РЕШЕНИЕ
№ 13490
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110146848 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответниците П. С. И., Е. С. И. и Е. Б. П.
съществуването на вземания за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК
К. П. ... ЧАСТ, бл..., вх..., ет...., ап...., аб.№ ...., както следва:
За П. С. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 323,48 лева, ведно със
законна лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 19.01.2022 г. в размер на
29,24 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 5,78 лева, ведно със законна лихва за
периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2019г. до 19.01.2022 г. в размер на 0,88 лева;
За Е. С. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 323,48 лева, ведно със
законна лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 19.01.2022 г. в размер на
29,24 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 5,78 лева, ведно със законна лихва за
периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2019г. до 19.01.2022 г. в размер на 0,88 лева;
1
За Е. Б. П.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 1 293,91 лева, ведно със
законна лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 19.01.2022 г. в размер на
116,98 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 23,13 лева, ведно със законна лихва
за периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2019г. до 19.01.2022 г. в размер на 3,49 лева.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатил дължимата цена при
посочените квоти, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответниците П. С. И., Е. С. И. и Е. Б. П. подават отговори на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК, с които се оспорва редовността и
допустимостта, както и основателността и размера на предявените искове.
Оспорват да имат облигационно правоотношение с ищеца. Оспорват ищецът
да е активно легитимиран да претендира суми за дялово разпределение,
дължими на друго тружество. В условията на евентуалност релевират
възражение за погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не заема
становище по основателността на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период
в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
2
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От представените от ищеца доказателства – Писмо от Столична
община, Район К. п., удостоверение за наследници и Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледан от
09.10.2015 г. и удостоверение от ГИС - София, е видно, че процесният
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК К. П. ..ЧАСТ, бл..., вх.В, ет..,
ап... е придобит от С. И.. С. и ответника Е. Б. П.. След смъртта на С. И.. С. на
23.09.2009 г., на основание чл. 27, ал. 1 вр. чл. 28 СК, както и с оглед чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 ЗН правата върху процесния имот са придобити от неговите
законни наследници, при следните квоти: Е. Б. П. (съпруга) - 4/6 ид.ч., П. С.
И. (дъщеря) - 1/6 ид.ч. и Е. С. И. (дъщеря) - 1/6 ид.ч. Обстоятелството, че на
09.10.2015 г. Е. Б. П. е прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота
на Е. С. И. не е релавантно по делото, доколкото видно от представения
Нотариален акт, Е. Б. П. си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота. Още повече – не се твърди, нито се установява някой
от останалите ответници да е подал молба-декларация за открИ.не на партида
при ищеца за имота.
От изложеното следва, че през релевантния за делото период
собственици, респ. вещни ползватели на процесния имот при следните квоти
са: Е. Б. П. – 4/6 ид.ч., П. С. И. – 1/6 ид.ч. и Е. С. И. – 1/6 ид.ч. По изложените
съображения може да се направи обоснован извод, че ответниците са
потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила.
Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не
се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
3
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „Т. С.” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение
да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката в съответните квоти за целия процесен период. Несъстоятелно е
възражението, че част от ответниците не са живели в имота, поради което не
дължат заплащане на исковите суми, доколкото това са вътрешни отношения
между собствениците и нито един от тях не се твърди и не се установява да е
подал пред ищеца декларация за открИ.не на партида.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Б.” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото
събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната
собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото
разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и
клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се
извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна
енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи
отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане
по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната
собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово
разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото
събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между
избрания начин на разпределение и този, който е приложен.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във
връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
4
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по
общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните
собственици. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот няма начислена
топлинна за отопление на имота, освен служебно начислена за щранг-лира в
банята на база инсталирана мощност. Нямало начислена ТЕ за отопление на
общите части. Вещото лице дава констатация, че в имота поради неосигурен
достъп има служебно начислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на
топла вода при разход 140 л. на денонощие. Сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея.
Методиката за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в
сила съдебен акт. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 1940,87 лева. Вещото лице е
установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца
не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответниците да са възразили срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
5
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана
една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се
е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с
изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите и
вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите условия на
ищеца, както и предвид липсата на плащане, вещото лице констатира, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., която е останала незаплатена от страна на
ответниците, е в размер на 1940,87 лева и 34,68 лева – начислена сума за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.01.2022 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
„б“ ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти. За времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 18.10.2018 г., са погасени по
давност. ТакИ. не се претендират в настоящото производство.
Поради изложеното искът за главница за топлинна енергия се явява
основателен в пълните предявени размер и период или за общата сума от
1940,87 лева, която се разпределя както следва: Е. Б. П. - 4/6 ид.ч. или
сумата от на 1293,91 лева, П. С. И. - 1/6 ид.ч. или сумата от на 323,48 лева и
Е. С. И. (дъщеря) - 1/6 ид.ч. или сумата от на 323,48 лева.
Предявеният иск за главница за дялово разпределение се явява
основателен и доказани в пълния предявен размер и период или за общата
сума от 34,69 лева, която се разпределя както следва: Е. Б. П. - 4/6 ид.ч.
или сумата от на 23,13 лева, П. С. И. - 1/6 ид.ч. или сумата от на 5,78 лева и
Е. С. И. (дъщеря) - 1/6 ид.ч. или сумата от на 5,78 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
6
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предвид изложеното, предявения иск за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия следва да се уважи в
пълните предявени размер и период за общата сумата от 175,46 лева, която
се разпределя както следва: Е. Б. П. - 4/6 ид.ч. или сумата от на 116,98 лева,
П. С. И. - 1/6 ид.ч. или сумата от на 29,24 лева и Е. С. И. (дъщеря) - 1/6 ид.ч.
или сумата от на 29,24 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение се явява неоснователна.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в заповедното производство в размер
на 43,13 лева – платена държавна такса в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева – определено от съда
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответниците следва да се
присъди сумата 92,90 лева при установените квоти.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, посочени в списъка
7
по чл. 80 ГПК в размер на 43,12 лева – платена държавна такса в исковото
производство, 350,00 лева – депозит за СТЕ, 350,00 лева – депозит за ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете в тежест на ответниците следва да се присъди
сумата 841,07 лева – разноски в исковото производство при установените
квоти.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
има право на разноски. Настоящият състав изцяло споделя съдебната
практика, съгласно която на длъжника не се дължат разноски за процесуално
представителство в заповедното производство. В настоящия случай защитата
си срещу претенцията на заявителя длъжниците упражняват в исковото
производство, поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство се явява лишено от основание /в този смисъл
Решение № 522 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 9776/2021 г. на Софийски
градски съд/. В тежест на ищеца следва да се присъдят претендираните от
ответниците разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК в размер на 1200,00
лева (по 400,00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение за всеки
един от ответниците). Насрещната страна своевременно е противопоставила
възражение за прекомерност на заплатеното възнагражение, което
настоящият състав намира за неоснователно. Сумите са съобразени с
предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и
правната сложност на делото, броя предявени искове и извършените
процесуални действия. Съобразно отхвърлената част в полза на ответниците
следва да се присъди сумата от 2,92 лева, дължима при установените квоти.
Предвид изрично направеното от ищеца искане в тази насока,
разноските следва да се присъдят по компенсация.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът П. С. И., ЕГН ********** адрес: гр. С., ЖК К. п. ..част, бл. .., вх.
.., ет. .., ап. .. ДЪЛЖИ на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Я.“ № .. на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 323,48
лева, ведно със законна лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 19.01.2022 г. в
размер на 29,24 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 5,78 лева, ведно със законна
лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е
8
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4778/2022 г. по описа на СРС, 166 състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 19.01.2022 г. в размер на
0,88 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Е. С. И. ЕГН ********** и адрес гр. С., ЖК К. п. ... част, бл. ...,
вх. .., ет. .., ап. ... ДЪЛЖИ на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Я.“ № ...на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 323,48
лева, ведно със законна лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 19.01.2022 г. в
размер на 29,24 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 5,78 лева, ведно със законна
лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4778/2022 г. по описа на СРС, 166 състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 19.01.2022 г. в размер на
0,88 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Е. Б. П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ЖК К. п. ...част, бл. ..., вх.
.., ет. ., ап. .. ДЪЛЖИ на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Я.“ № .. на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на
1293,91 лева, ведно със законна лихва за периода от 28.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до
19.01.2022 г. в размер на 116,98 лева, цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 23,13
лева, ведно със законна лихва за периода от 28.01.2022г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4778/2022 г. по
описа на СРС, 166 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г.
до 19.01.2022 г. в размер на 3,49 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. С. И., ЕГН **********, Е. С. И., ЕГН ********** и Е. Б.
П., ЕГН **********, всичките с адрес гр. С., ЖК К. п. ..част, бл. .., вх..., ет...,
ап. ... ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Я...“ № ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
931,05 лева – разноски в заповедното и исковото производство пред СРС ПО
КОМПЕНСАЦИЯ при следните квоти П. С. И., ЕГН **********– 1/6, Е. С.
И., ЕГН ********** – 1/6 и Е. Е. Б. П., ЕГН ********** – 4/6 .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
9
страната на ищеца „Т. С.” ЕАД – „Б.” ООД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10