Определение по дело №128/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 147

              гр.Пловдив, 23.03.2020г.

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ   

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                         МИХАЕЛА  БУЮКЛИЕВА 

                                             

 

като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 128 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345 вр. чл.450, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Р.М.Й. срещу определение № 284/04.03.2020г., постановено по ЧНД № 331/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за замяна на наложеното му с присъда № 9/02.02.1998г.,  постановена по НОХД 10/1997г. по описа  на Окръжен съд гр.Пловдив, наказание дож.ен затвор с наказание лишаване от свобода.  

Съдебният акт се атакува като неправилен и се иска уважаване на молбата за замяна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд  гр.Пловдив  е приел за установено следното:

Жалбоподателят Й. няма други осъждания.

С присъда № 9/02.02.1998г., постановена по НОХД 10/1997г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 07.06.1999г., е признат за виновен за престъпления по чл.116, ал.1, т.4, пр.2 и т. 6, пр.1 вр. чл.115 от НК и чл.339, ал.1 от НК и е осъден на дож.ен затвор при първоначален специален режим. Зачетено е предварителното задържане, считано от 11.11.1996г. до влизане на присъдата в сила.

Наказанието е приведено в изпълнение с начало 11.11.1996г.

От 20.10.1999г. режимът е специален, от 11.02.2008г. е заменен на усилено строг, а от 01.06.2009г. - на строг с влизане в сила на ЗИНЗС. От 07.08.2018г. осъденият е изведен от зоната за засилен надзор и охрана и е настанен  в общите помещения. Към 04.03.2020г. е изтърпял 23 години и 8 месеца, от които 4 месеца и 7 дни от работа.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в резултат на провежданата интензивна индивидуална работа за повишаване на самоконтрола се наблюдава стабилизиране на поведението на осъдения Й. сред повече лишени от свобода.

По отношение на извършеното престъпление продължава да поддържа самооправдателна позиция, да омаловажава и прикрива част от действителните събития, макар да е наясно с мотивите за криминалното си поведение. Декларираното съжаление за стореното се дължи на факта на осъждането и попадането му в затвора а не на причинените вреди на жертвите.    

През последните години са настъпили сериозни промени в поведението му - почти липсват опити за манипулации и провокации към служителите от надзора и администрацията на затвора /утвърден модел в миналото/; пълноценно оползотворява престоя си като участва във всички предлагани му корекционни дейности, групови и индивидуални програми, самостоятелно развива творческа дейност. Поддържа близки отношения с роднините си, които живеят извън пределите на Република България, и получава морална и материална подкрепа от тях. Стреми се да спазва режимните изисквания и да съдейства на администрацията. Няма действащи дисциплинарни наказания и е награждаван многократно.

Според анализа на риска на правонарушителя рискът от рецидив продължава да е с ниски стойности - 25т., при предишни 35т. Настъпили са положителни промени в следните зони: зона В „Отношение към правонарушението” - от 7т. на 5т. Изразява съжаление за извършеното деяние и жертвите, подобрени са отношенията с останалите лишени от свобода. зона Д „В.” - от 3т. на 2 т. Редовно получава подкрепа от близките си.  зона Ж „Т.З.” - от 2т. на 0 т. Редовно подава молби за назначаване на работа. зона З „У. на ф. и Д.” - от 2т. на 1т.  Няма данни за нелегални източници на Д. зона И „Н. на ж. и о.“ - от 6т. на 2т. Добронамерен е към останалите лишени от свобода. Няма констатирани дейности, които да подтикват към извършване на правонарушения, липсват данни за манипулативен или хищнически Н. на ж. към момента. Рискът от вреди се дефинира като среден за категориите „О.” и  „И. в.” в О. и нисък за всички останали.

Администрацията на затвора изказва опасения във връзка с бягство и отклонение с оглед характера на наказанието дож.ен затвор. Намира, че следва да продължи стриктното наблюдение на поведението на лишения от свобода с цел неговото пълно адаптиране в условията на групата и превенция на агресивни прояви, както и интензивната работа за подобряване на междуличностните отношения и на самоконтрола.

При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за замяна на наказанието дож.ен затвор с наказание лишаване от свобода в размер на тридесет години.

 Въззивният съд споделя виждането на Окръжен съд гр.Пловдив, че при изследване цялостното поведение на осъдения Й. не може да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.

Разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК предвижда възможност наложеното наказание дож.ен затвор да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка, за да се допусне замяната. Във визираната норма липсват обективни критерии при какви обстоятелства следва да бъде направена замяната. Поради това решаващият съд трябва да направи комплексна оценка и да се аргументира дали изминалият период от време и извършената в затвора възпитателна дейност са снижили и то значително риска от повторяемост на противоправното поведение от страна на осъдения. Според теорията и съдебната практика тези критерии имат прогнозен характер и са свързани с това дали осъденият би извършил ново престъпление. Преценката за това следва да се направи въз основа на всички данни, съдържащи се в досието на лишения от свобода, и анализ на цялостното му поведение през времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид заключенията на психологическите и психиатричните изследвания, оценката на риска, които съпътстват изпълнението на наказанието, и всички други релевантни факти и обстоятелства. Допускането на исканата замяна предполага извода, че осъденият е показал трайна и положителна тенденция за своето поправяне и превъзпитание, демонстрирал е поведение за безпроблемно ресоциализиране в О.то.

В настоящия случай не се спори, че жалбоподателят Й. е изтърпял повече от двадесет години, т.е. налице е формалната предпоставка на чл.38а, ал.3 от НК. Наблюдава се и положителна промяна в поведението му, снижен е рискът от рецидив. Въпреки това не може да се направи извод, че са настъпили трайни, продължителни, сигурни и дългосрочни промени в личностен план.

Окръжен съд  гр.Пловдив законосъобразно и обосновано е приел, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и най-вече личната превенция, не са постигнати в изискуемия от закона обем, работата с осъдения следва да продължи с оглед превенция на агресивни прояви, подобряване на междуличностните отношения и на самоконтрола.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

        

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 284/04.03.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 331/2020г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

        

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                    

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                           2.