РЕШЕНИЕ
№ 2236
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д. Административно
наказателно дело № 20251110201648 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от К. Д. С., ЕГН: ********** чрез адв. В. Кривошиева
срещу електронен фиш серия ********************, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Твърди се, че нарушението не е извършено при условията на повторност, тъй като ЕФ Серия
К № 6284245 е обжалван от нея и не е влязъл в сила. Отделно от това се съдържат
оплаквания за други допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска от
съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се
аргументира законосъобразност на обжалвания фиш и се моли за потвърждаването му. Иска
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
С електронен фиш серия К 6284245, издаден от СДВР на жалбоподателя К. Д. С., ЕГН:
********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш е обжалван и не е влязъл
в сила.
1
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на
валидност до 24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на
устройството 567 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност на
18.05.2023 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 1-9-23/18.05.2023 г.
На 13.09.2023 г. около 19:05 часа в с. Волуяк, по ул. „Ломско шосе“, с посока на
движение от гр. Костинброд към гр. София се движело моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мини Купър“, с ДК № СВ 4775МХ, собственост на жалбоподателя К. Д.
С.. При номер 271 на ул. „Ломско шосе“ горепосочената мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M с фабричен номер 567
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на
същото, а именно 68 км. /час в населено място, при законоустановено ограничение на
скоростта от 50 км/ч. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото
средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – К. Д. С.,
ЕГН:**********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К №
8113295, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението –
жалбоподателя К. Д. С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на
автомобила – 65 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 15 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на 14.01.2025 г. лично на жалбоподателката срещу разписка.
Жалбоподателят К. Д. С. не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на
22.01.2025 г. чрез адв. Кривошиева депозирала жалба срещу електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно:
справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно
с протокол за последваща проверка № ******************г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 13.09.2023 г., заповед за
одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка от ОПП-СДВР относно датата
на връчване на процесния фиш, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя С..
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен
и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за последваща проверка № 1-9-23/18.05.2023 г. на средството за измерване се
установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип
средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен
номер 567 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 18.05.2023 г. В
протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия,
а именно +/- 3 км. /час при измерена скорост до100 км. /час и +/- 3% при измерена скорост
над 100 км. /час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по
2
делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Мини
Купър“ с ДК № СВ4774МХ е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост
над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 13.09.2023 г., а именно в с.
Волуяк, на ул. „Ломско шосе“, до номер 371, с посока на движение от гр. Костинброд към
гр. София. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – техническото
средство е било монтирано в служебен автомобил с рег. № ****************, но е било
позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. Отново в същия протокол е отразено, че не е въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение на автомобилите с пътен
знак, а същата е законоустановена за насленео място – 50 км/ч. Посочено е, че номера на
първото статично изображение е 19745, а последното е 19803, като видно от представената
по делото фотоснимка е с № 19795 и попада в горепосочените рамки. При тези данни съдът
намира, че цитираният протокол е годно доказателствено средство за отразените в него
обстоятелства и няма пречка съдът да го цени при установяване на фактите по делото.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната
дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на
жалбоподателя К. Д. С..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 14.01.2025 г., а жалбата е подадена на
22.01.2025 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният
съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират
освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира
бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на
административните наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се
конкретизира стационарно или мобилно/, т. е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-
наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
3
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на
водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по
аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата,
генерираща снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
В процесния случай нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за
което е съставен и протокол рег. № 4332р17009/29.03.2021 г., съобразно изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
При изследване на електронния фиш от формална страна съдът намери, че същият
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи образец. Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния
фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал. 4 и
сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
4
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение,
както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на
възможната грешка от техническото средство. Не може да се приеме за незаконосъобразен
електронният фиш поради обстоятелството, че в него не е посочено физическото лице –
негов издател. Както вече беше посочено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН се
прилага към наказателното постановление, но не и към електронния фиш. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на конкретно физическо лице,
което е издател на електронния фиш.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за установяване и
заснемане на процесното нарушение техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M е одобрен
тип средство за измерване, същата е вписана в регистъра на БИМ под номер 4835 със срок
на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, следователно процесната
мобилна система за видеоконтрол е представлявала одобрен тип и към датата на заснемане
на нарушението – 13.09.2023 г. Устройство от този тип с фабричен номер 567 /с което е
установено нарушението/ е преминало последваща проверка на техническата му изправност
на 18.05.2023 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 1-9-23/18.05.2023 г., поради
което същото към 13.09.2023 г. е било технически изправно и годно да установи и заснеме
процесното нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила е
била 68 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/час, поради
което коректно във фиша е отразена скорост от 65 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс
като инкриминираната скорост е намалена на 65 км. /ч., т. е. отчетено е превишение от 15 км.
/ч., а не от 18 км/час, което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран. Обстоятелството, че в електронния фиш не е
посочено дали от тази установената скорост на движение е приспадната или не възможната
грешка не накърнява правото на защита на наказаното лице, доколкото е съществено, че тази
грешка в действителност е била отчетена и жалбоподателят е санкциониран за по-малко
превишение на максимално разрешената скорост.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с фабричен номер на
устройството 567 е било заснето управление от неизвестен водач на процесния лек
автомобил със скорост от 68 км. /ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 км. /час от
засечената скорост) при ограничение от 50 км. /ч., за населено място, с което съдът намира,
че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното
превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е с
15 км. /ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът,
с който е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя К. Д. С.,
ЕГН:**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не
5
е представена декларация от последния в качеството му на собственик на заснетото МПС с
посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало заснетия автомобил. Законът
ясно е посочил /което е вписано и в електронния фиш/, че собственикът разполага с
възможност да подаде декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало
автомобила. В такава хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се
издава такъв на посоченото от собственика лице. Жалбоподателят не е депозирал такава
декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда изрично
отговорност за собственика /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което
е извършено нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След като
жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил автомобила, то съдът намира,
че правилно именно жалбоподателят като собственик на МПС, с което е извършено
нарушение е бил санкциониран за последното.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева.
Съгласно ал. 4 на чл. 182 когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. С
обжалвания електронен фиш жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 100 лева,
тъй като е прието, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя срещу този извод за основателни и
подкрепени от събраните по делото доказателства.
Съгласно параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. По делото се установи (вкл. посредством служебно направена справка), че електронен
фиш серия К 6284245, който според изложеното в обжалвания електронен фиш обуславя
повторността на процесното нарушение, е обжалван и е предмет на висящо производство
пред РС – Ловеч, т. е. със сигурност същия не е влязъл в сила към момента на нарушението,
предмет на настоящото производство. Следователно в процесния случая не е налице
предходно наказване на жалбоподателя за същото по вид нарушение и процесното
нарушение не е извършено в условията на повторност. Горното налага обжалваният
електронен фиш да бъде изменен, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение
/вместо санкционната норма на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП тази по чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП/ и наложената глоба да бъде намалена от 100 на 50 лева.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения
от този вид.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест по въпроса за определянето на разноски
ЗАНН препраща към АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая доколкото оспорения акт не е отменен, а само изменен (вкл. размерът на
наложената глоба е намален наполовина), съдът приема, че жалбоподателят има право на
половината от разноските, дължими му при отмяна на обжалвания акт. Доколкото такива се
претендират по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за адвокатурата, същите в първия
случай възлизат на 400,00 лева, от които с оглед изхода на настоящото производство в полза
6
на адв. Кривошиева следва да бъдат присъдени 200,00 лева.
С оглед своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки изхода на
делото, както и неговата фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
извършените процесуални действия.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН,
Софийски районен съд, 114 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия **********************, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя К. Д. С., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в ЧАСТТА относно
приложимата санкционна норма от такава по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от
ЗДвП в такава по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба от 100 /сто/ на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на адв. В.
Иванов И.-Кривошиева, БУЛСТАТ: ******************* сумата от 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7