№ 7
гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502853 по описа за 2020 година
Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София вх.№ 260183/17.08.2020г срещу решението на
ВРС-43с-в № 3296/ 20.07.2020г по гр.д. № 18088/2019г, с което е осъдена да заплати на М.
Н. М. ЕГН ********** с адрес: с.Приселци, обл.Варна ул.„Тракия“ № 12, сумата от
1360,70лв, представляваща възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден
труд, за периода от 1.11.2016 до 01.11.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178
ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 т.2 ЗМВР, сумата от 315лв-сторените в производството разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 259.43лв-разноски в полза на бюджета на съдебната
власт
Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и
затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърляне на
предявения иск.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 266617/18.09.2020г.
от М. Н. М., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване.
1
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкм. и
адв.възнаграждение.
Производството е образувано по исковата молба на М. Н. М., в която излага, че
през процесния период 1.11.2016 до 01.11.2019г е бил в служебно правоотношение с
ответника за заеманата от него длъжност „мл.инспектор-ст.полицай“ /ОИСН-ВА/ в ЛКЦ-
Галата от група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ-Варна към РД“Гранична
полиция“-Бургас, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София. През
периода е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на
работното време.
Твърди, че през посочения период е положил часове нощен труд 1432часа, които
след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143 възлизали на 1637 часа;
получавали се часове извънреден труд от 205 часа с парична равностойност 1230лв, които
не са били заплатени на ищеца съобразно ставката за извънреден труд, изчислена на база
основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгл.чл.187 ал.6 ЗМВР.
Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да му заплати
претендираната главница, както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В о.с.з. на 19.06.2020 е допуснато изменение на иска по размер чрез неговото
увеличаването му от 1230лв на 1360,70лв.
Ответната страна ГД“ГП“ при МВР-гр.София е депозирала писмен отговор със
становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност.
Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредния труд са му
били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за
ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо
ЗДСл и КТ.
Сочи, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з-776/29.07.2016г и
Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
2
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които
не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е
приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за
държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.
Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които
се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с
продължителност от 22.00ч до 06.00ч.
Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за
заплащане на извънреден труд.
Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като
неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че през процесния период 1.11.2016 до 01.11.2019г
ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност
„полицай“ в ГПУ-Варна при РД“Гранична полиция“-Варна, която е на структурно
подчинение на ГД“ГП“при МВР-София, както и че е работил на 12/24-часови смени
съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка,
множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за
претендирания период.
Установява се по делото и че е бил възмезден за положените 1392 часа нощен труд
по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на
вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
3
компетентно дадено.
Пак според същото посочените часове реално положен нощен труд след
приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143, равняващи се на 1592 часа и
след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск,
се получават часове извънреден труд от 200 часа с парична равностойност 1360,70лв, които
не са били заплатени на ищеца.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на
държавен служител съгласно ЗМВР.
Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да
бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки
го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден
труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като
чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В
периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7
часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието
„нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи
се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да
бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено
4
изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид
основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от
съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна
не следва да бъдат присъждани разноски поради липсата на искане за това.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-43с-в № 3296/ 20.07.2020г по гр.д. №
18088/2019г, с което ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при
МВР-СОФИЯ е осъдена да заплати на М. Н. М. ЕГН ********** с адрес: с.Приселци,
обл.Варна ул.„Тракия“ № 12, сумата от 1360,70лв, представляваща възнаграждение за
положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода от 1.11.2016 до 01.11.2019г,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 т.2 ЗМВР,
сумата от 315лв-сторените в производството разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и
сумата от 259.43лв-разноски в полза на бюджета на съдебната власт
Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
5
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил
на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за
извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови смени фактически е
полагал труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не
бил компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това
доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с
коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с
дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г,
посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1 урежда две категории служители в МВР–
държавни служители, чийто статут се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово
правоотношение, чийто статут се урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за
две години статусът на служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена
и са обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;
6
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в
МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г.
Независимо от извеждането в две отделни категории полицейските органи и органите по
пожарна безопасност и защита на населението от една страна, и държавните служители от
друга, Законодателят продължава да придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2
ЗМВР статута, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00 часа, се
явява нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на по-
стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се
в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8
часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица,
през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на
служителите от МВР-за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието
на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и
пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по
чл.105 ал.2 от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения
ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
7
На следващо място. Необходимо е да се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без
такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада
извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в
редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да
бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил
ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден
труд е определено още в самия Закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по
адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в
сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР е възможно да
полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да
надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
8
възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол–приложение № 5 към чл.32 ал.1 и чл.33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно
време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното
приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа
на КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен
труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е
еднаква – от по 8 часа.
В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в
Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на
орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не
бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този, който е
работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.
Да се мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до
поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния
период е работил на 12/24-часови смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното
време се отчита в часове, което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за
9
нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в
повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат компенсирани с
възнаграждение за извънреден труд.
По делото се установи, че на ищеца са били заплатени всичките часове нощен
труд, остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява да е положил реално
часове труд над установената норма за процесния период, което да дава основание
същите да бъдат възмездени като извънреден труд.
Следва да се посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба
ищецът не твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а
претендира само преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на
12/24-часовите му дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователност претенцията на ищеца, тъй
като не се установи да е работил реално извън установеното за него работно време по
график, т.е. да е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е
лимитиран, съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен
период и 280 часа годишно.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователна.
Съдия-докладчик:……………….
Д.Георгиева
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11