РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. В., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20211300500411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. Г. МЛ., с ЕГН:
********** и адрес гр.Д. , общ.Д., ул.“М.Н.“ №*,
против Решение № 291/02.07.2021 г., постановено по гр.дело №2479/2020год. по описа на
Районен съд-В.
С обжалваното решение Районен съд-В. ОСЪЖДА Р. Г. М., с ЕГН: ********** и
адрес гр.Д., общ.Д., ул.М.Н. №*, да заплати на Е. А. Р., ЕГН: *с адрес гр.С., ж.к.М. *, бл.*,
вх.*, ап.*, сумата от 387.35 лева, представляваща неплатен наем за стопанската 2019/2020г.
за ползване на земеделски земи на основание Договори за наем №105 от 25.05.2019г. и №
6912-1 от 25.06.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на претенциите на 18.12.2020 г. до окончателното издължаване, както и разноски в размери
20.00 лева ДТ, 72.00 лева възнаграждение на вещо лице и 120.00 лева адвокатско
възнаграждение.
В останалата част над уважения размер отхвърля иска за заплащане на наем за
ползване на земеделска земя.
ОСЪЖДА Е. А. Р.. ЕГН: * с адрес гр.С., ж.к.М. *, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на Р. Г.
М., с ЕГН: ********** и адрес гр.Д. . общ.Д., ул.М. Н. №* сумата от 180.00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
1
Решението се обжалва от жалбоподателя в осъдителната му част.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.
Излага се във въззивната жалба, че предявеният иск не е доказан по основание и по
размер.
По отношение на Имот с № 46245.79.22 с площ по договора 10.207дка,
първоинстанционният състав е приел, че дължи на ищцата претендираният наем за
стопанската 2019-2020г. поради това, че съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем
наемодателя се задължава да прадостави на наемателя една вещ, а наемателя се задължава да
му плати определена цена.
Поддържа се, че съдът неоснователно приел, че липсвал сключен друг Договор за
наем за същия имот и за същата стопанска година с друг наемател. По делото е приложен
Договор за наем на същия имот от 05.03.2019г. с наемател Б. И. Б. От приетото по делото
заключение относно авторството на подписа за „Наемодател“ в този договор било видно, че
същият не е изпълнен от ищцата. Това обстоятелство не е основание да се приема, че този
договор не съществува. От страна на ищцата не е направено искане същият да бъде обявен
за нищожен. В писмена декларация от 31.07.2019г. ищцата потвърдила изричното си
желание именно този Договор за наем от 05.03.2019г. да бъде стопанисван от ЗП Б. И. Б. и
при него имотът фигурира като правно основание. Излага се, че от изложените
обстоятелства било очевидно, че ищцата като наемодател не е изпълнила задължението си
да му предостави имот с № 46245.79.22 с площ по договора 10.207дка, респективно Договор
за наем 25.06.2019г. не е произвел действие по отношение този имот и за него не е
възникнало задължение да плаща наем.
Счита се, че не било ясно с какви мотиви съдът приема, че за Имот с № 46245.79.22,
липсва Договор със ЗП Б. И. Б. Излага се, че в обжалваното решение не са обсъдени
доводите изложени в писмената защита, относно института на водене на чужда работа без
пълномощие, като Договорът за наем е подписан от друго лице, при хипотезата на чл.60 от
ЗЗД, и заинтересуваното лице - Е.Р. е одобрила управлението на работата, респективно
подписания договор за наем, т.е налице е хипотезата на чл.62 ЗЗД.
Прави искане съдът да постанови решене, с което да отмени решението на ВРС и да
постанови ново, с което да отхвърли исковете. Отправя искане за присъждане на разноски.
С въззивната жалба не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата Е. А. Р. ЕГН: * с адрес гр.С., ж.к.М. *, бл.*, вх.*, ап.* чрез адвокат С.М. от САК, с
който се оспорва въззивната жалба. Навежда доводи за правилността на
2
първоинстанционното решение. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания. Прави искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в
рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери
спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1
от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред РС-В. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД,
във вр. с чл.228 от ЗЗД, във вр. с чл.8 от Закона за арендата в земеделието от Е. А. Р. с адрес
в гр.С. против Р. Г. М. от гр.Д. за заплащане на суми, произтичащи от два договора за наем
на земеделска земя, сключени на 25.05.2019г. и на 25.06.2019г, за следните имоти: 46245.
92.3 от 13.000 дка; 46245.52.2 от 11.000 дка; 46245.37.7 от 18.5 дка; 46245.66.9 от 5.999 дка;
46245. 81.175 от 1.000 дка; 46245.82.9 от 7.000 дка; 46245. 88.220 от 5.998 дка; 46245.124.12
от 4.001 дка; 46245.147.15 от 3.000 дка; 46245.181.1 от 4.001 дка; 46245.204.10 от 6.000 дка и
46245. 79.22 от 10.207 дка, общо 89.706 дка в землището на с. М., общ.В. и представляваща
част от оставащ неплатен наема за стопанската 2019/2020 година в размер на 966.77 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска - 18.12.2020 г. до окончателното
издължаване.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът и настоящ
въззивник Р. Г. МЛ. е подал отговор . Посочва се в отговора на исковата молба, че за един от
имотите с № 46245.79.22 от 10.207 дка, ищцата е сключила договор и с друг земеделски
производител Б. И. Б. който е обработвал фактически земеделската земя, а за друга част от
имотите, описани в отговора, е участвала в споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, и същите
са разпределени за ползване на други ползватели. Твърди, че в договорите с ищцата е
посочено, че дължимия наем е уговорен при условията на чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ съобразно
площта по разпределение, като реално е обработвал 66.731 дка и е заплатил дължимия наем
за тях - 3070.00 лева. Моли да бъде отхвърлен иска.
Между страните не е спорно, че са сключили два договора за наем на земеделска
земя, както следва: Договор за наем на земеделска земя №105 от 25.05.2019г. и Договор за
наем на земеделска земя № 6912-1 от 25.06.2019г. С договорите, въззиваемата страна/ищеца/
се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване описаните в договорите -
земеделски земи - ниви всички в землището на с.М. за земеделско ползване, срещу наемна
3
цена от 45.00 лева /дка, на основание чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ площ по разпределение, които
ответникът се е задължил да заплати до 30.11.2020г. Договорите са сключени за една
стопанска година -2019/2020г .
С договор за наем на земеделска земя от 05.03.2019г., сключен между ищцата и Б. И.
Б. , същата е отдала под наем за ползване имот № 46245.79.22 на Б. И. Б. срещу годишен
наем в размер на 40 кг.зърно на декар или левовата равностойност при поискване.
От писмо на ОбСЗ-В., офис М. /л.13 от делото на ВРС/е видно, че за имот №
46245.79.22 от 10.207 дка имало входени договори за наем от Б. И. Б. от 08.07.2019г и от
ответника от 16.07.2019г. По отношение на посочения имот е подадена декларация от
ищцата, която е декларирала форма на стопанисване на имота в договор за наем с Б. И. Б., с
вх.№ 56М /31.07.2019г. по чл.69, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ в. В регистъра
по чл.72 на комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ , същият имот фигурира като правно основание
при ползвател Б. И. Б.
От приетата по делото съдебно - графическа експертиза, неоспорена от страните,
която съдът кредитира, като компетентно изготвена и обоснована се установява, че
почеркът, с който са изписани имената на въззиваемата /ищцата/ в декларацията по чл.69,
ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ, с вх.№ 56М /31.07.2019г., както и подписът
срещу реквизит „Декларатор“ са изпълнени от нея. Почеркът в договор за наем на
земеделска земя от 05.03.2019г., сключен между въззиваемата Е.Р. и Б. И. Б., с който са
изписани имената на ищцата, както и подписът срещу реквизит „Наемодател“ не са
изпълнени от ищцата Е. А. Р..
От представеното по делото Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи,
изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г. за землището на с.
М. се установява, че имот № 46245.79.22 фигурира в същото, като ползвател е посочен С. Р.
И../стр.36 от делото на ВРС/.Останалите имоти също са предмет на споразумението между
ползвателите по чл.37в. ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г. за землището на с. М. и са
разпределени на различни ползватели.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е
допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.
ВОС напълно споделя изложените от ВРС мотиви на обжалваното решение и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предявените искове са с правна квалификация по чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД,
във вр. с чл.8 от Закона за арендата в земеделието.
4
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателя се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателя-да му плати определена цена.
Задължението на наемателя да заплаща уговорената наемна цена е регламентирана и
в чл.232,ал.2 от ЗЗД.
От така установената по делото фактическа обстановка, настоящата инстанция
намира, а и споделя изводите на първоинстанционният съд, че страните са сключили
процесните договори – Договор за отдаване под наем на земеделска земя №102 от
25.05.2019г. и Договор за отдаване под наем на земеделска земя №6912-1 от 25.06.2019г. в
предмета на който договор е включен и имот №46245.79.22. От заключението на съдебно-
графическата експертиза по категоричен начин се установява, че Договор за наем на
земеделска земя от 05.03.2019г. с посочен наемател Б. И. Б. и наемодател Е. А. Р. не е
подписан от въззиваемата Е.Р., поради което е доказано, че е неистински диспозитивен
частен документ и като недействителен не е породил правно действие. Предвид на
изложеното съдът приема, че възражението на въззивната страна, че не дължи заплащане на
наем за този имот е неоснователно.
Въпреки, че въззиваемата страна е подала декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ, в която е
посочила форма на стопанисване и начин на трайно ползване на имот №46245.79.22 то тя по
време предхожда сключеният с въззивната страна договор за наем и при липса на сключен
договор с Б. Б., следва да се приеме, че договорът с въззивника/ответника е произвел
действие и същият дължи уговорения наем и за този имот, съобразно посочената площ в
приложеното споразумение.
Съгласно разпоредбата на чл.20а. от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили.
От приложеният по делото Договор за отдаване под наем на земеделска земя №6912-
1 от 25.06.2019г. с предмет имот №46245.79.22. и други земеделски имоти се установява, че
страните в т.1 на раздел.IV Изменения и прекратяване на договора са договорили, че
договора може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие между страните,
изразено в писмена форма.
По делото не се спори, а и от въззивната по делото страна/ответник пред ВРС/ не е
въведено възражени, че договора е изменен по отношение на имот №46245.79.22.
Договореният срок е за една стопанска година -01.10.2019г. до 30.09.2020г., като към
датата на предявяване на иска 18.12.2020г договора е прекратен поради изтичане на срока,
съгласно уговореното в т.2 на раздел IV.
При така установената от съда фактическа обстановка-наличието на действителни
договори и при липсата на писмено съглашение между страните за изменение и/или
прекратяване на сключените договори, обстоятелството, че земеделската земя с площта,
посочена в споразумението е предоставена и ползвана през посочения период, то
въззиваемата/ищцата/ Р., като наемодател е изпълнила задължението си по договорите и е
5
предоставила всички процесни имоти, включително и имот №46245.79.22. Както бе
посочено по-горе, срокът на договорите е изтекъл, и същите са с прекратено действие към
момента на предявяване на исковете. Настъпила е изискуемостта на вземането за наем, с
оглед уговорения срок за плащане до 30.11.2020г., съгласно т.5 на раздел I Обща част от
договора. По отношение на дължимото по договорите плащане по делото е установено и не
е спорно, че въззивната страна наемател е заплатил на ищцата сумата от 3070.00 лева. С
оглед договорената цена от 45лв./дка обработвана площ включена в споразумение по чл.37в,
ал.2 от ЗСПЗЗ, ВРС правилно е изчислил и присъдил на ищцата Е.Р. сумата от 387.35 лева.,
представляваща разлика между дължимата сума от 3457.35лв./76,830дка. х 45лв.=
3457,35лв./. и изплатената на ищцата сума 3070.00 лева.
Въведените възражене за неправилност на решението, поради необсъждане на
възражението на въззивника в писмената му защита за приложение на института за водене
на чужда работа без пълномощие по отношение на Договора за наем от 05.03.2019г с Б. И. Б.
съдът намира също за неоснователно.Както е посочено по-горе от съдебната-графическа
експертиза се установява, че ищцата Е.Р. не е подписала договора, т.е същият е
недействителен и не е породил правно действие спрямо ищцата и не може да бъде
противопоставен. В допълнение следва да се отбележи, че в случая по този договор не биха
могли да намерят и приложение разпоредбите на ЗЗД относно водене чужда работа без
пълномощие от чл.60-чл.62 поради липсата на данни за трето лице предприело действия от
името и за сметка на Е.Р.. От приложения по делото отговор на исковата молба /л.12 от
делото на ВРС/ съдът констатира, че въззивната страна, като ответник в първата инстанция
не е въвела тези възражения в депозирания отговор и в преклузивният едномесечен срок по
чл.131 от ГПК, който е изтекъл на 05.02.2021г., поради което и ВРС не е бил длъжен да се
произнесе по това му възражение, както и настоящата инстанция. В срок за отговор и с
отговора на исковата молба ответникът следва да въведе всичките си искания и възражения,
след изтичането на който губи тази възможност. В императивната разпоредба на чл.133 от
ГПК, за която съдът следи служебно, са указани последиците от неподаване на отговор на
исковата молба - когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не
упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а съдебният акт – потвърден, като правилен и обоснован.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК жалбоподателят Р. Г. М. ще
следва да бъде осъден да заплати на насрещната по жалбата страна Е. А. Р. сторените по
делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв., изплатено адвокатско
възнаграждение съобразно приложеният по делото списък за разноски и договор за правна
помощ и съдействие.
6
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 291/02.07.2021г., постановено по гр.д.№2479/2020год.
по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА Р. Г. М., с ЕГН: ********** и адрес гр.Д., общ.Д., ул.“М.Н.“ №*, да
заплати на Е. А. Р., ЕГН:* с адрес гр.С., ж.к.М. *, бл.*, вх.*, ап.*, сумата от 300 лв./триста
лева/, разноски за адвокатско възнаграждение
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7