№ 490
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20231100901474 по описа за 2023 година
В исковата молба се твърди, че между „КЕЙ БИ СИ ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД - лизингодател и „АГРОПРОДУКТ С.“ЕООД - лизингополучател са
сключени Договор за финансов лизинг № 026356-RF 002 от 21.12.2013г. и Договор за
финансов лизинг № 026356-RF 003 от 29.05.2014 г., с обект по договорите –
Зърнокомбайн FENDT 6275L, рег. № *******, рама № *********, двигател № Z05634,
Хедер № ********* и комбиниран адаптер. Като неразделна част към договорите е
сключено споразумение между страните на 21.08.2020 г., по силата на което правата по
договорите за лизинг се прехвърлят от „АГРОПРОДУКТ С.“ЕООД на
„Стилимпрес“ЕООД, а след пълното плащане на задълженията по тях, собствеността
върху вещите обект на лизинг следва да бъде прехвърлена в полза на приобретателя
„Стилимпрес“ЕООД. Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба са
заплатени всички вноски по договорите за лизинг, при което същите са
трансформирани в предварителен договор за покупко-продажба. Ищецът излага, че до
ответното дружество била отправена покана от 21.12.2022 г. да изпълни поетите със
споразумението задължения и да прехвърли собствеността върху вещите, като в
поканата било посочено сключването на сделката в Кантората на Нотариус Д.Т.,
вписана под рег. № 582 на НК, с район на действие ВТРС, на дата 24.01.2023 г. от 14:00
ч., където била проведена среща, на която ответното дружество отказало да сключи
окончателен договор, за което бил съставен надлежно протокол. Претендира да бъде
обявен за окончателен по съдебен ред сключеният между страните предварителен
договор за покупко-продажба на вещите, описани по-горе. Претендира разноски.
В молба уточнение от 05.09.2023 г. ищецът е изложил твърдения, че стойността
по процесния договор за финансов лизинг от 21.12.2013 г. е 135 208 евро, а по договор
за финансов лизинг от 29.05.2014 г. е 22 800 евро, при обща стойност на процесните
договори от 158 008 евро /308 824 лв./. В молба уточнение от 30.10.2023 г. ищецът е
заявил, че общият размер на дължимите лизингови вноски по договора от 21.12.2013 г.
е 165 495.87 евро, а по договора от 29.05.2014 г. е 25 255.75 евро, като разликата
между стойностите по процесните договори и сумата, която твърди, че е заплатена, се
дължи на неоснователно начисляване от страна на лизингодателя на наказателни лихви
1
и такси, които оспорва да дължи, като в резултат е налице надплатена сума по
договорите.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за
това срок, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск по основателност. В
тази връзка оспорва изложените от ищеца твърдения, че е извършено плащане на
всички дължими вноски по договорите за лизинг, като излага доводи, че на това
основание договорите за лизинг следва да се считат за развалени. Освен това, твърди,
че за непогасената част от лизинговите вноски ответникът се е снабдил с
изпълнителни листове въз основа на издадени заповеди за изпълнение, а именно
изпълнителен лист от 15.01.2020 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 11/2020 г. по описа на РС-Луковит за сумата от 21 978.70 евро по Договор за
финансов лизинг № 026356-RF 002 от 21.12.2013г., както и изпълнителен лист от
15.01.2020 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12/2020 г. по
описа на РС-Луковит за сумата от 2 299.69 евро по Договор за финансов лизинг №
026356-RF 003 от 29.05.2014 г., като уточнява, че в така посочените суми не са
включени начислени такива за неустойки. Сочи, че след снабдяване с изпълнителните
титули била отправена покана за доброволно изпълнение изх. № 15224/20.02.2020 г.,
връчена на ищеца чрез ЧСИ И.Л., за заплащане на остатъка от неплатените лизингови
вноски и прехвърляне собствеността върху вещите, като бил определен 5-дневен срок
от получаването за това, като не последвало изпълнение в този смисъл. Ответникът
твърди, че по предложение на лизингополучателя на 21.08.2020 г. е подписано
тристранно споразумение, по силата на което правата и задълженията на последния по
договора за лизинг са прехвърлени на ищеца – „Стилимпрес“ЕООД, като
прехвърлителят се е отказал от придобиването на собствеността върху вещите.
Ответникът излага, че на посочената от ищеца среща при нотариус се е явил
представител на лизингодателя, който е отказал сключване на окончателен договор,
като причините за това са изложени в отправения от него официален писмен отговор
на поканата. В тази връзка твърди, че не е извършено плащане на всички дължими
суми по договора, в това число главница, лихви, разноски, като дължимият размер бил
уточнен неколкократно от страна на ответника при проведени срещи и разговори
между страните. Ответникът твърди, че поради забава в плащането са начислени и
допълнителни наказателни лихви, като към 20.01.2023 г. актуалният размер на
незаплатените задължения по договора възлизат общо на 42 713.77 лв. Сочи, че
същевременно на приобретателя по договора бил определен срок за плащане до
31.01.2023 г. като условие за придобиване на собствеността, като бил предупреден, че
в противен случай договорите и споразумението се считат за развалени, при което е
отпаднало и правото на ищеца да придобие собствеността върху вещите, като дължи
връщането им на лизингодателя. Ответникът излага доводи, че договорите за лизинг
са прекратени на посоченото основание, поради неплащане на сумата от 43 336.47 лв.
– по Договор за финансов лизинг № 026356-RF 002 от 21.12.2013г. и на сумата от
2 552.36 лв. по Договор за финансов лизинг № 026356-RF 003 от 29.05.2014 г.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск за осъждане на
първоначалния ищец да заплати сумата от 26 000 лв. – представляваща частично
обезщетение за ползване на лизинговите вещи след развалянето на договорите за
лизинг за стопанските 2021 г. – 2023 г. от целия размер от 60 000 лв., ведно със
законната лихва.
По делото е депозирана допълнителна искова молба и отговор на насрещния
иск в законоустановения срок за това. В изложението си първоначалният ищец оспорва
да са налице непогасени задължения по договорите в размер на сумата от 42 713.77
лв., като поддържа, че е извършил плащане на дължимото по договорите. В тази
връзка оспорва да е настъпило прекратяване на договора на посоченото от ищеца
2
основание, доколкото не са налице предпоставките за това. Твърди, че е изпълнил
задълженията си за плащане на всички дължими по договорите вноски, с което същите
са се трансформирали в предварителни договори за покупко-продажба.
Същевременно ищецът оспорва предявения срещу него насрещен иск по
основателност. В тази връзка излага доводи, че не е налице неизпълнение, поради
което да се дължи претендираното обезщетение и което от своя страна обезсмисля
предоставената от ответника покана за доброволно изпълнение изх. №
15224/20.02.2020 г., връчена чрез ЧСИ И.Л., като оспорва да е възникнало правото на
ответника да прекрати договора.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, в
който ответникът поддържа първоначално изложените от него твърдения и доводи. В
тази връзка сочи, че допълнителните плащания по договора, за които твърди ищецът,
са били извършени след изтичане срока на договорите за лизинг през м. ноември 2019
г., като в този срок не е било извършено плащане при пълно погасяване на дължимото
и заявена претенцията за придобиване на собствеността. Счита твърденията на ищеца
за погасяване задълженията по договорите за недоказани, поради което за
неоснователни и доводите му по оспорване на насрещния иск.
Предявени са от „СТИЛИМПРЕС“ЕООД срещу „КЕЙ БИ СИ ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Предявен е от „КЕЙ БИ СИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД против
„СТИЛИМПРЕС“ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото Договор за финансов лизинг на ППС с
остатъчна стойност № 026356-RF-002/21.12.2013 г., същият е сключен между
„РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД – в качеството му на лизингодател и
„Агропродукт С.“ЕООД – в качеството му на лизингополучател, и Д.П.С. – съдлъжник
на лизингополучателя. По силата на договора лизингодателят се е задължил да
придобие от трето лице собствеността върху ППС, описано в т.1.1 /нов комбайн Fendt
6275 L/, което да предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение,
платимо под формата на лизингови вноски при базова стойност на ППС без ДДС от
169 011 евро и остатъчна стойност без ДДС от 8450.55 евро. В Приложение № 1 към
договора се съдържа погасителният план, видно от който дължи се плащане на 54
лизингови вноски в размер, посочен за всяка една от тях и падеж в периода от
01.06.2014 г. до 11.11.2018 г., като общият размер на всички плащания е 165 495.87
евро с ДДС, като в това число главници и лихви /фиксирана надбавка в размер на
0.7570%/. Към договора е приложена и Обща тарифа на „Райфайзен Лизинг
България“ООД за предоставените по лизинга такси за услуги. С Анекс от 27.06.2014
г. към договора за финансов лизинг страните по него са постигнали съгласие за
приемане на нов погасителен план.
Със Споразумителен протокол от 24.06.2014 г., подписан от „РАЙФАЙЗЕН
ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД, „Агропродукт С.“ЕООД и „Златекс“ООД – доставчик на
ППС – обект на лизинга, е постигнато съгласие платената от лизингополучателя
„Агропродукт С.“ЕООД в полза на доставчика сума в размер на 40 562.64 евро да се
счита за авансово плащане по договора за лизинг и за което лизингодателят ще издаде
фактура и след приспадането на което плащане се получава остатъчната сума,
дължима по лизинга.
Представени са и действащите Общи условия на „Райфайзен Лизинг
3
България“ООД за финансов лизинг.
По делото е представен Договор за покупко-продажба и доставка, сключен на
20.06.2014 г. между „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД – в качеството на
купувач, „Агропродукт С.“ЕООД – лизингополучател и „Златекс“ООД – в качеството
на продавач, с обект на договора - нов комбайн Fendt 6275 L срещу цена от 330 556.78
лв. без ДДС.
Видно от представения по делото Договор за финансов лизинг на ППС с
остатъчна стойност № 026356-RF-003/29.05.2014 г., същият е бил сключен между
„РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД – в качеството му на лизингодател и
„Агропродукт С.“ЕООД – в качеството му на лизингополучател, и Д.П.С. – съдлъжник
на лизингополучателя, като по силата на договора лизингополучателят се е задължил
да придобие от трето лице собствеността върху ППС, описан в т.1.1 /1 брой нов
комбиниран адаптер OROS 6 HSA/ и ще го предостави за ползване на
лизингополучателя срещу възнаграждение, което последният се задължава да заплаща
под формата на лизингови вноски при базова стойност на ППС без ДДС от 28 500
евро. В Приложение № 1 към договора се съдържа погасителният план, видно от който
дължи се плащане на 54 лизингови вноски в посочен размер, при общ такъв от
25 255.75 евро с ДДС, като в това число главници и лихви. Към договора е приложена
и Обща тарифа на „Райфайзен Лизинг България“ООД за предоставените по лизинга
такси за услуги.
По делото е представено Споразумение от 21.08.2020 г., подписано от
„РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД – в качеството му на прехвърлител,
„Агропродукт С.“ЕООД – лизингополучател, „СТИЛИМПРЕС“ЕООД – приобретател
и Д.П.С. - съдлъжник, в което страните са постигнали съгласие относно фактите, че
лизингополучателят не е изпълнил задълженията си да заплати по договорите за
лизинг суми, като е изразил съгласието си да прехвърли правата и задълженията си по
договора в полза на приобретателя, който да придобие собствеността върху вещите
обект на договорите за лизинг след изплащане на всички задължения по него.
Видно от представената по делото Покана от „Агропродукт С.“ЕООД и
„СТИЛИМПРЕС“ЕООД, адресирана до „Кей Би Си Лизинг България“ЕООД, в същата
се сочи, че са настъпили предпоставките за прехвърляне собствеността върху обекта
на лизинга в изпълнение на споразумението от 21.08.2020 г. и е отправена покана за
това в кантората на нотариус Д.Т., с район на действие ВТРС на 24.01.2023 г. в 14:00 ч.
Приложен е Констативен протокол от 24.01.2023 г., изготвен от нотариуса, в който е
отразено връчен от явилия се представляващ „АГРОПРОДУКТ С.“ЕООД на
„СТИЛИМПРЕС“ЕООД отговор на нотариална покана, с който се отказва
прехвърлянето на актива.
Представен е Отговор на нотариална покана рег. 478, т. І, акт № 33 от 17.01.2023
г. на нотариус Д. Т., рег. № 582, район на действие ВТРС, адресиран чрез ЧСИ С.Г. от
„Кей Би Си Лизинг България“ЕООД до „Агропродукт С.“ЕООД. В отговора се сочи за
общ размер на непогасеното задължение по договорите за лизинг и съгласно
споразумението от 21.08.2020 г., възлизащ на 42 713.77 лв., като в тази връзка е
предоставен 7-дневен срок за изплащане на сумата и е изразена готовност след това да
бъде извършено прехвърляне собствеността върху лизинговите вещи, като в противен
случай е отправена покана за връщане на вещите на лизингодателя, поради изтичане
срока по договорите за лизинг. С подпис от получателя е удостоверено връчването на
отговора на 20.03.2023 г.
4
Видно от представената по делото Покана за доброволно изпълнение изх. №
15224/20.02.2020 г., отправена чрез ЧСИ И.Л., район на действие ОС – Ловеч, от
„Райфайзен Лизинг България“ЕООД до „Агропродукт С.“ЕООД, в същата са изложени
констатации, че към момента на отправянето й е изтекъл срокът на процесните
договори за лизинг, като общият размер на неизплатените задължения по тях възлизат
на 53 097.65 лв., като е предоставен 5-дневен срок за доброволно изпълнение, считано
от получаването на поканата, като в противен случай ще се счита, че
лизингополучателят не желае да придобие собствеността върху ползваните вещи, като
за него възниква задължението да ги върне на лизингодателя. Върху поканата е
отразено връчването й на Д.С. на 27.05.2020 г.
По делото е представена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 15.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 11/2020 г. по описа на РС – Луковит, с която е
разпоредено длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.“ЕООД и длъжникът Д.П.С. да заплатят
солидарно на кредитора „Райфайзен Лизинг България“ЕООД сумата от 21 978.70 евро
– неизпълнение на Договор за лизинг № 026356-RF-002/21.12.2013 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и съдебните разноски за производството.
За сумите по издадената заповед за изпълнение е издаден Изпълнителен лист от
15.01.2020 г.
По делото е представена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 15.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 12/2020 г. по описа на РС – Луковит, с която е
разпоредено длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.“ЕООД и длъжникът Д.П.С. да заплатят
солидарно на кредитора „Райфайзен Лизинг България“ЕООД сумата от 2299.69 евро –
неизпълнение на Договор за финансов лизинг № 026356-RF-003/29.05.2014г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и съдебните разноски за производството.
За сумите по издадената заповед за изпълнение е издаден Изпълнителен лист от
15.01.2020 г.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
не е оспорено и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените
задачи. От заключението по експертизата се установява размерът на начислените
задължения, съответно по Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност
№ 026356-RF-002/21.12.2013 г.- общо от 463 197.90 лв. с ДДС, от която сума:
321 726.31 лв. с ДДС – лизингови вноски; 79 715.44 лв. с ДДС – първоначални
разходи; 23 039.61 лв. – застраховки; 35 920.58 лв. – наказателни лихви и 2 795.96 лв. –
такси и други разходи, както и по Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна
стойност № 026356-RF-003 – общо от 79 354.84 лв. с ДДС, от която сума: 4 436.71 лв.
– лизингови вноски; 13 772.81 лв. – първоначални разходи; 3640.99 лв. – застраховки;
3359.91 лв. – наказателни лихви; 53 511.50 лв. – остатъчна стойност и 632.92 лв. –
такси и други разходи. Според заключението по експертизата, извършените плащания
по Споразумението от 21.08.2020 г. са с общ размер от 36 000 лв., като последното
плащане в размер на сумата от 3000 лв. е от 26.04.2021 г.
Извършените плащания по процесните договори от „Агропродукт С.“ЕООД и
„Стилимпрес“ЕООД са следните:
По Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 026356-RF-
002/21.12.2013 г. са платени общо 415 621.45 лв., от които 31 072.17 лв. – по
споразумението а по Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност №
026356-RF-003 са платени общо 76 205.81 лв., от които 4 927.83 лв. – по
споразумението.
5
Според изложеното в допълнителното заключение по експертизата, от общия
размер на платените задължения по Договор № 026356-RF-002/21.12.2013 г., възлизащ
на 415 621.45 лв., от „Агропродукт С.“ЕООД са платени 379 240.63 лв., а от
„Стилимпрес“ЕООД – 35 467.74 лв. След справка в счетоводството на „Агропродукт
С.“ЕООД е установено, че е отразено плащане на сума в по-голям размер, а именно от
419 092.44 лв. /при разлика в размер на 3470.99 лв./. Същевременно не е отразено
плащането на наказателни лихви в размер на 8256.31 лв. Според експертизата,
отчетените плащания от „Агропродукт С.“ЕООД на лизингови вноски са намалени с
2109.87 лв., а сумата на вноските по застраховките е намалена с 1361.12 лв. Така,
неплатеният остатък е в размер на 47 576.45 лв., от които лизингови вноски 1908.40
лв.; застраховки – 8 473.73 лв.; наказателни лихви – 35 920.58 лв. и такси и други
услуги – 1273.74 лв.
По Договор № 026356-RF-002 общият размер на задължението е 79 354.84 лв., а
общият размер на платеното задължение е 76 205.81 лв., от които 73 399.83 лв. –
платени от „Агропродукт С.“ЕООД и 881.53 лв. – платени от „Стилимпрес“ЕООД, при
което неплатеният остатък възлиза на 3 149.03 лв., от която сума – начислени и
непогасени задължения за застраховки, наказателни лихви, такси и други разходи и
малка част от остатъчната главница /0.02 лв./.
В заключение вещото лице е посочило, че платените суми от „Агропродукт
С.“ЕООД са в размер на 73 399.83 лв. и от „Стилимпрес“ЕООД – в размер на 881.53
лв.
По делото е прието и второ допълнително заключение по ССЕ, изготвено на
база хронологичните регистри за периода 2014 г. – 2020 г. От данните в
счетоводството на „Кей Би Си Лизинг България“ЕООД се установява отразен общ
размер на вземанията по Договор № 026356-RF-002 от 463 197.90 лв. и общ размер на
извършените плащания от 415 621.45 лв., при което остатъкът на непогасеното вземане
е 47 576.45 лв., а от счетоводството на „Агропродукт С.“ЕООД се установява
начислени задължения по договора в общ размер от 426 345.95 лв., при което
разликата между начислените вземания от дружеството – лизингодател и начислените
задължения от дружеството – лизингополучател е 36 851.95 лв. Разликата между
отчетените плащания /сумата на платените задължения/ по договора от „Агропродукт
С.“ЕООД в размер на 419 092.53 лв. и от „Кей Би Си Лизинг България“ЕООД в размер
на 415 621.45 лв. възлиза на 3471.08 лв. Тази разлика се равнява на посочената и в
основното /първото/ заключение, като плащанията от страна на задълженото лице са
отразени като плащания „Агропродукт С.“ЕООД и „Стилимпрес“ЕООД. Според
вещото лице тази разлика се дължи на реда, по който са погасявани задълженията от
„Кей Би Си Лизинг България“ЕООД.
Относно Договор № 026356-RF-003 в заключението се сочи, че разликата
между отразените в счетоводството на „Кей Би Си Лизинг България“ЕООД вземания с
общ размер 79 385.59 лв. и начислените в счетоводството на „Агропродукт С.“ЕООД с
общ размер от 65 890 лв., възлиза на 13 495.59 лв. и се дължи на начисления по-малък
размер задължения от „Агропродукт С.“ЕООД. Разликата между отчетените плащания
/сумата на платените задължения/ по договора от „Агропродукт С.“ЕООД в размер на
65 859.25 лв. и от „Кей Би Си Лизинг България“ЕООД в размер на 76 205.81 лв.
възлиза на 10 346.56 лв. При тези счетоводни записвания относно договора от „Кей Би
Си Лизинг България“ЕООД, отразяващи разликата между начислените задължения и
извършените плащания, непогасените задължения възлизат на 13 526.34 лв., а
отчетените вземания възлизат на 3 179.78 лв. Изчисленият неплатен остатък съгласно
6
хронологичните ведомости на „Агропродукт С.“ЕООД е в размер на 4 577 лв., а
отчетеният неплатен остатък от „Кей Би Си Лизинг България“ЕООД е в размер на
1 427.97 лв., като вещото лице е отразило в заключението си, че не може да установи
точното съдържание и основание на тази разлика от наличните данни в счетоводните
записвания на двете дружества.
По делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза, от заключението по
която се установява, че стойността на дължимото обезщетение на база наем за
ползване на вещите – предмет на договорите за лизинг по време на жътвената
кампания в периода 2021 г. – 2023 г. възлиза на 16 706.25 лв. или по 5 568.75 лв.
годишно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е конститутивен иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Посочената материално правна разпоредба дава
възможност на всяка от страните да поиска обявяването на предварителния договор за
окончателен в образуваното производство по предявения иск.
По делото е безспорно, а и от събраните доказателства в тяхната съвкупност се
установи сключен в писмена форма Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна
стойност № 026356-RF-002 от 21.12.2013 г. между „Райфайзен Лизинг България“ООД
– в качеството му на лизингодател и „Агропродукт С.“ЕООД, със съдлъжник по
договора – Д.П.С.. В изпълнение на поетото задължение по договора, лизингодателят
е придобил от трето лице собствеността върху ППС, описано в т.1.1 /нов комбайн
Fendt 6275 L/, което да предостави за ползване на лизингополучателя срещу
възнаграждение, платимо под формата на лизингови вноски при базова стойност на
ППС без ДДС от 169 011 евро и остатъчна стойност без ДДС от 8450.55 евро. В т. 2 от
договора са изброени отделните видове плащания, дължими от лизингополучателя,
като освен базовата стойност на лизинговата вещ, дължими са и разходите за
заплащане на таксите по първоначална регистрация на ППС, издаване на пълномощия
за управление, разноски за репатрак, разходи за застраховането на ППС, като съгласно
т. 8 от договора, за сметка на лизингополучателя са застраховките за ППС, а именно
имуществена такава „Пълно автокаско“ и застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ, лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу определено възнаграждение. С оглед предвидената
възможност при определени условия лизингодателя да прехвърли в полза на
лизингополучателя правото на собственост върху вещта – предоставена за ползване,
следва да бъде прието, че в договора за финансов лизинг е инкорпориран и
предварителен договор за покупко-продажба на вещите.
По делото е безспорно придобиване собствеността върху вещта от дружеството
– лизингодател при условията, според договореното с лизингодателя и което се
установява от приетия като доказателство Договор за покупко-продажба и доставка,
сключен на 20.06.2014 г. между „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД – в
качеството на купувач, „Агропродукт С.“ЕООД – лизингополучател и „Златекс“ООД –
в качеството на продавач, с обект на договора - нов комбайн Fendt 6275 L срещу цена
от 330 556.78 лв. без ДДС.
Безспорни са и фактите относно сключения в надлежната за това форма
Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 026356-RF-003 от
7
29.05.2014 г., между същите страни, както и изпълнение задължението по него от
страна на лизингодателя, а именно да закупи вещта от третото лице и предоставянето
й за ползване на лизингополучателя при условията на договора.
За последващо уреждане отношенията помежду си страните по процесните
договори за финансов лизинг са сключили споразумение от 21.08.2020 г. с
декларативен характер относно съществуването към датата на подписването му на
непогасени задължения от лизингополучателя след изтичането на срока по договора за
лизинг. Страна по споразумението е и трето за правоотношенията по лизинга лице, а
именно – ищцовото „Стилимпрес“ЕООД – посочено като приобретател, като по силата
на споразумението последното е поело задължението да изплати в полза на
лизингополучателя остатъка от непогасените задължения по договорите за лизинг, а от
своя страна лизингополучателят „Райфайзен Лизинг България“ЕООД се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху вещите обект на лизинга в полза на
приобретателя. Освен това, с подписване на споразумението страните по него са
постигнали съгласие за солидарната отговорност на „Агропродукт С.“ЕООД и
„Стилимпрес“ЕООД.
Предвид гореизложеното относно така възникналото комплексно договорно
правоотношение по споразумението, може да бъде направен извод за възникнала при
сключването му облигационна връзка относно заместване в дълг и прехвърляне на
вземане, което на практика представлява прехвърляне на цялото правоотношение на
третото лице – „Стилимпрес“ЕООД. Това е така, с оглед предвидената възможност
вземанията и задълженията да се прехвърлят поотделно, което не изключва и
едновременно им прехвърляне при постигнато общо съгласие за това между страните
по договорите за лизинг и третото лице. Едновременно с това е реализиран и
фактическият състав за встъпване в дълг от страна на „Агропродукт С.“ЕООД, което
дружество вече е изведено от правоотношенията по лизинга, но с волеизявлението си
да отговаря солидарно с третото лице придобива качеството на съдлъжник по
договора. Така, съгласно споразумението е постигнато съгласие за прехвърляне
правото на собственост върху вещите – обект на лизинг в полза на третото лице
/“Стилимпрес“ЕООД/ и при възникване на предпоставките за това след изплащане на
дължимите от лизингополучателя суми по договорите за лизинг.
По делото е безспорно, че в полза на лизингодателя не са изплатени
начислените от него като дължими суми и което се установява от заключението по
ССЕ. Така, от експертизата категорично се установи наличието на данни, както в
счетоводството на „Агропродукт С.“ЕООД, така и в счетоводството на „Кей Би Си
Лизинг България“ЕООД /с предишно наименование „Райфайзен Лизинг
България“ЕООД/ относно непогасени задълженията, като част от дължимите
лизингови вноски, допълнителните такси и разходи по договорите за лизинг. Разликата
в счетоводствата на двете дружества е отразена, както в първоначално дължимите
суми по всеки от двата договора за лизинг, като при „Агропродукт С.“ЕООД е отразен
по-малък общ размер на дължимата сума по Договор № 026356-RF-002 с разлика от
36 851.95 лв., а по Договор № 026356-RF-003 с разлика от 13 495.59 лв. Налице е
разлика и в осчетоводените плащания, включително и относно неплатения остатък,
като според счетоводството на „Агропродукт С.“ЕООД са отразени неплатени
задължения с 3 471.08 лв. по-малко по Договор № 026356-RF-002 и с 10 346.56 лв.
по-малко по Договор № 026356-RF-003.
Видно от отразеното в споразумението от 21.08.2020 г. в чл. 4, ал. 4,
предвидено е автоматичното му прекратяване, в случай, че лизингополучателят не
8
заплати някоя от уговорените в споразумението суми в уговорените за това срокове. В
този смисъл, страните са постигнали съгласие в договора за прекратяването му при
неизпълнение на поетите по него задължения за плащане, без да е необходимо
предизвестие за това от някоя от страните, като следва да е изтекъл предоставеният на
страната срок за плащане. По делото безспорно се установи наличието на непогасени
и към момента на приключване на съдебното дирене задължения по споразумението,
респ. договорите за лизинг, като е налице разлика в непогасените задължения според
счетоводството на лизингодателя и лизингополучателя, като конкретният размер на
действително дължимата сума в случая е без значение, като от значение е единствено
установеното неизпълнение на дължимото плащане. При това положение следва да
бъде прието, че са настъпили предпоставките за прекратяването на споразумението,
доколкото към предвидения в него краен срок за плащане – 31.10.2020 г. са останали
непогасени дължими плащания. С прекратяване действието на споразумението,
ищцовото „Стилимпрес“ЕООД е загубило качеството на страна в правоотношението
по двата договора за лизинг, поради което и не разполага с активна материално правна
легитимация да предяви конститувния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Само на това основание
и без да е необходимо излагането на допълнителни мотиви, предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По основателността на предявения насрещен иск.
Предмет на разглеждане в производството е и предявен от ответника насрещен
иск за сумата от 26 000 лв. – представляваща частично обезщетение за ползване на
лизинговите вещи след развалянето на договорите за лизинг за стопанските 2021 г. –
2023 г. от целия размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва.
По делото се установи прекратяването на споразумението от 21.08.2020 г. на
посоченото в него основание – поради неплащане на лизинговите вноски и
допълнителните разходи по тях, което е настъпило след падежа на последното
плащане – 31.10.2020 г., при което следва да се счита, че договорът е загубил своето
действие от 01.11.2020 г., от когато се счита за прекратен.
Безспорно е между страните, че в изпълнение на предвиденото в
споразумението, вещите обект на договорите за лизинг са били предоставени за
ползване на встъпилата в правоотношението страна -“Стилимпрес“ЕООД. Не се
твърди, а и не се и установява вещите да са били предадени обратно на лизингодателя,
въпреки отправената от него покана в този смисъл. Поради това и с оглед
установената фактическа власт върху вещите от страна на ищцовото дружество в
периода след прекратяване на правоотношението му с ответника и в изпълнение на
което вещите са му били предадени, ползването им след прекратяване на договора е
без основание, поради което на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи обезщетение
срещу това. Съгласно текста на посочената разпоредба, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне.
От приетото по делото заключение по съдебно-оценителната експертиза се
установи, че стойността на дължимото обезщетение на база наем за ползване на
вещите – предмет на договорите за лизинг по време на жътвената кампания в периода
2021 г. – 2023 г. възлиза на 16 706.25 лв. или по 5 568.75 лв. годишно. Така
определената стойност за овъзмездяване ползването на вещите без основание за това
съдът кредитира като съответна на дължимото обезщетение, доколкото се равнява на
наемна цена при прилагане на пазарни аналози при използване на сравнителния метод.
Предявеният иск за обезщетение за неоснователното обогатяване на ищеца в размер на
сумата от 26 000 лв. следва да бъде частично уважен за сумата от 16 706.25 лв. и
9
отхвърлен за пълния му предявен размер.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в
производството в общ размер на 2 720 лв., от които 1040 лв. – внесена държавна такса
по предявения насрещен иск; 600 лв. – депозит за вещо лице; 540 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за защитата по основния иск и 540 лв. – юрисконсултско
възнаграждение по насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “СТИЛИМПРЕС“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление - с. Дерманци, ул. „Христо Ботев“№ 3, Община Луковит,
Област Ловеч, против „КЕЙ БИ СИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 32а, ап. 6, искове с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателни предварителните
договори за покупко-продажба на Зърнокомбайн FENDT 6275L, рег. № *******, рама
№ *********, двигател № Z05634, Хедер № ********* и комбиниран адаптер,
обективирани в Договор за финансов лизинг № 026356-RF 002 от 21.12.2013г. и
Договор за финансов лизинг № 026356-RF 003 от 29.05.2014 г., сключени между
„РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД – в качеството му на лизингодател,
„Агропродукт С.“ЕООД – в качеството му на лизингополучател, и Д.П.С. – съдлъжник
на лизингополучателя
ОСЪЖДА “СТИЛИМПРЕС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление - с. Дерманци, ул. „Христо Ботев“№ 3, Община Луковит, Област Ловеч, да
заплати на „КЕЙ БИ СИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 32а, ап. 6, по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 16 706.25 лв. – обезщетение за ползване
без основание за това на Зърнокомбайн FENDT 6275L, рег. № *******, рама №
*********, двигател № Z05634, Хедер № ********* и комбиниран адаптер, в периода
на стопанските 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 29.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА “СТИЛИМПРЕС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление - с. Дерманци, ул. „Христо Ботев“№ 3, Община Луковит, Област Ловеч, да
заплати на „КЕЙ БИ СИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 32а, ап. 6, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 2 720 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11