РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Бяла, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20254510100119 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от А. Я. М. с ЕГН **********, чрез адв. С. М. И. от
АК – Русе, против Б. Е. А., с ЕГН **********
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 15 000/петнадесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, психически и емоционален
дискомфорт, причинени в резултат на нанесената му от ответника в резултат на побой
на 27.10.2022г., в с. Лом Черковна, Обл. Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в
луксация с вбИ.е на втори горен десен зъб, счупване на корена на първи горен десен
зъб с разрушаване на междуалвеоларната костна преграда, наложило екстрахирането
им, хематом на венечната лигавица на горната челюст, разкъсно-контузна рана на
полулигавицата и лигавицата на горната устна, кръвонасядане, оток и повърхностни
наранявания на полулигавицата и лигавицата на долната устна, кръвонасядане и
охлузване на брадичката, довело до избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето
и говоренето, ведно със законна лихва от датата на изискуемостта.Претендира от
ответника и сумата в размер на 159.00лв., представляваща имуществени вреди,
претърпени за възстановяване на здравословното му състояние.Прилага писмени
доказателства и ангажира гласни такива,посредством разпит на свидетели,както и
1
прави искане за допускане и назначаване на СМЕ с конкретно поставени въпроси.
Претендира направените по делото разноски, както и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по размер. Оспорва твърденията за интензитета и проявлението на
настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.Претендира разноски.
Съдът, като прецени изложените от страните твърдения и съобрази
формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си
квалификация в разпоредбата на чл.52 вр.чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на вреди от имуществен и неимуществен
характер, техния размер и причинната връзка между настъпилите за него вреди и
деянието на ответника, неговата противоправност, като вината се предполага до
доказване на противното, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му, както и да обори презумпцията за вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. По силата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал.
2 се прилагат и за актовете по глава 29 НПК. Следователно при наличие на одобрено
от наказателния съд споразумение по глава 29 НПК, гражданският съд следва да
отчете обективните и субективните му предели и да зачете силата на присъдено нещо
на съдебния акт, като приеме за установени елементите от състава на престъплението.
В настоящия случай е налице одобрено от съда споразумения по НОХД №
19/2025 по описа на РС Бяла, III-ти наказателен с-в, с което Б. Е. А., ЕГН **********
се е признал за виновен в това, че на 27.10.2022г. в с.Лом Черковна, обл.Русе причинил
средна телесна повреда на А. Я. М. от с.Лом Черковна, обл.Русе, изразяваща се в
луксация с вбИ.е на втори горен десен зъб (12), счупване на корена на първи горен
десен зъб (11) с разрушаване на междуалвеоларната костна преграда, наложило
екстрахирането им, хематом на венечната лигавица на горната челюст, разкъсно -
контузна рана на полулигавицата и лигавицата на горна устна, кръвонасядане, оток и
повърхностни наранявания на полулигавицата и лигавицата на долна устна,
кръвонасядане и охлузване на брадичката, довело до избИ.е на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говореното-престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
2
Бидейки обвързан от приетото в споразумението, на основание чл. 300 ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че ответника виновно е извършил посоченото
противоправно деяние по отношение на ищеца, което му е причинило изброените
телесни увреждания, характеризиращи се като средна телесна повреда.
С оглед пълното установяване на вида на телесните увреждания на ищеца,
причинени от действията на ответника, по делото е изслушано заключение по съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено.
От констативно-съобразителната част на заключението се установява
следното: По лигавицата на долната устна се наблюдава кръвонасядане с размер 2 см.,
което обхваща преходната гънка и вътрешната страна на долната устна във фронталния
участък. По полулигавицата на долна устна има разкъсна рана с размер 0.5 см. на
нивото на резците.
Зъби:Първи горен десен зъб (11) - Наблюдава се празна алвеола с разкъсана
ливидна лигавица около нея изпълнена с кръвен съсирек. Зъбът има антагонист, който
е надигнат над нивото на дъвкателната повърхност на долната зъбна редица и е с
абразия на режещия му ръб.
Втори горен десен зъб (12) - Зъбът е завъртян и вбит в палатинална посока.
Наличния зъбен фрагмент не е подвижен и се намира под нивото на съседните зъби
като се вижда над гингивата част от зъбната коронка. Наблюдава се изтрИ.е на
дъвкателната й повърхност. Над него вестибуларно има разкъсване на прилежащите
тъкани (периодонт, гингива), които са с тъмно ливиден цвят, подвижни и при допир
обилно кървят. От към палатинално се наблюдава подутина. Зъбът има антагонист,
който е надигнат над нивото на дъвкателната повърхност на долната зъбна редица и се
наблюдава абразия на режещия ръб. Няма промяна в цвета. Наблюдава се дислокация.
Долна челюст: Частично обеззъбена, без ортопедично възстановяване.Горна челюст:
Частично обеззъбена, без ортопедично възстановяване.
Общо здравословно състояние на зъбите: Неподдържано съзъбие с
множество липсващи зъби, без ортопедично възстановяване.
От заключението се установява също, че ищеца е получил следните
увреждания:Изкълчване с вбИ.е на втори зъб на горната челюст вдясно. Счупване на
корена на първи зъб на горната челюст вдясно със счупване на междуалвеоларната
костна преграда, наложило отстраняването им. Хематом на венечната лигавица на
горната челюст, Разкъсно-контузна рана на полулигавицата и лигавицата на горна
устна. Кръвонасядане, оток и повърхностни наранявания на полулигавицата и
лигавицата на долна устна. Кръвонасядане и охлузване на брадичката.
При тези данни установените увреждания според ВЛ следва да се преценяват
3
по медико-биологичния признак: ИзбИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето.
Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени при инцидента на 27.10.2022 г.
На въпроса за степента на здравното значение на причинените телесни
увреждания,експерта дава следния отговор:“ ИзбИ.ето на зъб води до загуба на зъба за
цял живот. Трайното затрудняване на дъвченето е функциоиално нарушение. То може
да бъде възстановено чрез поставянето на импланти или протезиране.“
В конкретиката на казуса ВЛ сочи,че няма медицински документи за
възникнали усложнения,а нормалния период на възстановяване е около шест
седмици,като първите две се характеризират с т.н.“остър период“.
За установяване на интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания
по делото са изслушани показанията на свидетелите Зиза А.а М.,живееща на семейни
начала с ищеца и М. А. А.,живеещ на семейни начала с дъщерята на ищеца.Същите с
показанията си установяват,че след инцидента ищеца бил докаран в дома си целия в
кръв. Устата му били много надути. Основно по лицето била кръвта.На следващия ден
посетил медицинско лице,което установило наличие на счупени зъби,които в
последствие били извадени. Свидетелката М. твърди,че след инцидента ищеца не е
можел да се храни нормално около месец и се хранел се със сламка. Свидетелите
установяват също,че след инцидента ищеца бил уплашен,затворил се вкъщи,не
говорел с никого и не работил около два месеца.
Съдът преценява показанията на свидетелите с оглед останалите данни по
делото, на основание чл. 172 ГПК,като с оглед обективните медицински данни за
състоянието на ищеца ги кредитира в частта им относно това, че той е търпял
сравнително продължителни болки,около месец и дискомфорт вследствие на побоя,
бил е уплашен и тревожен, затворил се е в себе си и му се е наложило да не работи
известно време.
Съобразно изложеното следва да приеме, че е налице деликт – съществува
кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.45 от
ЗЗД - противоправно деяние, извършено виновно, в резултат на което на ответника е
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 във връзка с чл.1 от НК –
луксация с вбИ.е на втори горен десен зъб, счупване на корена на първи горен десен
зъб с разрушаване на междуалвеоларната костна преграда, наложило екстрахирането
им, хематом на венечната лигавица на горната челюст, разкъсно-контузна рана на
полулигавицата и лигавицата на горната устна, кръвонасядане, оток и повърхностни
наранявания на полулигавицата и лигавицата на долната устна, кръвонасядане и
охлузване на брадичката, довело до избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето
и говоренето.Установи се по един категоричен начин, както от заключението на СМЕ,
4
така и от събраните гласни доказателства, че при причиняване на уврежданията ищеца
е търпял остри болки и страдания към момента на наряването – самият удар, който е
причинил счупването,търпял е и последващи такива, които са продължили по време на
оздравителния процес, приключил около месец след нараняването.
Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
решаващия съд съобрази следното: Обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а
почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В конкретният случай от
една страна това са болките и страданията изтърпени от ищеца в момента на
извършването на деянието , а от друга страна – болките и страдания изтърпени по
време на последвалия оздравителен период. Съобразно изложеното и след преценка на
доказаните относими факти съдът приема искът за доказан по основание,но не и по
размер.
Ищеца, при условията на пълно и главно доказване не установи, че
претърпените болки и страдания са в такъв голям обем, с такъв висок интензитет и
продължителност, че да са довели до такова съществено влошаване на здравословното
му състояние, което да обоснове присъждане на обезщетение по справедливост в
претендирания размер от 15000 лв.Видно от заключението на ВЛ пълното
възстановяване настъпва за около шест седмици,като в конкретиката на случая няма
медицински документи за възникнали усложнения. Нещо повече,видно от
експертизата налице са обективни данни, че по отношение денталния статус на ищеца
е налице неподдържано съзъбие с множество липсващи зъби, без ортопедично
възстановяване,частично обеззъбена горна и долна челюст, а също така и слаба костна
поддръжка на наличните зъби на горна челюст с характерна дислокация от
нормалното им местоположение, съответстваща на пародонтоза 2-ра степен съответно
за долна челюст и 3-та степен за горна челюст,както и множество липсващи
(екстрахирани зъби). При такива факти следва да се приеме, че процесното увреждане
е засегнало зъби с вече силно компрометирана функция, чието отпадане е било
обективно предстоящо и очаквано и не е довело до тежки, трайни или необратими
последствия, характерни за здрави зъби. Съгласно съдебната практика, когато
предшестващото състояние — в случая неподдържано съзъбие с множество липсващи
зъби,съчетано с наличие на парадонтоза — значително е улеснило настъпването на
вредата или е увеличило нейните последици, съдът следва да намали обезщетението
съразмерно приноса на пострадалия. Следователно, процесното увреждане е засегнало
силно компрометирани зъби, а не здрави, функционално важни и естетически значими
елементи. Това само по себе си налага съществено редуциране на размера на
обезщетението, защото по един начин биха стояли нещата ако се касаеше за един
напълно здрав човек от гледна точка наличие на цялостен здрав зъбодържащ апарат и
по друг начин, когато се касае за лице с нарушена функционална годност на
5
съзъбието,хипотеза относима към разглежданата.
Съдът отчита и обстоятелството, че исковата молба е подадена през 2025 г.,
приблизително три години след настъпването на вредоносното събитие. Макар законът
да не поставя срок за предявяване на подобни искове извън рамките на общата
погасителна давност, значителният времеви интервал между деликта и депозиране на
претенцията е релевантен при формиране изводите относно динамиката и интензитета
на претърпените неимуществени вреди. В този период, по естествения ход на
адаптация на организма и психиката, първоначалните силни болки, неудобства и
емоционален дискомфорт неизбежно намаляват. В случая по делото не се установява
ищецът да е провеждал в периода след деликта лечебни или протетични процедури,
които да поддържат или увеличават усещането за продължителни болки или
психоемоционален дискомфорт. Това допълнително обуславя извода, че интензитетът
на негативните преживявания е отзвучал значително преди подаване на исковата
молба, което следва да бъде отчетено при определяне на справедливия размер на
обезщетението.
По отношение на икономическите условия съдът съобразява, че размерът на
обезщетението следва да бъде определен към момента на увреждането – 2022 г.,
съобразно постоянната съдебна практика. В тази връзка е от значение и
обстоятелството ,свързано с размера на минималната работна заплата към м. октомври
2022 г., която представлява ориентир за общото икономическо състояние в страната
към релевантния момент. Минималната работна заплата през този период е значително
по-ниска от настоящата, което налага и по-внимателна преценка на претендирания
размер на обезщетението.
Изложените икономически показатели, в съвкупност с факта, че част от
увредените зъби са били съществено компрометирани преди деликта, като тяхната
прогноза е била неблагоприятна и загубата им е била вероятна и без настъпването на
вредоносното събитие, водят до извод, че претендираната сума в размер на 15 000 лв.
е завишена и не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.При
цялостната съвкупна оценка на всички релевантни обстоятелства – характера на
телесното увреждане, предходното състояние на денталния статус, липсата на
проведено лечение след инцидента, изминалия период на естествено отзвучаване на
страданията, както и икономическите реалности към 2022 г. – съдът приема, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 6000 лв., който адекватно репарира
действително понесените неимуществени вреди, без да води до неоснователно
обогатяване на ищеца.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди,които безспорно се намират в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното противоправно поведение на ответника,съдът намира същата за
6
доказана в претендирания размер. В този смисъл се доказа в процеса, че стойността на
извършените от ищеца разходи за лечение общо възлиза на сумата 159 лева и
представлява направени прегледи, дентални рентгенови снимки, изваждане на зъби и
издаване на мед.документи.
По предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава:
Вземането от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.114 ал.3 от
ЗЗД е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е
известен – от деня на неговото открИ.е. Причинителят на непозволеното увреждане и
лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана
с оглед разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. В настоящият случай, ответникът е
изпаднал в забава на 27.10.2022г.- деня на увреждането, поради което и от този момент
в полза на ищеца ще следва да се присъди законовата лихва върху главницата от 6 000
лева, до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и частичното уважаване на предявените искове,
право на разноски имат и двете страни. Ищецът ,съобразно представения списък на
разноски претендира сумата от 1400 лв., представляваща разноски за изготвяне на
СМЕ в размер на 600 лв., обективирани в пл.нареждания от 11.06.2025г. и 28.10.2025г.,
както и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение ,в размер на 800 лв.По
делото е представен договор за правна защита и съдействие ,в което е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.,за което е посочено,че е платено по
банков път,но липсват доказателства установяващи това обстоятелство. Съгласно
посоченото в т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това. Според разясненията дадени в
т. 11 от ТР № 6/2013 г. след постановяване на определението, с което съдът обявява
края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, страните не могат да
въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства.В случая, до
приключване на тази фаза от процеса страната не е ангажирала годни доказателства за
установяване факта на заплащане на адвокатското възнаграждение,с оглед на което и
същото не следва да бъде присъждано.
Ответника е доказал сторени разноски за адвокатско възнаграждение,в размер
на 2000 лв.,платени в брой. С оглед отхвърлената част от иска следва да му бъдат
присъдени 1200.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските за държавна такса, според изхода на делото, в размер на 240.00лв.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Е. А., с ЕГН ********** да заплати на А. Я. М. с ЕГН
**********,сумата от 6000.00лв./шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
психически и емоционален дискомфорт, причинени в резултат на нанесената му от
ответника на 27.10.2022г., в с. Лом Черковна, Обл. Русе, средна телесна повреда,
изразяваща се в луксация с вбИ.е на втори горен десен зъб, счупване на корена на
първи горен десен зъб с разрушаване на междуалвеоларната костна преграда,
наложило екстрахирането им, хематом на венечната лигавица на горната челюст,
разкъсно-контузна рана на полулигавицата и лигавицата на горната устна,
кръвонасядане, оток и повърхностни наранявания на полулигавицата и лигавицата на
долната устна, кръвонасядане и охлузване на брадичката, довело до избИ.е на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, ведно със законна лихва от датата
наделикта-27.10.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 15 000 лв.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. Е. А., с ЕГН ********** да заплати на А. Я. М. с ЕГН
**********,сумата от 159.00 лв.,представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди,изразяващи се в направени от ищеца разходи за прегледи и
лечение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Е. А. с ЕГН ********** да
заплати на А. Я. М. с ЕГН **********,сумата от 600.00лв./шестстотин лева/ –
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Я. М. с ЕГН ********** да
заплати на Б. Е. А. с ЕГН **********, сумата от 1200.00лв. /хиляда и двеста лева/-
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Б. Е. А. с ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд Бяла сума в
размер на 240.00лв./двеста и четиридесет лева/, представляваща дължима държавна
такса за производството по делото, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8