Р Е Ш Е Н И Е
№ 148/5.3.2020г. 05.03.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря В. Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 3404 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника Д.Г.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №***г. на ЯРС, а именно – 2230, 95
лв. – главница, 146,73 лв. – възнаградителна лихва,
181,64 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален
иск за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 2230, 95 лв.,
представляваща непогасена падежирала главница , 146,
73 лв. – договорна лихва и 257, 40 лв. –обезщетение за
забава, в едно със законната лихва от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че на 13.12.2017 год. между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който кредитодателят предоставил на ответника по
посочена банкова сметка ***,00 лв., като страните уговорили да бъде върната
сумата от 2657, 41 лв., която да включва
сборът от чистата стойност на кредита, 50 лв. – такса за разглеждане и 107, 41
лв. застрахователна премия.Общата сума ответникът се задължил да погаси на 18
месечни погасителни вноски.Ответникът бил запознат с ОУ – неразделна част към
договора, както и удостоверил, че й е предоставена пълен обем преддоговорна и договорна информация на стандартна бланка.
На осн. чл. 12,ал.2б, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 01.11.2018 год. Уведомление за предсрочната изискуемост
било изпратено до длъжника.
На 18.10.2018 год. бил сключен
индивидуален договор за прехвърляне на вземанията между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“АЕД и
ищеца, по силата на който ищецът придобил вземането по процесния
кредит срещу ответника. Ищцовото дружество по силата
на изрично пълномощно уведомило длъжника по чл. 99 от ЗЗД, чрез двукратно
изпращане на уведомления.
В условията на евентуалност ищецът
предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на
ответницата особен представел оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че
ответника не е получил посочената в исковата молба сума под формата на
потребителски кредит. Наред с това представения по делото договор за
потребителски кредит не отговарял на изискванията на ЗПК,което било основание
същия да бъде обявен за недействителен. Не била посочена датата и мястото на
сключването му,името и адреса/седалището на кредитора,договорът не бил подписан
от страните. Т.е. не били спазени изискванията на чл.11,ал.1 ЗПК. Наред с това
не били спазени изискванията на чл.10,ал.1 ЗПК,като договорът не бил съставен в
два екземпляра,единият от който да е връчен на ответника,както и изискването
всички елементи от договора да са представени с еднакъв по вид,форма и размер
шрифт,не по-малък от 12. Съгласно чл.22 ЗПК когато не били спазени изискванията
на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1 ЗПК,договора за потребителски кредит бил недействителен.
Между страните не било постигнато необходимото съгласие за условията по
кредита-размер,лихви,падежи,такси,застраховки,начин на погасяване и др.Съгласно
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договора за заем следвало да съдържа ГПР по кредита и
общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключването му,като
следвало да се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляването
на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния
договор бил посочен ГПР,но не било ясно нито какво включва,нито как бил
формиран. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК
също представлявало самостоятелно основание по чл.23 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.23 ЗПК сключения между страните
договор за потребителски кредит бил недействителен и като такъв не можел да ги
обвърже,нито да създаде задължения за ответника. Нормите на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1 и чл.23 ЗПК били императивни и възможност за отклонение
от тях законодателя не бил предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,когато
договора за потребителски кредит бил обявен за недействителен,потребителя
връщал чистата стойност на кредита,без да дължал лихва и други разходи. Все пак
ако се приемело,че ищецът бил титуляр та прехвърленото вземане и ответника
получил сумата от 2500,00 лв.,като се имало предвид по-горе изложените
основания за недействителност на договора и след обявяването за
недействителен,на основание чл.23 ЗПК на ищеца де се присъди само чистата
стойност на кредита,намален с извършените от ответника плащания в размер на
487,94 лв.
Предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове били процесуално недопустими. Посочва се,че съгласно т.11б от
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВК–С,ОСГТК,в производството по иска,предявен
по чл.422 ГПК,респ.чл.415,ал.1 ГПК,не намирали приложение правилата за
изменение на иска по чл.214 ГПК-за изменение на основанието чрез замяна или
добавяне на друго основание,от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение,както и за увеличение на размера на иска.Въвеждането на друго
основание,от което произтичало вземането,различно от това,въз основа на което
била издадена заповедта за изпълнение,можело да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност.В настоящия случай,предявените
осъдителни искове напълно съвпадали по основание със заявените по заповедното
производство претенции. С оглед на това се иска оставяне без разглеждане
предявените осъдителни искове,като недопустими.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. Т.к. последният е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за потребителски паричен кредит от 13.12.2017 год., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е предал на заемателят по посочена сметка сумата от 2500,00 лв., като с
договора страните са уговорили заемът да се погаси на 18 месечни вноски от по 160,98
лв., при годишен лихвен процент от 11,99 %,при ГПР от 15,72 %, еднократна
застрахователна премия в размер на 107,41 лв.,такса за разглеждане на кредита в
размер на 50,00 лв., както и уговорен общ размер на всички плащания – 2897, 73
лв. Приложени са и ОУ към договора, приети и неоспорени от заемателя,
погасителен план,декларация за приемане на застраховане, ОУ към същата.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели
продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по
договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се
индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.
Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 18.10.2018
год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 20.12.2016 год. портфолио
от необсужвани вземания в период по-дълъг от 180 дни, описани в
приложение 1 към договора. По силата на чл. 3.2 цесионерът
се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците
по чл. 99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок
писмено пълномощно. Цесията е потвърдена
на същата дата.На л.22/27 в цитираното по-горе Приложение 1 фигурира вземането
срещу ответника по процесния договор за кредит № ***.
Представено е и както и уговореното в договора пълномощно , по
силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници
по всички вземания, прехвърлени с договор от 20.12.2016 год., включително и
прехвърлени с договор от 18.10.2018 год.
Представено е и уведомителни писма
изх.№ *** от 31.10.2018 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е
изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно
от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в
договора за кредит адрес на заемателя,като е
отбелязано,че получателя се е преместил на друг адрес.Същото уведомление /за
цесия и предсрочна изискуемост/ е изпратено до ответника и на 16.09.2019 год.,
като същият не е открит на адреса,като е отбелязано,че не вдига телефона и на
адреса няма никой.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че кредиторът е превел
чистата стойност на кредита в размер на 2500,00 лв. на 14.12.2017 год. По
кредита са погасени изцяло общо 3 вноски.Определило е размерът на непогасените
суми за посочени периоди, включително обезщетението за забава.
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД,
евентуално съединен с иск с правно
основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по
повод сключен договор за потребителски паричен
кредит. Получаването на сумата по уговорения в договора начин се установява от
приетата ССЕ, включително от факта, че ответникът е заплатил част от
уговорените вноски.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен
валиден договор за цесия от 20.12.2016 год. и последващ
такъв от 18.10.2018 год., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има
действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се
създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на
задължението му. Трайна и безпротивореичва е
съдебната практика, че за да се счита достигнало уведомлението до длъжника,
кредиторът следва да е положил дължимата грижа за откриване на длъжника,
каквато в процесния случай е налице, предвид
обстоятелството, че пратката неколкократно е
изпратена на посочения в договора за кредит адрес- Решение №***г. по т.д.№ *** по описа за
2014г. на ВКС.
На
следващо място, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2
т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване
за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването
може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за
прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва
да се вземе предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и
адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към
исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за
извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата
молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
В случая връчването на
уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения
представител на ответника е произвело материалноправно
действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда
по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия.
Разпоредбата на чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на
представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата
фигурата "представител", без да разграничава представителната власт
на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона
- от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во
т.о. - че връчването на материалноправно изявление на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник.
Без
значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е.
дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката
на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д.
№*** г. и др.
Настоящия
съдебен състав намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че договорът за заем е недействителен на осн.
чл. 22
вр. с чл.10 ал.1, и чл.11, ал.1,
т.11 и т.12 ЗПК и следва да се дължи само чистата стойност на
кредита съгласно чл.23 ЗПК.
Процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Посочен е общият размер
на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният процент на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4
от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК / последния факт не се
оспорва и от ответника видно от отговора на ИМ/.
Необоснован е изводът
на особения представител на ответника, относно размера на шрифта на процесния договор, и че същият е такъв водещ до недействителност
на договора по чл. 22 ЗПК. По делото не са събрани доказателства /липсва
изслушана съдебно- почеркова или събедно-
техническа експертиза/, от които да може да се направи категоричен извод,
относно вида и размера на шрифта на договора, респ. че този шрифт е с размер
по-малък от 12.
В случая е налице и погасителен план. Той е посочен в договора, с точни
дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за
който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е
необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската
каква части от лихвата и главницата погасява. В решение на
Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар. 2, букви "з" и "и" от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби,
тълкувани във връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива, не допускат държавата
членка да предвижда такова изискване н националната си правна уредба. Законът за потребителския
кредит е транспонирал Директива 2008/48- пар. 2 от ДР на ЗПК, поради което съдът следва да
съобрази практиката на Съда на ЕС по тази
директива. Това означава, че не е необходимо погасителният план да
съдържа такава разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата и допълнителните разходи. Що се отнася до погасителните
вноски, чл.11, т.11 ЗПК
предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния договор за кредит се съдържа на ясен и разбираем
език размерът на месечната погасителната вноска- 160,98 лв.; броя на вноските –
18; периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; що се отнася до
последователността на разпределение на вноските между неизплатени суми, тя се
изисква когато лихвения процент не е фиксиран, докато в договора той е фиксиран
-11,99 % годишен лихвен процент.
Отделно от това
съдът счита,че възражението на особения представител на ответника,че ответника не
е получил посочената в исковата молба сума под формата на потребителски кредит
за неоснователно. В приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява,че при
проучване в праводателя на ищеца на вещото лице било
представено платежно нареждане от 14.12.2017 г. от което се установявало за
превод на сумата от 2500,00 лв. по сметката на ответника в качеството му на
получател,с основание „паричен заем ***“. Също така неоснователно е
възражението на особения представител на ответника,че представения по делото
договор за потребителски кредит не отговарял на изискванията на ЗПК,което било
основание същия да бъде обявен за недействителен.При изследване на представения
договор безспорно се установява,че същия е подписан от страните на стр.5 от
13/лист 9 по делото/,като на същата страница се установява,че мястото е в гр.С.
и фирма „Уникредит Булбанк „ АД,като в тази връзка
неоснователни се явяват възраженията,че не била посочена датата и мястото на
сключването му,името и адреса/седалището на кредитора и договорът не бил
подписан от страните.
Пред изложеното,
ЯРС приема че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по
повод на процесния договор.
С оглед
представените доказателства безспорно се установява, че Д.Г.Д. е получил цялата
сума по кредита, но е погасил само три вноски от същия, като след третата вноска
е спряла плащанията,като същевременно е настъпил крайния срок но договора с
последната неплатена погасителна вноска на 21.05.2019 г.
Съгласно
задължителната съдебна практика- ТР №3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна , но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен.
При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно
чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79,
ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с
искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на
падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението
подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено
друго. Даденото от ВКС решение е, че размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
Видно от Таблица
1 към заключението на ССЕ, месечната погасителна вноска от 160,98лв., включва:
главница по договора и договорна възнаградителна
лихва.
В заключението е посочено, че с извършените
плащания общо в размер на 487,94 лв.,с които са погасени изцяло вноските от № 1
до № 3 са погасени: главница- 426,46
лв.; възнаградителна лихва за периода 21.12.2017 г. -
21.02.2018 г. в размер на 56,48 лв. и лихва за просрочие
в размер на 5,00 лв. Претендирана по делото главница
от 2230,95 лв.,включва падежиралите вноски,като по
делото липсват доказателства тези суми да са били заплатени от ответницата,
поради което предявения установителен иск по
отношение на главницата се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
С оглед горецитираното ТР на ВКС, при предсрочна изискуемост по
договор за върху непогасения остатък от главницата се дължи законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
случая предсрочната изискуемост е настъпила на 01.11.2018г., а претенцията в ИМ
е за присъждане на лихва за забава върху главницата от 2230,95 лв. до 07.05.2019г.
Вещото лице изчислило,че за този период размера на лихвата е 255,96 лв.,като се
претендира по-малка сума в размер на 181,64 лв.,поради което предявения установителен иск по отношение на лихвата за забава се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася да
претенцията за възнаградителна лихва. Такава се дължи
за периода 21.03.2018 г. до 18.10.2018
г. Размерът на тази лихва е 138,27лв. и се определя от съда, въз основа на данните
съдържащи се в Таблица 2 към заключението на ССЕ. За този период и размер искът
се явява основателен и следва да бъде уважен, както искът за възнаградителна лихва в разликата над 138,27 лв. до размера
146,73лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.
В обобщение, съдът намира претенцията за
частично основателна.Размерът на претенциите е безспорно установен от приетата
и неоспорена ССЕ. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира иска за
основателен и доказан,като размера на сумите е посочени в ССЕ , а именно – 2230,
95 лв. – главница, 138, 27 лв. – договорна лихва и 181, 64 лв. – обезщетение за забава.
Предвид уважаване на главния иск, съдът
не дължи произнасяне по заявената евентуална претенция.
Съгласно ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 100, 86 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция,съразмерно
на уважената част от иска,а именно в
размер на 1003, 87 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Д.,
ЕГН **********, че дължи на «Агенция
за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 2230, 95 лв. -главница, сумата от 138, 27 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2018
г. до 18.10.2018 год., 181, 64 лв. – обезщетение за забава за
периода 21.03.2018 год. до 07.05.2019
год., ведно
със законна лихва от датата на подаване
на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, като претенцията за възнаградителна лихва за горницата над 138, 27 лв. до пълния предявен размер от 146,73 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 100, 86 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 1003, 87 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: