата за
неприсъствено връчване в заповедното производство.Счита за неправилен и необоснован
1
изводът на съда за ненастъпила предсрочна изискуемост. Отправя се искане до въззивния
съд да отмени решението на БРС в обжалваната отхвърлителна част да постанови
решение,с което да бъде уважен предявеният иск и в тази част,няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Въззиваемият ИВ. Н. М. е депозирал писмен отговор в законоустановения срок чрез
особения представител адв.Й..В отговора е изразено становище,че решението на БРС е
правилно,законосъобразно и обосновано в отхвърлителната му част,тъй като от
ангажираните доказателства не е било установено кредиторът да е положил дължимата
грижа и усилия да открие длъжника и да му връчи уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита.В тази връзка намира,че правилно съдът е приел,че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила с връчването на препис от исковата молба на
16.06.2021г.,а не на 06.08.2020г. и са отхвърлени частично исковите претенции за лихви и
разноски на банката. Поддържа и допълнителните подробни правни аргументи относно
неоснователността на претенцията изложени в писмения отговор на исковата молба. Прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулстско възнаграждение във
въззивното производство.Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната
част,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната банка ,редовно уведомена,се представлява от
юрисконсулт Терзиева,която поддържа въззивната жалба,няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият М.,редовно уведомен чрез особения си
представител,не се явява.Представлява се от особения представител адв.Й.,която оспорва
въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната част.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269
ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415
ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД като е претендирал да бъде установено по отношение на
ответника М.,че дължи на ищеца“Първа инвестиционна банка“АД дължими по договор за
кредит суми- главница,договорна лихва,наказателна лихва,законна лихва,разноски,за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№5061/2020г.по описа на БРС.
Районният съд е уважил предявените искови претенции както следва: главница в размер на
18 195.16 лева,договорна лихва в размер на 1859.90 лева за периода от 20.06.2019г.до
05.08.2020г.,,наказателна лихва в размер на 81.26 лева за периода от 20.06.2019г.до
12.03.2020г.,наказателна лихва в размер на 70.14 лева за периода от 14.05.2020г.до
05.08.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 16.06.2021г.-датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита до окончателното изплащане на
задължението.
Предявените искови претенции на банката са отхвърлени за следните суми и
периоди: 19.08 лева наказателна лихва за периода 13.03.-13.05.2020г.,48 лева- разноски по
събиране на вземането,106.14 лева- законна лихва върху главницата за периода от
06.08.2020г.-26.08.2020г.,както и законната лихва върху главницата,считано от 28.08.2020г.-
датата на депозиране на заявлението в съда до 16.06.2021г.
С въззивната жалба решението е оспорено от банката изцяло в отхвърлителната му
част,като се оспорва изводът на съда досежно настъпила предсрочна изискуемост с
връчването на препис от исковата молба.
Въззивната жалба е основателна по отношение на отхвърлената претенция за 106.14
лева- законна лихва върху главницата за периода от 06.08.2020г.-26.08.2020г. Принципно
2
правилни и съобразени със закона и постановките в задължителната съдебна практика са
съжденията на БРС по правния въпрос относно момента на настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита и необходимостта да бъде осъществено връчване на уведомлението
за обявяване на предсрочната изискуемост при спазване на правилата на чл.47 ГПК,когато
длъжникът не е намерен на адреса.
БРС е приел,че по делото не се установява ЧСИ да е изпълнил процедурата по чл.47
ал.1-5 ГПК,тъй като след констатацията,че длъжникът не живее на посочения в поканата
адрес ,не е извършил справка за постоянния и настоящ адреси на лицето,нито справка за
действащи трудови договори и осъществявана от длъжника стопанска дейност и не е
предприел връчване. Тези констатации на БРС по фактите са неправилни,тъй като с
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК заявителят –банка е представил по заповедното
производство доказателства за извършените от ЧСИ Николова справки. След като на
24.06.2020г.връчителят е удостоверил в разписката,че адресатът ИВ. Н. М. не пребивава на
адреса и е събрал данни от домоуправителя,че лицето не живее на адреса,ЧСИ Николова е
извършила справка за трудови договори и справка за постоянен и настоящ адрес на
лицето.Тези справки са приложени по заповедното ч.гр.д.№5051/2020г.по описа на
БРС,приложено към исковото - на л.35 от което е справка №9854 от 01.07.2020г.то ТД на
НАП гр.Бургас за трудови договори и искане за справка №9144 от 24.06.2020г.до Община
Бургас относно постоянния и настоящ адрес на ИВ. Н. М. на л.36.Извършените справки са
приложени и от тях се установява безпротиворечиво,че ответникът М. няма регистрирани
действащи трудови договори,няма и регистрирани нови адреси- постоянен и настоящ,а в
НБД е посочен адресът в гр.Бургас,ул.“Св.**“№20,ет.3,ап.9,посетен от връчителя .На този
адрес е извършено залепване на съобщението,при спазване на изискванията на ГПК. При
така обективираните в извършените справки данни,ЧСИ Николова не е имала основание да
извършва ново връчване на друг адрес,тъй като такъв не е бил установен,нито по
месторабота или местоизвършване на стопанска дейност,тъй като такива не са били
установени.С протокол по чл.434 ГПК,приложен на л.37 от заповедното дело,ЧСИ Николова
е удостоверила ,че е извършила справка за действащи трудови договори на ИВ. Н. М. и е
установила,че няма такива.Въз основа на горепосочените писмени доказателства се
обосновава извод,че отправеното от банката –ищец до кредитополучателя-ответник ИВ. Н.
М. уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е връчено надлежно и
редовно при изпълнение на изискванията на чл.47 ал.1-5 ГПК от ЧСИ Станимира Николова.
При това положение,неправилен се явява изводът на БРС,че в случая предсрочната
изискуемост следва да се приеме за настъпила с връчването на препис от исковата молба на
ответника чрез особения му представител на 16.06.2021г.,а не на 06.08.2020г. Предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на посочената от ищеца дата- 06.08.2020г.,а началото
на периода на претендирата законна лихва е съобразено изцяло с това твърдение,тъй като е
заявен период от 06.08.2020г. до 26.08.2020г.,отразен и в извлечението от счетоводните
книги на банката.Претендираната законна лихва за забава върху главницата по заповедното
производство е съобразена с датата на депозиране на заявлението в съда- 27.08.2020г.
Предвид гореизложеното,решението на БРС следва да бъде отменено в частта,с която е
отхвърлена исковата претенция на ищеца за сумата от 106.14 лева- законна лихва върху
главницата за периода от 06.08.2020г.-26.08.2020г. ,както и в частта,с която е отхвърлена
исковата претенция за законна лихва върху главницата,считано от 27.08.2020г. до
16.06.2021,като тази акцесорна претенция следва да се уважи.
БОС намери въззивната жалба за неоснователна в останалата и част. По отношение на
сумата от 19.08 лева наказателна лихва за периода 13.03.-13.05.2020г. районният съд е
отхвърлил претенцията,съобразявайки разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП. Макар да е
оспорил решението и в тази част,въззивникът не е изложил доводи за незаконосъобразност
на решението в тази му част.Въззивният съд го намира за правилно и
законосъобразно,поради което същото следва да се потвърди.
3
По отношение на сумата от 48 лева- разноски по събиране на вземането във въззивната
жалба също не са изложени конкретни оплаквания. БРС е отхвърлил тази претенция по
съображения,че ищецът не е представил доказателства да е направил разноски в
претендирания размер.При липсата на конкретни оплаквания и условията на ограничен
въззив,въззивният съд няма основание да извършва проверка на законосъобразността на
решението в тази му част по свои съображения. Ето защо,решението и в тази част следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските въззивният съд присъжда на ищеца допълнително
разноски в размер на 3 лева – за заповедното производство и 10 лева за производството пред
БРС. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и част от разноските,които е направил във
въззивното производство.Разноските възлизат на 50 лв.държавна такса,200 лева депозит за
възнаграждение на особения представител на въззиваемия М.,като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Предвид обжалваемия материален
интерес ,който е в размер под 200 лева, невисоката правна и фактическа сложност на спора
във въззивното производство,БОС определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева,съобразявайки и разпоредбите на чл.37 ЗПП и чл.25 от НЗПП.От общия
размер на разноските – 350 лв., съдът присъжда на въззивника сумата 185 лева.
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 261096 от 17.09.2021г., постановено по
гр.д.№1052/2021г.по описа на РС- гр.Бургас В ЧАСТТА,с която районният съд е
ОТХВЪРЛИЛ иска на „Първа инвестиционна банка“АД с ЕИК- ********* с правно
основание чл.422 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника ИВ. Н. М. с
ЕГН-********** , че дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“АД с ЕИК- *********
сумата от 106.14 лева-законна лихва върху главницата за периода 06.08.2020г.-
26.08.2020г.,както и законна лихва върху главницата,считано от 28.08.2020г.-датата на
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда до 16.06.2021г.,като вместо него в
отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ИВ. Н. М. с ЕГН-
********** , че дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК- *********
сумата от 106.14 /сто и шест лева и четиринадесет стотинки/ лева- законна лихва върху
главницата за периода от 06.08.2020г./датата на настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита/ до 26.08.2020г.,както и законна лихва върху главницата,считано от 27.08.2020г.
/датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда/ до 16.06.2021г.,за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5061/2020г.по описа на
БРС.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261096 от 17.09.2021г., постановено по
гр.д.№1052/2021г.по описа на РС- гр.Бургас в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ИВ. Н. М. с ЕГН-********** да заплати на „Първа инвестиционна банка
„АД с ЕИК- ********* допълнително разноски в размер на: сумата от 3 лева разноски по
заповедното производство,сумата от 10 лева-разноски в исковото производство пред БРС и
сумата от 180 лева-разноски по въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5